Филип I Савойски-Ахая
Филип I Савойски-Ахая или Филип I Пиемонтски, Филип I Савойски (на италиански: Filippo I di Savoia-Acaia, на френски: Philippe I de Savoie-Achaïe, dit aussi Philippe I de Savoie ou de Piémont; * 1274[1] или 1278[2] в Суза, † 23 септември 1334 [1][2] в Пинероло), е господар (сеньор) на Пиемонт (1294 – 1334) и титулярен княз на Ахая (1301 – 1307). Поставя началото на клона Савоя-Ахая.
Филип I Савойски-Ахая Filippo I di Savoia-Acaia |
|
---|---|
Господар на Пиемонт | |
![]() |
|
Управление | 1294 – 1334 |
Наследил | Томас III Савойски |
Наследник | Жак Савойски-Ахая |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Други титли | Титулярен княз на Ахая |
Религия | Католик |
Семейство | |
Династия | Савоя, клон Савоя-Ахая |
Баща | Томас III Савойски |
Майка | Гуя дьо Шалон |
Бракове |
Изабела дьо Вилардуен Катерина дьо ла Тур дю Пен |
Потомци |
Мария Алиса Маргарита Жак Елеонора Йоана (Жана) Амадей Беатриса Агнес Изабела (Елисавета) Томас Едуард Аймон Извънбрачни: Риналдо Беатриса Франциска Антонио Анселм (Ланселм) |
Герб |
![]() |
Филип I Савойски-Ахая Filippo I di Savoia-Acaia в Общомедия |
Филип I Савойски-Ахая | |
---|---|
Принц на Ахая | |
Управление | 1301 - 1307 заедно с Изабела дьо Вилардуен |
Наследил | Изабела дьо Вилардуен със съпруга ѝ Флоренц д'Ено |
Наследник | Филип I Анжуйски |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Герб |
![]() |
Филип I Савойски-Ахая в Общомедия |
Той освен това е господар (сеньор) на Торино, Каворето,[N 1] Монкалиери, Кариняно, Вигоне, Пинероло и долините му, Пероза, Мирадоло, Вилафранка, Фросаско, Кумиана, Коленьо, Пианеца и Друенто (1295), Кавур (1300), Гасино (1305), Кавалермаджоре (1313), Асти (1305 – 1306), на кастеланството[N 2] на Коринт (1301).[1]
ПроизходРедактиране
Филип е първороден син на господаря на Пиемонт и граф на Мориен Томас III Савойски (* ок. 1250, † 30 април 1282), и на неговата съпруга Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) († 1316).[3]
Той има четирима братя:
- Петер († ноември 1332 в Лион) – дякон на Сализбери и главен свещеник на Лион (1304 – 1312 и 1320), архиепископ на Лион, граф на Лион и примат на Галиите (от 1307), господар на Монфосон (от 1324), господар на Сетем (от 1331)
- Томас († декември сл. 1340 в Амиен) – викарий на Амиен, необявен епископ на Торино
- Амадей († сл. 1340) – архидякон на Реймс (1320)
- Вилхелм († ок.1326) – абат на Сакра ди Сан Микеле (от 1310).
Има и трима вероятни полубратя от извънбрачни връзки на баща му: Ланселот, Франциск и Никола.
БиографияРедактиране
Според френския историк Самюел Гишенон в завещанието си от 14 май 1282 г. бащата на Филип го определя за наследник и дава адекватни прерогативи на останалите си четирима сина. Той нарежда също така съпругата му да бъде опекун на децата с помощта на брат ѝ Ото IV Бургундски – господар на Салан[N 3], граф на Шалон[N 4] и граф на Бургундия и на братовчед им Аймар от Русийон – архиепископ на Лион.[4]
Томас III умира на 15 или 16 май 1282 г. и властта отива в ръцете на прачичото на Филип – Филип I Савойски, който умира на 15 или 16 август 1285 г. Въпреки че Филип се явява най-прекият наследник в рода, той отново не получава властта над Графство Савоя и тя отива в ръцете на неговия чичо Амадей V Савойски – второроден син на Томас II.[5][N 5]
Mайката на Филип – Гуя дьо Шалон и другият му чичо по бащина линия – Лудвиг Савойски изискват разпределянето на графството. През януари 1286 г. е постигнато споразумение, според което в замяна на феодална почит Лудвиг получава от брат си цялата територия на Во и титлата „барон“, Бюже[N 6] и годишен доход от 400 лири,[6] а на Филип се предоставят териториите на Пинероло и Торино с цялата територия между реките По и Дора Рипария: Каворето, Монкалиери, Кариняно, Вигоне, Пероза, Мирадоло, Вилафранка, Фросаско, Кумиана, Коленьо, Пианеца и Друенто.[7][N 7]
Филип получава властта над Пиемонт на 24 февруари 1295 г.,[7] след арбитраж през 1294 г.[8] Освен това през 1300 г. той получава териториите на Кавур, през 1305 г. – тези на Гасино, а през 1313 – тези на Кавалермаджоре. През 1305 – 1306 г. е господар на Асти.
На 23 февруари 1301 г. Филип се жени в Рим за Изабела дьо Вилардуен, княгиня на Ахая и на Мореа, благодарение на което става княз на Ахая и управлява Ахейското княжество заедно с нея. На 23 февруари 1301 г. той получава инвеститурата си на княз на Ахая от краля на Сицилия Шарл II Анжуйски, представляван от сина му – князът на Таранто Филип I Анжуйски. В по-късно писмо Филип I Анжуйски признава Филип Савойски за княз на Ахая.[9] След сватбата младоженците се отправят към Пиемонт, понеже Филип трябва да уреди господарството си преди заминаването им за Мореа.[10]
Веднъж заминал за Гърция през 1302 г., той се опитва да завладее цяла Лакония от византийците. Това е в противовес на неговия мъдър и човеколюбив предшественик Флоренц д'Ено (предишен съпруг на жена му Изабела), поддържал мир с византийския управител на столицата Мистра, възстановявайки икономическия просперитет на Мореа.[11] Деспотичният и насочен към лична изгода начин на управление на Филип бързо поражда конфликт както с византийците, така и с местните барони. Той се опитва да потуши броженията сред тях, но през 1304 г. е принуден да приеме изискания от бароните парламент. По време на 3-годишния си престой в Мореа Филип не успява да наложи задоволително управление там.[11] Освен това като господар на Пиемонт той не е съгласен с политиката на съседа си – графът на Прованс и крал на Сицилия Шарл II Анжуйски. През 1305 г. Филип отказва да му помогне в опита му да завладее Епир. Конфликтът между двамата се задълбочава до такава степен, че на 5 юни 1306 г. Шарл II обявява Филип за лишен от правата си над Ахейското княжество. Кралят освен това го обвинява в предателство и в това, че не му е оказал подкрепа във военната кампания срещу Епир, а съпругата му Изабела, че не е поискала съгласието му на суверен за сватбата си с Филип.[11]
На 11 май 1307 г. Филип сключва споразумение с Шарл II Анжуйски, благодарение на което получава графство Алба в Абруцо и заедно със съпругата си Изабела се отказва доброволно от Ахейското княжество в полза на сина на Шарл II – Филип I, княз на Таранто.[12] Това не се нрави на Изабела, която напуска мъжа си, прекарва последните си години в изгнание на териториите на бившия си съпруг Флоренц д'Ено в Графство Ено и изразява открито претенциите си към Ахая въпреки предоставената ѝ от Шарл II титла „Господарка на Каламата“ през 1308 г.
Филип продължава да използва титлата „Княз на Ахая“ и след завръщането си в Италия. Той поставя началото на клона „Савоя-Ахая“ в Дом Савоя със столица Пинероло, в чиято горна част кара да се построи замък. Клонът просъществува до смъртта на Лудвиг Савойски-Ахая през 1418 г.
В Пиемонт Филип подкрепя чичо си Амадей V Савойски в неговата експанзионистична политика. През есента на 1310 г. Филип заедно с братовчед си – баронът на Во Лудвиг II и чичо си Амадей V горещо посрещат Хайнрих VII Люксембургски, който отива в Рим, за да бъде коронясан за император.[13] По време на похода на Хайнрих VII в Италия Филип побързва да се присъедини към него в ролята на негов викарий (1311) във Верчели, Новара и Павия, но не успява да се задържи на тази позиция, както се е надявал. През 1311 г. той дори вдига срещу него градовете Асти и Верчели.[14]
През 1311 г. Филип желае да се изплъзне от влиянието на Савойската династия и сключва споразумение с дофина Жан II дьо ла Тур дю Пен.[15] През 1312 г., след смъртта на първата си съпруга, Филип се жени за сестра му – Катерина дьо ла Тур дю Пен. Като зестра той получава от дофина 20 хил. лири стари облигации от Виен (които обещава да върне при смърт, развод или анулиране) и голяма сребърна лира от Тур (Tournois) от Краля на Франция.[16] В конфликта между савойския граф и дофина Филип участва като свидетел в сделките, заедно с архиепископа на Тарентез, епископа на Гренобъл и други господари.[17] Освен това той е един от изпълнителите на завещанието на дофина Жан II по волята на последния (26 август 1318).[18]
След споразумението с чичо си граф Амадей V Савойски от 1313 г. за взаимна защита Филип получава по различно време половината от териториите на Асти и Киери, и част от района на Канавезе.
Манфред IV от Маркграфство Салуцо му преотстъпва феодалните владения на Карманьола, Ревело и Ракониджи, а Филип отнема Кивасо от маркграфа на Монферат Теодоро I.
През 1314 г. той се обединява с миланската фамилия Висконти (с Матей I Висконти) срещу Анжуйците[19], с което си осигурява територията на Фосано. Между 1324 и 1332 г. построява могъщ замък там, който е характерен за града и през 2020 г.
Въпреки това Филип продължава да си съперничи със савойските графове, но докато с граф Амадей V споровете се решават с арбитражи и временни споразумения, конфликтите с братовчедите му Едуард Либералния (първоначално) и с Аймон Миролюбивия (впоследствие) се задълбочават.[20]
През 1320 г. Филип се споразумява с Филип дьо Валоа – представител на краля на Унгария Карл Роберт за това да защитава владенията на Анжуйците в Пиемонт срещу Висконти, с което получава феодите Савиляно и Бра, и териториите на Виланова, Кастелнуово и Бутилиера.
Експанзионистичната политика на Филип провокира създаването на коалиция между Маркграфовете на Монферат, Маркграфовете на Салуцо и Анжуйските управители на Кунео.
В завещанието си от 9 юни 1330 г. Филип посочва като свой пръв наследник първородния си син Жак Савойски-Ахая и като негова регентка майката на момчето и негова втора съпруга Катерина дьо ла Тур дю Пен.[21]
Умира в Пинероло на 23 септември 1334 г. на 56-годишна възраст, където е погребан в църквата „Св. Франциск“ (San Francesco).[22]
Брак и потомствоРедактиране
Филип се жени два пъти:
1. ∞ 12 февруари 1301 в Рим за Изабела дьо Вилардуен (Isabelle I de Villehardouin; * 1263, † 1312), княгиня на Ахая и на Мореа, дъщеря на Вилхелм VI дьо Вилардуен и на втората му съпруга Анна Ангела Комнина Дукина. От нея има две или три дъщери:[2]
- Мария Савойска (Maria di Savoia; * 1301, † като дете сл. 1308), вероятна?;
- Маргарита Савойска (Margherita di Savoia; * 29 януари или февруари 1303 в Гърция, † сл. 8 декември 1371), 1305 преотстъпва правата си в Ахейското княжество на своя полубрат Жак Савойски-Ахая; получава като зестра кастеланствата на Каритена (в Аркадия) и Боселет (24 декември 1303), но ги преотстъпва пр. 1324 за сметка на земя близо до Алба; ∞ 10 юни 1324 за Рено дьо Форез (Renaud de Forez; † 1369/1370), господар на Malleval, Rocheblaine и Saint-Germain-Laval;
- Алиса Савойска (Alice di Savoia; † 1368), 1. ∞ 14 декември 1325 за Манфред дел Карето (Manfredo del Carretto), маркиз на Савона, господар на Новело и Синео, племенник на маркиза на Финале Джакомо дел Карето; 2. ∞ 26 септември 1354 за Анселм д'Уртиер дьо Миолан (Antelme d'Urtières dit de Miolans), господар на Saint-Hélène-du-Lac.
2. След смъртта на първата си съпруга ∞ 7 май 1312 за Катерина дьо ла Тур дю Пен (Caterina de La Tour du Pin; † 9 декември 1337 в Пинероло),[23] дъщеря на Хумберт I Виенски и на съпругата му Анна Бургундска. От нея има пет сина и пет или шест дъщери:[2]
- Жак Савойски-Ахая (Giacomo di Savoia; * 6/16 януари 1315, † 14 май 1367 в Пинероло), негов наследник от 1334 като господар на Пиемонт, титулярен княз на Ахая; 1. ∞ ок.18 декември 1338 / 22 януари 1339 за Беатриче д'Есте († 1339), дъщеря на Риналдо II д’Есте, маркиз на Ферара и господар на Модена, и на съпругата му Лукреция ди Барбиано. Вдовец, нямат деца. 2. ∞ 9 юни 1339 за Сибила дел Балцо / дьо Бо († 1361), дъщеря на Раймонд II, 10-и господар на Бо, граф на Авелино и генерален викарий на Ахая (1264-1321) и на втората му съпруга Етиен де Бо-Пюрикар. Вдовец, имат един син и вероятно една дъщеря 3. ∞ юли 1362 за Маргарита дьо Божо (* 1346, † 1402), дъщеря на Едуард I, господар на Божо и на съпругата му Мария дю Тил. Имат двама сина;
- Елеонора Савойска (Eleonora di Savoia; † октомври 1350, погребана в църквата „Св. Франциск“ в Павия), ∞ 1333 за Манфред V, маркграф на Салуцо, господар на Мулацано, Карде и Карманьола;
- Вероятна дъщеря († сл. 27 май 1330); сестра ѝ Жана е посочена като трета дъщеря на родителите си в брачния си договор от 27 май 1330, което значи, че или Жана е имала незаписана, по-възрастна от нея сестра, или една от другите ѝ сестри, изброени по-долу, е по-възрастна от Жана;
- Йоана (Жана, Жанет) Савойска (Giovanna di Savoia; * ок. 1316/18, † сл. 3 ноември 1355), ∞ 27 май 1330 (договор) за Амадей дьо Поатие (Amedee de Poitiers; † сл. 1349/пр. 18 август 1350), господар на Saint-Vallier, син на Аймар IV дьо Поатие и на втората му съпруга Маргарита Женевска;
- Амадей Савойски (Amedeo di Savoia; † 13 юни 1376), свещеник в Орлеан и Лион; епископ на Мориен (2 април 1349) и на Лозана (1354); господар на Кумиана (1367/1370). Има една извънбрачна дъщеря;
- Беатриса Савойска (Beatrice di Savoia; * 1312, † 1340), ∞ 1334 за Хумберт V дьо Тоар-Вилар (Humbert [V] de Thoire-Villars; † 1372), господар на Тоар и на Вилар (1336);
- Агнес Савойска (Agnese di Savoia; * ок. 1325-30?, † 28 ноември ок. 1384 или сл. 2 май 1350), ∞ 1343 за Жан дьо ла Шамбър (Jean [II] de la Chambre; † сл. 10 април 1367 или 1371/1372), господар на ла Шамбър, граф на Лавил и виконт на Мориен;
- Изабела (Елисавета) Савойска (Isabella di Savoia; † ок. 1370), игуменка на манастира „Сан Джакомо“ в Пинероло;
- Томас Савойски (Tommaso di Savoia; * 1328/9, † сл. 6 октомври 1360), господар на Пианеца (от 1331), каноник и граф на църквата на Лион, епископ на Торино (от 10 ноември 1348), господар на Солие (Soliers) (от 1355);
- Едуард Савойски (Edoardo di Savoia; * пр. юни 1330 в Суза, † 1395), монах в Сион (от 18 февруари 1346), абат на Сан Джусто и приор на Боргето (от 1366), епископ на Беле (Belley) (от 1370), епископ на Сион (от 1374), архиепископ на Тарантез (от 23 март 1386), господар на Conteis и Chillon (през 1370);
- Аймон Савойски (Aimone di Savoia; * сл. 9 юни 1330, † сл. 13 март 1398), господар на Кумиана и Кавалермаджоре, на 19 март 1378 като губернатор на Савойския граф получава замъка на Вилафранка, ∞ пр. 11 ноември 1385 (когато е разтрогнат) за Менция от Чева (Mencia di Ceva), дъщеря на Ото, маркграф на Чева и Елеонора дел Карето от маркграфовете на Салуцо.
Има няколко извънбрачни деца:
- Риналдо ди Ферексио (Rinaldo di Ferexio)[1]
- Беатриса Извънбрачна Савойска (Beatrice bastarda di Savoia), ∞ 1. за Антонио Бокиарди (Antonio Bocchiardi) от Вилафранка, овдовява. 2. за Гулиелмо Петити (Giglielmo Pettiti) от Вилафранка, който влиза във владение на Марчеруто, принадлежало на Бокиарди;[2]
- Хенриета Франциска Извънбрачна Савойска (Enrietta Francеsca bastarda di Savoia; † като дете), сгодена за Мартин де Макиерат;[2]
- Антонио Кокуи (Antonio Cocqui, Antonio bastardo di Savoia), с майка Серена дела Пероза (Serena della Perosa), свещеник;[2]
- Анселм (Ланселм) Извънбрачни Савойски, нар. „Извънбрачни Ахейски“ (Anselmo (Lantelmo) bastardo di Savoia, detto “il Bastardo d’Acaia”; † сл. 1369), господар на Коленьо и на Алтесано Инфериоре (инвеститура на 7 февруари 1320, отказва се от Риволи), господар на Кумиана (октомври 1334). Поставя началото на морганатичния клон на Дом Савоя на име „Коленьо-Алтесано Инфериоре“, просъществувал до 1598 г. ∞ за Исондина, имат трима сина.[2]
ИзточнициРедактиране
- ((it)) Биография в „Enciclopedia Treccani“
- ((it)) Генеалогия от Davide Shamà
- ((en)) Генеалогия от Charles Cawley
- ((it)) Информация на уеб страница Guide SuperEva.it
БиблиографияРедактиране
Първични източнициРедактиране
- ((la)) Du Rivail, Aymar. De Allobrogibus libri novem.
- ((la)) Tallone, Armando. Regesto dei Marchesi di Saluzzo (1091-1340).
- ((la)) Wurstemberger, L. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien
- ((la)) Chartes du diocèse de Maurienne
Историографска литератураРедактиране
- ((it)) K.M. Setton, I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo, cap. XVI, vol. III (L'impero bizantino) della Storia del Mondo Medievale, 1999, с. 619–658.
- ((it)) Edward Armstrong, L'Italia al tempo di Dante, cap. VI, vol. VI (Declino dell'impero e del papato, e la nascita del mondo moderno) della Storia del Mondo Medievale, 1999, с. 235–296.
- ((it)) Romolo Caggese, Italia, 1313-1414, cap. VII, vol. VI (Declino dell'impero e del papato, e la nascita del mondo moderno) della Storia del Mondo Medievale, 1999, с. 297–331.
- ((it)) Datta, Storia dei principi di Acaia, Torino 1836
- ((it)) F. Gabotto, Storia del Piemonte nella prima metà del sec. XIV, Torino 1894
- ((fr)) Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,...Tome 1
- ((fr)) Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,...
- ((fr)) Frézet, Jean. Histoire de la Maison de Savoie
- ((fr)) Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,...
- ((fr)) Buchon. Le livre de la conqueste de la princée de la Morée
- ((en)) Miller, William. The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204-1566)
- ((fr)) Histoire des ducs de Bourgogne et des comtes de Forez
- ((fr)) Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, с. 53 e 54
Библиографски бележкиРедактиране
- ↑ а б в г Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo. Savoia. // Посетен на 30.4.2020. (на италиански)
- ↑ а б в г д е ж з Foundation of Medieval Geneaology. Philippe de Savoie. // Посетен на 11.5.2020. (на английски)
- ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 308 и 313. (на френски)
- ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 100 – 102. (на френски)
- ↑ Flour de Saint-Genix, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,.... p. 263. (на френски)
- ↑ de Gerbaix de Sonnaz, A.. Mémoire historique sur Louis II de Savoire, sire de Vaud, sénateur de Rome (1310–1312), de 1275 à 1349. // Mémoires de l'Académie royale de Savoie (5th series, 1908), I.
- ↑ а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 316-317. (на френски)
- ↑ Frézet, Йеан. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1. p. 277. (на френски)
- ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 103-104.
- ↑ Miller, William. #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204-1566). 1908. p. 196. (на английски)
- ↑ а б в Setton, K. M.. I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo, cap. XVI, vol. III. с. 635.
- ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 104 - 105. (на френски)
- ↑ Armostrong, Edward. L'Italia al tempo di Dante, cap. VI, vol. VI. с. 274. (на италиански)
- ↑ Пак там. с. 278.
- ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 106 - 107. (на френски)
- ↑ Ulysse Chevalier, Regeste dauphinois..., Impr. valentinoise, 1912-1926, p. 91-92.
- ↑ Пак там, с. 160-161.
- ↑ Пак там, с. 339.
- ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... с. 107 - 109. (на латински)
- ↑ Caggese, Romolo. Italia, 1313-1414, cap. VII, vol. VI. с. 310 - 311. (на италиански)
- ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... с. 109 - 110. (на латински)
- ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 321. (на френски)
- ↑ LivreDe Allobrogibus libri novem. с. 441. (на латински)
Обяснителни бележкиРедактиране
- ↑ Към 2020 г. Cavoretto е голям торински крайречен квартал. До 1889 г. е била независима община.
- ↑ На итал. Castellania, на фр. châtellenie или mandement: територия под експлоатацията и защитата на замък. През Средновековието е най-малката единица на административно деление. Понякога групира административни, военни и финансови функции.
- ↑ дн. градче Салан ле Бан (Salins-les-Bains) в деп. Жура, Франция
- ↑ дн. град Шалон сюр Сон (Chalon-sur-Saône) в деп. Сон е Лоар, Франция
- ↑ Според завещателните разпореждания на граф Амадей IV Савойски при липсата на наследник от мъжки пол негов наследник е брат му – дядото на Филип Томас II Савойски (Wurstemberger, L. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 133, с. 68), следователно, след смъртта на дядото и бащата наследник би трябало да е Филип, който по онова време обаче е на около 7 г., така че наследник става второродният син на Томас II и чичо на Филип – Амадей V Савойски.
- ↑ Бюже (Bugey) е исторически и природен район в дн. деп. Ен, Франция
- ↑ Френският историк Виктор Флор дьо Сaн-Жани в своята Histoire de Savoie (с. 264) съобщава, че арбитражът е сключен в Лион и регулира разделението на наследствата на родителите и на чичовците Петър II и Филип I.
Вижте същоРедактиране
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Filippo I di Savoia-Acaia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |