Филип I (Фландрия)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип I.
Филип Елзаски (на френски: Philippe Ier de Flandre, Philippe d'Alsace, * 1143, † 1 юни 1191, при Акон) от Дом Шатеноа е от 1168 до 1191 г. граф на Фландрия и чрез женитба (de iure uxoris) от 1167 до 1191 г. граф на Вермандоа и Валоа.
Филип I Фландърски | |
16-и граф на Фландрия | |
статуя на фасадата на базилика „Светата кръв“ | |
Наследил | Дитрих Елзаски |
---|---|
Наследник | Маргарета Балдуин V от Хенегау |
Лични данни | |
Роден | 1142 г.
|
Починал | |
Погребан в | катедралата Св. Никола в Акон |
Семейство | |
Баща | Дитрих Елзаски |
Майка | Сибила Анжуйска |
Бракове | Елизабет (Мабила) Матилда Португалска |
Герб | |
Филип I Фландърски в Общомедия |
Произход и първи брак редактиране
Той е син на граф Дитрих Елзаски (1099 – 1168) и втората му съпруга Сибила Анжуйска (1112 – 1165), дъщеря на Фулк Йерусалимски.
През отсъствието на баща му от 1157 до 1159 г. Филип управлява Фландрия и остава като съ-владетел.
Филип се жени за пръв път през 1159 г. за Елизабет (Мабила) (* 1143, † 26 март 1182), дъщеря на граф Рудолф I от Вермандоа, която през 1167 г. наследява Вермандоа от брат си Рудолф II.
Борби за власт редактиране
От 1773 г. с брат си Матийо I Елзаски († 1173) и крал Луи VII от Франция той помага на Хенри Млади в бунта му против баща му английския крал Хенри II.
Кръстоносни походи редактиране
От 1177 до 1179 г. Филип отива на кръстоносен поход в Светите земи, където отказва предложението за регентството на Йерусалимското кралство и участва в обсадата на Харим.
През 1180 г. той омъжва племенницата си Изабела от Хенегау за престолонаследника принц Филип II от Франция и ѝ преписва като зестра Артоа.
Филип се жени втори път през август 1183 г. за Матилда Португалска (Дона Тереза, 1157 – 1218), дъщеря на Афонсу I, първият крал на Португалия. И този брак е бездетен.
Филип участва в Третия кръстоносен поход, преди всичко при обсадата на Акра (1189 – 1191), където умира. Той е погребан в катедралата Св. Никола в Акон, по-късно вдовицата му го мести в манастир Клерво.
Наследяване редактиране
Сестра му Маргарета и нейният съпруг Балдуин V от Хенегау наследяват графство Фландрия.
-
Дитрих, Филип, Балдуин 8, Балдуин 9
Източници редактиране
- Johannis Longi Chronica S. Bertini, hrsg. von Oswald Holder-Egger in Monumenta Germaniae Historica SS 25, S. 736 – 866
- Roger Harmignies: Notes à propos du lion de Philippe d'Alsace, comte de Flandre, in: Archivum Heraldieum 84 (1970), S. 24 – 26
- Alexander Cartellieri: Philipp, Graf von Flandern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 53, Duncker & Humblot, Leipzig 1907, S. 50 – 53.
Външни препратки редактиране
- Philippe de Flandre, fmg.ac