Фиуме (тежък крайцер, 1930)

(пренасочване от Фиуме (крайцер))
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Фиуме.

Фиуме (на италиански: Fiume) е тежък крайцер от типа „Зара“ на Реджия Марина (Италианския Кралски военноморски флот), служил в началото на Втората световна война. Името на кораба произлиза от италианското име на град Риека (днес в Хърватия). Девизът на крайцера е Sic indeficienter virtus (С неизменна храброст), получен от мотото на града от 1659 г., Indeficienter.[2]

„Фиуме“
Fiume
Regia Nave Fiume1.JPG
„Фиуме“ в Таранто, 1933 г.
Флаг Италия Италия
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Зара“
Производител Stabilimento Tecnico Triestino в Триест, Италия.
Служба
Заложен 29 април 1929 г.
Спуснат на вода 27 април 1930 г.
Влиза в строй 11 ноември 1931 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 29 март 1941 г.
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 11 507 t (стандартна);
14 167 t (пълна)
Дължина 179 m (по КВЛ)
182,7 m (максимална)
Ширина 20,7 m
Газене 7,2 m
Броня пояс: 150 – 130 mm;
(горен пояс: 30 mm);
траверси: 120 – 90 mm;
палуба: 70 – 65+20 mm;
барбети: 120 mm;
кули ГК: 150 – 100 mm;
бойна рубка: 150 mm
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли Thornycroft;
2 гребни винта;
95 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59 km/h)
Далечина на
плаване
4480 морски мили при 16 възела ход
Екипаж 841 души
(31 офицера и 810 матроса)
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Самолети 3 хидроплана;
1 катапулт[1]
„Фиуме“ в Общомедия

Построен в корабостроителницата Stabilimento Tecnico Triestino в Триест, корабът влиза в строй в края на 1931 г. По време на Испанската гражданска война, корабът служи в Западното Средиземноморие.

На 17 май 1937 г. „Фиуме“ е определен за флагман на 1-ви крайцерски дивизион, базиран в Таранто.[3] През април 1939 г., корабът участва в окупацията на Албания, заедно със „Зара“.

На 29 март 1941 г., заедно със сродните крайцери „Зара“ и „Пола“, е потопен в битката при нос Матапан от артилерийския огън на английските линейни корабиУорспайт“, „Валиант“ и „Баръм“ в точката с координати 35°21′ с. ш. 20°57′ и. д. / 35.35° с. ш. 20.95° и. д..

От 1104 души на борда, загиват 813.[4] Сред тях е и командирът, капитан Джорджо Джорджис, който е награден със Златен медал за военна храброст.

ГалерияРедактиране

Снимки на борда на „Фиуме“


ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни са към юни 1940 г.
  2. ((it)) I motti delle navi italiane, Rome, Ufficio Storico della Marina Militare, 1962 p.42
  3. Whitley, M. J. Cruisers of World War Two – an international encyclopedia. Lontoo: Arms and Armour. стр. 152
  4. ((it)) Vittime

ЛитератураРедактиране

  • Giorgio Giorgerini, La guerra italiana sul mare. La marina italiana fra vittoria e sconfitta 1940 – 1943
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., 2007. ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С.В.. Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!. М, 2011. ISBN 978-5-699-50944-7.
  • Трубицын С. Б.. Тяжёлые крейсера Италии (1927 – 1945 гг.). Самара, 2004.
  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. New York, 1980. ISBN 0-83170-303-2.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, 1995. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фиуме (1931)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​