Формула Е сезон 2015/16
предишен: 2014/15 следващ: 2016/17

Сезон 2015/16 е вторият във Формула Е. Той започва на 24 октомври 2015 г. в Пекин, Китай и завършва на 3 юни 2016 г. в Лондон, Великобритания.[1] Календарът се състои от 11 състезания, в които десет отбора и 20 пилота си оспорват победата. От този сезон пада забраната за развитие на компоненти на болидите от страна на отборите, като осем производители са одобрени да конструират нови задвижващи системи.[2] Нелсиньо Пикет не успява да защити шампионската си титла, завършвайки едва на 15-о място. На негово място с две точки преди втория Лукас ди Граси триумфира Себастиен Буеми. При отборите Рено е.Дамс печели втора поредна титла.

Себастиен Буеми – шампион при пилотите
Рено е.Дамс – шампион при отборите

Промени в правилатаРедактиране

Технически регламентРедактиране

От този сезон отборите могат да конструират и развиват нови задвижващи системи, в частност електромотори, инвертори, скоростни кутии и охлаждащи системи.[2] За целта са одобрени осем производители, които са или част от отборите или работят в сътрудничество с тях.[2] Те са задължени да продадат своята задвижваща система на заинтересован друг отбор, като има и определен таван на цената.[3] С цел намаляване на разходите останалите компонени и шасито на болидите остават непроменени и идентични за всички отбори на базата на Спарк-Рено SRT 01E. Тъй като при този болид задното окачване е свързано със скоростната кутия, отборите могат да правят и модификации по него.[4]

Друга промяна в правилата е увеличаването на мощността на болидите в състезателен режим от 150 (202,5 к.с.) на 170 кВ (228 к.с.).

Спортен регламентРедактиране

Въвежда се и т.нар. еЛиценз по подобие на суперлиценза във Формула 1 с цел да се ограничи текучеството на пилоти в рамките на сезона (през сезон 2014/2015 на старт застават общо 35 пилоти).[5] За да получи еЛиценз, един пилот трябва да премине специално обучение за безопасност при боравене с електрически болид и за техническите и спортните аспекти на Формула Е, както и да изпълнява едно от следните условия: в последните три години да е събрал минимум 20 точки по точковата система, използвана за издаване на суперлиценз за Формула 1, да е притежавал суперлиценз или да има поне три старта във Формула Е в рамките на изминалия сезон; по изключение по усмотрение на ФИА еЛиценз може да получи и пилот, който не покрива тези условия, но продължително време е показвал качества при състезания с едноместни открити болиди.[6] Шампионът във Формула Е автоматично получава суперлиценз за Формула 1.[5]

През този сезон смяната на пилоти в един отбор е ограничена, след като през миналия има редица смени, а Андрети Аутоспорт използва осем пилоти. Според новия регламент един отбор има право на по две пилотски смени на болид, а в последните три кръга не се допускат смени, освен при форсмажорни обстоятелства.[7]

Системата FanBoost също претърпява промяна. За пилот може да се гласува не само преди началото на състезанието, но до шест минути след него, като спечелилите пилоти могат да използват допълнителна можщност само с втория си болид.[8] Вече може да се гласува и в Инстаграм, а китайска платформа за микроблогове Сина Уейбо отпада като възможност. Победителите вече не разполагат с еднократна повишена мостност в рамките на пет секунди, а със запас от допълнителни 100 килоджаула, който може да бъде използван наведвъж или на части.[8]

Квалификацията за място пак се състои от четири групи по пет пилота, но те са на трасето за по шест вместо десет минути. След това петте пилота с най-бързо време участват в т.нар. Супер Пол елиминации, за да определят окончателните първи пет места в стартовата решетка.[9]

По подобие на виртуалната кола за сигурност във Формула 1 е въведен т.нар. Full Course Yellow – жълт флаг по цялата писта, при който е забранено изпреварването и има ограничение на скоростта от 50 км/ч.[10]

Променени са и наказанията, като стюардите вече имат избор от четири вида наказания според тежестта на нарушението на правилата – наказания с пет или десет секунди, които се изтърпяват при смяната на болида (или се добавят към времето на пилота ако той вече е минал през бокса), минаване през бокса и Стоп-енд-гоу.[10]

КалендарРедактиране

Сезон 2015/16 се състои от единадесет старта между октомври 2015 и юни 1016 г. Календарът е одобрен от ФИА на 10 юли 2015 г.[11] От него отпадат Монако, тъй като стартът от Формула Е е предвиден да се редува с Историческото Гран При на Монако, провеждащо се в четни години, и Маями.[11] Мястото на Монако заема Париж, докато все още няма яснота около петия кръг, но целта на организаторите е той да се проведе в Северна или Южна Америка.[11] По думите на шефа на Формула Е Алехандро Агаг, над 180 града изявяват желание да бъдат домакини на кръг от надпреварата, като някои от тях са готови да платят сериозни суми за това.[12] Първоначално стартът в Пекин трябва да се състои на 17 октомври, но е преместен с една седмица назад заради провеждането на голям форум в Олимпийския парк, където трябва да се състои и надпреварата.[13] На 19 ноември 2015 г. е обявено, че петият кръг ще се състои в Мексико Сити на овалната конфигурация (с малки модификации) на пистата Аутодромо Ерманос Родригес, което превръща този кръг в първия, провеждан на перманентна състезателна писта.[14] В края на ноември става ясно, че надпреварата в Берлин няма да се състои на Летище Темпелхоф заради настаняването на бежанци на територията на бившето летище,[15] а по протежение на Карл-Маркс-Алее. В началото на май е обявено отпадането от календара на старта в Москва, заради забавяне на решението за затваряне на улиците около Кремъл, въпреки писменото съгласие на президента Владимир Путин.[16] Организаторите на шампионата правят опити да намерят домакин за старта на тази дата – включително Монако и Донингтън парк, но те са неуспешни заради липсата на достатъчно време до 4 юни.[17]

Кръг еПри Държава Писта Дължина Дата Трасе
1 Пекин еПри   Китай Пекин Олимпик Грийн Сиркуит 3,44 км 24 октомври 2015  
2 Путраджая еПри   Малайзия Путраджая Стрийт Сиркуит 2,5 км 7 ноември 2015  
3 Пунта дел Есте еПри   Уругвай Пунта дел Есте Стрийт Сиркуит 2,8 км 19 декември 2015  
4 Буенос Айрес еПри   Аржентина Пуерто Мадеро Стрийт Сиркуит 2,4 км 6 февруари 2016  
5 Мексико Сити еПри   Мексико Аутодромо Ерманос Родригес 2,14 км 12 март 2016  
6 Лонг Бийч еПри   САЩ Лонг Бийч Стрийт Сиркуит 2,1 км 2 април 2016  
7 Париж еПри   Париж Париж Стрийт Сиркуит 1,93 км 23 април 2016  
8 Берлин еПри   Германия Берлин Стрийт Сиркуит 2,03 км 21 май 2016  
9 Москва еПри   Русия Москва Стрийт Сиркуит 2,39 км 4 юни 2016  
10 Лондон еПри   Великобритания Батърсий Парк Стрийт Сиркуит 2,9 км 2 юли 2016  
11 3 юли 2016
Източник:[1]

Отбори и пилотиРедактиране

Десетте отбора от предишния сезон участват и в този. Имената на повечето от тях обаче са променени заради нови спонсорски договори или съвместна работа с външни производители на задвижващите системи. Първоначално единствено Тим Агури обявява желанието си да използва задвижващите компоненти от предишния сезон.[18] Преди сезона Андрети Аутоспорт подписва спонсорски договор със застрахователното дружество Амлин и променя името си на Амлин Андрети. След падането на забраната за разработване на собствена задвижваща система от отбора решават сами да се заемат със задачата, но след проблеми и слаби резултати при тестовете на разработените от тях компоненти в крайна сметка се връщат към непроменения болид от предишния сезон, като междувременно работят по нова задвижваща система за следващия сезон.[19] Драгън Рейсинг купува тези части от Венчъри Гран При. Останалите отбори произвеждат сами или с партньори своите задвижващи системи – Ауди Спорт АБТ с Шефлер, е.дамс-Рено с Рено, Трули ГП с Мотоматика, Върджин Рейсинг със Ситроен, а Махиндра Рейсинг, НЕКСТЕВ ТСР и Венчъри – сами. На 15 декември Трули ГП официално обявява, че напуска шампионата.[20]

При пилотите също има промени. Карун Чандок (Махиндра Рейсинг) напуска Формула Е, за да се съсредоточи върху кариерата си като състезател със закрити автомобили,[21] като на негово място идва Ник Хайдфелд от Венчъри Гран При. За заместник на Хайдфелд Венчъри взима бившия шампион във Формула 1 и Индикар Жак Вилньов.[22] Хайме Алгерсуари (Върджин Рейсинг), който след надпреварата в Москва припада заради дехидратация, също напуска Формула Е, защото още няма резултати от проведените му след това изследвания,[23] а на негово място идва Жан-Ерик Верн, който през по-голямата част от изминалия сезон кара за Андрети Аутоспорт.[24] Ярно Трули (Трули ГП) също се отказва от мястото си в болида на собствения си отбор, за да се концентрира в управлението на тима; за свой заместник избира Салвадор Дуран.[25] Симона де Силвестро, която кара за Андрети Аутоспорт в последните два кръга от миналия сезон, става титулярен пилот на отбора.[26] Другият пилот на отбора е Робин Фрайнс. Към Нелсиньо Пикет в НЕКСТЕВ ТСР се присъединява Оливър Търви. В Тим Агури за втори пилот е взет Натанаел Бертон.

В разгара на сезона настъпват промени при пилотите, някои от които заради здравословни проблеми и застъпвания в календара на пилотите, а други – перманентни, заради напускане или освобождаване от отбора. Два дни преди старта в Путраджая става ясно, че Салвадор Дуран напуска Трули ГП, а собственика на тима Ярно Трули не успява да намери негов заместник и решава самият той да седне в болида.[27] След операция на лявата си китка заради контузия, която получава в Путраджая, Ник Хайдфелд пропуска старта в Пунта дел Есте, където е заменен от Оливър Роулънд, настоящ шампион във Формула Рено 3.5.[28] След само три старта Жав Вилньов напуска шампионата заради неразбирателство с шефовете на Венчъри относно бъдещото развитие на отбора, а неговото място заема Майк Конуей.[29] Също след третия кръг Натанаел Бертон напуска Тим Агури, за да се концентрира върху кариерата си в състезанията за издръжливост, а на негово място в отбора се връща Салвадор Дуран, който се състезава за тима в девет кръга през миналия шампионат,[30] а от състезанието в Париж до края на шампионата Дуран отстъпва мястото си на Ми Кинг Хуа, бивш заводски пилот на Ситроен в Световния шампионат за туристически автомобили.[31]

Отбор Конструктор Двигател Пилоти Кръгове Собственик Спонсор
  АБТ Шефлер Ауди Спорт Спарк-АБТ Спортслайн АБТ Шефлер FE01 11   Лукас ди Граси 1 – 10   Ханс-Юрген Абт Шефлер Груп, Телефункен, DHL,
Вюрт Електроник, Дойче Пост,
Варщайнер, ФФЛ Волфсбург
66   Даниел Абт 1 – 10
  Амлин Андрети Спарк-Макларън SRT01-e 27   Робин Фрайнс 1 – 10   Майкъл Андрети Амлин, ТЕ Конективити
28   Симона де Силвестро 1 – 10
  Венчъри Формула Е Спарк-Венчъри Венчъри VM200-FE-01 4   Стефан Саразен 1 – 10   Леонардо ди Каприо
  Гилдо Паланка Пастор
Фондация Албер II
12   Жак Вилньов 1 – 3
  Майк Конуей 4 – 10
  Драгън Рейсинг Спарк-Венчъри Венчъри VM200-FE-01 6   Лоик Дювал 1 – 10   Джей Пенске МакАфи, Варайъти, WWD,
МиксБит, ИнстаФорекс,
india.com, FN, deadline.com
7   Жером Д'Амброзио 1 – 10
  DS Върджин Рейсинг Спарк-Ситроен Върджин DSV-01 2   Сам Бърд 1 – 10   Върджин Груп
  Ричард Брансън
DS, Върджин Медия
25   Жан-Ерик Верн 1 – 10
  Махиндра Рейсинг Спарк-Махиндра Махиндра М2ЕЛЕКТРО 21   Бруно Сена 1 – 10   Ананд Махиндра IHG, Авис
23   Ник Хайдфелд 1 – 2, 4 – 10
  Оливър Роулънд 3
  НЕКСТЕВ ТСР Спарк-НЕКСТЕВ НЕКСТЕВ ТСР ФормулаЕ 001 1   Нелсиньо Пикет 1 – 10   Стивън Лу ТАГ Хойер, Омни Гиър
88   Оливър Търви 1 – 10
  Рено е.дамс Спарк-Рено Рено Z.E.15 8   Никола Прост 1 – 10   Жан-Пол Дрио
  Ален Прост
Рено, Ришар Мил
9   Себастиен Буеми 1 – 10
  Тим Агури Спарк-Макларън SRT01-e 55   Антонио Феликс да Коща 1 – 7, 9 – 10   Агури Сузуки
  Рене Раст 8
77   Натанаел Бертон 1 – 3
  Салвадор Дуран 4 – 6
  Ма Кинг Хуа 7 – 10
  Трули ГП Спарк-Мотоматика Мотоматика JT-01 10   Салвадор Дуран 1   Ярно Трули Джихуа Груп
  Ярно Трули 2
18   Витантонио Лиуци 1 – 2

РезултатиРедактиране

33

Кръг еПри Победител Отбор Пол позиция Най-бърза обиколка Доклад
1   Пекин[32]   Себастиен Буеми   Рено е.дамс   Себастиен Буеми   Себастиен Буеми Доклад
2   Путраджая[33]   Лукас ди Граси   АБТ Шефлер Ауди Спорт   Себастиен Буеми   Себастиен Буеми Доклад
3   Пунта дел Есте[34]   Себастиен Буеми   Рено е.дамс   Жером Д'Амброзио   Себастиен Буеми Доклад
4   Буенос Айрес[35]   Сам Бърд   DS Върджин Рейсинг   Сам Бърд   Жером Д'Амброзио Доклад
5   Мексико Сити[36]   Жером Д'Амброзио1   Драгън Рейсинг   Жером Д'Амброзио   Никола Прост2 Доклад
6   Лонг Бийч[37]   Лукас ди Граси   АБТ Шефлер Ауди Спорт   Сам Бърд3   Себастиен Буеми Доклад
7   Париж[38]   Лукас ди Граси   АБТ Шефлер Ауди Спорт   Сам Бърд   Ник Хайдфелд Доклад
8   Берлин[39]   Себастиен Буеми   Рено е.дамс   Жан-Ерик Верн   Бруно Сена Доклад
9   Лондон[40][41]   Никола Прост   Рено е.дамс   Никола Прост   Нелсиньо Пикет Доклад
10   Никола Прост   Рено е.дамс   Себастиен Буеми   Себастиен Буеми

Бележки:

  • 1Лукас ди Граси финишира първи, но впоследствие е дисквалифициран, защото първият му болид е бил с 1,8 кг по-лек от минимално допустимото.[42]
  • 2Жером Д'Амброзио записва най-бърза обиколка, но тя е отменена, защото излиза от очертанията на пистата и така печели предимство.[43]
  • 3Антонио Феликс да Коща дава най-бързо време в квалификациите, но е дисквалифициран и наказан да стартира от последна позиция заради по-ниско от позволеното налягане на гумите.

FanBoostРедактиране

Кръг еПри Първи Втори Трети
1   Пекин[44]   Нелсиньо Пикет   Сам Бърд   Оливър Търви
2   Путраджая   Нелсиньо Пикет   Ник Хайдфелд   Оливър Търви
3   Пунта дел Есте[45]   Жан-Ерик Верн   Стефан Саразен   Сам Бърд
4   Буенос Айрес
5   Мексико Сити
6   Лонг Бийч
7   Париж
8   Берлин
9   Москва
10   Лондон
11

КласиранеРедактиране

Класиране при пилотитеРедактиране

Пилот ПЕК
 
ПУТ
 
ПУН
 
БУЕ
 
МЕК
 
ЛБИ
 
ПАР
 
БЕР
 
ЛОН
 
ЛОН
 
Точки
1   Себастиен Буеми 1 12 1 2 2 16 3* 1* 5* Ret* 155
2   Лукас ди Граси 2 1 2 3* DSQ* 1* 1 3 4* Ret* 153
3   Никола Прост Ret 10 5 5 3 11 4 4 1 1 115
4   Сам Бърд 7* 2 Ret* 1* 6 6 6 11 7 Ret 88
5   Жером Д'Амброзио 5 14† 3 16 1 7* 11 16 8 3 83
6   Стефан Саразен 9 4 9* 4 9 2 5 10* 10 5* 70
7   Даниел Абт 11 7 8 13 7 3 10 2 Ret 2 68
8   Лоик Дювал 4 16† 4 6 4 8 Ret* Ret Ret 4 60
9   Жан-Ерик Верн 12 Ret 7* 11* 16* 13 2* 5 3 8 56
10   Ник Хайдфелд 3 9* 7 8 4* 12 7* 13* 7 53
11   Бруно Сена 13 5 Ret 10 10 5 9 15 2 6 52
12   Робин Фрайнс 10 3 10 8 5 15 7 6 Ret Ret 45
13   Антонио Феликс да Коща Ret 6 6 Ret Ret Ret 8 6 11 28
14   Оливър Търви 6* Ret* 12 9 11 12 13 12 15† 10 11
15   Нелсиньо Пикет 15†* 8* 15† 12 13 Ret Ret 13 12 9 8
16   Майк Конуей 15 12 10 14 8 9 13 7
17   Натанаел Бертон 8 15 14 4
18   Симона де Силвестро Ret 13 11 14 14 9 15 9 14 Ret 4
19   Ма Кинг Хуа Ret 14 11 12 0
20   Жак Вилньов 14 11 DNS 0
21   Оливър Роуланд 13 0
22   Салвадор Дуран Ret 15* 14 0
23   Рене Раст NC 0
-   Витантонио Лиуци 0
-   Ярно Трули 0
Цвят Резултат
Злато Победител
Сребро 2-ро място
Бронз 3-то място
Зелено Взима точки
Синьо Не взима точки/NC
Лилаво Не завършва (Ret)
Червено Не се класира (DNQ)
Черно Дисквалифициран (DSQ)
Бяло Не стартира (DNS)
Празно Не участва
Контузен (INJ)
Изключен (EX)
Удебелено Пол позиция
Наклонено Най-бърза обиколка
* FanBoost
Не е завършил състезанието,
но е класиран, защото е
покрил 90% от дистанцията

Класиране при отборитеРедактиране

Отбор ПЕК
 
ПУТ
 
ПУН
 
БУЕ
 
МЕК
 
ЛБИ
 
ПАР
 
БЕР
 
ЛОН
 
ЛОН
 
Точки
1   Рено е.дамс 30 6 37 28 35 2 27 37 38 30 270
2   АБТ Шефлер Ауди Спорт 18 31 22 15 6 40 26 33 12 18 221
3   DS Върджин Рейсинг 6 18 6 28 8 11 29 13 21 4 144
4   Драгън Рейсинг 22 0 30 10 40 10 0 0 4 27 143
5   Махиндра Рейсинг 15 12 0 7 5 22 4 8 18 14 105
6   Венчъри Формула Е 2 12 2 12 2 19 10 5 3 10 77
7   Амлин Андрети 1 15 1 4 10 2 6 10 0 0 49
8   Тим Агури 4 8 8 0 0 0 4 0 8 0 32
9   НЕКСТЕВ ТСР 8 4 0 2 0 0 0 0 0 3 19
-   Трули ГП 0

ИзточнициРедактиране

  1. а б 2015 – 2016 FIA Formula E Championship
  2. а б в FIA homologates manufacturers for second Formula E season
  3. Zehn Teams, acht Hersteller: Was wird aus Aguri und Dragon?
  4. Auch Aufhängung darf ab zweiter Saison entwickelt werden
  5. а б e-Lizenz: FIA führt Führerschein für die Formel E ein
  6. Rules & Regulations
  7. Formel E begrenzt die Anzahl der Fahrerwechsel
  8. а б Bestätigt: FanBoost in der neuen Saison während des Rennens
  9. Rules & Regulations
  10. а б Formula E introduces Full Course Yellow for season two
  11. а б в WMSC reveals dates for season two Formula E calendar
  12. Formula E fields approaches from more than 180 potential venues
  13. The second season of the Formula E championship will start one week later than originally intended, organisers have announced
  14. Mexico City to host round five of 2015 – 2016 season
  15. www.formel-electric.de
  16. Moskau-ePrix auf der Kippe: Absage in dieser Woche?
  17. Offiziell: Formel-E-Rennen in Moskau ersatzlos gestrichen
  18. Aguri behält Antrieb der ersten Saison
  19. Andretti reverts to season one powertrain
  20. Тимът на Трули спира участието си във Формула Е
  21. Chandhok Set to Walk away from Formula E
  22. Формула Е върна Вилньов в големия спорт
  23. Alguersuari Rules Himself out of Virgin Drive
  24. DS Virgin Racing confirms Sam Bird and Jean-Eric Vergne
  25. Trulli steps aside from driving duties
  26. Симона де Силвестро става титуляр във Формула Е
  27. Jarno Trulli back for Putrajaya ePrix
  28. Heidfeld replaced for Punta del Este
  29. Conway to replace Villeneuve at Venturi
  30. Salvador Duran joins Team Aguri
  31. Ma Qing Hua replaces Salvador Duran at Team Aguri
  32. SWUSP Beijing ePrix
  33. YCM Putrajaya ePrix
  34. Julius Baer Punta del Este ePrix
  35. Buenos Aires ePrix
  36. Mexico City ePrix
  37. The Faraday Future Long Beach ePrix
  38. VISA Paris ePrix
  39. Berlin ePrix
  40. London ePrix
  41. London ePrix
  42. Ди Граси дисквалифициран в Мексико, печели Д’Амброзио
  43. Di Grassi stripped of Mexico win
  44. Buemi to the max in Beijing
  45. ePrix Punta del Este, vince Buemi