Уикипедия

Фердинанд Ходлер

швейцарски художник

Фердинанд Ходлер (на немски: Ferdinand Hodler, роден на 14 март 1853 г. в Берн, починал на 19 май 1918 г. в Женева) е сред най-известните швейцарски художници, представител на символизма и на ар нуво.

Фердинанд Ходлер
Ferdinand Hodler
швейцарски художник
Автопортрет, 1916 г.
Автопортрет, 1916 г.
Роден
14 март 1853 година
Починал
19 май 1918 година (65 г.)
ПогребанЖенева, Швейцария
Националностшвейцарец
Кариера в изкуството
УчителиБартелеми Мен
Направлениесимволизъм
ПовлиянАлександър Калам
Пиер Пюви дьо Шаван
Семейство
СъпругаБерта Щуки
ДецаЕктор Ходлер
ПодписHodler autograph.png
Фердинанд Ходлер в Общомедия

БиографияРедактиране

 
„Нощта“, 1889–1890, Берн, Kunstmuseum

Фердинанд Ходлер расте в бедно семейство. Баща му е дърводелец мебелист и умира рано от туберкулоза. Майка му е женена повторно за художник декоратор и умира през 1867 г. също от туберкулоза, като оставя осем деца. Всичките братя и сестри на Фердинад умират през следващите 18 години един след друг от същата болест. Започва обучение в Тун за художник, между другото и като ученик на ведутния художник Фердинад Зомер. През следващите години Ходлер изучава старите майстори и се ориентира към Жан Батист Камий Коро и Гюстав Курбе. През 1875 г. отива в Базел, като изучава творчеството на Ханс Холбайн Млади, специално картината му „Мъртвия Христос“. През 1878 и 1879 г. предприема пътуване в Испания, където се среща с произведенията на Диего Веласкес. През 1881 г. заедно с други ученици работи по панорамата „Бурбаки“ на художника Edouard Castres. През годините Ходлер разработва свой собствен стил, който нарича „паралелизъм“, характеризиращ се със симетрично разположение на фигурите в танцуващи или ритуални пози.

През 1884 г. Ходлер среща Огюстен Дюпен, която му става модел за рисуване. Синът им Ектор се ражда през 1887 г. През 1889 г. обаче Ходлер се жени за Берта Щуки. Развеждат се още през 1891 г. На картината „Нощта“ са представени и двете жени. С тази картина, свързана със съня, смъртта и сексуалността, Ходлер прави пробив – въпреки първоначалната забрана за представяне в изложба, тя постига голям успех.

В годината на смъртта му (1918) е удостоен със званието „Почетен гражданин на Женева“.

ГалерияРедактиране

  • Портрети

  • Портрет на Louise-Delphine Duchosal, 1885

  • Madame de R., 1893

  • Портрет на Берта Жак, 1894

  • Портрет на баронеса Мария фон Бах, 1904

  • Портрет на James Vibert, 1915

  • Бит и алегория

  • Обущарят, 1878

  • Избраният, 1893

  • Пролет, 1901

  • Дървосекач, 1910

  • Радостна жена, 1911

  • Пейзажи

  • Пейзаж близо до Мадрид, 1878

  • Пътят към Евордес (кантон Женева), ок. 1890

  • Женевското езеро, погледнато от Chexbres, 1905

  • Ритмичен пейзаж до Женевското езеро, 1908

  • Le Grand Muveran, 1912

За негоРедактиране

  • Stéphanie Guerzoni, Ferdinand Hodler, Genève: Pierre Cailler, 1957
  • Jura Brüschweiler, Ferdinand Hodler, Bern: Benteli, 1983 ISBN 3-7165-1109-9
  • Matthias Fischer, Der junge Hodler. Eine Künstlerkarriere 1872-1897, Wädenswil: Nimbus, 2009 ISBN 978-3-907142-30-1
  • Ferdinand Hodler in Karikatur und Satire, Hrsg. und kommentiert von Matthias Fischer / Ferdinand Hodler par la caricature et la satire, édité et commenté par Matthias Fischer, Benteli, Sulgen, 2012 ISBN 978-3-7165-1718-5
  • Jura Brüschweiler, Hodler érotique. Genève: Notari, collection Hodleriana, 2016, 160 p. ISBN 978-2-9701150-1-4
  • Diana Blome, Niklaus Manuel Güdel. Ferdinand Hodler. Écrits esthétiques. Genève: Notari, collection Hodleriana, 2017
Филмография
  • Ferdinand Hodler – Das Herz ist mein Auge, реж. Heinz Bütler, Швейцария, 2004, документален, 74 мин.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фердинанд_Ходлер&oldid=10919993“.