Фердинанд Ходлер
Фердинанд Ходлер (на немски: Ferdinand Hodler, роден на 14 март 1853 г. в Берн, починал на 19 май 1918 г. в Женева) е швейцарски художник, представител на символизма и на ар нуво и един от най-известните швейцарски художници.
|
Фердинанд Ходлер Ferdinand Hodler |
|
|---|---|
 Автопортрет, 1916 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Националност | швейцарец |
| Кариера в изкуството | |
| Учители | Бартелеми Мен |
| Направление | символизъм |
| Повлиян |
Александър Калам Пиер Пюви дьо Шаван |
| Семейство | |
| Съпруга | Берта Щуки |
| Деца | Ектор Ходлер |
| Подпис |
 |
| Фердинанд Ходлер в Общомедия | |
Съдържание
БиографияРедактиране
Фердинанд Ходлер расте в бедно семейство. Баща му е дърводелец мебелист и умира рано от туберкулоза. Майка му е женена повторно за художник декоратор и умира през 1867 г. също от туберкулоза, като оставя осем деца. Всичките братя и сестри на Фердинад умират през следващите 18 години един след друг от същата болест. Започва обучение в Тун за художник, между другото и като ученик на ведутния художник Фердинад Зомер. През следващите години Ходлер изучава старите майстори и се ориентира към Жан Батист Камий Коро и Гюстав Курбе. През 1875 г. отива в Базел, като изучава творчеството на Ханс Холбайн Млади, специално картината му „Мъртвия Христос“. През 1878 и 1879 г. предприема пътуване в Испания, където се среща с произведенията на Диего Веласкес. През 1881 г. заедно с други ученици работи по панорамата „Бурбаки“ на художника Edouard Castres. През годините Ходлер разработва свой собствен стил, който нарича „паралелизъм“, характеризиращ се с симетрично разположение на фигурите в танцуващи или ритуални пози.
През 1884 г. Ходлер среща Огюстен Дюпен, която му става модел за рисуване. Синът им Ектор се ражда през 1887 г. През 1889 г. обаче Ходлер се жени за Берта Щуки. Развеждат се още през 1891 г. На картината „Нощта“ са представени и двете жени. С тази картина, свързана със съня, смъртта и сексуалността, Ходлер прави пробив – въпреки първоначалната забрана за представяне в изложба, тя постига голям успех.
В годината на смъртта му (1918) е удостоен със званието „Почетен гражданин на Женева“.
ГалерияРедактиране
- Портрети
Портрет на Louise-Delphine Duchosal, 1885
Madame de R., 1893
Портрет на Берта Жак, 1894
Портрет на баронеса Мария фон Бах, 1904
Портрет на James Vibert, 1915
,.jpg)
- Бит и алегория
Обущарят, 1878
Избраният, 1893
Пролет, 1901
Дървосекач, 1910
Радостна жена, 1911
- Пейзажи
Пейзаж близо до Мадрид, 1878
Пътят към Евордес (кантон Женева), ок. 1890
Женевското езеро, погледнато от Chexbres, 1905
Ритмичен пейзаж до Женевското езеро, 1908
Le Grand Muveran, 1912
За негоРедактиране
- Stéphanie Guerzoni, Ferdinand Hodler, Genève: Pierre Cailler, 1957
- Jura Brüschweiler, Ferdinand Hodler, Bern: Benteli, 1983 ISBN 3716511099
- Matthias Fischer, Der junge Hodler. Eine Künstlerkarriere 1872-1897, Wädenswil: Nimbus, 2009 ISBN 978-3-907142-30-1
- Ferdinand Hodler in Karikatur und Satire, Hrsg. und kommentiert von Matthias Fischer / Ferdinand Hodler par la caricature et la satire, édité et commenté par Matthias Fischer, Benteli, Sulgen, 2012 ISBN 978-3-7165-1718-5
- Jura Brüschweiler, Hodler érotique. Genève: Notari, collection Hodleriana, 2016, 160 p. ISBN 978-2-9701150-1-4
- Diana Blome, Niklaus Manuel Güdel. Ferdinand Hodler. Écrits esthétiques. Genève: Notari, collection Hodleriana, 2017
- Филмография
- Ferdinand Hodler – Das Herz ist mein Auge, реж. Heinz Bütler, Швейцария, 2004, документален, 74 мин.
Външни препраткиРедактиране
- ((fr)) Фердинанд Ходлер в Encyclopædia Universalis
- ((ru)) Фердинанд Ходлер. Ви́дение символиста, сп. „Третьяковская галерея“, специална книжка: „Швейцария – Россия: на перекрестках культур“
- ↑ а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ а б Колективен нормативен архив, Посетен на 17 октомври 2015, GND идентификатор: 118551817.
- ↑ а б Ferdinand Hodler.
- ↑ а б Ferdinand Hodler.
- ↑ а б Ferdinand Hodler.