Филип I Савойски-Ахая

Господар на Пиемонт, княз на Ахая

Филип I Савойски-Ахая или Филип I Пиемонтски, Филип I Савойски (на италиански: Filippo I di Savoia-Acaia, на френски: Philippe I de Savoie-Achaïe, dit aussi Philippe I de Savoie ou de Piémont; * 1274[1] или 1278[2] в Суза,23 септември 1334 [1][2] в Пинероло), е господар (синьор) на Пиемонт (1294 – 1334) и титулярен княз на Ахая (1301 – 1307). Поставя началото на клона Савоя-Ахая.

Филип I Савойски-Ахая
Господар на Пиемонт
Philip I of Piedmont.jpg
Управление 1294 – 1334
Наследил Томас III Савойски
Наследник Жак Савойски-Ахая
Лични данни
Роден
Починал
Други титли Титулярен княз на Ахая
Религия Католик
Семейство
Династия Савоя, клон Савоя-Ахая
Баща Томас III Савойски
Майка Гуя дьо Шалон
Бракове Изабела дьо Вилардуен
Катерина дьо ла Тур дю Пен
Потомци Мария
Алиса
Маргарита
Жак
Елеонора
Йоана (Жана)
Амадей
Беатриса
Агнес
Изабела (Елисавета)
Томас
Едуард
Аймон
Извънбрачни:
Риналдо
Беатриса
Франциска
Антонио
Анселм (Ланселм)
Герб Coa of the House of Savoy-Achaea.svg
Филип I Савойски-Ахая в Общомедия
Филип I Савойски-Ахая
Принц на Ахая
Управление 1301 – 1307 заедно с Изабела дьо Вилардуен
Наследил Изабела дьо Вилардуен със съпруга ѝ Флоренц д'Ено
Наследник Филип I Анжуйски
Лични данни
Роден
Починал
Герб Armoiries Achaïe.svg
Филип I Савойски-Ахая в Общомедия

Той освен това е господар (синьор) на Торино, Каворето,[N 1] Монкалиери, Кариняно, Вигоне, Пинероло и долините му, Пероза, Мирадоло, Вилафранка, Фросаско, Кумиана, Коленьо, Пианеца и Друенто (1295), Кавур (1300), Гасино (1305), Кавалермаджоре (1313), Асти (1305 – 1306), на кастеланството[N 2] на Коринт (1301).[1]

ПроизходРедактиране

Филип е първороден син на господаря на Пиемонт и граф на Мориен Томас III Савойски (* ок. 1250, † 30 април 1282), и на неговата съпруга Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) († 1316).[3]

Той има четирима братя:

  • Петер († ноември 1332 в Лион) – дякон на Сализбери и главен свещеник на Лион (1304 – 1312 и 1320), архиепископ на Лион, граф на Лион и примат на Галиите (от 1307), господар на Монфосон (от 1324), господар на Сетем (от 1331)
  • Томас († декември сл. 1340 в Амиен) – викарий на Амиен, необявен епископ на Торино
  • Амадей († сл. 1340) – архидякон на Реймс (1320)
  • Вилхелм († ок.1326) – абат на Сакра ди Сан Микеле (от 1310).

Има и трима вероятни полубратя от извънбрачни връзки на баща му: Ланселот, Франциск и Никола.

БиографияРедактиране

Според френския историк Самюел Гишенон в завещанието си от 14 май 1282 г. бащата на Филип го определя за наследник и дава адекватни прерогативи на останалите си четирима сина. Той нарежда също така съпругата му да бъде опекун на децата с помощта на брат ѝ Ото IV Бургундски – господар на Салан[N 3], граф на Шалон[N 4] и граф на Бургундия, и на братовчед им Аймар от Русийон – архиепископ на Лион.[4]

Томас III умира на 15 или 16 май 1282 г. и властта отива в ръцете на прачичото на Филип – Филип I Савойски, който умира на 15 или 16 август 1285 г. Въпреки че Филип се явява най-прекият наследник в рода, той отново не получава властта над Графство Савоя и тя отива в ръцете на чичо му Амадей V Савойски – второроден син на Томас II Савойски.[5][N 5]

Mайката на Филип – Гуя дьо Шалон и другият му чичо по бащина линия – Лудвиг Савойски изискват разпределянето на графството. През януари 1286 г. е постигнато споразумение, според което в замяна на феодална почит Лудвиг получава от брат си цялата територия на Во и титлата „барон“, Бюже[N 6] и годишен доход от 400 лири,[6] а на Филип се предоставят териториите на Пинероло и Торино с цялата територия между реките По и Дора Рипария: Каворето, Монкалиери, Кариняно, Вигоне, Пероза, Мирадоло, Вилафранка, Фросаско, Кумиана, Коленьо, Пианеца и Друенто.[7][N 7]

Филип получава властта над Пиемонт на 24 февруари 1295 г.,[7] след арбитраж през 1294 г.[8] Освен това през 1300 г. той получава териториите на Кавур, през 1305 г. – тези на Гасино, а през 1313 – тези на Кавалермаджоре. През 1305 – 1306 г. е господар на Асти.

 
Монета на Филип I от Княжество Ахея, 1301 г.

На 23 февруари 1301 г. Филип I се жени в Рим за Изабела дьо Вилардуен, княгиня на Ахая и на Мореа, благодарение на което става княз на Ахая и управлява Ахейско княжество заедно с нея. На 23 февруари 1301 г. той получава инвеститурата си на княз на Ахая от краля на Сицилия Шарл II Анжуйски, представляван от сина му – князът на Таранто Филип I Анжуйски. В по-късно писмо Филип I Анжуйски признава Филип Савойски за княз на Ахая.[9] След сватбата младоженците се отправят към Пиемонт, понеже Филип трябва да уреди господарството си преди заминаването им за Мореа.[10]

Веднъж заминал за Гърция през 1302 г., той се опитва да завладее цяла Лакония от византийците. Това е в противовес на неговия мъдър и човеколюбив предшественик Флоренс д'Ено (предишен съпруг на жена му Изабела), поддържал мир с византийския управител на столицата Мистра, възстановявайки икономическия просперитет на Мореа.[11] Деспотичният и насочен към лична изгода начин на управление на Филип бързо поражда конфликт както с византийците, така и с местните барони. Той се опитва да потуши броженията сред тях, но през 1304 г. е принуден да приеме изискания от бароните парламент. По време на 3-годишния си престой в Мореа Филип не успява да наложи задоволително управление там.[11] Освен това като господар на Пиемонт той не е съгласен с политиката на съседа си – графът на Прованс и крал на Сицилия Шарл II Анжуйски. През 1305 г. Филип отказва да му помогне в опита му да завладее Епир. Конфликтът между двамата се задълбочава до такава степен, че на 5 юни 1306 г. Шарл II обявява Филип за лишен от правата си над Ахейското княжество. Кралят освен това го обвинява в предателство и в това, че не му е оказал подкрепа във военната кампания срещу Епир, а съпругата му Изабела, че не е поискала съгласието му на суверен за сватбата си с Филип.[11]

На 11 май 1307 г. Филип сключва споразумение с Шарл II Анжуйски, благодарение на което получава графство Алба в Абруцо и заедно със съпругата си Изабела се отказва доброволно от Ахейското княжество в полза на сина на Шарл II – Филип I, княз на Таранто.[12] Това не се нрави на Изабела, която напуска мъжа си, прекарва последните си години в изгнание на териториите на бившия си съпруг Флоренц д'Ено в Графство Ено и изразява открито претенциите си към Ахая въпреки предоставената ѝ от Шарл II титла „Господарка на Каламата“ през 1308 г.

 
Герб на Господарите и впоследствие на Принцовете на Пиемонт

Филип продължава да използва титлата „Княз на Ахая“ и след завръщането си в Италия. Той поставя началото на клона „Савоя-Ахая“ в Дом Савоя със столица Пинероло, в чиято горна част кара да се построи замък. Клонът просъществува до смъртта на Лудвиг Савойски-Ахая през 1418 г.

В Пиемонт Филип подкрепя чичо си Амадей V Савойски в неговата експанзионистична политика. През есента на 1310 г. Филип заедно с братовчед си – баронът на Во Лудвиг II и чичо си Амадей V горещо посрещат Хайнрих VII Люксембургски, който отива в Рим, за да бъде коронясан за император.[13] По време на похода на Хайнрих VII в Италия Филип побързва да се присъедини към него в ролята на негов викарий (1311) във Верчели, Новара и Павия, но не успява да се задържи на тази позиция, както се е надявал. През 1311 г. той дори вдига срещу него градовете Асти и Верчели.[14]

През 1311 г. Филип желае да се изплъзне от влиянието на Савойската династия и сключва споразумение с дофина Жан II дьо ла Тур дю Пен.[15] През 1312 г., след смъртта на първата си съпруга, Филип се жени за сестра му – Катерина дьо ла Тур дю Пен. Като зестра той получава от дофина 20 хил. лири стари облигации от Виен (които обещава да върне при смърт, развод или анулиране) и голяма сребърна лира от Тур (Tournois) от Краля на Франция.[16] В конфликта между савойския граф и дофина Филип участва като свидетел в сделките, заедно с архиепископа на Тарентез, епископа на Гренобъл и други господари.[17] Освен това той е един от изпълнителите на завещанието на дофина Жан II по волята на последния (26 август 1318).[18]

След споразумението с чичо си граф Амадей V Савойски от 1313 г. за взаимна защита Филип получава по различно време половината от териториите на Асти и Киери, и част от района на Канавезе.

Манфред IV от Маркграфство Салуцо му преотстъпва феодите на Карманьола, Ревело и Ракониджи, а Филип отнема Кивасо от маркграфа на Монферат Теодоро I.

През 1314 г. той се обединява с миланската фамилия ВисконтиМатео I Висконти) срещу Анжуйците[19], с което си осигурява територията на Фосано. Между 1324 и 1332 г. построява могъщ замък там, който е характерен за града и през 2020 г.

Въпреки това Филип продължава да си съперничи със савойските графове, но докато с граф Амадей V споровете се решават с арбитражи и временни споразумения, конфликтите с братовчедите му Едуард Либералния (първоначално) и с Аймон Миролюбивия (впоследствие) се задълбочават.[20]

 
Печат на Филип I (автор: Густав Леон Шлумбергер, 1844 – 1929)

През 1320 г. Филип се споразумява с Филип дьо Валоа – представител на краля на Унгария Карл Роберт за това да защитава владенията на Анжуйците в Пиемонт срещу Висконти, с което получава феодите Савиляно и Бра, и териториите на Виланова, Кастелнуово и Бутилиера.

Експанзионистичната политика на Филип провокира създаването на коалиция между Маркграфовете на Монферат, Маркграфовете на Салуцо и Анжуйските управители на Кунео.

В завещанието си от 9 юни 1330 г. Филип посочва като свой пръв наследник първородния си син Жак Савойски-Ахая и като негова регентка майката на момчето и негова втора съпруга Катерина дьо ла Тур дю Пен.[21]

Умира в Пинероло на 23 септември 1334 г. на 56-годишна възраст и е погребан в църквата „Св. Франциск“ (San Francesco).[22]

Брак и потомствоРедактиране

Филип се жени два пъти:

1. ∞ 12 февруари 1301 в Рим за Изабела дьо Вилардуен (Isabelle I de Villehardouin; * 1263, † 1312), княгиня на Ахая и на Мореа, дъщеря на Вилхелм VI дьо Вилардуен и на втората му съпруга Анна Ангела Комнина Дукина. От нея има две или три дъщери:[2]

  • Мария Савойска (Maria di Savoia; * 1301, † като дете сл. 1308), вероятна
  • Маргарита Савойска (Margherita di Savoia; * 29 януари или февруари 1303 в Гърция, † сл. 8 декември 1371), 1305 преотстъпва правата си в Ахейското княжество на своя полубрат Жак Савойски-Ахая; получава като зестра кастеланствата на Каритена (в Аркадия) и Боселет (24 декември 1303), но ги преотстъпва преди 1324 за сметка на земя близо до Алба; ∞ 10 юни 1324 за Рено дьо Форез (Renaud de Forez; † 1369/1370), господар на Малевал, Рошблен и Сен Жармен Лавал.
  • Алиса Савойска (Alice di Savoia; † 1368), 1. ∞ 14 декември 1325 за Манфред дел Карето (Manfredo del Carretto), маркиз на Савона, господар на Новело и Синео, племенник на маркиза на Финале Джакомо дел Карето; 2. ∞ 26 септември 1354 за Анселм д'Уртиер дьо Миолан (Antelme d'Urtières dit de Miolans), господар на Сент Елен дю Лак.

2. След смъртта на първата си съпруга ∞ 7 май 1312 за Катерина дьо ла Тур дю Пен (Caterina de La Tour du Pin; † 9 декември 1337 в Пинероло),[23] дъщеря на Хумберт I Виенски и на съпругата му Анна Бургундска. От нея има пет сина и пет или шест дъщери:[2]

  • Жак Савойски-Ахая (Giacomo di Savoia; * 6/16 януари 1315, † 14 май 1367 в Пинероло), негов наследник от 1334 като господар на Пиемонт, титулярен княз на Ахая; 1. ∞ ок.18 декември 1338 / 22 януари 1339 за Беатриче д'Есте († 1339), дъщеря на Риналдо II д’Есте, маркиз на Ферара и господар на Модена, и на съпругата му Лукреция ди Барбиано. Вдовец, нямат деца. 2. ∞ 9 юни 1339 за Сибила дел Балцо / дьо Бо († 1361), дъщеря на Раймонд II, 10-и господар на Бо, граф на Авелино и генерален викарий на Ахая (1264 – 1321) и на втората му съпруга Етиен де Бо-Пюрикар. Вдовец, имат един син и вероятно една дъщеря 3. ∞ юли 1362 за Маргарита дьо Божо (* 1346, † 1402), дъщеря на Едуард I, господар на Божо и на съпругата му Мария дю Тил. Имат двама сина;
  • Елеонора Савойска (Eleonora di Savoia; † октомври 1350, погребана в църквата „Св. Франциск“ в Павия), ∞ 1333 за Манфред V, маркграф на Салуцо, господар на Мулацано, Карде и Карманьола
  • Вероятна дъщеря († сл. 27 май 1330); сестра ѝ Жана е посочена като трета дъщеря на родителите си в брачния си договор от 27 май 1330, което значи, че или Жана е имала незаписана, по-възрастна от нея сестра, или една от другите ѝ сестри, изброени по-долу, е по-възрастна от Жана
  • Йоана (Жана, Жанет) Савойска (Giovanna di Savoia; * ок. 1316/18, † сл. 3 ноември 1355), ∞ 27 май 1330 (договор) за Амадей дьо Поатие (Amedee de Poitiers; † сл. 1349/пр. 18 август 1350), господар на Сен Вайе, син на Аймар IV дьо Поатие и на втората му съпруга Маргарита Женевска
  • Амадей Савойски (Amedeo di Savoia; † 13 юни 1376), свещеник в Орлеан и Лион; епископ на Мориен (2 април 1349) и на Лозана (1354); господар на Кумиана (1367/1370). Има една извънбрачна дъщеря
  • Беатриса Савойска (Beatrice di Savoia; * 1312, † 1340), ∞ 1334 за Хумберт V дьо Тоар-Вилар (Humbert [V] de Thoire-Villars; † 1372), господар на Тоар и на Вилар (1336)
  • Агнес Савойска (Agnese di Savoia; * ок. 1325 – 30?, † 28 ноември ок. 1384 или сл. 2 май 1350), ∞ 1343 за Жан дьо ла Шамбър (Jean [II] de la Chambre; † сл. 10 април 1367 или 1371/1372), господар на ла Шамбър, граф на Лавил и виконт на Мориен
  • Изабела (Елисавета) Савойска (Isabella di Savoia; † ок. 1370), игуменка на манастира „Сан Джакомо“ в Пинероло
  • Томас Савойски (Tommaso di Savoia; * 1328/9, † сл. 6 октомври 1360), господар на Пианеца (от 1331), каноник и граф на църквата на Лион, епископ на Торино (от 10 ноември 1348), господар на Солие (от 1355)
  • Едуард Савойски (Edoardo di Savoia; * пр. юни 1330 в Суза, † 1395), монах в Сион (от 18 февруари 1346), абат на Сан Джусто и приор на Боргето (от 1366), епископ на Беле (от 1370), епископ на Сион (от 1374), архиепископ на Тарантез (от 23 март 1386), господар на Конте и Шийон (през 1370)
  • Аймон Савойски (Aimone di Savoia; * сл. 9 юни 1330, † сл. 13 март 1398), господар на Кумиана и Кавалермаджоре, на 19 март 1378 като губернатор на Савойския граф получава замъка на Вилафранка, ∞ пр. 11 ноември 1385 (когато е разтрогнат) за Менция от Чева (Mencia di Ceva), дъщеря на Ото, маркграф на Чева и на съпругата му Елеонора дел Карето от маркграфовете на Салуцо.

Има няколко извънбрачни деца:

  • Риналдо ди Ферексио (Rinaldo di Ferexio)[1]
  • Беатриса Извънбрачна Савойска (Beatrice bastarda di Savoia), ∞ 1. за Антонио Бокиарди (Antonio Bocchiardi) от Вилафранка, овдовява. 2. за Гулиелмо Петити (Giglielmo Pettiti) от Вилафранка, който влиза във владение на Марчеруто, принадлежало на Бокиарди[2]
  • Хенриета Франциска Извънбрачна Савойска (Enrietta Franсеsca bastarda di Savoia; † като дете), сгодена за Мартин де Макиерат[2]
  • Антонио Кокуи, Антонио Извънбрачни Савойски (Antonio Cocqui, Antonio bastardo di Savoia), с майка Серена дела Пероза (Serena della Perosa), свещеник[2]
  • Анселм (Ланселм) Извънбрачни Савойски, нар. „Извънбрачни Ахейски“ (Anselmo (Lantelmo) bastardo di Savoia, detto “il Bastardo d’Acaia”; † сл. 1369), господар на Коленьо и на Алтесано Инфериоре (инвеститура на 7 февруари 1320, отказва се от Риволи), господар на Кумиана (октомври 1334). Поставя началото на морганатичния клон на Дом Савоя на име „Коленьо-Алтесано Инфериоре“, просъществувал до 1598 г. ∞ за Исондина, от която има трима сина.[2]

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

Първични източнициРедактиране

Историографска литератураРедактиране

Библиографски бележкиРедактиране

  1. а б в г Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo. Savoia. // Посетен на 30.4.2020. (на италиански)
  2. а б в г д е ж з Foundation of Medieval Geneaology. Philippe de Savoie. // Посетен на 11.5.2020. (на английски)
  3. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 308 и 313. (на френски)
  4. Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 100 – 102. (на френски)
  5. Flour de Saint-Genix, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,.... p. 263. (на френски)
  6. de Gerbaix de Sonnaz, A.. Mémoire historique sur Louis II de Savoire, sire de Vaud, sénateur de Rome (1310 – 1312), de 1275 à 1349. // Mémoires de l'Académie royale de Savoie (5th series, 1908), I.
  7. а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 316 – 317. (на френски)
  8. Frézet, Йеан. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1. p. 277. (на френски)
  9. Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 103 – 104.
  10. Miller, William. #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566). 1908. p. 196. (на английски)
  11. а б в Setton, K. M.. I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo, cap. XVI, vol. III. с. 635.
  12. Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 104 – 105. (на френски)
  13. Armostrong, Edward. L'Italia al tempo di Dante, cap. VI, vol. VI. с. 274. (на италиански)
  14. Пак там. с. 278.
  15. Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 106 – 107. (на френски)
  16. Ulysse Chevalier, Regeste dauphinois..., Impr. valentinoise, 1912 – 1926, p. 91 – 92.
  17. Пак там, с. 160 – 161.
  18. Пак там, с. 339.
  19. Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... с. 107 – 109. (на латински)
  20. Caggese, Romolo. Italia, 1313 – 1414, cap. VII, vol. VI. с. 310 – 311. (на италиански)
  21. Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... с. 109 – 110. (на латински)
  22. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 321. (на френски)
  23. LivreDe Allobrogibus libri novem. с. 441. (на латински)

Обяснителни бележкиРедактиране

  1. Към 2020 г. Cavoretto е голям торински крайречен квартал. До 1889 г. е била независима община.
  2. на италиански: Castellania; на френски: châtellenie или mandement: територия под експлоатацията и защитата на замък. През Средновековието е най-малката единица на административно деление. Понякога групира административни, военни и финансови функции.
  3. дн. градче Салан ле Бен (Salins-les-Bains) в деп. Жура, Франция
  4. дн. град Шалон сюр Сон (Chalon-sur-Saône) в деп. Сон е Лоар, Франция
  5. Според завещателните разпореждания на граф Амадей IV Савойски при липсата на наследник от мъжки пол негов наследник е брат му – дядото на Филип Томас II Савойски (Wurstemberger, L. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 133, с. 68), следователно, след смъртта на дядото и бащата наследник би трябало да е Филип, който по онова време обаче е на около 7 г., така че наследник става второродният син на Томас II и чичо на Филип – Амадей V Савойски.
  6. Бюже (Bugey) е исторически и природен район в дн. деп. Ен, Франция
  7. Френският историк Виктор Флор дьо Сан-Жани в своята Histoire de Savoie (с. 264) съобщава, че арбитражът е сключен в Лион и регулира разделението на наследствата на родителите и на чичовците Петер II Савойски и Филип I Савойски.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Filippo I di Savoia-Acaia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.