Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за модела автомобили от 1988 година. За модела от 2015 година вижте Фиат Типо.

„Фиат Типо“ (Fiat Tipo) е модел средни автомобили (сегмент C) на италианската марка „Фиат“, произвеждан през 1988 – 1995 година.

Фиат Типо
Fiattipo.JPG
Марка Flag of Italy.svgФиат
Произвеждан 1988 – 1995
Сглобяван в Flag of Italy.svg Касино
Flag of Italy.svg Помиляно-д'Арко
Flag of Brazil.svg Бетин
Flag of Turkey.svg Бурса
Предходен модел Фиат Ритмо
Наследник Фиат Брава
Подобни Ланча Делта II
Алфа Ромео 145
Дизайнер Ерколе Спада
Клас Среден (C)
Задвижване
Двигател 1,1 – 2,0 l бензин
1,7 – 1,9 l дизел
Мощност 40 – 107 kW
55 – 146 к.с.
Положение на двигател Преден
Задвижване Предно
Скоростна кутия 5 степени ръчна
безстепенна/4 степени автоматична
Други характеристики
Платформа Типо Дуе
Купе Хечбек 3/5 врати
Междуосие 2540 mm
Дължина 3958 mm
Ширина 1700 mm
Височина 1445 mm
Тегло 905 – 1190 kg
Фиат Типо в Общомедия

Разработен да замени остарелия тогава „Фиат Ритмо“, моделът е представен официално на 26 януари 1988 г. и печели титлата „Автомобил на годината“ за 1989 година със значителна преднина пред втория – „Опел Вектра“.

Дизайнът на колата е дело на студиото „ИДЕА“ и се отличава с коефициент на въздушно съпротивление Cx=0,31. „Типо“ се отличава също и с изключителното си вътрешно пространство.

Моделът се предлага с двигатели с работен обем от 1,1 литра до 2 литра и във версии с 5-степенна механична скоростна кутия и 4-степенна CVT.

Първа серияРедактиране

Първоначално Типо се предлага с 3 бензинови мотора и 2 дизелови. Бензиновите са с обем 1108, 1372 и 1580 куб. см., като мощността им е съответно 56, 72 и 83 к.с. Всички те са с един разпределителен вал, 8 клапана и карбураторно пълнене. Карбураторите на всички Типо са произведени от Weber. Първите два мотора са със запалителна система от типа Breakerless с индукционен датчик, докато 1,6 е със система Digiplex с датчик на Хол. Предлаганите дизелови двигатели са с работни обеми 1697 и 1929 куб.см. По-малкият е с атмосферно пълнене и развива 57 к.с. като максимална мощност. Големият 1,9-литров мотор е с турбо пълнене (турбокомпресор KKK K-16), waste gate клапан и интеркулер. Достига 92 конски сили и е един от най-мощните в класа си по това време. Затова и в този период е предлаган като върхова версия само с най-високото ниво на оборудване. С появата си на пазара ФИАТ предвижда 2 нива на оборудване за модела – базово и DGT. Първото предлага пълен набор от предпазни колани, реотани на задното стъкло, задна чистачка, 4-степенни предни чистачки и заготовка за монтиране на аудио система. Към това DGT прибавя предни електрически стъкла, централно заключване, регулируем във височина волан, дигитално табло с течни кристали, предлагащо един пълен набор от уреди включващ и така наречения check panel за отворени врати и светлинни неизправности. Освен това по-високото ниво на оборудване предлага един по-завършен интериор, включващ жабка с вратичка и цяла централна конзола. Екстериорно DGT е с брони в цвета на купето. Срещу доплащане в това оборудване са се включвали ръчен или електрически шибидах, както и климатик. Халогенните фарове, хидравликата на волана и системата ABS (4-канален) са били опция, предлагана с доплащане само за 1,9 T.ds.

В края на 1989 година в гамата двигатели се добавя още един бензинов мотор – 1,8 литра с два разпределителни вала и 16 клапана. Той е снабден с многоточково инжекционно впръскване на горивото (IAW Weber-Marelli) и мощността му е 136 конски сили. Тази версия се предлагала в специално разработеното за неч оборудване i.e.16v. Външно се отличава с черни колони на вратите, по-широка решетка в предната броня (като при T.ds), алуминиеви джанти, червени кантове на броните и праговете и надпис на задния капак SEDICIVALVOLE (от италиански: 16 клапана). Вътрешно Типо 1,8 е оборудвано единствено с аналогово табло, включващо оборотомер манометър за налягане на маслото и термометър за температурата му, специален спортен волан Check panel-ът остава. Останалите екстри са предни ел. стъкла, регулируеми по височина предпазни колани, хидравлика на волана и централно заключване.

През 1990 година излиза първата специална версия на модела – Т.ds X. Тя е предназначена за 1,9-литровия турбодизел, която включва оборудването на 1,8 16V. Същата година се добавят версиите 1,8 и 2 с 8 клапана и два разпределителни вала. И двата със системи за многоточково впръскване на горивото и мощности съответно 105 и 113 конски сили. Гамата на дизелите са разширява с атмосферната версия на 1,9-литровия мотор и е с мощност 65 к.с. Тази версия се оборудва само с нивото на оборудване DGT. Освен това се добавя оборудването AGT – сходно с DGT, но с аналогови уреди. Новост през тази година е и дебютът в Типо на автоматичната 4-степенна скоростна кутия CVT. Версията оборудвана с нея се нарича Типо Selecta. Тази скоростна кутия се е предлагала само за бензиновите 1,4, 1,6, 1,8 и 2 мотори.

Следващата година моделът е подложен на лека модернизация. Карбураторното пълнене е заменено от едноточково инжекционно, а моторът FIRE (Fully Integrated Robotized Engine) 1.1-литра е спрян от производство в модела. Появява се новата спортна версия с мотор 2,0-литра и 16 клапана, достигаща 148 конски сили. Нивото и на оборудване е съкратено от i.e.16v на само 16v и, разбира се, се запазва лайстната с надпис SEDICIVALVOLE. Към всичко, което предлага 16-клапановата версия на 1,8 се добавят и специален спортен волан разработен от Momo, стопове с червени кантове, 15' алуминиеви джанти (предишните са 14'), спортен салон, както и система ABS като серийно оборудване. Друга важна промяна е преименуването на нивата на оборудване. След нея базовото ниво остава същото, появяват се S (същото като предишното AGT, но с опростено табло), SX (същото като DGT, но даващо възможност за избиране на аналогово или дигитално табло без доплащане) и GT(същото като DGT, отличаващо се с надписа GRANTURISMO на задния капак и предвидено за по мощните мотори). От сега нататък всички модели са с означение на кубатурата на задният капак.

През 1992 година версията 1,8 16V е спряна от производство.

Втора серияРедактиране

През 1993 година Типо е подложен на фейслифт, водещ до редица промени. Външно най-значимите са в предницата, където са променени фаровете и радиаторната решетка. Моделът за първи път получава версия с 3 врати. Вътрешно интериора е леко променен и вече напомнящ на по-голямата Темпра. Всички двигатели на модела вече изпълнявали новонавлязлата тогава норма за вредни емисии Euro 1. Типо била подобрена в голяма степен по отношение на сигурността. Купето станало по-издръжливо на удар с добавените допълнителни стоманени греди, воланът е от мек материал с цел поемане на удар. Като допълнително оборудване за всички версии, и серийно за някои, се предлагали Airbag за водача, пиропатрони на предните колани и ABS с 4 канала.

Бензиновите двигатели са 1,4 (1372 куб.см.),1,6 (1581 куб.см.), 1,8 (1756 куб.см) и 2 (1995 куб. см.) литра. Най-малкият е с мощност 69 к.с., 1,6 е със 75, 1,8 развива 90 к.с. и 2 в 8-клапановата версия е със 115 к.с., а SEDICIVALVOLE има мощност 139 к.с. Всички бензинови мотори са с катализатор. Дизеловата гама остава непроменена, като към 1,9TD е можело да се добави катализатор (версията Eco). Всички модели с 3 врати, незевисимо от оборудването, серийно разполагали с електрически стъкла. Всички модели вече били само с аналогови измервателни уреди. Нивата на оборудване били 5 – S, SX, SLX, GT и Sedicivalvole. Най-ниското (S) предлагало само регулиране на волана във височина и ел. стъкала за 3-вратите версии. Компектова се с моторите 1.4i.e.(iniezione elettronica), 1.6i.e. и 1.7D. SX предлага повече комфорт и включва като допълнение към S хидравлика на волана, оборотомер, check panel, тонирани стъкла, централно заключване, интериор с кадифе, както и брони и огледала в цвета на купето. SX се предлагало с двигателите 1.4i.e.,1.6i.e.(във вариантите с механични скорости и Selecta),1.9D и 1.9TD. SLX било само за варианти с 5 врати и двигатели 1.8i.e. и 2.0i.e. Selecta. То добавя към SX черни апликации на колоните на вратите, регулируема във височина шофьорска седалка, подлакътник, алуминиеви джанти 14', задни подглавници, 4 дискови спирачки и предна броня с по-широк спойлер. Оборудването GT се продавало само с моделите с 3 врати и двигателите 1.8i.e. и 1.9TD. Това оборудване предлага сервоуправление, черни колони на вратите, седалки със спортен профил, оборотомер, регулируеми във височина колани, ел. стъкла, централно заключване, тонирани стъкла, check panel, халогенни фарове, брони и огледала в цвета на купето и увеличен отвор за въздух в предната броня. Върховото Sedicivalvole (само с 2.0i.e. 16V) има освен всичко в GT спортни седалки на фирмата Recaro с регулираща се предна част, кожена топка на скоростния лост, 15' алуминиеви джанти, ABS система на 4-те колела, 4 дискови спирачки, от които предните – вентилирани, гуми с размер 185/55R15V, електрически огледала с подгряване, система за измиване на фаровете, червени лайстни и стопове и по-широката решетка в бронята. Срещу доплащане за всички версии се предлагал Airbag за водача. Останалите опционални екстри се отнасят за всички нива без базовото и са: аларма, електрически шибидах, климатик, регулиране на височината на шофьорската седалка, подлакътник, деляема задна седалка в съотношение 60/40, електрическо регулиране на фаровете, огледала с подгряване, система за измиване на фаровете, ABS, кожен салон, и за GT и Sedicivalvole – кожен салон на Recaro с регулируема предна част на предните седалки. През 1994 година е включена в гамата и версията HSD (High Safety Drive). Тя е стандартно с Airbag, инерционен прекъсвач на бензиновата помпа, пиропатрони на коланите, ABS, хидравлика на волана, централно заключване, оборотомер, тонирани, електрически стъкла, check panel и огледала и брони в цвета на купето.

БензинРедактиране

Модел Двигател Cat Кубици Мощност Въртящ момент
1.1 FIRE 160A3.000 1,108 куб. см 56 к.с. при 5,500 об./мин 89 Nm при 2,900 об./мин
1.4 i.e., S 160A1.046   1,372 куб. см 70 к.с. при 6,000 об./мин 106 Nm при 3,000 об./мин
159A2.000 78 к.с. при 6,000 об./мин 108 Nm при 2,900 об./мин
1.4, DGT[1] 160A1.000 1,372 куб. см 71 к.с. при 6,000 об./мин 105 Nm при 3,750 об./мин
160A1.048   72 к.с. при 6,000 об./мин 105 Nm при 3,750 об./мин
1.6 i.e.[1] 159A3.046   1,581 куб. см 80 к.с. при 6,000 об./мин 128 Nm при 3,000 об./мин
159A3.048 76 к.с. при 6,000 об./мин 124 Nm при 3,000 об./мин
1.6 DGT[1] 160A2.000 1,581 куб. см 86 к.с. при 5,800 об./мин 132 Nm при 2,900 об./мин
82 к.с. при 6,000 об./мин 130 Nm при 2,900 об./мин
1.6 i.e. 149.C2.046   1,585 куб. см 90 к.с. при 6,250 об./мин 122 Nm при 4,250 об./мин
1.7 i.e. or 1.6 S i.e.
1994 – 1996: Износ за Германия, Гърция,
Бразилия (рядко, повечето от които с цвят Estoril синьо), Турция
  1,676 куб. см 90 к.с. при 5,900 об./мин 130 Nm при 3,000 об./мин
1.8 i.e. 159A4.000 1,756 куб. см 110 к.с. при 6,000 об./мин 142 Nm при 2,500 об./мин
1.8 i.e. 16V Sedicivalvole 160A5.000 1,756 куб. см 138 к.с. при 6,250 об./мин 167 Nm при 4,600 об./мин[2]
2.0 i.e. 159A6.046   1,995 куб. см 115 к.с. при 5,750 об./мин 159 Nm при 3,300 об./мин[2]
159A5.046 109 к.с. при ? об./мин ? при ? об./мин
2.0 i.e. 16V Sedicivalvole 160A8.046   1,995 куб. см 148 к.с. при 6,250 об./мин 173 Nm при 5,000 об./мин[2]
2.0 i.e. 16V Sport 836A3.000   1,995 куб. см 142 к.с. при 6,000 об./мин 180 Nm при 4,500 об./мин

ДизелРедактиране

Модел Двигател Кубици Мощност Въртящ момент
1.7 D, DS 149B4.000 1,697 куб. см 58 к.с. при 4,600 об./мин 100 Nm при 2,900 об./мин[2]
  1. а б в Automobil Revue 1991. Т. 86. Berne, Switzerland, Hallwag AG, March 1991. ISBN 3-444-00514-8. с. 263. (на de/french)
  2. а б в г Automobil Revue 1991, pp. 264 – 267
1.9 DS DGT 160A7.000 1,929 куб. см 65 к.с. при 4,600 об./мин 119 Nm при 2,000 об./мин
1.9 T.ds, DSX 160A6.000 1,929 куб. см 92 к.с. при 4,100 об./мин 190 Nm при 2,400 об./мин

Външни препраткиРедактиране