Фестивал е обществен празник, обединен около конкретна тема, както и преглед на постиженията в определен вид изкуство, например музика, кино, художествена самодейност.[1] Думата произлиза от латинскиfestum или festus означава „празник“.

Фестивал на въздушни балони
2010 06 13 arne mueseler 0680.jpg

Фестивалите са обикновено празненства, свързвани с честване на някакво събитие. С подбора на мястото, традицията, сградите, ваканционната атмосфера и със специалните художествени произведения фестивалите излизат извън рамките на всекидневието. Повечето фестивали се провеждат веднъж в годината или през две и повече години. Фестивали се провеждат навсякъде по света, но едни от най-известните са тези в Бразилия, Испания, Китай и Япония.

Един интегрален поглед към съдържанието и значението на фестивалите изглежда по следния начин: Фестивалите съществуват като практика от най-дълбока древност. Те манифестират културата на разточителството. Чрез нея се постига временно заличаване на зейналата пропаст в перспективата на човешкото съществуване между грижата за оцеляване и радостта от превъзмогването на суровите препятствия на битието. Художествените характеристики, първоначално трудно различими в синкретичните ритуали, постепенно се оформят като самостоятелна реалност, за да придобият в края на европейския Ренесанс устойчиви и многообразни форми на съществуване. В модерния свят фестивалите са форум за оценка и честване на човешките способности в богатството на целия спектър от видове, родове, направления, стилове и школи на изкуствата. Чрез фестивалите професионални общности и ценители на изкуства обменят идеи, споделят ценен опит. Техните плодове, от своя страна, обогатяват изкуствата с нови изразни средства и послания. Фестивалите пренасят и популяризират традиции в артистичните практики, допринасят за експерименти в сферата на художествената изразност, като необходимо условие за пълноценното съществуване на изкуствата. В свои прояви фестивалите изразяват различни форми на дистанция спрямо установени консервативни стереотипи. Фестивалите са мощен инструмент за осмисляне на локална, национална и цивилизационна културна идентичност. Заедно с това те благоприятстват обмяната и трансфера на идеи, включително опонирайки на религиозни, етнически, идеологически и политически различия. Фестивалите подпомагат местното развитие на селищата във всички аспекти на урбанистиката, икономиката, социалните дейности, образованието и изкуствата. Фестивалите се фиксират върху съществените моменти в съществуването на различни художествени активности. Фестивалите фокусират в себе си многообразие от форми на солидарност и отстояване на каузи. Фестивалите заявяват своя ангажимент и съпричастност към участниците в художественото производство в цялото си многообразие, автори, изпълнители, продуценти, дават възможност за специална изява, както на професионално ангажирани артисти, така и на любители. Фестивалите чрез програмите си отразяват, както най-значимите артистични факти, така и събития, които са останали извън полезрението на делничното съществуване. Фестивалите са демократичен инструмент за създаване на образована и компетентна публика.[източник? (Поискан преди 117 дни)]

Определение на ЕАФРедактиране

Сравнително най-цялостен опит за обобщаване на съществуващата фестивална практика, се съдържа в изданието „Европейските фестивали“ на Европейската асоциация на фестивалите. Там се представя специално изследване, проведено от асоциацията, което съдържа широк спектър от мнения за фестивалите като явление. На базата на серия от въпроси, задавани на изтъкнати личности в европейския музикален свят, определението е придобило следния вид:

„Фестивалът е предимно празнично събитие, обединена програма от художествени изпълнения, която надхвърля качествата на всекидневното програмиране, за да постигне ниво на изключителна празничност на определено място. Следователно притежава уникална привлекателност, която може да бъде поддържана само за определен период от време. Тази характерност трябва да бъде подчертана от високо качество на изпълняваното произведение (както класическо, така и експериментално) и стремеж към съвършенство, както и с използване на конкретната среда, трябва да създава специфична атмосфера, в която пейзажът, характерът на града, ангажираността на неговите жители и културната традиция на целия регион, са допринасящи фактори.“

Към така очертаните особености на фестивала биха могли да се добавят още няколко и да се обобщи:

  1. Фестивалите обединяват в себе си многообразие от художествени произведения. Следователно от особено значение за тяхното провеждане е ролята на планирането, като важна съставна част от облика на събитието. По своята значимост и важност планирането на фестивали като специфична творческа дейност се поставя непосредствено до художественото творчество.
  2. Уникалната привлекателност на програмата в най-голяма степен зависи от високото качество на изпълняваното произведение.
  3. Важна е ролята на специфичната атмосфера, в която се провежда фестивалът. Към нея спадат природо-географски (пейзаж), социално-културни (характер на града, културна традиция на целия регион) и социално-психологически фактори (ангажираност на неговите жители).

Видове фестивалиРедактиране

  • бароков фестивал
  • фестивал на изкуствата
  • кино фестивал
  • кулинарен фестивал
  • литературен фестивал
  • младежки фестивал
  • музикален фестивал
  • пролетен фестивал
  • научен фестивал
  • религиозен фестивал
  • салса фестивал
  • театрален фестивал
  • транс фестивал
  • фолклорен фестивал
  • хипи фестивал

По-системният преглед разделя фестивалите на девет големи групиРедактиране

  • по отношение на регламент на представяне – конкурси и представителни
  • по отношение на аудитория – за масова и за специализирана аудитория
  • по отношение на традиция – традиционни, експериментални и авангардни
  • по отношение на обхват на участници – локални, национални и международни
  • по отношение на времеви характеристики – периодичност (ежегодни – включително и два пъти годишно, биенале, триенале, квадринале), продължителност (кратки – до една седмица, средни – до един месец, продължителни – над един месец), сезон на провеждане (пролетни, летни, есенни, зимни)
  • по отношение на статут на организаторите – публични институции, организации с нестопанска цел (включително читалища за България), търговски дружества, неформални групи
  • по отношение на художествено съдържание – монохудожествени (за един вид изкуство, включително стил, направление, автор) и мултидисциплинарни
  • по отношение на професионален статус – за професионални творци и изпълнители и за любители
  • по отношение на начин на публично представяне – за изпълнение на живо и за представяне на технически копия[източник? (Поискан преди 117 дни)]

Фестивалите в БългарияРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране