Фердинандо I (Неапол)

(пренасочване от Фердинанд I (Неапол))

Фердинанд I, наричан Феранте, (на италиански: Ferdinando d'Aragona, Ferrante I, Don Ferrando, Don Ferrante; * 2 юни 1424, Валенсия; † 25 януари 1494, Неапол). 34 години от 1458 г. до смъртта си е крал на Неапол.

Фердинандо I
крал на Неапол
Ferrante I of Naples.jpg
Роден
Починал
28 януари 1494 г. (70 г.)
Погребан Неапол, Италия

Награди Орден на жартиерата
Управление
Период 1458 – 1494
Предшественик Алфонсо V Арагонски
Наследник Алфонсо II (Неапол)
Семейство
Род Династия Трастамара
Баща Алфонсо V Арагонски
Деца Алфонсо II (Неапол)
Елеонора Арагонска(1450-1493)
Федерико I
Беатрис Неаполитанска
Федерико I
Фердинандо I в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Феранте I е извънбрачен син на Алфонсо V Арагонски, който е осиновен от кралица Джована II Анжуйска и през 1421 г. взима трона на Неапол. Алфонсо нарежда през 1438 г. да доведат сина му в Неапол и успява през 1440 г. да постигне признаването на Фердинанд като брачно роден чрез папа Евгений IV. Фердинанд е обявен през 1443 г. за принц на Калабрия и престолонаследник на Неапол, което е признато от папата.

През 1445 г. Феранте се жени за Изабела дьо Киарамонте, дъщеря на граф Тристан от Капертино.

УправлениеРедактиране

 
Фердинанд I

След смъртта на баща си през 1458 г., Феранте окупира Неапол. Впоследствие недоволните извикват на помощ прогонения от Неапол през 1442 година крал Рене I Добрия. Рене предава своите права над Неапол на своя син Жан II, който и пристига в Южна Италия. Жан II не довежда със себе си силна наемна войска, както постъпвали по-рано неговите предшественици, но мобилизира такава на място, ползвайки се от поддръжката на най-могъщите неаполитански барони. През лятото на 1460 година Жан II нанася на Фердинандо сериозно поражение при Сарно.

С помощта на миланеца Франческо I Сфорца, Феранте успява да изгони представителите на Дом Анжу. За благодарност Феранте дава на сина на Франческо – Сфорца Мария Сфорца (18 август 1451 до 29 юли 1479) неаполитанското Херцогство Бари.

За седем години (1494 – 1501) след смъртта на Фердинандо I, неговите приемници са победени от враговете, а Неапол губи своята независимост. Той сам не става свидетел на тази катастрофа.

РенесансРедактиране

Подобно на баща си, Фердинандо издържа блестящ ренесансов двор, привлича в Неапол много деятели на науката и културата.

Бракове и децаРедактиране

 
Миниатюра от каталога на рицарите на Златното руно

1-ви брак: със съпругата си Изабела дьо Киарамонте (* януари 1424, † 30 март 1465) Фердинанд има шест деца:

  1. Матяш Корвин, крал на Унгария, гегенкрал на Бохемия
  2. Владислав II, крал на Бохемия и Унгария
  • Франческо Неаполитански (16 декември 1461 – 26 октомври 1486), херцог на Сант Анджело

2-ри брак: През 1477 г. овдовелият Фердинанд се жени за братовчедката си Хуана Арагонска (* 1454, † 19 януари 1517), дъщеря на Хуан II, крал на Арагон. С нея той има две деца:

С метресата си Диана Гуардато той има три деца:

  • Фердинанд д’Арагона, херцог на Каяцо
  • Мария д’Арагона, ∞ Антонио Тодесчини Пиколомини д’Арагона, племенник на Пий II и брат на Пий III
  • Джована д’Арагона, ∞ Леонардо делла Ровере, племенник на Сикст IV и брат на Юлий II

С метресата си Еулалия Равиняно той има една дъщеря:

 
Esortazione di insorgere contro i baroni ribelli, 1486
  • Мария д’Арагона, ∞ Гиан Гиордано Орсини

С метресата си Джована Каракиола той има четири деца:

  • Фердинанд д’Арагона († 1549), херцог на Монталто
  • Ариго д’Арагона
  • Чезаре д’Арагона
  • Леонор д’Арагона

Освен това Фердинанд има от Джована Каракиола или Еулалия Равиняно още една дъщеря:

  • Лукреция д’Арагона, ∞ Онората III Гаетани д’Арагона

ИзточнициРедактиране


  • Tristano Carraciolo: De varietate fortunae. in: Opuscula historica, Neapoli 1769 p. 82 – 120 books.google
  • Ludwig Anton Muratori: Geschichte von Italien. Aus dem Italiänischen übersetzt. Neunter und letzter Theil. 1378 – 1500. Breitkopf Leipzig 1750, S. 382 – 432 books.google; Register S. 532 books.google.
  • Camillo Portio: La congiura de'Baroni del regno di Napoli, contra il re Ferdinando. Roma, Napoli 1724 books.google, Napoli 1859 books.google
  • Raphael de Smedt: Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3) 2., verbesserte Auflage, Verlag Peter Lang, Frankfurt 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 168 – 170, Nr. 72.

Външни препраткиРедактиране