Фердинанд I (Неапол)

крал на Неапол

Фердинанд I, наричан Феранте, (на италиански: Ferdinando d'Aragona, Ferrante I, Don Ferrando, Don Ferrante; * 2 юни 1424, Валенсия; † 25 януари 1494, Неапол) е крал на Неапол от 1458 г. до смъртта си.

Фердинанд I
крал на Неапол
Роден
Починал
28 януари 1494 г. (70 г.)
ПогребанНеапол, Италия
Управление
Период1458 – 1494
ПредшественикАлфонсо V Арагонски
НаследникАлфонсо II (Неапол)
Герб
Семейство
РодДинастия Трастамара
БащаАлфонсо V Арагонски[1]
Братя/сестриМария Арагонска
Фердинанд Арагонски
СъпругаИзабела дьо Клермон
Хуана Арагонска
ДецаДжована Неаполитанска
Алфонсо II Неаполитански
Елеонора Арагонска
Беатрис Неаполитанска
Франческо Неаполитански
Джовани Арагонски
Алфонсо Арагонски
Джована Арагонска
Енрико Арагонски
Федерико I
Мария Арагонска
Фердинанд д'Арагон и Гуардато
Лукреция Арагонска
Беатриче д’Есте[2]
Фердинанд I в Общомедия

Произход и ранни години редактиране

Фердинанд I е извънбрачен син на Алфонсо V Арагонски, който е осиновен от кралица Джована II Анжуйска и през 1421 г. заема трона на Неапол. През 1438 г. крал Алфонсо I нарежда да доведат синан му в Неапол и през 1440 г. успява да издейства папска була от папа Евгений IV, с която Фердинанд е признат за законен син и наследник на Алфонсо I. Така през 1443 г. Фердинанд е обявен за принц на Калабрия и за престолонаследник на Неапол, което е признато и от папата.

През 1445 г. Фердинанд се жени за Изабела дьо Клермон, дъщеря на графа на Копертино Тристан дьо Клермон-Лодев.

Управление редактиране

 
Фердинанд I

След смъртта на баща си през 1458 г., Фердинанд окупира Неапол. Впоследствие недоволните викат на помощ прогонения от Неапол през 1442 г. крал Рене I Добрия. Рене предава своите права над Неапол на своя син Жан II, който и пристига в Южна Италия. Жан II обаче не води със себе си силна наемна войска, както постъпвали по-рано неговите предшественици, но набира такава на място, ползвайки се от помощта на най-могъщите неаполитански барони. През лятото на 1460 година Жан II нанася на Фердинандо сериозно поражение при Сарно.

С помощта на миланския херцог Франческо I Сфорца Феранте успява да изгони представителите на дома Анжу. За благодарност Феранте дава на сина на Франческо – Сфорца Мария Сфорца (18 август 1451 до 29 юли 1479), неаполитанското Херцогство Бари.

За седем години (1494 – 1501) след смъртта на Фердинанд I, неговите приемници са победени от враговете, а Неапол губи своята независимост. Той сам не става свидетел на тази катастрофа.

Ренесанс редактиране

Подобно на баща си, Фердинанд издържа блестящ ренесансов двор, привлича в Неапол много деятели на науката и културата.

Бракове и деца редактиране

 
Миниатюра от каталога на рицарите на Златното руно

1-ви брак: със съпругата си Изабела ди Киарамонте (* януари 1424, † 30 март 1465) Фердинанд има шест деца:

  • Франческо Неаполитански (16 декември 1461 – 26 октомври 1486), херцог на Сант Анджело и маркиз на Бишелие

2-ри брак: През 1477 г. овдовелият Фердинанд се жени за братовчедката си Хуана Арагонска (* 1454, † 19 януари 1517), дъщеря на Хуан II, крал на Арагон. С нея той има две деца:

С метресата си Диана Гуардато той има три деца:

  • Фердинанд д’Арагона, херцог на Каяцо
  • Мария д’Арагона, ∞ Антонио Тодесчини Пиколомини д’Арагона, племенник на Пий II и брат на Пий III
  • Джована д’Арагона, ∞ Леонардо делла Ровере, племенник на Сикст IV и брат на Юлий II

С метресата си Еулалия Равиняно той има една дъщеря:

 
Esortazione di insorgere contro i baroni ribelli, 1486
  • Мария д’Арагона, ∞ Гиан Гиордано Орсини

С метресата си Джована Каракиола той има четири деца:

  • Фердинанд д’Арагона († 1549), херцог на Монталто
  • Ариго д’Арагона
  • Чезаре д’Арагона
  • Леонор д’Арагона

Освен това Фердинанд има от Джована Каракиола или Еулалия Равиняно още една дъщеря:

  • Лукреция д’Арагона, ∞ Онората III Гаетани д’Арагона

Източници редактиране

  • Tristano Carraciolo: De varietate fortunae. in: Opuscula historica, Neapoli 1769 p. 82 – 120 books.google
  • Ludwig Anton Muratori: Geschichte von Italien. Aus dem Italiänischen übersetzt. Neunter und letzter Theil. 1378 – 1500. Breitkopf Leipzig 1750, S. 382 – 432 books.google; Register S. 532 books.google.
  • Camillo Portio: La congiura de'Baroni del regno di Napoli, contra il re Ferdinando. Roma, Napoli 1724 books.google, Napoli 1859 books.google
  • Raphael de Smedt: Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3) 2., verbesserte Auflage, Verlag Peter Lang, Frankfurt 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 168 – 170, Nr. 72.

Външни препратки редактиране