Уикипедия

Вик (литературна награда)

(пренасочване от Фондация ВИК)
Вижте пояснителната страница за други значения на Вик.

Наградата „Вик“ за български роман на годината е основана през 2004 г. от англичанина Едуард Вик – възпитаник на Кеймбриджкия университет и бизнесмен, основател на преводаческата агенция EVS Translations.

Награда „Вик“
Присъждана забългарски роман, издаден през предходната година
ОтФондация „Вик“
МястоСофия
ДържаваБългария
Възнаграждение10 000 лв.
Първо връчване2004 г.
Връчена последно2009 г.
Уебсайтvickfoundation.com/bg/prize.html

История редактиране

Наградата се връчва от регистрираната на адрес в София фондация „Вик“ от 2004 до 2009 г. включително. Наградата е в размер на 10 000 лв. (точно два пъти по-голяма от най-голямата като финансово изражение литературна награда към онзи момент – наградата „Христо Г. Данов“) и включва предложение за превод на романа победител на английски език.

Боян Биолчев (при учредяването на наградата – ректор на Софийския университет), Иван Гранитски, Недялко Йорданов, Раймонд Вагенщайн (при учредяването на наградата – председател на Асоциация Българска книга), Стефан Данаилов, Христо Друмев (при учредяването на наградата – директор на НДК) и самият учредител Едуард Вик са членовете на постоянния комитет, който всяка година излъчва четиричленно жури. Читателите също имат право да вземат участие в гласуването под различни форми в течение на годините.

Носители на наградата редактиране

№ Година Жури Лауреати
1 2004

Жури с председател Антон Дончев и членове Светлозар Игов, Йордан Ефтимов и Симона Мирчева[1]
2 2005

Жури с председател Дико Фучеджиев и членове Кирил Топалов, Николай Стоянов и Владимир Трендафилов[3]
3 2006

Жури с председател Петър Анастасов и членове Димитър Томов, Ирина Вагалинска и Георги Коритаров[6]
4 2007

Жури с председател Любомир Левчев и членове Амелия Личева, Ангел Игов и Деян Енев[9]
5 2008

Жури с председател проф. Боряна Христова и членове Меглена Кунева, проф. Валери Стефанов, Андрей Слабаков и доц. Георги Лозанов[12]
  • Евгения Иванова за „Фото Стоянович“
  • Награда на публиката – „Мамка“ на варненския лекар Пип Волант[13], [14]
6 2009

Жури с председател проф. Милена Кирова и членове проф. Светлозар Игов, Георги Тенев и Кристина Патрашкова

  • Милен Русков за „Захвърлен в природата“ и Захари Карабашлиев за „18% сиво“ (наградата е поделена между двамата)
  • Награда на публиката – „18% сиво“ на Захари Карабашлиев[15]

Обществен отзвук редактиране

Въпреки сериозната си заявка да предизвика интерес към съвременната българска литература, наградата получава сериозни критики в няколко отношения. Частта от наградата, отнасяща се до английския превод, предизвиква разочарование, след като първият награден роман е преведен от екип преводачи без опит в литературния превод и не получава интерес от чужд издател. Редовно се появяват критични коментари за състава на постоянния комитет, определящ журито (виж по-долу), както и за състава на самите журита. На критика са подложени и помпозните церемонии.[16], [17]

Особено силни спорове предизвиква изданието на конкурса от 2006 г., когато наградата получава Боян Биолчев, член на постоянния комитет.[18] Биолчев не се отказва от наградата, но дарява паричния ѝ еквивалент за установяването на награда за студентско творчество.

Скандал предизвиква и идеята на учредителите да потърсят „застъпници“ на наградата сред фигури като депутатката от БСП Мая Манолова и бизнесмена Христо Ковачки.[19]

През 2009 г. с отворено писмо до медиите Едуард Вик обявява, че прекратява финансирането на наградата.[20] Това предизвиква обширна дискусия.[21], [22], [23]

Източници редактиране

  1. ↑ Жури 2004, сайт на Награда Вик, март 2004
  2. ↑ За церемонията по награждаването, провела се в Националната художествена галерия, със снимки, сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
  3. ↑ Жури 2005, сайт на Награда Вик, февруари 2005
  4. ↑ „'Стъклената река' на Емил Андреев стана роман на годината“, Vesti.bg, 28 октомври 2005 г.
  5. ↑ За церемонията по награждаването, провела се в столичния хотел „Шератон“, със снимки, сайт на Награда Вик, 27 октомври 2005 г.
  6. ↑ Жури 2006, сайт на Награда Вик, февруари 2006
  7. ↑ „Ректорът на СУ е написал романа на годината, дарява наградата си за студентски приз“, Vesti.bg, 29 октомври 2006 г.
  8. ↑ За церемонията по награждаването, провела се в Централния военен клуб, със снимки, сайт на Награда Вик, 27 октомври 2006 г.
  9. ↑ Жури 2007, сайт на Награда Вик, февруари 2007
  10. ↑ „Георги Тенев с „Партиен дом“ спечели наградата ВИК“, Vesti.bg, 8 ноември 2007 г.
  11. ↑ За церемонията по награждаването, провела се в зала 8 на НДК, със снимки, сайт на Награда Вик, 7 ноември 2007 г.
  12. ↑ Жури 2008, сайт на Награда Вик, февруари 2008
  13. ↑ „Евгения Иванова с „Фото Стоянович“ спечели „ВИК“, Vesti.bg, 27 октомври 2008 г.
  14. ↑ За церемонията по награждаването, провела се в хотел „Шератон“, със снимки, сайт на Награда Вик, 27 октомври 2008 г.
  15. ↑ Церемония по награждаването не се провежда. Резултатите са обявени в издание на телевизионното предаване „Библиотеката“ по БНТ.
  16. ↑ Марин Бодаков, „Стъклената река“ Архив на оригинала от 2012-08-20 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр.38, 4 ноември 2005 г.
  17. ↑ Йордан Ефтимов, „ОтВИКване“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр.30, октомври 2010 г.
  18. ↑ Владимир Трендафилов, „Литература и медии“, „Словото“
  19. ↑ Леа Коен, „Наградата ВИК 2009“, в. „Новинар“, 13 април 2009 г.
  20. ↑ Едуард Вик, „Отворено писмо“, в. „Култура“, бр. 8 (2580), 3 март 2010 г.
  21. ↑ Милена Фучеджиева, „Десет хиляди основания да си чужденец в родината си“, в. „Новинар“, 19 февруари 2010 г.
  22. ↑ Леа Коен, „Едуард Вик и неговите лобита съучастници тук“, в. „24 часа“, 23 февруари 2010 г.
  23. ↑ Димитър Камбуров, „Писмо до Едуард Вик“, в. „Култура“, бр. 8 (2580), 3 март 2010 г.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вик_(литературна_награда)&oldid=12014821“.