Фехтовка е вид борба между двама или повече души използвайки различни по вид оръжия, както и ръкопашен бой. Терминът произлиза от немската дума „fechten“, бия се. Първоначално фехтовката е била приложима бойна система, а не спорт. В Европа е съществувала богата традиция на преподаването и усвояването ѝ, за което свидетелстват десетки учебници по фехтовка, най-ранният от които е от 13 век. Освен изцяло запазените фехтовални книги (Fechtbuecher) има запазени и отделни трактати, съчинения, изображения и прочее документи, разкриващи отношението на средновековния и ренесансов човек към фехтовката. Употребявани са различни оръжия – едноръчен меч и юмручен щит (бъклър), дълъг меч, копие и други. Основен инструмент при обучението на воините, както се подразбира, е бил мечът. Чрез овладяването му бойците са достигали до всички принципи, необходими за боравенето с останалите оръжия в арсенала. Освен това част от задължителната подготовка е включвала и ръкопашен бой.

През XVIII и XIX век фехтовката се обособява като вид спорт. Най-активно е практикувана и бързо се развива във Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия. Официалните международни турнири в Европа водят своето начало от края на XIX век. През 1896 година фехтовката е включена в програмата на Първите олимпийски игри и оттогава е неизменен олимпийски спорт – чест, която е оказана само на още три спортни дисциплини. (Фехтовката е вид борба между двама души, която представлява дуелиране с оръжия като саби, ножове и мечове. Терминът „фехтовка“ произхожда от отбранително умение на рицарите. Историята и може да се проследи назад до 12 век, от когато датира първата книга за фехтовални умения).

Видовете оръжия, с които се практикува спортна фехтовка:

  • сабя – поражаема повърхност е трупът от кръста нагоре, ръцете, шията, главата;
  • рапира – поражаема повърхност е само трупът;
  • шпага – поражаема повърхност е цялото тяло на фехтовача.

От края на XX век се разраства движение за възстановяване на традиционната европейска фехтовка като бойно изкуство във вида му от Средновековието и Ренесанса. Най-вече в Европа и САЩ възникват групи, клубове и школи, които поотделно или съвместно работят по историческите източници, като дейността им варира в спектъра от по-академични занимания по експериментална археология, до тренировки по историческа фехтовка като бойно изкуство, фокусиращо употребата на различни остри и тъпи хладни оръжия. Първият клуб по традиционна фехтовка в България е школа за средновековна европейска фехтовка „Мотус“. Стандартите за екипировка варират между клубовете и нивото на трениращите или провежданото събитие. Като цяло практикуващите исторически европейски бойни изкуства избягват въвеждането на правила и превръщането им в цел на тренировките, което е присъщо само за спорта. По необходимост с цел безопасност се налагат ограничения при свободна работа, както и се изготвят конкретни правилници за провеждане на по-мащабни събития като състезания.

Екипировка на спортната фехтовка редактиране

Спортистите се състезават със специални екипи, които ги предпазват от нараняване. Те позволяват безопасното провеждане на боевете. Всеки екип се състои от: маска, (предпазва главата от нараняване) костюм в две части (изработен от кевлар или друг материал), пластмасови протектори, ръкавица и ламе, което представлява жилетка с вплетени метални нишки. То служи за регистриране на точките (тушове).

Видове спортни оръжия:сабя, рапира, шпага. Сабята е мушкащо и сечащо оръжие (може да се нанесе туш както с върха така и със сечащата част на оръжието). Тук поражаемото пространство са торсът, ръцете и главата. Туш се дава за състезателят който е започнал атаката, а ако двамата са тръгнали едновременно, то туш не се дава. Рапирата е мушкащо оръжие (туш може да се нанесе само с върха) като поражаемата повърхност е само торсът (без ръцете, краката и главата). Тушовете се присъждат както при сабята – в зависимост от това кой е тръгнал в атака. Шпагата е мушкащо оръжие. При нея поражаемата повърхност е цялата част на фектовача-крака, ръце, торс, глава. Туш се присъжда за този състезател, който пръв мушне другия. Ако и двамата се мушнат, то се дава туш за двамата.

Правила на спортната фехтовка редактиране

В първия кръг състезателите се разделят на по 5, 6 или 7 души и играят всеки срещу всеки до 5 туша. Времетраенето на боя е максумум 3 пъти по 3 минути с 2 паузи за почивка от 1 минута между тях. Ако за този период от време резултатът между двамата играчи е равен и още няма победител – се избира играч с „приоритет“ и се дава допълнителна само 1 минута. В нея се играе до отбеляването на 1 единствена точка. Който я нанесе първи, печели боя. Ако никой не успее да нанесе точка – печели играчът с „приоритет“.

Във втория кръг следват директни елиминации между играчите преминали през първи кръг. Схемата, по която се състезават е играч с най-много точки, срещу играч с най-малко точки. Следват втори срещу предпоследен в класирането и така нататък. Играят до 15 туша (точки) по същата времева схема, както от първи кръг.

С директни елиминации се стига до финалите и определянето на победител.

Има и няколко вида картони. Жълтият картон е за предупреждение, червеният картон дава точка в полза на противника, черният картон гони фехтовача от състезанието.

Състезания по спортна фехтовка редактиране

Състезанията във фехтовката могат да бъдат както индивидуални, така и отборни. Отборът се състои от четирима души, като един от тях е резерва и може да излезе на мястото на друг по определен ред. Играе се до 45 туша на принципа „всеки срещу всеки“, тоест изиграват се 9 боя.

Най-големите успехи на българската фехтовка се свързват с имената на братята Етрополски и техния треньор Николай Свечников. Легенда в историята на родния спорт е сабльорът Васил Етрополски – единственият българин, световен шампион и носител на световната купа по фехтовка.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране