Фердинанд I (Неапол)

крал на Неапол

Фердинанд I, наричан Феранте, (на италиански: Ferdinando d'Aragona, Ferrante I, Don Ferrando, Don Ferrante; * 2 юни 1424, Валенсия; † 25 януари 1494, Неапол) е крал на Неапол от 1458 г. до смъртта си.

Фердинанд I
крал на Неапол
Роден
Починал
28 януари 1494 г. (70 г.)
ПогребанНеапол, Италия
Управление
Период1458 – 1494
ПредшественикАлфонсо V Арагонски
НаследникАлфонсо II (Неапол)
Герб
Семейство
РодДинастия Трастамара
БащаАлфонсо V Арагонски[1]
Братя/сестриМария Арагонска
Фердинанд Арагонски
СъпругаИзабела дьо Клермон
Хуана Арагонска
ПартньорДиана Гуардато
Маркезела Шпитцата
Пишишела Пишишели
Еулалия Равиняно
Джована Карачоло
ДецаАлфонсо II Неаполитански
Елеонора Арагонска
Федерико I Неаполитански
Джовани Арагонски
Беатриче Арагонска
Франческо Неаполитански
Джована Арагонска
Карло Арагонски
Извънбр.:
Енрико Арагонски
Мария Арагонска
Джована Арагонска
Илария Арагонска
Лукреция Арагонска
Фердинандо Арагонски
Мария Арагонска
Чезаре Арагонски
Алфонсо Арагонски
Мария Чечилия Арагонска
Фердинандо Арагонски
Мария Арагонска
Джована Арагонска
Фердинанд I в Общомедия

Произход и ранни години

редактиране

Фердинанд I е извънбрачен син на Алфонсо V Арагонски, който е осиновен от кралица Джована II Анжуйска и през 1421 г. заема трона на Неапол. През 1438 г. крал Алфонсо I нарежда да доведат синан му в Неапол и през 1440 г. успява да издейства папска була от папа Евгений IV, с която Фердинанд е признат за законен син и наследник на Алфонсо I. Така през 1443 г. Фердинанд е обявен за принц на Калабрия и за престолонаследник на Неапол, което е признато и от папата.

През 1445 г. Фердинанд се жени за Изабела дьо Клермон, дъщеря на графа на Копертино Тристан дьо Клермон-Лодев.

Управление

редактиране
 
Фердинанд I

След смъртта на баща си през 1458 г., Фердинанд окупира Неапол. Впоследствие недоволните викат на помощ прогонения от Неапол през 1442 г. крал Рене I Добрия. Рене предава своите права над Неапол на своя син Жан II, който и пристига в Южна Италия. Жан II обаче не води със себе си силна наемна войска, както постъпвали по-рано неговите предшественици, но набира такава на място, ползвайки се от помощта на най-могъщите неаполитански барони. През лятото на 1460 година Жан II нанася на Фердинандо сериозно поражение при Сарно.

 
Миниатюра от каталога на рицарите на Златното руно

С помощта на миланския херцог Франческо I Сфорца Феранте успява да изгони представителите на дома Анжу. За благодарност Феранте дава на сина на Франческо – Сфорца Мария Сфорца (18 август 1451 до 29 юли 1479), неаполитанското Херцогство Бари.

За седем години (1494 – 1501) след смъртта на Фердинанд I, неговите приемници са победени от враговете, а Неапол губи своята независимост. Той сам не става свидетел на тази катастрофа.

Ренесанс

редактиране

Подобно на баща си, Фердинанд издържа блестящ ренесансов двор, привлича в Неапол много деятели на науката и културата.

Брак и потомство

редактиране

Жени се два пъти:

∞ 1. 1444 за Изабела дьо Клермон (* януари 1424, Копертино; † 30 март 1465, Неапол), дъщеря на Тристан дьо Клермон-Лодев, граф на Копертино, от която има четирима сина и две дъщери:

  • Франческо Неаполитански (16 декември 1461 – 26 октомври 1486), херцог на Сант Анджело и маркиз на Бишелие, бездетен и неженен

∞ 2. 1477 за братовчедката си Хуана Арагонска (* 16 юни 1454, Барселона; † 9 януари 1517, Неапол), дъщеря на Хуан II, крал на Арагон, от която има син и дъщеря:

  • Джована Арагонска, нар. Джованела (15 април 1479, Неапол – 27 август 1518, Неапол),чрез брак кралица на Неапол„ ∞ 28 февруари 1496 за нейния племенник Фердинанд II, от когото няма деца;
  • Карло Арагонски (1480 – 26 октомври 1486 от тиф)

Има тринадесет извънбрачни деца:

От метресата си Диана Гуардато има един или двама сина и две или три дъщери:

От метресата си Маркезела Шпитцата има една дъщеря:

  • Мария Арагонска (1451 – ?)

От метресата си Пишишела Пишишели има двама сина:

 
Esortazione di insorgere contro i baroni ribelli, 1486

От метресата си Еулалия Равиняно има една или две дъщери:

От Джована Карачоло, дъщеря на граф Джакомо ди Бриенца, има две дъщери и вероятно един син:

  • Фердинандо Арагонски (? – 27 ноември 1542), военен и херцог на Монталто, вероятен син на Диана Гуардато; ∞ за Катерина Кастелана де Кардона, от която има един син и две дъщери;
  • Мария Арагонска, ∞ за Алфонсо д'Авалос, маркиз на Васто
  • Джована Арагонска, ∞ за Асканио Колона

Източници

редактиране
  1. ferdinando-i-d-aragona-re-di-napoli // Посетен на 12 август 2021 г.
  • Tristano Carraciolo: De varietate fortunae. in: Opuscula historica, Neapoli 1769 p. 82 – 120 books.google
  • Ludwig Anton Muratori: Geschichte von Italien. Aus dem Italiänischen übersetzt. Neunter und letzter Theil. 1378 – 1500. Breitkopf Leipzig 1750, S. 382 – 432 books.google; Register S. 532 books.google.
  • Camillo Portio: La congiura de'Baroni del regno di Napoli, contra il re Ferdinando. Roma, Napoli 1724 books.google, Napoli 1859 books.google
  • Raphael de Smedt: Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3) 2., verbesserte Auflage, Verlag Peter Lang, Frankfurt 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 168 – 170, Nr. 72.

Външни препратки

редактиране