Фердинанд дьо Марсен

Фердинанд, граф дьо Марсен (Ferdinand, comte de Marsin) (10 февруари 1656 – 9 септември 1706) е френски маршал и дипломат от епохата на Луи XIV. Известен най-вече със злополучните си участия в битките при Бленхайм (1704) и при Торино (1706), във втората от които загива.

Фердинанд дьо Марсен
Ferdinand de Marsin
френски офицер
Бюст на Фердинанд дьо Марсен, Галерия на битките, Версай
Бюст на Фердинанд дьо Марсен, Галерия на битките, Версай

Роден
Лиеж, днешна Белгия
Починал
Военна служба
Звание Маршал
Години на служба 1673 – 1706
Служил на Royal Standard of the King of France.svg Кралство Франция
Фердинанд дьо Марсен в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Семейството на Марсен (в оригинал звучи Маршен) произхожда от района на Лиеж, днешна Белгия. Баща му Жан Гаспар дьо Маршен също е бил маршал на Франция, но по време на Фрондата минава на испанска служба. През 1651 г. се жени за Мари дьо Балзак и пет години по-късно се ражда Фердинанд. Имат само още едно дете – момиче на име Агнес, което умира като дете. Фердинанд дьо Марсен пристига във Франция едва 17-годишен и без колебание се включва в армията.[1] Много скоро получава правото да командва рота, което е голяма чест за толкова млад човек. Приблизително по същото време започва Холандската война. Историята няма достатъчно информация за участието на Марсен в този конфликт.

Военна кариераРедактиране

Деветгодишната войнаРедактиране

През 1688 г., когато започва Деветгодишната война, той вече е на 32 години. Достигнал е чин бригадир в жандармерията (особен род „доброволни“ войски). Първата битка, в която е споменат, е при Фльорюс през 1690 г. Там е ранен още при първоначалния артилерийски обстрел. През 1693 г. става „маршал дьо камп“ (генерал-майор) – официалното му влизане във висшето командване. Служи под командата на маршал дьо Люксамбур при Неервинден, както и по време на обсадата на Шарлероа.[2] Две години по-късно е заедно с армията на Буфлер край река Маас (Мьоз). През 1696 г. като благодарност за службата му кралят му отпуска пенсия и го изпраща в Италия. Генералът за първи път поема самостоятелна операция, като обсажда крепостта Кресчентино. Постигането на мир със Савойското херцогство слага край на ефективните военни действия в Италия.

Войната за испанското наследствоРедактиране

Основна статия: Война за испанското наследство

Тази война започва, когато френският принц Филип д'Анжу става испански крал. С това не са съгласни Австрия, Англия и Холандия (Съединените провинции). Марсен получава специалната задача да придружи Филип до Мадрид като негов съветник и настойник. Остава с него до края на 1702 г., но след това Луи ХІV го изпраща на рейнския фронт. С това идва времето да командва цели армии и да е сред ключовите френски военачалници. През 1703 г. той напредва към Бавария, където с курфюрста Максимилиан II Емануел подготвят поход към Виена. Опасността кара английския генерал Марлборо и австрийския Евгений Савойски да пристигнат на мястото с армиите си и на 13 август 1704 г. да разгромят французите (битката при Бленхайм). Марсен показва пълна неспособност да се сработи с другия френски маршал – Камий дьо Талар. Талар загива, а Марсен отстъпва с хората си в безпорядък.[3]

Въпреки този безславен момент Марсен продължава да командва армии – в началото като помощник на маршал Вилар в Елзас, а после заедно с Филип II Орлеански в Италия. Там французите обсаждат савойската столица Торино На 7 септември 1706 г. обединените войски на Савоя, Прусия и Австрия, командвани от Евгений Савойски, нанасят на противника ново поражение. В хода на битката маршал Марсен е тежко ранен и след това пленен. Два дни по-късно, докато се опитват да ампутират единия му крак, умира.[4]

БележкиРедактиране

  1. Ferdinand comte de Marsin / Marchin, на сайта spanishsuccession.nl
  2. Ferdinand de Marsin, на сайта Histoire de l'Europe
  3. Hilaire Belloc, The Battle of Blenheim, London 1911, p. 127
  4. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, София 2015, том 1, с. 288