Уикипедия

Филип Байон

полски режисьор

Филип Михал Байон (на полски Filip Michał Bajon) e полски прозаик, сценарист, филмов и театрален режисьор, роден на 25 август 1947 в Познан.[2] Професор по филмови изкуства (2012),[3][4] директор на Филмово студио „Кадър“. Член на Гилдията на полските режисьори.

Филип Михал Байон
Filip Michał Bajon
полски режисьор
Филип Байон
Филип Байон
Роден
25 август 1947
НационалностПолша
Учил вДържавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“
Работил вДържавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“[1]
Силезийски университет в Катовице[1]
Семейство
Уебсайт
Филип Михал Байон в Общомедия

Биография редактиране

Полага матура в Първа общообразователна гимназия „Карол Марчинковски“ в Познан. Абсолвент на Факултета по право и администрация на Университет „Адам Мицкевич“ (1970). След като завършва тази специалност започва да следва във Факултета по режисура на Държавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“ в Лодз.[5] Дипломира се през 1974, но тогавашният ректор Станислав Кушевски го отстранява от университета без да му присъди магистърска степен, тъй като темата на дипломния му филм „Sadze“ е потушаването на декемврийските събития в Гданск през 1970. Въпреки това не му е забранено да работи като режисьор.[6]

Дебютира като прозаик през 1970 на страниците на „Мешенчник литерацки“ („Miesięcznika Literackiego“). Режисьорският му дебют е филмът от 1977 „Завръщане“ (Powrót). Като режисьор си сътрудничи и с театри като Сцена на етажа (Sceną na Piętrze) в Познан, Драматичен театър във Варшава, Стар театър „Хелена Моджейевска“ в Краков. Режисира и телевизионни спектакли.

Преподавател във Факултета по радио и телевизия „Кшищоф Кешловски“ в Силезийския университет в Катовице. Заместник-декан на направление Продукция на телевизионни филмови образи и фотография в Университета по хуманитарни науки и икономика в Лодз. В периода 2008 – 2016 е декан на Факултета по филмова и телевизионна режисура на Държавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“ в Лодз. През 90-те години е художествен ръководител на Киностудия „Дом“. От 2015 директор на Киностудия „Кадър“.[7][8]

Става член на комитета за подкрепа на Бронислав Коморовски преди предсрочните президентски избори през 2010 и преди президентските избори в Полша през 2015.[9]

Личен живот редактиране

Байон е баща на трима сина: Маурици от първата му съпруга Елжбета Байон, Каспер и Ксавери – от втората му съпруга Катаржина Гинтовт – художник и график. През 2013 година се жени за Мажена Мруз – журналист, пътешественик и фотограф.[10][11]

Филмография редактиране

Режисура редактиране

  • Przyczynek do teorii językoznawstwa (1972) / Принос към теория на езикознанието
  • Sadze (1973)
  • I inni (1973) / И други, автор и на сценария
  • Powrót (1977) / Завръщане, автор и на сценария
  • Videokaseta (1976) / Видеокасетата, автор и на сценария
  • Rekord świata (1977) / Световен рекорд, автор и на сценария
  • Zielona ziemia (1978) / Зелена земя, автор и на сценария
  • Aria dla atlety (1979) / Ария за атлета, автор и на сценария
  • Wizja lokalna 1901 (1980) / Локална визия, автор и на сценария
  • Limuzyna Daimler-Benz (1981) / Лимузина Даймлер Бенц, автор и на сценария
  • Wahadełko (1981) / Махалото, автор и на сценария
  • Engagement (1984) / Годеж, автор и на сценария
  • Biała wizytówka (1986) / Бялата визитка, автор и на сценария
  • Magnat (1986) / Магнат, автор и на сценария
  • Bal na dworcu w Koluszkach (1989) / Бал на гарата в Колюшки, автор и на сценария
  • Pensjonat Słoneczny blask (1989) / Пансион „Слънчев блясък“, автор и на сценария
  • Spokojny żywot (Une petite vie tranquille), (1991) / Спокоен живот
  • Powtórka z Conrada (1991) / Преговор на Конрад, автор и на сценария
  • Sauna (1992) / Сауна, автор и на сценария
  • Lepiej być piękną i bogatą (1993) / По-добре да си красива и богата, автор и на сценария
  • Poznań 56 (1996) / Познан 56, автор и на сценария
  • Poszukiwany: Ryszard Kapusciński (1998) / Издирва се: Ришард Капушчински, автор и на сценария
  • Portret męski we wnętrzu (1999) / Мъжки портрет отвъртре, автор и на сценария и оператор
  • Przedwiośnie (2001) / Предпролет, автор и на сценария
  • Solidarność, Solidarność... (2005) / Солидарност, Солидарност …
  • Fundacja (2006) / Фондацията, автор и на сценария
  • Śluby panieńskie (2010) / Момински обети, автор и на сценария
  • Panie Dulskie (2015) / Госпожици Дулски, автор и на сценария
  • Kamerdyner (2018) / Камердинерът

Сценарии редактиране

Автор на сценариите на всички свои филми, както и на:

  • Czarne Słońce, (1975) / Черно слънце, нереализиран сценарий на игрален филм, съвместно с Пьотр Андрееев
  • Klincz (1979) / Клинч, съвместно с Пьотр Андрееев

Актьорство редактиране

  • Kto za? (1980) / Кой е за?, ролята на електротехник
  • Szanghaj 1937 (1996) / Шанхай
  • Bajon '56 jako on sam (1998) / Байон ’56, в ролята на самия себе си
  • Portret męski we wnętrzu(1999) / Мъжки портрет отвътре, в ролята на самия себе си
  • Filmy o filmach (1999) / Филм за филмите, в ролята на самия себе си

Продуциране редактиране

  • Bękart (1994) / Копеле
  • Akwarium (1995) / Аквариум
  • Kolonel Bunker (1998)
  • Córy szczęścia (1999) / Планините на щастието

Театрални спектакли (режисура) редактиране

  • Z życia dżdżownic (1983) / Из живота на дъждовните червеи
  • Płatonow (1988), Платонов
  • Szaleństwo Jerzego III (1994) / Лудостта на Джордж III
  • Tango (2004) / Танго

Телевизионен театър редактиране

  • Upiór (1995) / Вампир
  • Zagłada ludu albo moja wątroba (1998) / Унищожаването на хората или черния ми дроб
  • Hrabia (1999) / Графът
  • Stara kobieta wysiaduje (2000) / Старица мъти
  • Dogrywka (2003) / Доиграване
  • Śmiech w ciemności (2003) / Смях в тъмнината

Литературно творчество редактиране

Проза редактиране

  • Białe niedźwiedzie nie lubią słonecznej pogody / Белите мечки не обичат слънчевото време (Издателство „Czytelnik” 1971)
  • Proszę za mną na górę / Моля, последвайте ме горе (Издателство „Czytelnik” 1972)
  • Serial pod tytułem / Сериал със заглавие (Издателство „Czytelnik” 1974)
  • Podsłuch / Подслушването (TEN-TEN Publishing House 1994, ISBN 83-85477-94-2)
  • Cień po dniu. Powieść autobiograficzna / Сянката на деня. Автобиографичен роман (ИздателствоJeden Świat 2005, ISBN 83-89632-28-4)

Награди и отличия редактиране

  • 1972: Награда „Вилхелм Мах“ за романа Белите мечки не обичат слънчевото време[12]
  • 1978: Наградата на журналистите на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма Световен рекорд
  • 1978: „Златна камера“ (наградата на списание „Филм“) в категорията: режисьорски дебют в игрален филм за 1977 за филма Завръщане
  • 1979: Награда за режисьорски дебют на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Ария за атлета
  • 1979: Наградата „Янтар“ на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма Ария за атлета
  • 1979: Наградата на журналистите за най-добър полски дебют в полски преглед на дебютите на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма Ария за атлета
  • 1979: „Самовар“, Награда на кино ентусиастите в Швебоджин за Ария за атлета
  • 1980: „Дон Кихот“ за филма Ария за атлета
  • 1980: Главна награда на журито на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Локална визия
  • 1980: Награда за режисьорски дебют на Международния фестивал на авторките филми в Сан Ремо за Ария за атлета
  • 1980: Отличие в секцията за нови реализатори на Международния филмов фестивал в сан Себастиан за филма Ария за атлета
  • 1981: Награда за сценарий Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Махалото
  • 1981: Главна награда на журито на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Махалото
  • 1981: Гран При „Голям янтар“ на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма Махалото
  • 1982: Гран При на Международния филмов фестивал във Фигейра да Фош за филма Лимузина Даймлер Бенц
  • 1982: Гран При „Голям янтар ” на фестивала „Младите и Филмът“ в Кошалин за филма за филма Лимузина Даймлер Бенц
  • 1987: Специалната награда на журито на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Магнатът
  • 1987: Наградата на Директора на Кинематографията за филмово творчество в областта на игралния филм за 1986 (за филма Магнатът)
  • 1992: Наградата на Председателя на Комитета за радио и телевизия за филма Сауна
  • 1996: Специалната награда на журито на Фестивала на полските игрални филми в Гданск за филма Познан 56
  • 1997: Наградата за режисура на Международния филмов фестивал „Златен рицар“ в москава за филма Познан 56
  • 1997: Награда на младежкото жури в Тарнов за филма Познан 56
  • 1999: Номинация за награда „Орел“ в категория: най-добър продуцент за 1998 година
  • 2002: Кавалерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша, като признание за изключителни заслуги за развитието на Полската телевизия[13]
  • 2006: Наградата на Сдружение „Хиполит Цегелски“; статуетката „Lider Pracy Organicznej“ в Познан
  • 2014: Златен медал „Заслуги за полската култура Gloria Artis”[14]
  • 2022: Платинени лъвове за цялостно творчество[15]

Източници редактиране

  1. ↑ а б 116939 // Посетен на 22 юли 2022 г.
  2. ↑ Barbara Hollender, Zofia Turowska: Zespół Tor. Anna M. Płażewska (red.). Warszawa: Prószyński i S-ka, 2000, s. 269. ISBN 83-7255-659-8.
  3. ↑ M.P. 2012 poz. 654
  4. ↑ Prof. przew. kwal. I Filip Bajon, [w:] baza „Ludzie nauki” portalu Nauka Polska (OPI) [online] [посещение 2020-03-25].
  5. ↑ Barbara Hollender, Zofia Turowska: Zespół Tor. Anna M. Płażewska (red.). Warszawa: Prószyński i S-ka, 2000, s. 269. ISBN 83-7255-659-8.
  6. ↑ Tomasz Gawiński, Szukamy ciągu dalszego – łączę dwie pasje, „Angora”, 12 czerwca 2016.
  7. ↑ Filip Bajon szefem Studia "Kadr" - Newsy | Szkoła Filmowa w Łodzi, www.filmschool.lodz.pl [посещение 2022-01-25].
  8. ↑ Komitet poparcia Bronisława Komorowskiego, onet.pl, 16 maja 2010 [посещение 2014-04-26]
  9. ↑ Barbara Sowa, Kto wszedł do komitetu poparcia Komorowskiego, a kto z niego wypadł? Cała lista, Dziennik.pl, 16 marca 2015 [посещение 2015-03-21].
  10. ↑ Paweł Piotrowicz, Ja się po prostu dziwię
  11. ↑ Filip Bajon i jego żona Marzena Mróz opowiadają w VIVIE! o swojej miłości | Viva.pl, viva.pl [посещение 2017-11-23] (pol.).
  12. ↑ Barbara Hollender, Zofia Turowska: Zespół Tor. Anna M. Płażewska (red.). Warszawa: Prószyński i S-ka, 2000, s. 269. ISBN 83-7255-659-8.
  13. ↑ Encyklopedia, Poznań. Hipolit dla Filipa Bajona, Encyklopedia teatru polskiego [посещение 2022-01-25] (pol.).
  14. ↑ Lista laureatów medalu Zasłużony Kulturze – Gloria Artis. mkidn.gov.pl. [посещение 2020-03-25].
  15. ↑ https://dzieje.pl/
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Filip Bajon в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филип_Байон&oldid=11892854“.