Уикипедия

Метрополен град Флоренция

бивша Провинция Флоренция
(пренасочване от Флоренция (провинция))

Метрополен град Флоренция (на италиански: Città Metropolitana di Firenze) е метрополен град на регион Тоскана, Централна Италия. От 1 януари 2015 г. е наследник на Провинция Флоренция. Това е постановено чрез Закон №56 от 7 април 2014 г. (Закон Делрио).[1]

Метрополен град Флоренция
Città Metropolitana di Firenze
Palazzo Medici Riccardi.JPG
Палацо Медичи-Рикарди – институционално седалище
      
Герб
Разположение на Метрополен град Флоренция в ИталияРазположение на Метрополен град Флоренция в Италия
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Flag of Tuscany.svg Тоскана
Столица Флоренция
Площ 3513,69 km²
Население 955 517 души (2019)
272 души/km²
Общини 41
Президент Дарио Нардела (от 1 януари 2015)
Официален сайт Метрополен град Флоренция
Метрополен град Флоренция в Общомедия

Към 31 декември 2019 г. е на 9-о място по население и на 7-о място по площ сред 14-те метрополни града на Италия.[2] Площта му е 3513,69 км², а населението — 995 517 души,[3] от които 133 466 са чуждестранни граждани, сред които има и 515 български.[4]

Влючва 41 общини и негов административен център е град Флоренция. Институционалното му седалище е Палацо Медичи-Рикарди във Флоренция, където заседава Метрополният съвет.

ГеографияРедактиране

Граничи на север и североизток с Емилия-Романя (Метрополен град Болоня, провинции Форли-Чезена и Равена до най-южните им краища, които са на същата средна ширина като тази на град Флоренция), на югоизток с Провинция Арецо, на юг с Провинция Сиена, на запад-югозапад с Провинция Пиза и на запад и северозапад с провинциите Лука, Пистоя и Прато.

Голяма част от територията му се намира в равнината на река Арно (втората по големина река в Полуостровна Италия след Тибър[5]) и така се превръща в извънградско разрастване около главния му град Флоренция. Територията му включва Долно Валдарно (Valdarno Inferiore) – долината от Монтелупо до Пиза чак до мястото на вливане на река Елза (Elsa), северните издатъци на планинската верига Кианти (Colline del Chianti), долината на река Сиеве (Sieve) и участъка от Тоскано-Емилианските Апенини между планината Фалтерона (Monte Falterona) и прохода Фута (Passo della Futa). Следователно той е равнинен в центъра и по югозападната си граница Валделза (Valdelsa – долината на река Елза) и няма рязко повишаване на надморската височина дори в съответствие с Апенинския хребет.[6] Регионът, разположен по северните склонове на Апенините, се нарича Романя Грандукале (Romagna Granducale).

Най-високият му връх е Монте Фалко (Monte Falco), който е и най-високият връх в Тоскано-Емилианските Апенини – 1658 м.

Защитени територииРедактиране

  • Горна долина на потока Карфало (Alta Valle del Torrente Carfalo) – обхваща територията на Горната долина на потока Карфало южно от община Монтайоне с обща площ от 222,57 хектара. Преобладаващо гориста, територията е част от район с висока историческа, туристическа и ландшафтна стойност.
  • Бадия ди Пасиняно (Badia di Passignano) – центърът ѝ е монашеският комплекс на Абатство „Сан Микеле Арканджело“ в Пасиняно. В допълнение към историческото и архитектурно значение на абатството и наличието на флора и фауна, защитени от регионалните директиви, районът има значително ландшафтна стойност.
  • Гора на Сан Антонио (Foresta di Sant’Antonio) – на територията на община Реджело, има значително значение за ландшафта и околната среда; на територията му освен това се намират различни източници на кристално чиста вода.
  • Габианело Боскотондо (Gabbianello Boscotondo) – разположена в равнинна площ от 25 хектара (от които 8 наводнени) и заобиколена от Тоскано-Емилианските Апенини, планинската верига Калвана и долината Муджело; с големи площи от смесени широколистни и вечнозелени гори, обработваеми площи и пасища.
  • Гардзая (Garzaia) – намира се на левия бряг на река Арно на около 200 м от водотока, в местността Карези в община Филине Валдарно. Там гнездят видовете чапли (семейство Ardeidae) с колониални привички.
  • Ле Балце (Le Balze) – простира се от границата на провинция Арецо по протежение на провинциалния път Сетепонти в Горно Валдарно, където се вижда постоянно особената геоморфология на района: balze – конформации, характеризиращи се с изразени вертикални стени, върхове и земни пирамиди поради високата степен на ерозия.
  • Монтечечери (Montececeri) – разположен на хълмовете североизточно от Флоренция, попада на хълма Монтечечери (415 метра надм. височина), известен със своите кариери на вид пясъчна скала, нар. pietra serena. Монте Чечери се намира на източните граници на древните етруски стени на град Фиезоле. През 1506 г. на фиезоланския хълм на Монтечечери Леонардо да Винчи прави революционното тестване на летящата си машина.
  • Монти дела Калвана (Monti della Calvana) – съставена предимно от варовикови скали, има типично карстова морфология с наличието на 35 пещери, множество карстови дупки и извори; това поражда особена флора, типична за варовикови почви, където има множество ендемити.
  • Провинциален природен резерват „Падуле ди Фучекио“ (Padule di Fucecchio) – вътрешната влажна зона с най-голяма територия (от около 1800 хектара) и значение в Италия; намира се близо до Монтекатини Терме в долината Val di Nievole. Това е среда с голям натуралистически интерес поради многобройните флористични и фаунистични феномени, които я характеризират.
  • Подере Ла Куерчола (Podere La Querciola) – намира се в Сесто Фиорентино на площ от около 56 хектара, включва изкуствено езерце от около 10 хектара (Lago di Padule) и обработваеми с тревисти култури полета. През годината районът е дом на 176 различни вида птици.
  • Санта Бриджида (Poggio Ripaghera – Santa Brigida – Valle dell’Inferno) – простира се на 817 хектара и се намира по северните граници на община Санта Бриджида в югозападната част на планинския комплекс Монте Джови.
  • Сасо ди Кастро Монтебени (Sasso di Castro Montebeni) – простира се на 799 хектара между горната долина на река Сантерно и потока Савена в община Фиренцуола. Тя е и обект с регионално значение (SIR n. 36) и в нея е включен защитният оазис Ковиляйо (Oasi Covigliaio) от 623 хектара. Характеризира се с наличието на офиолитни израстъци, наречени „серпентини“.
  • Стани (блата) ди Фоконяно (Stagni di Focognano) – при Кампи Бизенцио, оазис на националната система на WWF Италия и също защитена зона от системата на защитените зони на регион Тоскана. Оазисът, освен че е място от голям интерес за престой на мигриращи водни птици, е и много важно място за зимуване и гнездене на различни видове.
  • Поток Мензола (Torrente Mensola) – извира в местността Мулиначо в малката долина между хълмовете Маяно и Винчилята в община Фиезоле. Районът е една от областите с най-голям натуралистичен и живописен интерес на флорентинския хълм. Потокът е споменат от Джовани Бокачо в поемата му Ninfale Fiesolano.
  • Поток Тердзоле (Torrente Terzolle) – намира се в Черчина северно от Флоренция на 1970 хектара в басейна на потока между хълмовете, разположени на север от Флоренция по източната страна на Монте Морело; територията е стръмна и пресечена.[7]

НаселениеРедактиране

Към 31 декември 2019 г. Метрополен град Флоренция е на 9-о място от 14-те метрополни града в Италия по население – 995 517 души.[8] Общините с над 30-хил. население са:[9]

място община население българи
1. Флоренция 366 927 226
2. Скандичи 51 043 22
3. Сесто Фиорентино 48 964 20
4. Емполи 48 611 30
5. Кампи Бизенцио 46 112 9

Хомогенни зониРедактиране

Сближаването между общините на територията се корени в древната традиция на връзка с Флоренция: всяка от тях допринася по определен начин за дефинирането за великолепната „флорентинска цивилизация“. Географските, историческите и икономическите съображения обаче позволяват разделяне на територията на метрополния град въз основа на древни регионални наименования:[10]

Общини на Метрополен град ФлоренцияРедактиране

Към март 2021 г. Метрополен град Флоренция включва 41 общини:

Транспорт и инфраструктураРедактиране

На територията на Метрополен град Флоренция има множество пътни и железопътни инфраструктури, преди всичко Автомагистрала на слънцето (A1), Автомагистрала A11, Държавен път SS 66 Pistoiese, Държавен път SS 67 Tosco-Romagnola, Strada di Grande Comunicazione Флоренция-Пиза/Ливорно и Магистрален възел 3 Флоренция-Сиена.

Местните услуги за обществен транспорт се извършват предимно от компаниите CTT Nord и Busitalia (и чрез дъщерното ѝ дружество ATAF).

Днес няма следа от обширната мрежа провинциални трамвайни линии като линиите Флоренция– Поджо а Кайано/Прато, линията Флоренция-Фиезоле или тази на Кианти. На 14 февруари 2010 г. е открита трамвайната линия T1 Leonardo Villa Costanza (Скандичи) - Alamanni Stazione SMN (ЖП гара „Флоренция Санта Мария Новела“). На 16 юли 2018 г. линията T1 е разширена до флорентинската болница Кареджи, а на 11 февруари 2019 г. е пусната в действие и линия T2 Vespucci, която започва от летище „Америго Веспучи“ в Перетола и свършва на пиаца (площад) дел'Унитà италиана във Флоренция. Трамвайната услуга във Флоренция се управлява от GEST. Проучват се новите трамвайни линии за Баньо а Риполи, Ровецано, Ле Пиадже (квартал на Бизенцио – подселище на Флоренция), Кампи Бизенцио, Сесто Фиорентино и Пиаца Сан Марко (Флоренция).

Метрополен град Флоренция включва също многобройни участъци от държавните ЖП линии, подчинени на Rete Ferroviaria Italiana (RFI).

Вижте същоРедактиране

Източници и бележкиРедактиране

  1. ↑ LEGGE 7 aprile 2014, n. 56 Disposizioni sulle citta' metropolitane, sulle province, sulle unioni e fusioni di comuni. (14G00069) (GU n.81 del 7-4-2014). // Посетен на 28.12.2019. (на италиански)
  2. ↑ Città Metropolitane per superficie. // Tutt'Italia.it. Посетен на 17 август 2020.
  3. ↑ Città Metropolitana di Firenze. // Tutt'Italia.it. Посетен на 25 март 2021.
  4. ↑ Cittadini stranieri 2019 - città metr. di Firenze. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021.
  5. ↑ Arno. // Treccani. Посетен на 27 март 2021.
  6. ↑ Provincia di Firenze: Territorio. // Italiapedia.it. Посетен на 27 март 2021.
  7. ↑ Aree protette e sentieri turistici. // Посетен на 27 март 2021.
  8. ↑ Città Metropolitane per popolazione. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021.
  9. ↑ Comuni nella città metr. di Firenze per popolazione. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27 март 2021.
  10. ↑ Provincia di Firenze: Ambiti. // Italiapedia.it. Посетен на 27 март 2021.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Метрополен_град_Флоренция&oldid=11239886“.