Филип II (Бургундия)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип II.
Филип II Смели (на френски: Philippe II de Valois le Hardi, 15 януари 1342 в Понтуаз, † 27 април 1404 в Хале, Белгия) е херцог на Бургундия през 1363 – 1404 г.
Филип II Смели | |
---|---|
херцог на Бургундия | |
![]() неизв.художник |
|
Управление | 1363 – 27 април 1404 |
Наследил | Филип I |
Наследник | Жан Безстрашни (1371 – 1419) |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | Palais des Ducs de Bourgogne Дижон |
Семейство | |
Династия | основател на младия Дом Бургундия |
Баща | Жан II Добрия |
Майка | (Бона) Люксембургска |
Брак | Маргарета |
Потомци | Катарина, Антон, Филип |
Герб |
![]() |
Филип II Смели в Общомедия |
Биография – четвърти кралски синРедактиране
Той е четвъртият син на френския крал Жан II Добрия от Дом Валоа и Юта (Бона) Люксембургска († 11 септември 1349), втората дъщеря на Ян Люксембургски и Елишка Пршемисловна. Като херцог на Бургундия той е основател на младия Дом Бургундия като странична линия на династия Валоа.
Битката при Поатие 1356 г.Редактиране
Прозвището „Смели“, Филип получава през 1356 година когато 15-годишен в английско-френската битка при Поатие. Там той се бие рамо до рамо до баща си, докато са пленени от англичаните и заведени в Лондон. След като Франция заплаща частично откупа, кралят и Филип се връщат през 1360 година във Франция.
Херцогство БургундияРедактиране
Жан II Добрия през 1363 г. му предоставя херцогство Бургундия, чийто последен херцог Филип I умира млад през 1361 година и няма деца от младата си съпруга, Маргарета III Фландърска.
БракРедактиране
През 1369 г. Филип се жени за Маргарета, което му донася през 1384 г., при смъртта на баща и /негов тъст/, граф Лудвиг II от Фландрия, неговата голяма собственост, към която от 1361 година принадлежи и Свободното графство Бургундия.
ДецаРедактиране
Филип II и Маргарета имат единадесет деца, от които само седем порастват:
- Жан Безстрашни (1371 – 1419), херцог на Бургундия ∞ Маргарета Баварска (1363 – 1423)
- Карл (* март 1372, † 13 юли 1373)
- Маргарета (* октомври 1374, † 8 март 1441), ∞ Вилхелм II (1365 – 1417), граф на Холандия
- Луи (* май 1377, † 10 януари 1378)
- Катерина (1378 – 1425), ∞ Леополд IV (1371 – 1411), херцог на Австрия
- Бона (* 1379, † 10 септември 1399)
- Мария (* август 1386, † 3 октомври 1422/1428), ∞ Амадей VIII (1383 – 1451), граф на Савоя
- Антон (1384 – 1415), херцог на Брабант и Лимбург, ∞ I: Йохана от Люксембург (1380/85 – 1407); ∞ II: Елизабета от Гориция (1390 – 1451)
- Филип (1389 – 1415), граф на Невер, ∞ I: Изабела дьо Coucy (–1411); ∞ II: Бона д'Артоа (1396 – 1425)
Участие в регентството и управление на ФранцияРедактиране
През 1380 година, след смъртта на Шарл V, негов наследник става дванадесетгодишния му син Шарл VI. За новия крал – фактически още дете, е създаден регентски съвет, в съставът на който влизат: Луи I Анжу, Филип II Смели, херцог Жан дьо Бери и Луи II дьо Бурбон. Регентството продължава до 1388 година, Филип заема в съвета доминираща роля: Луи Анжу се бори за Неапол до своята смърт през 1384 година, а Жан се интересува най-вече от Лангедок и особено се занимава с политика, Луи II дьо Бурбон играе малка роля в съвета.
Епохата на всевластиетоРедактиране
Епохата на всевластието (1380 – 1388) на чичовците на Шарл VI се характеризира с неограничена разгулност на личните амбиции на принцовете по кръв. Неаполитанският поход (1382 – 1384) на Луи I Валоа-Анжуйски, фландърският поход на Филип Смели, меценатството на Жан дьо Бери се плаща от кралската хазна, така огромни средства са сред пропиляните за неудачна експедиция в Англия. Победата при Розенбек малко донася на френската корона. За да се платят разходите по войните, задоволяващи единствено амбициите на принцовете по кръв, рязко се повишават косвените налози и отново е въведен данък върху дима. Въстанията в Париж, Руан, Реймс са подавени с рядка жестокост. На метежните градове са наложени крупни глоби.
През 1392 г. той и братята му отново се включват в управлението вместо недееспособния Шарл VI Безумни.
СмъртРедактиране
Филип умира през 1404 г. в Хенегау /на френски Ено/. Той си води часови дневник от 1370 година и го носи при всичките си пътувания. Освен това той ходи всеки ден на църква.
ИзточнициРедактиране
- Susan Marti et al., Karl der Kühne (1433 – 1477): Kunst, Krieg und Hofkultur. Katalog zur Ausstellung „Karl der Kühne (1433 – 1477)“. Mercatorfonds, Brüssel 2008.
- Adelsdatenbank der Uni-Erlangen[неработеща препратка]
- Stundenbuch von Philipp dem Kühnen, Herzog von Burgund. In: John Harthan: Stundenbücher und ihre Eigentümer. Deutsche Übersetzung Regine Klett. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1977, ISBN 3-451-17907-5, S. 94 – 97.