Фернандел
Фернан Жозеф Дезире Контанден (на френски: Fernand Joseph Désiré Contandin), по-известен като Фернандел (Fernandel), е френски актьор и комик.[1]
Фернандел Fernandel | |
френски актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 26 февруари 1971 г.
Париж, Франция |
Погребан | Париж, Франция |
Религия | католицизъм |
Националност | Франция |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1926 г. |
Семейство | |
Деца | 3 |
Уебсайт | fernandel.online.fr |
Фернандел в Общомедия |
Сценичното му име произлиза от брака му с Анриет Манс, сестрата на най-добрия му приятел и сценарист Жан Манс. Той бил толкова грижовен към жена си, че тъща му често го наричала Фернандел (Fernand d'elle – „Нейният Фернан“).[2][3]
Биография
редактиранеРоден е на 8 май 1903 г. в Марсилия.
Участва в близо 150 филма.
Почива от рак на 26 февруари 1971 г. в Париж.
Избрана филмография
редактиранегодина | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1931 | Бяло и черно | Le blanc et le noir | Прислужникът | Робър Флори / Марк Алегре |
1932 | Забавленията на ескадрона | Les Gaîtés de l'escadron | Войник | Морис Турньор |
1934 | Анжела | Angèle | Сатурн, фермерът | Марсел Паньол |
1937 | Франсоа Първи | François Ier | Онорин | Кристиан-Жак |
1937 | Балното тефтерче | Un carnet de bal | Фабиен Кутизол, фризьор | Жулиен Дювивие |
1937 | Възраждане | Regain | Урбан Гедемус, мелничар | Марсел Паньол |
1938 | Шпунц | Le Schpountz | Ирене Фабер (Шпунц) | Марсел Паньол |
1938 | Бунтовникът Ернст | Ernest le rebelle | Ернст Пик | Кристиан-Жак |
1945 | Бедняци в рая | Les gueux au paradis | Понс | Рене Ле Енаф |
1948 | Летящият шкаф | L’armoire volante | Алфред Пук, колекционер | Карло Рим |
1950 | Казимир | Casimir | Казимир | Ришар Потие |
1951 | Червената странноприемница | L'auberge rouge | Монах | Клод Отан-Лара |
1951 | Бонифас сомнамбулът | Boniface somnambule | Виктор Бонифас | Морис Лабро |
1952 | Дон Камило | Don Camillo | Дон Камило | Жулиен Дювивие |
1954 | Мамзел Нитуш | Mam'zelle Nitouche | Господин Селестен | Ив Алегре |
1954 | Али Баба и 40-те разбойници | Ali-Baba et les quarante voleurs | Али Баба | Жак Бекер |
1956 | Около света за 80 дни | Around The World In 80 Days | Кучияша Филяс Фога | Майкъл Андерсън |
1958 | Законът си е закон | La loi, c’est la loi | Фердинанд Пасторели | Кристиан-Жак |
1959 | Довереникът на дамите | Le confident de ces dames | Джулиано Гоберти, ветеринар | Жан Бойер |
1959 | Кравата и затворникът | La vache et le prisonnier | Шарл Бейли, затворник | Анри Верньой |
1961 | Страшният съд | Il giudizio universale | Вдовец | Виторио Де Сика |
1962 | Дяволът и десетте божи заповеди (Не си прави идол) |
Le Diable et les Dix Commandements (Un seul Dieu tu adoreras) |
Бог | Жулиен Дювивие |
1963 | Приготвено с масло | La Cuisine au beurre | Фернан Жувин | Жил Гранжие |
1964 | Неблагодарна възраст | L'âge ingrat | Адолф Лартиг | Жил Гранжие |
1966 | Пътуването на бащата | Le Voyage du père | Г-н Кантен, селянин | Дени дьо Ла Пателиер |
1968 | Мъжът с Буика | L’Homme à la Buick | Арман Фавро | Жил Гранжие |
1969 | Фреди | Freddy | ||
1970 | Щастлив като Одисей | Heureux qui comme Ulysse | Антонин, земеделски работник | Анри Колпи |
Източници
редактиране- ↑ www.imdb.com
- ↑ Fernandel 1903–1971 (biography) Архив на оригинала от 3 ноември 2014 в Wayback Machine.. French Film Guide.
- ↑ The A to Z of French Cinema. Scarecrow Press, 2009. ISBN 978-0-8108-7038-3. с. 162–.
Външни препратки
редактиранеТази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.