Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фобос.

Фобос е по-големият и на по-близка орбита спътник на Марс. Той носи името на бога на страха от древногръцката митология Фобос, син на бог Арес и брат на бог Деймос. Фобос е на най-ниска орбита от всички други спътници в Слънчевата система – на 6000 km над повърхността на Марс. Спътникът е и един от най-малките известни.

Фобос
спътник на Марс
Phobos moon (large).jpg
Откриване A
Открит от Асаф Хал
Дата 18 август 1877 г.
Орбитални параметри C
Епоха J2000
Ексцентрицитет (e) 0,0151
Перихелий (q) 9235,6 km
Афелий (Q) 9518,8 km
Орбитален период (P) 0,31891023 дни
(7 часа 39,2 мин)
Инклинация (i) 1,075°
(0,046° към равнината на Лаплас)
Физически характеристики
Размери средно 22,2 km (26,8 × 21 × 18,4 km)
(0,0021 земни диаметъра)
Маса 1,07 × 1016 kg
(1,8×10−9 земни маси)
Плътност 1,872 g/cm³
Повърхностна гравитация 0,0057 m/s²
Втора космическа скорост 0,011 km/s (11 m/s)
Период на въртене синхронен
(7 часа 39,2 мин)
Албедо 0,07
Средна повърхностна температура ~233 K
Фобос в Общомедия

Съдържание

ОткриванеРедактиране

Фобос е открит от американския астроном Асаф Хал на 18 август 1877 г. във Военноморската обсерватория в гр. Вашингтон, САЩ, в 21:14 часа по Гринуич.[1][2][3] Асаф Хал открива също Деймос, другия спътник на Марс.

Имената на спътниците са предложени от Хенри Мадан (1838 – 1901), директор на науките в Итън Колидж. Той ги избира от Илиада, песен XV, където Арес призовава Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).[4][5]

Фобос е сниман за първи път от близо от американските апарати Маринър 9 през 1971 г. и Викинг 1 през 1977 г., съветския Фобос 2 през 1988 г. и американския Марс глобъл сървейър през 1998 и 2003 г.

 
Монтаж на три снимки направени от апаратите Викинг 1 и Викинг 2 на 19 октомври 1978 г. В неосветената част се вижда големият кратер Стикни

Орбитални характеристикиРедактиране

За Фобос е характерно синхронното въртене – той винаги е обърнат с една и съща страна към Марс. Намира се на подстационарна орбита, извършвайки една орбита по-бързо от времетраенето на деня на планетата. Поради тази причина, наблюдаван от повърхността на Марс, Фобос изгрява от запад, за около 4 часа и 15 минути се придвижва на изток през небосвода и залязва на източния хоризонт. За един марсиански ден Фобос изгрява и залязва средно два пъти (през 11 часа и 6 минути). Поради близостта му до планетата Фобос не може да се наблюдава на ширини по-големи от 70,4°.

Ниската орбита на Фобос предопределя неговото разрушение в даден момент в бъдещето. Приливните сили на Марс снижават неговата орбита с около 1,8 сантиметра на година. След около 50 милиона години Фобос или ще падне на повърхността на Марс, или ще се разпръсне в планетарен пръстен, когато премине границата на Рош, намираща се на 8400 km от центъра на Марс. За подробен анализ виж тази статия. Поради неправилната си форма гравитацията на Фобос се изменя в рамките на 210%, а при добавяне и на приливните сили на Марс – в рамките на 450%.

Гледан от Марс, Фобос изглежда 80 пъти по-голям на диаметър от Луната при пълнолуние, заемайки 1/4 от небосвода, и 2500 пъти по-ярък от нея при пълнолуние.

 
Преход на Фобос, гледан от повърхността на Марс, заснет от марсохода Opportunity

Наблюдаван от марсианския екватор, Фобос има видим диаметър приблизително равен на 1/3 от лунния. Наблюдатели на по-големи ширини (но по-малки от 70,4°) ще наблюдават по-малък видим диаметър поради увеличеното разстояние до Фобос. Големината на Фобос по времето на прехода му през небосвода от запад на изток се изменя в рамките на 45% поради приближаването и отдалечаването му от наблюдателя на повърхността. Ъгловият диаметър на Фобос е около 0,14° непосредствено след изгрев и непосредствено преди залез и 0,20° в зенит. За сравнение, ъгловият диаметър на Слънцето е 0,35°.

Физически характеристикиРедактиране

 
Фобос на близка орбита около Марс

Фобос има ниско албедо и най-вероятно е C-клас астероид, прихванат от гравитацията на Марс. Съставът му е подобен на богатите на въглерод C-клас астероиди в астероидния пояс. Марсианските луни са продълговати, тъй като не им достига гравитация, която да ги направи кръгли. Плътността на спътника обаче е твърде малка, за да бъда съставен изцяло от скали. Съветският апарат Фобос 2 разкри източник на газ на повърхността на спътника (най-вероятно водна пара), но апаратът претърпя повреда и не довърши наблюденията си. Скорошни снимки от Марс Глобъл Сървейър показват, че Фобос е покрит със слой от фин прах с дебелина около 1 метър, подобен на реголита на Луната.

Повърхността на Фобос е осеяна с множество кратери. Най-големият от тях е кратерът Стикни – моминското име на съпругата на Асаф Хал. Подобно на сатурновия спътник Мимас, сблъсъкът, породил кратера, почти е разрушил Фобос. На повърхността му се наблюдават пукнатини, вероятно причинени от сблъсъка. През ноември 2018 г. астрономите стигат до извода, че повечето пукнатини са причинени от отломките, търкалящи се по повърхността на Фобос, след сблъсъка с астероида, създал кратера Стикни.[6][7]

Размерите на Фобос са 27 × 21,6 × 18,8 km.

Фобос и БългарияРедактиране

Принос в изследването на Фобос има астрономическата обсерватория в гр. Кърджали, България. Създаденият от инж. Пейчо Беляков космически прибор „РЕФЛЕКТРОН“ е включен като основен прибор в съветската програма Фобос, изстреляна на 7 юли 1988 г. от космодрума Байконур.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Notes: The Satellites of Mars. // The Observatory, Vol. 1, No. 6, 20 септември 1877. с. 181 – 185. Посетен на 12 септември 2006.
  2. Hall, A.. Observations of the Satellites of Mars. // Astronomische Nachrichten, Vol. 91, No. 2161, 17 октомври 1877, регистрирано на 21 септември 1877. с. pp. 11/12 – 13/14. Посетен на 12 септември 2006.
  3. Morley, T. A.; A Catalogue of Ground-Based Astrometric Observations of the Martian Satellites, 1877 – 1982, Astronomy and Astrophysics Supplement Series (ISSN 0365 – 0138), Vol. 77, No. 2 (February 1989), pp. 209 – 226 (Table II, p. 220: first observation of Phobos on 1877-08-18.38498)
  4. Madan, H. G.. Letters to the Editor: The Satellites of Mars. // Nature, Vol. 16, No. 414, 4 октомври 1877, регистрирано на 29 септември 1877. с. 475. Посетен на 26 юли 2007.
  5. Hall, A.. Names of the Satellites of Mars. // Astronomische Nachrichten, Vol. 92, No. 2187, 14 март 1878, регистрирано на 7 февруари 1878. с. 47 – 48. Посетен на 12 септември 2006.
  6. Gough, Evan. Strange Grooves on Phobos Were Caused by Boulders Rolling Around on its Surface. // Universe Today. 20 ноември 2018. Посетен на 21 ноември 2018.
  7. Ramsley, Kenneth R. и др. Origin of Phobos grooves: Testing the Stickney Crater ejecta model. // Planetary and Space Science. 16 ноември 2018. DOI:10.1016/j.pss.2018.11.004. Посетен на 21 ноември 2018.

Допълнителна литератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране