Отваря главното меню

Фиксацията е термин от психоанализата, дефиниран от Зигмунд Фройд [1] през 1905, за да обозначи упоритостта на анахронични сексуални особености [2]. Фройд нарича фиксация на влечение факта, че влечението се забавя на определена фаза от психосексуалното развитие [1]. Например, дете, на което са давали да суче след нормалните граници, трудно ще надмине оралния стадий, който му е бил приятен [1]. Той го изоставя със съжаление и всеки път, когато претърпи неуспех, несъзнавано се стреми да пре­създаде въображаемо миналите условия, към които изпитва носталгия [1].

Пост-фройдиански психоаналитициРедактиране

„За Мелани Клайн фиксацията на либидото в определен етап на развитие е вече ефект на един патологичен процес.“ [3] Тя смята, че „фиксация, която води до симптом е била вече по пътя към сублимацията, но е отрязана, пресечена в това от репресия/подтискане“ [4].

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Фиксация, сайт „Българска психология“
  2. ((en)) Salman Akhtar, Comprehensive Dictionary of Psychoanalysis (London 2009) стр. 112
  3. ((en)) C. Geissmann-Chambon/P. Geissmann, A History of Child Psychoanalysis (Routledge 1998) стр. 129
  4. ((en)) Lyndsey Stonebridge/John Phillips, Reading Melanie Klein (1998) стр. 243
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fixation (psychology)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.