Филипови (осойски род)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за осойския род. За гарския вижте Филипови (гарски род).

Филипови или Филиповци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Осой, Дебърско. Резбарите Филиповци са автори на огромен брой иконостаси в Македония, Албания и Свободна България в стила на Дебърската художествена школа,[1] в която заемат едно от водещите места.[2] За най-добри техни произведения са смятани иконостасите в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп (1838)[2] и „Свети Георги“ в Ямбол (1897).[3]

Филипови
Philipovs Woodcarvers.jpg
Резбарите Филиповци със семействата си преди 1910 г. Седнали от ляво надясно: Атанас Филипов, Йосиф Филипов, Дичо Филипов, Иван Филипов, Нестор Филипов, Стефан Филипов. Прави: Гале Йосифов, Петър Йосифов, Филип Иванов, неизвестен
Страна Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя
Flag of Bulgaria.svg България
Националност българи
Филипови в Дебър, 1902 г. Фотограф Георги Кузманов

В МакедонияРедактиране

Едни от първите представители на рода е Дичо, за когото се зане, че е резбар и предава изкуството на синовете си. Единият му син е Аврам, роден около 80-те години на XVIII век.[1] Според сведения на потомците им Аврам Дичов работи с Петър Филипов Гарката в Бигорския манастир, а със зет му Димитър Станишев правят иконостаса на „Света Богородица“ в Скопие. Аврам със синовете си Васил Аврамов и Филип Аврамов работи в 1838 година върху иконостаса в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп-[1][4][5] може би най-съвършеното творение на рода.[2]

Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия – изработват иконостаса за една църква в Тетовско, за църквата „Свети Пантелеймон“ в село Ехлоец, Кичевско, работят в Мелник, Солунско, Гостиварско, Сярско.[6] На този род се приписва и иконостасът в „Успение Богородично“ в Елбасан.[5][6] Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочее в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на Исмаил Сарач от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.[5][6]

В Свободна БългарияРедактиране

 
Част от рода Филиповци в ателието си

След формирането на Княжество България и Източна Румелия в 1878 година, Филиповци често са викани в тези две свободни български държавни формирования и около 1880 година те се преселват окончателно в Княжеството.[5] Филипови изработват над 90 иконостаса, пръснати из цялата страна в съзвучие с разгърналото се след Освобождението църковно строителство. Филипови работят заедно – старите са наемали работа, правили са проектите, а изпълнението е било общо, като печалбата се деляла между всички.[6]

Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна.[7] Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата се задържа във Варненско и изрязва иконостасите в „Свети Георги“ в Балчик, в „Успение Богородично“ в Каварна, в „Свети Харалампий“ в Шабла и в Суютчук.[7]

Васил и Филип отстъпват ръководството на Иван Филипов и Йосиф Филипов. Йосиф Филипов (1848 – 1913), ръководил изработките на иконостасите в църквите „Свети Димитър“ в Стара Загора (завършен в 1888 г. и заплатен 200 златни лева), „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат, „Успение Богородично“ в Казанлък, „Света Параскева“ в Черганово, „Свети Димитър“ в Мъглиж, „Свети Димитър“ в Горно Ботьово.[7][8] Брат му Иван Филипов ръководи изработването на иконостаса на „Свети Георги“ в Ямбол (1897) –[7] най-сложният от иконостасите на Филиповци в България,[3] на църквите „Рождество Богородично“ в Цариброд и „Света Троица“ в царибродското село Лукавица.[7][8] Филип Иванов, Синът на Иван Филипов, изработва и дарява на църквата в Ямбол много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис: „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке – 1897“. Подобен кръст има запазен и в Църковния музей в София с надпис: „Братя Филипови 1892“.[9]

В София и СофийскоРедактиране

 
Част от рода Филиповци по време на работа

След като добиват известност из страната, Филипови се установяват в София, където отварят резбарска работилница. В столицата дело на Филипови са иконостасът, владишкият трон и амвонът на църквата „Свети Георги“, иконостасите на църквата „Свети Йоан Рилски“ при Семинарията, на църквата „„Свети Седмочисленици“, на „Света Петка Самарджийска“, „Света Петка Стара“, трите иконостаса в „Свето Възнесение“, изгорели на 30 март 1944 година, „Св. св. Петър и Павел“. Тяхно дело са иконостасите в параклисите при Двореца и „Света Анастасия“ при Централния затвор, в църквата „Свети Архангели“ на Военното училище.[9] Дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата – в параклиса, салоните, вратите, изработени по проект на архитект Пенчо Койчев изгарят през 1944 година.[9] Филиповци изрязват и таваните в двореца Врана. Сред най-старите резбарски работи на Филиповци в София е иконостасът на гробищната църква „Успение Богородично“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.[2]

В Софийско Филипови работят иконостасите за „Свети Пантелеймон“ в Бояна (части от иконостаса),[8]Света Троица“ в Драгалевци, „Свети Николай“ в Горна баня, новата църква „Покров Богородичен“ на Кремиковския манастир, „Св. св. Кирил и Методий“ в Чибаовци, „Свети Теодор Стратилат“ в Долни Богров, „Свети Георги“ в Пролеша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Костинброд, „Свети Спас“ в Градец, „Свети Никола“ в Кострошевци, „Света Неделя“ в Росоман, „Успение Богородично“ в Гълъбовци, „Свети Николай“ в Пожарево, „Успение Богородично“ в Обеля, „Свети Николай“ в Славовци, „Света Троица“ в Кумарица, „Свети Георги“ в Мърчаево, „Свети Илия“ в Мошино, „Възкресение Христово“ в Челопечене, „Света Троица“ в Ботунец, новата църква „Свети Димитър“ в Годеч, „Свети Илия“ в Чурек, „Успение Богородично“ в Горна Малина, „Света Троица“ в Караполци, новата църква „Света Петка“ в Балша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Иваняне и в Буховския манастир „Свети Архангел Михаил“.[2]

В останалата част на БългарияРедактиране

 
Царските двери на църквата „Свети Георги“ в Ямбол
 
Царските двери на църквата „Успение Богородично“ в Лъджене
 
Иконостасът на „Свети Георги“ в Дупница

В страната творби на Филипови са иконостасите в „Успение Богородично“ в Лъджене,[2][8]Свети Димитър“ в Звъничево,[2][8]Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово,[8] Зографския метох „Свети цар Борис“ в Пловдив,[2][8] дело на последния резбар от рода Коста Филипов изработил иконостаса и владишкия трон в 1936 – 1937 г.,[10]Свети Георги“ в Дупница,[2][8]Рождество Богородично“ в Елена[2] (около 1898 г.),[8]Свети Архангел Михаил“ в Преслав,[2][8]Свети Георги“ в Беброво,[2][8] царският трон в двореца Евксиноград,[8] иконостасите във „Възнесение Господне“ в Ботевград,[8]Света Троица“ в Козлодуй,[2][8]Света Богородица“ в Тлачене,[2][8]Свети Елисей“ в Елисейна,[2][8]Свети Георги“ в Трудовец,[2]Св. св. Козма и Дамян“ в Скравена,[2][8]Свети Димитър“ във Врачеш,[2][8]Света Троица“ в Криводол,[2][8]Свети Дух“ в Липница,[2][8]Свети Архангел Михаил“ в Сухатче,[2][8]Света Параскева“ в Горни Дъбник,[2][8]Свети Архангел Михаил“ в Крушовица,[2][8][11] Румънския мавзолей в Гривица,[2][8]Успение Богородично“ в Червен бряг,[2][8]Света Параскева“ в Угърчин,[2][8]Вси Светии“ в Микре,[2][8] скита на Троянския манастир „Свети Йоан Предтеча“ в Зелениковец.[2][8]

Коста Филипов, Петър Йосифов и Евтим Филипов изработват иконостаса за „Свети Мина“ в Кюстендил, завършена в 1933 година.[2][8][12] Във Видин Филипови резбоват иконостаса и църковните мебели в интериора на катедралната църква „Свети Димитър[2][13][14] и на митрополитската „Свети Пантелеймон“.[2][14] Други дела на Филипови са в църквите „Свети Никола Нови“ в Лом,[14]Света Богородица“ в Негованци,[2][14]Свети Георги“ в Расово,[14]Свети Георги“ във Василовци,[2][14]Света Троица“ в Ракитница,[2][14]Света Параскева“ („Света Петка“) в Медковец,[2][14] обявена за национален паметник на културата,[15]Възнесение Господне“ в Громшин,[2][14]Свети Николай Чудотворец“ в Люта,[2][14]Св. св. Петър и Павел“ в Доспей,[2]Свети Георги“ в Пчелин.[2]

Художествени особеностиРедактиране

Според Асен Василиев Фръчковци, макар и водещи представители на Дебърската резбарска школа, се отклоняват от нейните канони. Така например иконостасите на Гарката в Бигорския манастир, в „Свети Спас“ в Скопие и в Лесновския манастир са с меки барокови линии и закръглени форми, а тези на Филипови са с резки, геометрично изрязани ръбове, резовете са сигурни и дълбоки, а формите се отличават със смело и крайно тълкувание. Човешката форма, типично вметната от другите мияшки майстори сред растителни орнаменти, е напълно изключена от Филиповите резби. Те се съсредоточават в растителните мотиви, които отработват до съвършенство, но не изключват и животински мотиви в композициите, като се стараят да спазват съотношение между големините на птиците или змиите и околната растителност.[2] Тази съпоставка между иконостасите на Гарката и на Филипови кара Асен Василиев да смята, че семейните сведения, че Аврам Дичов е учил и работил с Гарката върху Бигорския иконостас и този на „Света Богородица“ в Скопие, не отговарят на истината.[16] Тези иконостаси са напълно различни от шедьовъра на Филиповци в „Свето Благовещение“ в Прилеп и като обща композиция, и като начин на изрязване, и като употреба и стилизиране на отделните елементи.[16]

По-късните представители на Филиповия род възприемат разработването на плетеницата, която е по-бърза за изпълнение и по-евтина, тъй като църквите започват да не могат да плащат за скъпата ажурна резба.[16]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дичо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аврам Дичов
(1780-те — XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Аврамов
(1812 — 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филип Аврамов
(1814 — 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Данаил Василев
 
Стефан Василев
(1840 — 1910)
 
Аврам Василев
(1846 — 1910)
 
Иван Филипов
(1834 — 1919)
 
 
 
Дичо Филипов
 
 
 
Йосиф Филипов
(1848 — 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Филипов
(1852 — 1925)
 
 
 
 
 
Нестор Филипов
(1864 — 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филип Иванов
(1875 — 1940)
 
Петър Йосифов
(1883 — 1948)
 
Иван Йосифов
 
Гале Йосифов
 
Никола Йосифов
 
Тома Йосифов
 
Евгений Атанасов
 
Андрей Атанасов
 
Димитър Несторов
 
Русе Несторов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Филипов
(1894 — 1948)
 
Методи Филипов
(17 април 1896 — 1958)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Николов
 
Йосиф Николов


БележкиРедактиране

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 246.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 253.
  4. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 259. Посетен на 15 декември 2015.
  5. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 247.
  6. а б в г Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 261. Посетен на 15 декември 2015.
  7. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.
  8. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
  9. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 249.
  10. Храм „Св. цар Борис Покръстител“. // Пловдивска света митрополия. Посетен на 13 декември 2015.
  11. Според други сведения иконостасът на църквата в Крушовица е дело на Методи Балалчев: Народна култура на балканджиите. Том 6. Габрово, Етнографски музей на открито „Етър“, 2006. с. 95.
  12. Църква Свети Великомъченик Мина. // Туристическа дестинация Кюстендил. Посетен на 13 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine.
  13. Катедрала „Св. В. М. Димитър“. // Vidin Online – Информационен портал на Видин. Посетен на 14 декември 2015.
  14. а б в г д е ж з и к Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 264. Посетен на 15 декември 2015.
  15. Еврорегион. BG бизнес и евроинтгеграция. // с. 9. август 2012. Посетен на 13 декември 2015.
  16. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 251.