Отваря главното меню

Фарьорските острови[1][2] или Ферьорските острови[3][4] (на фарьорски: Føroyar; на датски: Færøerne; и двете етимологично означават „овчи острови“) са автономна област в рамките на кралство Дания. Те са разположени между Норвегия и Исландия. Разстоянието до Исландия е 450 km, до Норвегия е 675 km, а до Копенхаген е 1117 km. Типичният северен кръст върху националния флаг на Фарьорските острови е белег за принадлежността на държавата към другите скандинавски страни. Гербът на страната е овен, който най-точно символизира наименованието на островите – фарьорски, т.е. „овчи“.

Фарьорски острови
— владение на Дания
      
Местоположение на Фарьорските острови
Местоположение на Фарьорските острови
География и население
Площ 1399,0 km²
Води 0.5%
Столица Торсхавн
62°00′ с. ш. 6°47′ з. д. / 62° с. ш. 6.783333° з. д.
Най-голям град Торсхавн
Официален език фарьорски, датски
Население
(пребр., 2011)
51 540
(на 206-то място)
Гъстота на нас. 35,6 души/km²
Управление
Монарх Маргрете II
Министър-председател Аксел Йоханесен
История
Автономия на Дания 1 април 1948
Икономика
БВП (ППС, 2008) $1.642 млрд.
БВП на човек (ППС) $33,700
БВП (ном., 2017) $3.09 млрд.
БВП на човек (ном.) $61,325
ИЧР (2008) 0.950 (висок)
Коеф. на Джини (2015) Повишение 23.3 (нисък)
Валута Фарьорска крона (DKK)
Други данни
Часова зона UTC+0
Код по ISO FO
Интернет домейн .fo
Телефонен код +298
Официален сайт Официален сайт
Фарьорски острови в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Релефна карта на архипелага.
 
Октомврийска вечер на остров Естурой.

Архипелагът на Фарьорските острови се състои от 18 острова, 17 от които са обитаеми. Той е разположен в северната част на Атлантическия океан грубо по средата между Норвегия и Исландия, като най-близката суша са северните острови на Шотландия. Общата площ на архипелага е 1399 km2. Всички езера и реки са малки.

Островите са назъбени и скалисти, с ниски върхове, а бреговата линия е осеяна от скали. Най-високата точка е Слайтаратиндур в северната част на остров Естурой – 882 метра надморска височина. На островите преобладават базалтовите скали.

КлиматРедактиране

Климатът е субполярен океански, като някои части имат характеристики на тундра, особено в планините. Цялостният характер на островния климат се диктува от силно затоплящото влияние на Атлантическия океан чрез Северноатлантическото течение. Следователно, зимите са меки (средната температура е 3 – 4 °C), докато летата са хладни (средната температура е 9,5 – 10,5 °C).

Островите са ветровити, облачни и хладни през цялата година, като средно през 210 дни от годината вали дъжд или сняг. Слънчевите дни са редки. Климатът може да варира в големи граници на малки разстояние, влияейки се от надморската височина, океанските течения, топографията и ветровете. Същото важи и за валежите – в някои райони снеговалежи са редовни, дори и през лятото, докато на други места могат да минат няколко години без никакъв сняг.


Климатични данни за Торсхавн
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 11,6 12,0 12,3 18,3 19,7 20,0 20,2 22,0 19,5 15,2 14,7 13,2 22,0
Средни максимални температури (°C) 5,8 5,6 6,0 7,3 9,2 11,1 12,8 13,1 11,5 9,3 7,2 6,2 8,8
Средни температури (°C) 4,0 3,6 4,0 5,2 7,0 9,0 10,7 11,0 9,6 7,5 5,5 4,3 6,8
Средни минимални температури (°C) 1,7 1,3 1,7 3,0 5,1 7,1 9,0 9,2 7,6 5,4 3,4 2,1 4,7
Абсолютни минимални температури (°C) −8,8 −11 −9,2 −9,9 −3 0,0 1,5 1,5 −0,6 −4,5 −7,2 −10,5 −11
Средни месечни валежи (mm) 157,7 115,2 131,6 89,5 63,3 57,5 74,3 96,0 119,5 147,4 139,3 135,3 1321,3
Средно количество слънчеви часове 14 36 71 106 124 125 111 98 80 49 20 6 840
Източник: Датски Метеорологичен Институт,[5] National Oceanic and Atmospheric Administration[6]

Флора и фаунаРедактиране

Растителността на Фарьорските острови е представена основно от арктически алпийски растения, диви цветя, треви, мъхове и лишеи. По-голямата част от равнинните области са пасища, а останалото е пустош, доминирана от храсти, главно Calluna vulgaris. Сред тревната флора, която се среща на Фарьорските острови е Cirsium palustre.[7] Макар първоначално да няма дървета, някои видове са успешно донесени в региона, сред които Populus trichocarpa.

Птиците на островите са основно морски. Много видове са развили специални фарьорски подвидове. Срещат се: обикновена гага, обикновен скорец, орехче, тънкоклюна кайра, чистик и други.[8] Само няколко вида диви сухоземни бозайници се срещат на Фарьорските острови, всичките внесени от хората. Три вида процъфтяват на острова: снежен заек, сив плъх и домашна мишка. Освен тях, има и местна порода домашна овца – фарьорска овца, която е изобразена на герба на Фарьорските острови, а в миналото е имало и разновидност дива овца, която обитава остров Луйтла Дуймун до средата на 19 век.[9]

Дългомуцунестият тюлен е честа гледка по крайбрежието. Няколко вида китоподобни обитават водите около Фарьорските острови. Най-разпространена е обикновената гринда, която все още се ловува от островитяните като част от дългогодишна местна традиция.[10] Срещат се и косатки.

ИсторияРедактиране

Археологическите находки сочат за заселване на Фарьорските острови в хода на два последователни периода, преди пристигането на скандинавците: първият през 300 – 600 г., а вторият през 600 – 800 г.[11] Учени от Абърдийнския университет са намерили ранен цветен прашец от зърно, което допълнително подкрепя тезата, че островите са били обитавани още преди пристигането на викингите.[12] Не е изключено хората, които са живеели на островите по това време, да са дошли от Ирландия, Шотландия или Скандинавия.[13] Латински сведения относно пътешествие на Свети Брендан (ирландски монах и светец, живял около 484 – 578) включват описание на острови, което съвпада с това на Фарьорските острови. Все пак, с това описание не може да се направи пълно заключение.[14] Дикуил (друг ирландски монах, живял през 9 век) дава по-подробно описание. В своя географски труд De mensura orbis terrae той твърди, че има достоверна информация за отшелници от Ирландия/Шотландия, живеещи на острови северно от Великобритания в продължение на почти век до пристигането на скандинавските пирати.[15]

Скандинавците се заселват на островите около 800 г., донасяйки със себе си староскандинавския език, който по-късно еволюира в днешния фарьорски език. Скандинавците вероятно не идват директно от Скандинавия, а по-скоро от скандинавски общности около Ирландско море и Западните острови, включително Шетландските острови и Оркни.

Според Сагата на фарьорците, още емигранти напускат Норвегия, тъй като не подкрепят монархията на Харал Прекраснокосия. Тези хора се заселват на Фарьорските острови към края на 9 век.[16] В началото на 11 век Сигмунд Брестисон, чийто клан процъфтява на южните острови, преди нашествениците от северните острови почти да го унищожат, избягва в Норвегия. Той е изпратен обратно, за да превземе островите в името на краля на Норвегия Олаф I (995 – 1000). Сигмунд въвежда християнството и макар по-късно да е убит, островите продължават да плащат данъци на Норвегия. Норвежката власт на Фарьорските острови продължава до 1814 г., макар кралството да влиза в уния с Дания през 1397 г., което в крайна сметка води до датски контрол над островите. Реформацията достига Фарьорските острови през 1538 г. и донася протестантско лутеранство към 1538 г. Когато съюзът между Дания и Норвегия се разваля в резултат на Килския мирен договор през 1814 г., Дания задържа островите, а Норвегия се съюзява с Швеция. След вълненията около Наполеоновите войни, Фарьорските острови стават част от Дания.[17]

В хода на меркантилизма Дания поддържа монопол над търговията с Фарьорските острови и забранява на жителите им да търгуват с други страни (като например географски близката Великобритания). Търговският монопол на Фарьорските острови е премахнат през 1856 г., след което районът се разраства като съвременна риболовна нация със собствен риболовен флот. Националното възраждане след 1888 г. се поражда от борбата за поддържане на фарьорския език и е повече културно ориентирано, но след 1906 г. става и политическо, при което започват да се основават политически партии на Фарьорските острови.

 
Тинганес в Торсхавн, мястото на историческото правителство на Фарьорските острови.

На 12 април 1940 г., в хода на Втората световна война, британски части окупират Фарьорските острови малко след операция Везерюбунг – германското нахлуване в Дания на 9 април 1940 г. В периода 1942 – 1943 г. британските инженерни войски построяват единственото летище на архипелага – Вагар. След войната островите са върнати на Дания, но датското управление е подкопано, а независимостта на Исландия служи като прецедент за много фарьорци.

През 1946 г. се провежда референдум за независимост, според който 50,73% от населението подкрепя независимостта, докато 49,27% са против нея.[18] Впоследствие Фарьорските острови обявяван независимост на 18 септември 1946 г., но тази декларация е анулирана от Дания два дни по-късно, която заявява, че повечето фарьорци не подкрепят независимостта и крал Кристиан X разпуска фарьорския льогтинг (парламента) на Фарьорските острови на 24 септември.[19][20] Това е последвано от парламентарни избори на островите на 8 ноември, при които партиите, обявили се за независимост, получава 5396 гласа, докато партиите против независимостта получават 7488 гласа.[21] Дания реагира на движенията за независимост на фарьорците, като отпуска на островите висока степен на автономия на 30 март 1948 г.[19]

През 1973 г. Фарьорските острови отказват да се присъединят към Дания при влизането на страната в Европейската общност (която по-късно се абсорбира от Европейския съюз). Островите претърпяват значителни икономически затруднения след рухването на риболовната промишленост в началото на 1990-те години, но след това полагат усилия да разнообразят икономиката си. В днешно време Републиканската партия на Фарьорските острови полага усилия за добиване на независимост на островите от Дания.

НаселениеРедактиране

Население по години
1327 г. 4000 души
1350 г. 2000 души
1769 г. 4773 души
1801 г. 5225 души
1834 г. 6928 души
1850 г. 8137 души
1880 г. 11 220 души
1900 г. 15 230 души
1925 г. 22 835 души
1950 г. 31 781 души
1975 г. 40 441 души
1985 г. 45 749 души
1995 г. 43 358 души
2006 г. 48 219 души
2018 г. 51 095 души
 
Ферибот при остров Сувурой.
 
Жители на Фарьорските острови облечени в традиционни народни носии.

Населението наброява 51 540 души към 2011 г.[22] Административен център е град Торсхавн (Tórshavn) с население от 19 165 души.[23] Вторият по големина град се нарича Клаксвик. Основната религия е протестантството.

Мнозинството от населението са етнически фарьорци със скандинавски и келтски корени.[24] Скорошните ДНК анализи покачват, че 87% от мъжете в архипелага са със скандинавски произход,[25] докато 84% от жените сас с келтски произход.[26]

На островите има дефицит от около 2000 жени, поради миграция.[27] Поради тази причина, някои фарьорски мъже се женят за филипинки или тайландки, с които се запознават онлайн и им осигуряват пътуване до островите. Тези жени наброяват около 300 и са най-голямото етническо малцинство в архипелага.[27]

Коефициентът на плодовитостта на Фарьорските острови е един от най-високите в Европа – 2 409 деца на жена (2015 г.).[28][29]

Фарьорският език се говори в целия регион като първи език. Трудно е да се прецени точно колко души говорят фарьорски по света, тъй като много фарьорци живеят в Дания, а много малко от тези, които са родени там, после се връщат на Фарьорските острови.

ИкономикаРедактиране

Преобладаващата част от фарьорците се занимават с риболов, развито е също и овцевъдството. Икономическите затруднения, предизвикани от рухването на фарьорската риболовна промишленост в началото на 1990-те години, водят след себе си високи нива на безработица (10 – 15% към средата на 1990-те години).[30] Към края на десетилетието безработицата намалява.[30] Към юни 2008 г. тя е вече 1,1%, но в началото на 2009 г. се покачва до 3,4%.[30] Въпреки това, почти пълната зависимост от риболова означава, че икономиката все още е уязвима. 13% от доходите на архипелага идват под формата на икономическа помощ от Дания.[31] Това представлява близо 5% от БВП.[32]

През 21 век правителството се опитва да насърчава информационните технологии и бизнес проектите, надявайки се да привлече нови инвестиции. Въпреки това, голяма част от младите фарьорци мигрират към Дания или други страни след завършване на средно училище. Това оставя сравнително застаряло население, което често няма уменията и знанията, за да запълни новообразуваните работни места на островите. Все пак, през 2008 г. Фарьорските острови успяват да заделят 52 милиона щатски долара заем за Исландия, която е ударена от банкова криза.[33]

официалната валута на Фарьорските острови е датската крона.

ТранспортРедактиране

В страната има летище във Вагар. Редовни полети има до Копенхаген и Рейкявик, а през лятото има и до Лондон. Националната авиокомпания на Фарьорските острови се нарича „Atlantic Airways“. Авиокомпанията е създадена през 1987 година, а първият полет е осъществен на 28 март 1988 година от Вагар до датската столица Копенхаген. С оглед на разположението на самите острови транспортната система не е много обширна. Част от по-големите острови са свързани помежду си с подморски тунели или мостове, а останалите се свързват посредством ферибот, който прави редовни маршрути и до Дания и Исландия.[34]

Политика и административно делениеРедактиране

Политически, Фарьорските острови са зависима територия на Кралство Дания. От 1948 г. имат автономен статут (самоуправление). Островите са административно разделени на 34 общини, в тях има 120 града и села. Има и 6 сислура (административни области). Историческите извори предполагат, че първите чужденци, които разказват за съществуването на Фарьорските острови са ирландски монаси, попаднали в архипелага през 500 г. В периода между 800 – 900 г. се появили и първите заселници от Шотландия. Тези заселници обаче били прогонени с появата на викингите, които започнали да се заселват масово върху територията на архипелага след 900 г. Викингите превръщат Фарьорските острови в централен „диспечерски“ пункт за контрол на пътищата и комуникациите в целия Скандинавски полуостров.

След викингите Фарьорските острови попадат под юрисдикцията на Норвегия. Дълго време норвежкият крал владее земите, населявани от фарьорците. В края на 15 век, стратегическото съотношението на военните сили на полуострова принуждава норвежците да управляват Фарьорските острови като протекторат съвместно с датчаните. Килският мирен договор от 1814 година, прави датския крал едноличен владетел на Фарьорските острови. В разгара на Втората световна война стратегическото местоположение на Фарьорските острови в северната част на Атлантическия океан, прави силно впечатление на Чърчил, както и на главнокомандващия английския кралски флот. Взето е решение английски войскови части да дебаркират на Фарьорските острови. Решението на Чърчил се обосновава с нахлуването на войски на Третия райх в Дания. Така на 11 април 1940 година, над 8000 английски войници окупират островния архипелаг. Английската окупация на острова приключила през септември 1945 година. По време на окупацията, англичаните построяват единственото международно летище на острова във Вагар (1942 – 1943). През 1973 година, когато Дания става член на Европейската икономическа общност, Фарьорските острови гласуват да останат извън ЕИО, като по този начин Фарьорските острови са единствената територия под суверенитета на страна-членка на ЕС, която не е част на Европейския съюз. (За сравнение: Гренландия през 1985 г. излиза от ЕС, но остава със статут „задморска територия на ЕС“.)

Парламентарна демократична зависима страна. Първият министър е и председател на парламента. Парламентът се нарича Льогтинг и в него има 32 места. На последните парламентарни избори на 20 януари 2004 г. Обединената партия печели изборите, като вкарва 8 представителя в парламента. Вотът, който получава, е 23,7%. Двама парламентаристи се избират от Дания.

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия „География на света“, Светлин Кираджиев, 2012.
  2. „Съвременна българска енциклопедия“, том 2, изд. Gaberoff, 2009.
  3. „Българска енциклопедия А-Я“, 2007.
  4. Справочник „Страните в света 2007/2008“, Ангел Луканов и др.
  5. ((en)) Monthly means and extremes 1961 – 1990 and 1981 – 2010 for air temperature, atmospheric pressure, hours of bright sunshine and precipitation–Denmark, The Faroe Islands and Greenland. Посетен на 8 юли 2016 г.
  6. ((en)) „TORSHAVN Climate Normals 1961 – 1990“
  7. Hogan, C. Michael (2009) Marsh Thistle: Cirsium palustre, GlobalTwitcher, ed. N. Stromberg
  8. The Faroese Fauna. // Mundofree.com. Посетен на 25 август 2013.
  9. Ryder, M. L.. A survey of European primitive breeds of sheep. // Ann. Génét. Sél. Anim. 13 (4). 1981. DOI:10.1186/1297-9686-13-4-381. с. 381 – 418 [p. 400].
  10. Rogers, Stephanie Pilot Whales Brutally Slaughtered Annually in the Faroe Islands. // Посетен на 28 юни 2010.
  11. Church, M. J. и др. The Vikings were not the first colonizers of the Faroe Islands. // Quaternary Science Reviews 77. 2013. DOI:10.1016/j.quascirev.2013.06.011. с. 228 – 232.
  12. New signs of pre-Viking life on the Faroe Islands, Science Nordic 28 January 2013
  13. Choi, Charles Q. Mystery settlers, whoever they were, reached islands before Vikings. // NBC Science News, 22 август 2013. Посетен на 2 септември 2013.
  14. Navigatio Sancti Brendani Abbatis. //
  15. Chapter 7.2. // Penelope.uchicago.edu. Посетен на 14 март 2014.
  16. The Faroe Islands, Faroese History – A part of Randburg. // Randburg.com.
  17. CIDOB – Secession and Counter-secession. An International Relations Perspective. // с. 69. Посетен на 19 май 2018.
  18. Faroe Islands, 14 September 1946: Status Direct Democracy
  19. а б Faeroe Islands World Statesman
  20. Steining, Jørgen. Rigsdagen og Færøerne. // Den danske rigsdag 1849 – 1949 bind VI. Copenhagen, J. H. Schultz Forlag, 1953. с. 187. (на датски)
  21. Steining, p. 188.
  22. Fólkatalið var 51.540 tann 1. mars | Hagstova Føroya
  23. Fólkatalið – Tórshavnar kommuna
  24. Als, Thomas D. и др. Highly discrepant proportions of female and male Scandinavian and British Isles ancestry within the isolated population of the Faroe Islands. // European Journal of Human Genetics 14 (4). 2006. DOI:10.1038/sj.ejhg.5201578. с. 497 – 504.
  25. Jorgensen, Tove H. и др. The origin of the isolated population of the Faroe Islands investigated using Y chromosomal markers. // Human Genetics 115 (1). 2004. DOI:10.1007/s00439-004-1117-7. с. 19 – 28.
  26. Wang, C. August. 2006. Ílegur og Føroya Søga. In: Frøði pp. 20 – 23
  27. а б Ecott, Tim. The islands seeking wives from afar. // BBC News. 27 април 2017.
  28. Country Comparison: Total fertility rate. // The World Factbook. Cia.gov.
  29. Faroe Islands in Figures 2016 – Hagstova Føroya. // Hagstova Føroya (Faroe Islands Statistics), юни 2016. с. 34. Посетен на 25 септември 2016.
  30. а б в Statistics Faroe Islands; Labour Market and Wages
  31. Fíggjarmálaráðið – Fíggjarlóg – Fíggjarlóg 2011. // Fmr.fo. Посетен на 25 август 2013.
  32. The economy of the North 2015. // Statistical analyses 151. May 2019. с. 168.
  33. Lyall, Sarah. Iceland, Mired in Debt, Blames Britain for Woes. // New York Times. 1 November 2008. с. A6. Посетен на 1 ноември 2008.
  34. Sailing Schedule 2018. // Smyril Line.