Фолксдойче
Фолксдойче (на немски: Volksdeutsche) са етнически германци, родният език на които е немския и които живеят извън границите на Третия райх (за разлика от „райхсдойче“, на немски: Reichsdeutsche – „немци от райха“).
Понятието възниква след Първата световна война, когато следствие на решенията от Версайския договор са коригирани границите на Германската империя и Австро-Унгария много немци остават да живеят в чужди страни. Използва се като термин 60-те години на ХХ век.
В периода на съществуване на Третия райх (1933—1945) „фолксдойче“ са имали особен статус както в пределите на самия райх, така и в съюзните страни.
Съгласно трактовката на Дорис Берген[1][2], авторството на термина „фолксдойче“ се приписва на Адолф Хитлер, който, предполага се, първи и самолично използва „фолксдойче“ в меморандум на Имперската Райхсканцелария от 1938 година. В този документ с термина фолксдойче се определят „хора, чийто език и култура имат германски корени, въпреки, че нямат германско гражданство“.
Така или иначе, за Хитлер и другите немци този термин носи в себе си няколко смислови оттенъци – расово определение и дава идеологически оттенък на термина. В съответствие с немските постановления от 30-те години, около 30 милиона „фолксдойче“ живеят извън границите на райха, като главна част от тях се намират в източна Европа — Полша, Украйна, страните от Прибалтика и Румъния.
Нацистките фундаментални идеи за експанзия на изток още от преди Първата световна война, дават на „фолксдойче“ особена роля в немските планове за завоюване на територии в Източна Европа, което е взето предвид в разработката на План „Ост“.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Bergen, Doris. The Nazi Concept of 'Volksdeutsche' and the Exacerbation of Anti-Semitism in Eastern Europe, 1939-45 Journal of Contemporary History, Vol. 29, No. 4 (Oct., 1994), pp. 569—582
- ↑ The „Nazi Concept of 'Volksdeutsche' and the Exacerbation of Anti-Semitism in Eastern Europe, 1939-45“, Doris L. Bergen; Journal of Contemporary History, Vol. 29, No. 4 (Oct., 1994), pp. 569—582