Филип II (Бургундия)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип II.

Филип II Смели (на френски: Philippe II de Valois le Hardi, 15 януари 1342 в Понтуаз, † 27 април 1404 в Хале, Белгия) е херцог на Бургундия през 1363 – 1404 г.

Филип II Смели
херцог на Бургундия
Flemish School - Lille - Philip II, Duke of Burgundy.jpg
неизв.художник
Управление1363 – 27 април 1404
НаследилФилип I
НаследникЖан Безстрашни (1371 – 1419)
Лични данни
Роден
Починал
27 април 1404 г. (62 г.)
Погребан вPalais des Ducs de Bourgogne Дижон
Семейство
Династияосновател на младия Дом Бургундия
БащаЖан II Добрия
Майка(Бона) Люксембургска
БракМаргарета
ПотомциЖан Безстрашни, Маргарета, Катарина, Антон, Филип
ГербBlason fr Bourgogne.svg
Филип II Смели в Общомедия

Биография – четвърти кралски синРедактиране

Той е четвъртият син на френския крал Жан II Добрия от Дом Валоа и Юта (Бона) Люксембургска († 11 септември 1349), втората дъщеря на Ян Люксембургски и Елишка Пршемисловна. Като херцог на Бургундия той е основател на младия Дом Бургундия като странична линия на династия Валоа.

Битката при Поатие 1356 г.Редактиране

Прозвището „Смели“, Филип получава през 1356 година когато 15-годишен в английско-френската битка при Поатие. Там той се бие рамо до рамо до баща си, докато са пленени от англичаните и заведени в Лондон. След като Франция заплаща частично откупа, кралят и Филип се връщат през 1360 година във Франция.

Херцогство БургундияРедактиране

Жан II Добрия през 1363 г. му предоставя херцогство Бургундия, чийто последен херцог Филип I умира млад през 1361 година и няма деца от младата си съпруга, Маргарета III Фландърска.

БракРедактиране

През 1369 г. Филип се жени за Маргарета, което му донася през 1384 г., при смъртта на баща и /негов тъст/, граф Лудвиг II от Фландрия, неговата голяма собственост, към която от 1361 година принадлежи и Свободното графство Бургундия.

ДецаРедактиране

 
Маргарета III Фландърска

Филип II и Маргарета имат единадесет деца, от които само седем порастват:

  • Жан Безстрашни (1371 – 1419), херцог на Бургундия ∞ Маргарета Баварска (1363 – 1423)
  • Карл (* март 1372, † 13 юли 1373)
  • Маргарета (* октомври 1374, † 8 март 1441), ∞ Вилхелм II (1365 – 1417), граф на Холандия
  • Луи (* май 1377, † 10 януари 1378)
  • Катерина (1378 – 1425), ∞ Леополд IV (1371 – 1411), херцог на Австрия
  • Бона (* 1379, † 10 септември 1399)
  • Мария (* август 1386, † 3 октомври 1422/1428), ∞ Амадей VIII (1383 – 1451), граф на Савоя
  • Антон (1384 – 1415), херцог на Брабант и Лимбург, ∞ I: Йохана от Люксембург (1380/85 – 1407); ∞ II: Елизабета от Гориция (1390 – 1451)
  • Филип (1389 – 1415), граф на Невер, ∞ I: Изабела дьо Coucy (–1411); ∞ II: Бона д'Артоа (1396 – 1425)

Участие в регентството и управление на ФранцияРедактиране

 
Филип Смели

През 1380 година, след смъртта на Шарл V, негов наследник става дванадесетгодишния му син Шарл VI. За новия крал – фактически още дете, е създаден регентски съвет, в съставът на който влизат: Луи I Анжу, Филип II Смели, херцог Жан дьо Бери и Луи II дьо Бурбон. Регентството продължава до 1388 година, Филип заема в съвета доминираща роля: Луи Анжу се бори за Неапол до своята смърт през 1384 година, а Жан се интересува най-вече от Лангедок и особено се занимава с политика, Луи II дьо Бурбон играе малка роля в съвета.

Епохата на всевластиетоРедактиране

 
Гробът на Филип II Смели в Palais des Ducs de Bourgogne (Дижон)

Епохата на всевластието (1380 – 1388) на чичовците на Шарл VI се характеризира с неограничена разгулност на личните амбиции на принцовете по кръв. Неаполитанският поход (1382 – 1384) на Луи I Валоа-Анжуйски, фландърският поход на Филип Смели, меценатството на Жан дьо Бери се плаща от кралската хазна, така огромни средства са сред пропиляните за неудачна експедиция в Англия. Победата при Розенбек малко донася на френската корона. За да се платят разходите по войните, задоволяващи единствено амбициите на принцовете по кръв, рязко се повишават косвените налози и отново е въведен данък върху дима. Въстанията в Париж, Руан, Реймс са подавени с рядка жестокост. На метежните градове са наложени крупни глоби.

През 1392 г. той и братята му отново се включват в управлението вместо недееспособния Шарл VI Безумни.

Уреждане на двоен бракРедактиране

Филип като близък поддръжник на Франция с всички сили се мъчи да омъжи внучката си Маргарита Бургундска за френския дофин, като гаранция, че именно тя ще стане следващата кралица на Франция[1]. Затова след смъртта на дофина Шарл през 1401 г. в резултат на Арманяко-бургундска гражданска война,той и майката на покойния дофин кралица Изабела Баварска инициират нов съюз: през март 1403 г., в Париж е постигнато споразумение за брак на Маргарита с другия син на Изабела – новият дофин Луи; на 5 май същата година е подписан брачен договор[2]. Двойната сватба се става на 30 август 1404 г. в Париж,[3]: братът на Маргарита Филип Добрия се жени за сестрата на дофина Мишел дьо Валоа[4]. По-рано, през юли 1402 г., по споразумение между кралицата и херцог Филип Смели, на Маргарита е призната титлата херцогиня на Гиена[2]. Скоро след сватбата Филип умира. [3].

СмъртРедактиране

Филип умира през 1404 г. в Хенегау /на френски Ено/. Той си води часови дневник от 1370 година и го носи при всичките си пътувания. Освен това той ходи всеки ден на църква.

ИзточнициРедактиране

  • Susan Marti et al., Karl der Kühne (1433 – 1477): Kunst, Krieg und Hofkultur. Katalog zur Ausstellung „Karl der Kühne (1433 – 1477)“. Mercatorfonds, Brüssel 2008.
  • Adelsdatenbank der Uni-Erlangen[неработеща препратка]
  • Stundenbuch von Philipp dem Kühnen, Herzog von Burgund. In: John Harthan: Stundenbücher und ihre Eigentümer. Deutsche Übersetzung Regine Klett. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1977, ISBN 3-451-17907-5, S. 94 – 97.