Федерико I да Монтефелтро
Федерико I да Монтефелтро (на италиански: Federico I da Montefeltro, * XIII век, † 1322) от фамилията Да Монтефелтро, е италиански политик, кондотиер, капитан на народа, граф на Урбино (1302 – 1322), подест на Пиза, подест на , генерален капитан на италианскте контнгенти на имперската армия. Той е в партията на гибелините.
| Федерико I да Монтефелтро Federico di Montefeltro | |
| граф на Урбино | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1322 г.
|
| Семейство | |
| Род | Да Монтефелтро |
| Баща | Гуидо да Монтефелтро Стари |
| Майка | Манентеса ди Джаджоло |
| Братя/сестри | Бонконте да Монтефелтро Уголино да Монтефелтро Корадо да Монтефелтро Лечо да Монтефелтро |
| Деца | Нолфо да Монтефелтро |
Произход
редактиранеТой е първородният син на Гуидо да Монтефелтро Стари (* ок. 1220/1225; † 1298), един от най-известните кондотиери на своето време и един от най-важните лидери на проимперската партия на гибелините в Романя, политик, граф на Урбино и граф на Монтефелтро, и на съпругата му Манентеса ди Джаджоло. По бащина линия е внук на Монтефелтрано II да Монтефелтро, кондотиер, господар на Урбино, граф на Монтефелтро и на Пиетрарубия, а по майчина – на Гуидо, граф на Джаджоло. Има трима или четирима братя:
Биография
редактиранеЗа първи път се появява на преден план, когато на 7 май 1295 г. е освободен от отлъчването от Църквата, наложено му за участие в кампаниите на баща му Гуидо, който по това време се оттегля към монашески живот. Същата прошка е потвърдена и на 27 ноември, но при условие за възстановяване на църковна собственост в контади Пезаро, Урбино и Кали.
През 1296 г. участва в неуспешна среща в Рим с основните местни владетели за умиротворяване на Марке и Романя. След оттеглянето на баща му, заедно с чичо си Галасо, заел политическото място на баща му, и със съюзника Маджинардо ди Сузинана, се въвлича в конфликтите при Имола, което води до нови църковни санкции. През 1298 г. получава повторна опростителна присъда и е призован да се оттегли от длъжностите, заемани от него във Форли и Чезена.
През 1300 г. подписва, заедно с чичо си Галасо и братовчед си Уголино, мирно споразумение с епископа на Монтефелтро, с което се затвърждава мирът и се засилва позициията му в района. Участва в завземането на Губио на 23 май, заедно с Угучоне дела Фаджола и Уберто Малатеста ди Джаджоло, но е принуден да го изостави поради военен отпор на Канте Габриели и армията на Перуджа.
След смъртта на чичо му Галасо Федерико поема дългогодишното лидерство на рода, макар че Урбино и Маса Трабария са под папски контрол. През 1301 г. е прогонен от Чезена след въстание, което поставя градовете в ръцете на Църквата. Опитите за умиротворяване, ръководени от Шарл V, се провалят. Федерико се насочва към Арецо и започва серия от офанзиви, включително разрушаването на пристанището на Чезенатико.
В периода 1303–1304 г. води атаки срещу флорентинците и подписва примирия с противникови родове. Въпреки опити да навлезе във Флоренция, е отблъснат. Смъртта на папа Бонифаций VIII и създадената анархия засилват регионалните конфликти.
Заедно със Сперанца ди Монтефелтро Федерико оглавява военни действия срещу Малатеста, успявайки да превземе ключови градове. Присъединяват се към папския легат Орсини, който се опитва да ограничи властта на Черните гвелфи.
След окупацията на Чита ди Кастело регионът между Арецо и Урбино се връща под контрол на семействата Тарлати, Да Монтефелтро и Убалдини. Дипломатически усилия установяват автономията на графовете на Урбино от Марке.
След избирането на Хайнрих VII за крал на римляните Федерико се присъединява към императорската армия, оглавявайки италианския контингент. Назначен е за имперски викарий на Пиза и Арецо, участва в обсадата на Флоренция. След смъртта на Хайнрих защитава обвинен свещеник пред Папската курия.
Връща се в Марке, където повежда въстания и укрепва Лигата. През 1318 г. подписва мир с Църквата, но скоро след това избухва нова война. Лигата се разширява до девет града, но Урбино е заплашено със запрещение, а през 1319 г. Федерико и синът му са осъдени на глоба и конфискация. След отказа на Урбино да се подчини, гибелините разграбват Графство Мачерата, завладяват Чинголи и Фано, прогонват гвелфите от Асизи и се сдобиват със съкровището в базиликата. Въстанието обхваща Ночера и Сполето, подкрепено от Арецо, докато на север се водят интензивни боеве, предвождани от Кангранде дела Скала и Матео Висконти, с подкрепа от някои кардинали в Папската курия. Федерико е обявен за херцог на Сполето от съюзниците си.
Опасността от нахлуване на Луи Баварски подтиква папа Йоан XXII да изпрати легата Бертран дьо Пуже и да създаде лига от църковни господари. Перуджанската армия се опитва да възвърне Сполето и Асизи. На 28 август 1320 г. папата започва процес срещу Федерико за ерес и идолопоклонничество. Въпреки поканата да се яви пред враждебен съдия той се подлага на съд в Урбино, където е оправдан, но почти едновременно осъден от папския делегат.
През 1321 г. Асизи капитулира, Фано се завръща в лоното на папата, а на 8 декември започва кръстоносен поход срещу Федерико. При падането на замъците около Урбино графът се барикадира в града. След отчаяна защита на 26 април 1322 г. той се предава — предава един син като заложник, а друг излиза с него с примка на врата. И двамата са убити от тълпата, а другите му деца — арестувани.
Според хрониките синът му Гуидо е заловен от Канте Габриели и осъден на смърт. Двама други са затворени. Главният виновник за гибелта на Федерико е Гийелмус Фулкозий, папски служител, който го измамил да напусне крепостта. На 1 октомври 1325 г. папата го оправдава за престъпленията „ob zelum iusticie“ — „от ревност към справедливостта“.
Федерико поддържа проимперска политика както баща си и управлява с влияние в Романдиола, Дукато и Марке. Основната му дейност е съсредоточена в Марке и Умбрия, като град Кали се превръща в стратегически център между Урбино и Губио. Макар и войнствен и понякога в конфликт с Църквата, той действа в едни от най-бурните години в историята на Централна Италия.
Времето между угасналата надежда за възстановяване чрез Хайнрих VII и очакването Лудвиг Баварски да дойде в Италия бележи най-ниската и последна фаза от политическия път на Федерико. Подобно на императора той е осъден за ерес и идолопоклонство — действия, които довеждат до обявяването на кръстоносен поход срещу него. Причините не се свеждат само до бунтовнически прояви, но включват и подкрепата му за бедняшките духовни течения, свързани с францисканството — движението, с което фамилията му има дългогодишна връзка. Отвращението му към авиньонското папство също изиграва значителна роля.
Папските кореспонденции от 1317–1322 г. свидетелстват за морални обвинения към Федерико и за политическото одобрение, което той получава сред определени църковни среди. През януари 1322 г. епископите на Фано и Кали, както и абатът на Сан Патерниано, са затворени заради подкрепата си към графа.
Политиката на Федерико се проваля поради:
- Липса на обединение около императора
- Разпокъсаност на операциите в Централна Италия
- Силна и устойчива опозиция от семейството Малатеста
- Недостатъчни икономически ресурси за финансиране на войната и привличане на съюзници
- Вътрешно недоволство, породено от прекомерни данъци върху населението на Урбино
Връзка с Данте Алигиери
редактиранеФедерико не е споменат директно в творбите на Данте, въпреки че поетът възхвалява неговия брат Бонконте, баща му Гуидо и братовчед му Галасо. Съществува хипотеза, че стихът „Джована или други не се интересуват от мен“ (Чистилище V, 89) съдържа косвено порицание към Федерико чрез думата „други“. Франческини (1970) тълкува това като израз на презрение поради нападението му над Флоренция. Фуми (1901) пък предполага евентуална алюзия в образа на дантевата „хрътка“, но това остава недоказано.
Брак потомство
редактиранеФедерико I да Монтефелтро има поне осем деца, сред които:
- Нолфо да Монтефелтро (1295 – 1363), граф на Урбино
- Галасо да Монтефелтро (1296–1350), възстановители на управлението в Урбино
- Уголино да Монтефелтро, епископ на Фосомброне
- Николо да Монтефелтро (1319 – 1367), кондотиер, командир на "Компанията на Шапката".
- Гуидо да Монтефелтро.
Източници
редактиране- Tommaso di Carpegna Falconieri, MONTEFELTRO, Federico di, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 76, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2012
- G. Franceschini - I Montefeltro - Dall'Oglio, Milano, 1970
- G., F. e M. Villani - Croniche - Tipografia Lloyd Austriaco, Trieste, 1857