Филип II (Бургундия)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип II.
Филип II Смели (на френски: Philippe II de Valois le Hardi; * 15 януари 1342 в Понтуаз, † 27 април 1404 в Хале, Белгия) е херцог на Бургундия през 1363 – 1404 г.
| Филип II Смели | |
|---|---|
| херцог на Бургундия | |
 неизв.художник | |
| Управление | 1363 – 27 април 1404 |
| Наследил | Филип I |
| Наследник | Жан Безстрашни (1371 – 1419) |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Palais des Ducs de Bourgogne Дижон |
| Семейство | |
| Династия | основател на младия Дом Бургундия |
| Баща | Жан II Добрия |
| Майка | (Бона) Люксембургска |
| Брак | Маргарета |
| Потомци | Жан Безстрашни, Маргарета, Катарина, Антон, Филип |
| Герб |  |
| Филип II Смели в Общомедия | |
Биография – четвърти кралски синРедактиране
Той е четвъртият син на френския крал Жан II Добрия от Дом Валоа и Юта (Бона) Люксембургска († 11 септември 1349), втората дъщеря на Ян Люксембургски и Елишка Пршемисловна. Като херцог на Бургундия той е основател на младия Дом Бургундия като странична линия на династия Валоа.
Битката при Поатие (1356 г.)Редактиране
Прозвището „Смели“, Филип получава през 1356 г., когато 15-годишен в английско-френската битка при Поатие. Там той се бие рамо до рамо до баща си, докато са пленени от англичаните и заведени в Лондон. След като Франция заплаща частично откупа, кралят и Филип се връщат през 1360 г. във Франция.
Херцогство БургундияРедактиране
Жан II Добрият през 1363 г. му предоставя Херцогство Бургундия, чийто последен херцог Филип I умира млад през 1361 г. и няма деца от младата си съпруга Маргарета III Фландърска.
БракРедактиране
През 1369 г. Филип се жени за Маргарета, което му донася през 1384 г., при смъртта на баща и негов тъст граф Лудвиг II от Фландрия, неговата голяма собственост, към която от 1361 г. принадлежи и Свободното графство Бургундия.
ДецаРедактиране
Филип II и Маргарета имат единадесет деца, от които само седем достигат зряла възраст:
- Жан Безстрашни (* 1371 † 1419), херцог на Бургундия ∞ Маргарета Баварска (* 1363 † 1423)
- Карл (* март 1372, † 13 юли 1373)
- Маргарета (* октомври 1374, † 8 март 1441), ∞ Вилхелм II (* 1365 † 1417), граф на Холандия
- Луи (* май 1377, † 10 януари 1378)
- Катерина (* 1378 † 1425), ∞ Леополд IV (* 1371 – 1411), херцог на Австрия
- Бона (* 1379, † 10 септември 1399)
- Мария (* август 1386, † 3 октомври 1422/1428), ∞ Амадей VIII (* 1383 † 1451), граф на Савоя
- Антон (* 1384 – 1415), херцог на Брабант и Лимбург, ∞ I: Йохана Люксембургска (* 1380/85 † 1407); ∞ II: Елизабета от Гориция (* 1390 † 1451)
- Филип (* 1389 † 1415), граф на Невер, ∞ I: Изабела дьо Куси († 1411); ∞ II: Бона д'Артоа (* 1396 † 1425)
Маргарита
Мария
Катерина
Антоан
Филип.
.png)
.png)
Участие в регентството и управлението на ФранцияРедактиране
През 1380 г., след смъртта на Шарл V, негов наследник става 12-годишният му син Шарл VI. За новия крал, фактически още дете, е създаден регентски съвет, в който влизат Луи I Анжуйски, Филип II Смели, херцог Жан дьо Бери и Луи II дьо Бурбон. Регентството продължава до 1388 г. и Филип заема доминираща роля в съвета: Луи I Анжуйски се бори за Неапол до своята смърт през 1384 г., а Жан се интересува най-вече от Лангедок и особено се занимава с политика, докато Луи II дьо Бурбон играе малка роля в съвета.
Епохата на всевластиетоРедактиране
Епохата на всевластието (1380 – 1388) на чичовците на Шарл VI се характеризира с неограничена разгулност на личните амбиции на принцовете по кръв. Неаполитанският поход (1382 – 1384) на Луи I Валоа-Анжуйски, фландърският поход на Филип Смели, меценатството на Жан дьо Бери се плаща от кралската хазна и така огромни средства са сред пропиляните за неудачна експедиция в Англия. Победата при Розенбек донася малко на френската корона. За да се платят разходите по войните, задоволяващи единствено амбициите на принцовете по кръв, рязко се повишават косвените налози и отново е въведен данък върху дима. Въстанията в Париж, Руан, Реймс са подавени с рядка жестокост. На метежните градове са наложени крупни глоби.
През 1392 г. той и братята му отново се включват в управлението вместо недееспособния Шарл VI Безумни.
Уреждане на двоен бракРедактиране
Филип като близък поддръжник на Франция с всички сили се мъчи да омъжи внучката си Маргарита Бургундска за френския дофин като гаранция, че именно тя ще стане следващата кралица на Франция[1]. Затова след смъртта на дофина Шарл през 1401 г. в резултат на Арманяко-бургундска гражданска война той и майката на покойния дофин кралица Изабела Баварска инициират нов съюз: през март 1403 г. в Париж е постигнато споразумение за брак на Маргарита с другия син на Изабела – новият дофин Луи; на 5 май същата година е подписан брачен договор[2]. Двойната сватба се става на 30 август 1404 г. в Париж,[3]: братът на Маргарита Филип Добрия се жени за сестрата на дофина Мишел дьо Валоа[4]. По-рано, през юли 1402 г., по споразумение между кралицата и херцог Филип Смели на Маргарита е призната титлата „херцогиня на Гиен“[2]. Скоро след сватбата Филип умира. [3].
СмъртРедактиране
Филип умира през 1404 г. в Хенегау (на френски: Ено). Той си води часови дневник от 1370 г. и го носи при всичките си пътувания. Освен това той ходи всеки ден на църква.
страница от Часослов на Филип.
страница от Часослов на Филип.
ИзточнициРедактиране
- Susan Marti et al., Karl der Kühne (1433 – 1477): Kunst, Krieg und Hofkultur. Katalog zur Ausstellung „Karl der Kühne (1433 – 1477)“. Mercatorfonds, Brüssel 2008.
- Adelsdatenbank der Uni-Erlangen[неработеща препратка]
- Stundenbuch von Philipp dem Kühnen, Herzog von Burgund. In: John Harthan: Stundenbücher und ihre Eigentümer. Deutsche Übersetzung Regine Klett. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1977, ISBN 3-451-17907-5, S. 94 – 97.
- ↑ Vaughan, Richard. Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State (т. 1) 2002, с. 91 – 92.
- ↑ а б Gilbert, Anne-Cécile. „Marguerite de Bourgogne, duchesse de Guyenne, puis comtesse de Richemont, une femme d’influence?,Femmes de pouvoir, femmes politiques durant les derniers siècles du Moyen Âge et au cours de la première“ 2012, с. 459.
- ↑ а б Vaughan, Richard. Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State (т. 2) 2002, с. 246.
- ↑ Adams, Tracy. „The Life and Afterlife of Isabeau of Bavaria“ 2010, с. 17 – 18.