Филипинско море (на тагалог: Dagat Pilipinas; на английски: Philippine Sea; на китайски: 菲律宾海; на японски: フィリピン海; на индонезийски: Laut Filipina) е море в западната част на Тихия океан, най-голямото на Земята с площ от 5726 хил.km2. Разположено е между Филипинския архипелаг и остров Тайван на запад, островите Рюкю (Нансей) на северозапад, Японските острови на север, островите Идзу, Огасавара (Бонин), Кадзан (Волкано) и Мариански на изток и островите Яп и Палау (от Каролинските острови) на юг.[1] На югозапад се свързва с Молукско море и море Сулавеси, на запад чрез протоците Суригао с море Минданао, Сан Бернардино с море Самар, Бабуян, Лусон и Баши с Южнокитайско море, на северозапад чрез протоците между островите на архипелага Рюкю (Нансей) с Източнокитайско море, на север чрез протоците Хаясуи, Бунго, Кии и Наруто с Вътрешно Японско море. На изток и югоизток е широко отворено към останалата част на Тихия океан.[2]

Филипинско море
Част от Тихи океан
Карта на Филипинско море
Карта на Филипинско море
Координати20° с. ш. 130° и. д. / 20° с. ш. 130° и. д.
Страни с излаз
Дължина4300 km
Ширина2250 km
Средна дълбочина4108 m
Максимална дълбочина10 265 m
Площ5726 хил. km²
Обем23 522 хил. km³
18° с. ш. 134° и. д.
Местоположение в Тихи океан
Филипинско море в Общомедия

Дължина от север на юг 4300 km, ширина до 2250 km, площ 5726 хил.km2, обем 23 522 хил.km3. Дъното на Филипонско море включва две големи подводни котловини Филипинската на запад и Западномарианската на изток, разделени от меридионално простиращият се подводен хребет Кюшу-Палау. Северно от Филипинската котловина е разположено подводното възвишение Бородино, някои от върховете на което се издигат над морското равнище – островите Бородино и Окинодайто. Диагонално от северозапад на югоизток през Филипинската котловина се простира подводния разлом Тайван-Палау (минимална дълбочина 2526 m). На северозапад успоредно на островната верига Рюкю се простира подводната падина Нансей (максимална дълбочина 7790 m), а на югозапад, успоредно на Филипинските острови – Филипивската падина с максимална дълбочина 10 265 m (третата по дълбочина подводна падина ва Земята след Марианската и Тонга). Температурата на водата на повърхността през февруари се изменя от 15 °C на север до 28 °C на юг, докато средната августовска температура е почти еднаква навсякъда 28 – 29 °C. Соленост 34,3‰ на север, 35,1‰ на юг.[2]

Източници

редактиране