Отваря главното меню

Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю

Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю (на португалски: Fernando Monteiro de Castro Soromenho) е португалски и анголски журналист, писател и етнолог. Представител е на неореализма, известен като „Бащата на анголския роман“.[1] Признат е за един от класиците на анголската литература.[2]

Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю
Fernando Monteiro de Castro Soromenho
Кащру Сороменю през 1957 г.
Кащру Сороменю през 1957 г.
Роден 31 януари 1910 г.
Починал 18 юни 1968 г.
Професия писател, журналист, етнолог
Националност португалец
Направление неореализъм

СемействоРедактиране

Семейството му принадлежи към горната прослойка на средната класа. Той е третото от седемте деца на Артур Сороменю Ернесту ди Кащру (Порто, 1878 – Лисабон, 1944 г.) и Стела Сороменю Монтейру ди Кащру (Порто, 1884 – Лисабон, 1964). Баща му е управител на провинция Лунда Норте в североизточна Ангола, а майка му е дъщеря на член на върховния съд в Лисабон.[3][4] Баща му завършва Военния колеж през 1890 г. заради съществуваща семейна традиция. След завършването си се отказва от военна кариера и иска да учи право. Семейството му се противопоставя и през 1897 или 1898 г. заминава за Африка. Попада в Мозамбик, където започва работа в компанията на граф Стрийки като изпълнителен директор. През 1906 г. се оженва за Стела Фернанкола.[3][4]

БиографияРедактиране

Роден е на 31 януари 1910 година в пристанищния град Чинде,[5] Мозамбик. През 1911 г. Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю заминава с родителите си в Ангола (Уамбо). Детството му преминава в тази страна и първите му впечатления са свързани именно с тази част на Африка. На 6-годишна възраст го изпращат в Португалия заедно с брат му Нуно за да завърши там средното си образование. Между 1916 и 1925 учи в лицей в Лондон.[3]

Завръща се в Ангола през 1925 г.[1], където започва работа в най-голямата компания за добив на диаманти "Diamang" в североизточната част на страната. Това му дава възможност да опознае традиционния живот на коренното население и да прави етнографски проучвания. След това работи като младши чиновник в колониалната администрация. По-късно става журналист в столицата Луанда и главен редактор на вестник „Diário de Luanda“ и седмичника „Humanidade“.[1] Посвещава голяма част от творчеството си като журналист и писател на борбата за правата на човека. През 1937 г. се завръща в Лисабон и сътрудничи на редица вестници – „Diário Popular“, „A Noite“, „Jornal da Tarde“, „O Século“, „Seara Nova“, „O Diabo“, „O Primeiro de Janeiro“, „Dom Casmurro“.[1][4] През 1943 г. създава собствена издателска къща.[1]

През 1949 г. се жени за Мерседес де ла Куеста в Аржентина. Изнася много лекции в различни държави за Ангола и нейната култура. През целия си живот се занимава активно с етнографски изследвания и проучвания на анголските народностни групи. През 1960 г. заради критики към режима на Антонио Салазар и за да избегне предстоящия арест, заминава в изгнание във Франция. По-късно отпътува за САЩ, където става професор в Университета на Уисконсин и води курс по португалски език и литература. През 1961 г. се завръща във Франция и работи в списание, свързано с борбата на африканските народи за независимост. През декември 1965 г. се премества в Бразилия. Там преподава във факултетите по философия в Сао Пауло и Араракуара. Умира на 18 юни 1968 г. в гр. Сао Пауло, Бразилия.[1]

ТворчествоРедактиране

 
Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю

Творчеството му обхваща пет романа, няколко тома с разкази, социологически и етнографски студии и пътеписи.

През целия си живот се занимава с етнографски изследвания на Ангола и е основател на Центъра за африкански изследвания в университета на Сао Пауло в Бразилия.[3] Първата му работа е сборникът „Няри – драмата на чернокожите(Nhárí: O Drama da Gente Negra), публикуван в Луанда през 1938 г.[5] В него разказва за живота на обикновеното африканско общество и миналото на Ангола.[1][4]

Книгата „История на Черната земя(Histórias da terra negra) е свързана с продължителното му пребиваване в северните райони на Ангола. Тук са събрани най-добрите литературни произведения от първия период на творчеството му. Сборникът е плод на етнографската му дейност в тази част на Африка. В него са публикувани и художествено преработени разкази и легенди, чути от местното население. Част от тях почиват на действителни исторически факти. Създава цяла галерия от образи на анголци, живели по време на създаването на древните държави Луанда, Косонго и Луба и още преди пристигането на белия човек. Литературният талант на писателя и дълбокото му познаване на историята и етнографията на страната нареждат този сборник между водещите образци на анголската литература.[4]

Изследователите приемат 1949 г. за начало на втория период от творчеството на Кащру Сороменю, ознаменуван с коренна промяна на тематиката и стила му. Писателят се заема с нов за него жанр – романа. Най-съществената част от творчеството му е трилогията, посветена на португалския колониализъм, тежкия живот на чернокожите в Ангола и борбата им за свобода и човешки права. Първата част – романът „Мъртва земя“, публикуван през 1949 г. в Бразилия, издаден и в България, се превръща в политическо обвинение към португалската колонизация. Книгата е забранена в Португалия веднага след излизането ѝ. Втората част – романът „Прелом“ е издаден през 1957 г. в Португалия и веднага е конфискуван от цензурата. Третата част е романът „Рана“, който остава незавършен поради смъртта на писателя и е публикуван посмъртно през 1970 г.[4]

В разказите му и в романите „Тревожна нощ“ и „Хора без път“ се разкрива животът във вътрешността на Ангола, проблемите на хората по селата и взаимоотношенията с португалските колонизатори. Белите търговци и администратори са представени нюансирано, като е подчертана не само расовата, но и социалната сегрегация в обществото.[2]

Сборникът „Удивителното пътешествие“ съдържа очерци и легенди, събирани от писателя и посветени на произхода на етническите групи амбуела[6] и биено.[7][4]

РоманиРедактиране

  • „Тревожна нощ“ (1939) (Noite de Angústia)
  • „Хора без път“ (1941) (Homens sem Caminho)
  • „Мъртва земя“ (1949) (Terra Morta)
  • „Прелом“ (1957 г.) (A Viragem)
  • „Рана“ (1970 г.) (A Chaga)

СборнициРедактиране

  • Няри – драмата на чернокожите (разкази и новели) (1938) (Nhárí: O Drama da Gente Negra)
  • Буря и други истории (разкази) (1943) (Rajada e outras histórias)
  • Каленга (разкази) (1945 г.) (Calenga)
  • История на Черната земя (разкази и легенди) (1960) (Histórias da terra negra)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране