Уикипедия

Фарс (остан)

(пренасочване от Фарс (провинция))
Вижте пояснителната страница за други значения на Фарс.

Фарс
فارس
СтранаИран
Регион2
Административен центърШираз
Площ122 608 km²
Население4 596 658 души (2011)
37,5 души/km²
Шахрестани29
Бахши83
Часова зонаUTC+3.30
Телефонен код(+98) 71
Официален сайтportal.farsp.ir
Фарс в Общомедия

Фарс (на персийски: فارس) е един от 31 остана (провинции) на Иран. Разположен е в южната част на страната и е с площ 122608 km2. Населението наброява над 4.5 млн. души, 67,6% от които живеят в градовете на остана.[1][2] Административният център е град Шираз. Провинцията е люлка на персийската цивилизация. На нейната територия се намират древните столици на Ахеменидската династия – Пасаргад на Кир Велики и Персеполис на Дарий I.

Етимология редактиране

Думата Фарс произлиза от Парса, названието на иранските племена от региона. Фарс е арабизираното произношение на думата, свързано с факта, че в арабския език отсъства звукът „п“.[3]

История редактиране

Според археологическите данни селища на територията на Фарс съществуват най-малко от 5 хиляди години. Останът е бил част от Еламитското царство и тук се намираше неговата столица Аншан. [4] След като Елам се разпада в резултат на войни с Мидия и Вавилон, на територията на Фарс независимо царуват представители на рода на Ахеменидите. През 6 век пр.н.е. Кир Велики обединява малките царства, завзема Мидия и основава своята столица Пасаргад, чиито руини се намират в района на днешния шахрестан Маврдащ. При Дарий I империята на Ахеменидите се разраства и заема територии от Балканите до Индия. Новата столица Персеполис е построена близо до Пасаргад. При Ахеменидите Фарс е сърцето на империята и нейният политически център. През 330 пр.н.е. Александър Македонски побеждава персийската армия и опожарява Персеполис.[4]

 
Некрополът Нагш-е Рустам с гробниците на Ахеменидските царе

Територията преминава последователно през управлението на Селевкидите и Аршакидите, като през този период Фарс губи своята значимост. След няколко столетия, в началото на 3 век, Ардашир I, основателят на династията на Сасанидите, започва възраждането на персийската империя. Родом от Фарс, Сасанидите възстановяват политическото значение на провинцията. Те са привърженици на зороастризма и при тяхно управление тази религия се разпространява и доминира.[4]

Епохата на Сасанидите приключва с нахлуването на арабите през 7 век. Започва ислямският период на Фарс и на цяла Персия. Провинцията се управлява от наместниците на халифа, но постепенно възвръща относителна самостоятелност и става владение на местни персийски династии. В края на 11 век Фарс е завзет от тюркоезичните Селджуки, които управляват до монголското нашествието през 13 век. След два века борби между тюркски и монголски кланове, през 1501 г. на власт в Персия идват Сефевидите. Те управляват страната до началото на 18 век и налагат шиитския ислям. [5]

Фарс възстановява своята политическа роля след столетия, когато се възцарява Карим Хан, основателят на династията Зенди. Столицата на Персия става Шираз. В края на 18 век, след смъртта на Карим Хан и последвалите вътрешни борби сред Зендите, управлението се поема от Каджарите. Фарс и неговата столица Шираз отново престават да са център на държавата, a столицата е преместена в Техеран.[5] През 20 век Каджарите отстъпват властта на династията Пахлави. По време на царуването на тази династия са направени промени в административното деление на Иран, от Фарс се отделят два остана – Бушер и Хормозган, в резултат на което провинцията губи излаз на Персийски залив.

География редактиране

Провинцията е с площ 122608 km2, намира се в южната част на Иран. Граничи с провинциите Исфахан – на север, Язд и Керман – на изток, Хормозган – на юг, Бушер – на запад, Кохгилюе и Бойер Ахмад – на северозапад.

 
Езеро Бахтеган, снимка от космос

По-голямата част от територията на остана е планинска. Неговите западни и южни области се намират в планините Загрос. Пустинята Дащ е Кявир навлиза в неголям северен район на остана. Източните и централните части са покрити със степи и са подходящи за земеделие. В остана има няколко относително пълноводни реки и езера.

Солените езера Махарлу, Ташк, Хейром, както и най-голямото и вече пресъхнало езеро Бахтеган са с обща площ около 145000 ha. Сладководните езера са по-малки и заемат общо 30000 ha.[6]

Територията на Фарс се намира в 3 климатични зони: планинските север, северозапад и запад са със студени зими и меки лета, годишните валежи са между 400 и 600 mm; в централните райони на остана зимите са меки, с валежи, а летата са горещи и сухи, годишните валежи са между 200 и 400 mm; източните и югоизточните части са с умерени зими и много горещи лета, годишните валежи са между 100 и 200 mm.[7]

Разнообразието в географските и климатичните условия на остана е в основата на многообразието на неговата флора и фауна. В горите виреят планински бадем, див шамфъстък, дъб, различни видове билки. Сред най-разпространените животни са газелите, елените, дивите кози и овцете. На територията на Фарс зимуват мигриращите патици, щъркели и лястовици. [8]

Има няколко защитени природни територии. На север от Шираз се намира Национален парк „Баму“ с площ около 48000 ha.

Административно деление редактиране

Всеки остан в Иран административно се дели на шахрестани. Всеки шахрестан се състои от по-малки административни единици – бахши. Бахшите включват градове и дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Фарс е разделен на 29 шахрестана. Общият брой на бахшите е 83, на градовете – 94, на дехестаните – 204.[9] Административният център на остана е град Шираз.

Шахрестани на провинция Фарс
 
1. Абаде 11. Казерун 21. Джахром
2. Еглид 12. Арсанджан 22. Гейр и Карзин
3. Марвдащ 13. Хараме 23. Хондж
4. Ростам 14. Сарвестан 24. Дараб
5. Сепидан 15. Кавар 25. Зариндащ
6. Мамасани 16. Фирузабад 26. Ларестан
7. Хорамбид 17. Фарашбанд 27. Гераш
8. Баванат 18. Нейриз 28. Ламерд
9. Пасаргад 19. Естахбан 29. Мохр
10. Шираз 20. Фаса

Население редактиране

Съгласно националното преброяване през 2011 г. населението на провинцията е 4596658 души, от които 3106732 души живеят в градовете, 72,1% са на възраст между 15 и 64 години, 5,6% са над 65 години и 22,3% са под 15 години. Средният годишен приръст на населението между 2006 и 2011 г. е 1,17 %, плътността е 37 души/km2.[2] 86,32 % от населението на Фарс е грамотно (възрастова група над 6 г.).[10]

Най-голямата етническа група са персийците. Те са и коренното население на Фарс. След арабското нахлуване през 7 век и в резултат на по-нататъшните смени на владетелите на територията започва миграция от съседните региони. Днес на територията на остана има няколко етнически малцинства: голяма група племена от тюркски произход (гашгаи), лури, кюрди, грузинци, араби и други.[11]

Говори се на персийски език, в някои по-изолирани селища се използват местните му диалекти. Основната религия е шиитски ислям. Малцинствените религиозни групи са евреи, християни и зороастрийци.

Икономика редактиране

Останът има добре развити селско стопанство, индустриално производство, туристическа сфера. Земеделските площи заемат около 1 милион хектара, с което Фарс се нарежда на трето място в страната. Провинцията е на едно от първите места в Иран по производство на зърнено-житни култури. Произвеждат се също големи количества разнообразни плодове, зеленчуци, ядки.[12]

Промишлеността е представена с различни браншове: хранително-вкусова индустрия, фармацевтични компании, нефтопреработващи и химически заводи. Добиват се петрол и газ, произвеждат се строителни материали. На територията на провинцията има няколко завода за автомобилостроене. В Шираз се намира свободна икономическа зона и научно-технологичен парк.[13]

Транспортната система на Фарс се състои от няколко летища и продължаващата да се развива мрежа от автомобилните пътища и железопътни линии. В Шираз се намира международното летище Шахид Дастгаиб.[14] Освен него в градовете Ламерд и Лар има две летища с международен статут, които обслужват полетите до страните от Арабския полуостров и Централна Азия. Летищата в градовете Фаса, Джахром, Абаде, Зарган, Сарвестан се използват за вътрешни полети. [15] Между Шираз и Исфахан има работеща железопътна връзка. Тези градове са свързани и с първокласен автомобилен път.

Образование редактиране

 
Ширазки медицински университет

Ширазки университет
Ширазки медицински университет Архив на оригинала от 2017-03-23 в Wayback Machine.
Ширазки технически университет
Ширазки университет за изкуства
Университет на Джахром Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine.
Медицински университет на Джахром
Казерунски университет „Салман Фарси“
Филиали на Ислямски свободен университет в Шираз, Абаде, Сепидан, Джахром и др. градове

Забележителности редактиране

 
Гробница на Хафез
 
Гробница на Саади

На територията на Фарс се намират руините на столиците на древни царства и империи:

  • Аншан – столицата на Елам
  • Пасаргад – столица на Кир Велики
  • Персеполис – столица на Дарий I, опожарена от Александър Македонски
  • Истахр – град от ахеменидската епоха и за кратко столица на Сасанидите.
  • Бишапур – основан от втория сасанидски цар Шапур.

Недалеч от Пасаргад и Персеполис в шахрестан Маврдащ са разположени некрополът Нагш-е Рустам с гробниците на Ахеменидите и Нагш-е Раджаб със скални релефи от епохата на Сасанидите.

Градът Шираз, столицата на остана, се смята за един от най-красивите в Иран. Тук има много архитектурни паметници от средните векове, джамии, старинни базар и баня. Градът е прочут със своите градини, една от които – Ерам – е включена в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО.[16] В Шираз са погребани големите персийски поети Хафез и Саади.

Паметниците на древната история на остана се намират на териториите на повечето шахрестани. Близо до град Казерун се намира пещерата Шапур със статуя от времето на Сасанидите. В околностите на град Фирузабад се намира дворецът на сасанидския цар Ардашир. Обектът е известен също под името Атешкаде. До него е крепостта Гале-йе Дохтар (в превод от персийски Моминска крепост). Повечето от древните дворци и крепости са в полуразрушен вид.

В провинцията има и природни забележителности – планински проломи и дефилета, защитени паркове, извори, езера и реки.

Източници редактиране

  1. ↑ Statoids.com
  2. ↑ а б Statistical Center of Iran, архив на оригинала от 16 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140116080404/http://iran.unfpa.org/Documents/Census2011/2011%20Census%20Selected%20Results%20-%20Eng.pdf, посетен на 24 март 2017 
  3. ↑ Encyclopaedia Iranica, Xavier de Planhol, FĀRS i. Geography
  4. ↑ а б в Encyclopaedia Iranica, Josef Wiesehöfer, FĀRS ii. History in the Pre-Islamic Period
  5. ↑ а б Encyclopaedia Iranica, A. K. S. Lambton, FĀRS iii. History in the Islamic Period
  6. ↑ ((fa)) География на Фарс
  7. ↑ I.R of Iran Meteorological Organization // Архивиран от оригинала на 2020-01-15. Посетен на 2017-03-24.
  8. ↑ FARS: Geography and History // Архивиран от оригинала на 2017-12-19. Посетен на 2017-03-24.
  9. ↑ ((fa)) Islamic Republik of Iran, Ministry of Interior's Portal
  10. ↑ Selected Findings of the 2011 National Population and Housing Census
  11. ↑ Encyclopaedia Iranica, Pierre Oberling, FĀRS vii. Ethnography
  12. ↑ ((fa))Asemooni.com
  13. ↑ ((fa))Citypedia.ir
  14. ↑ ((fa))Летище в Шираз Архив на оригинала от 2017-03-25 в Wayback Machine.
  15. ↑ ((fa))Летища в провинция Фарс
  16. ↑ The Persian Garden
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фарс_(остан)&oldid=11994976“.