Фотинища
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България, чието име до 1934 година е Фотовища, вижте Огняново (област Благоевград).
Фотѝнища (произношение в местния говор Фотинишча, на гръцки: Φωτεινή, Фотини, до 1926 Φωτίνιστα, Фотиниста,[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 184 жители.
|
Фотинища Φωτεινή |
|
|---|---|
| — село — | |
 Далечен изглед от Костур към селото |
|
  Фотинища  Фотинища |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Пополе |
| Надм. височина | 650 m |
| Население (2001) | 184 души |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 10 километра източно от демовия център Костур и на 2 километра източно от Костурското езеро. На 3 километра на север е село Кондороби (Метаморфоси), на 7 на север - село Тихолища (Тихио), на 2 на юг - Личища (Поликарпи).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XV век в Хотонище са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.[2] Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Хтунища. В документи от 1530, 1545 и 1564 се споменава като Хотунища, а в 1568 като Хотонища. Името най-вероятно произлиза от лично име - според Любица Станковска Хотун, а според Йордан Заимов Фотин.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Фотин или по-вероятно от първоначалното Хотинишчи от личното име *Хотин или *Хотынъ, като началното ф се дължи на народна етимология от гръцкото φως, светлина.[4]
Църквата в селото „Свети Мина“ е построена около 1800 година.[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Фотинища (Photinischta) е посочено като село в Костурска каза с 30 домакинства и 100 жители българи.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотинища:
| „ | ...в подножието на същата планина [Вич], срещу Черилово, на час разстояние от пътя Клисура - Костур се намира село Фотинища, с 43 български семейни двойки. В него има и няколко турски къщи, говорещи български. Българите са земеделци айлякчии и аирджии, тоест обработват чужда земя и делят произведеното наполовина със собственика. Други продават дърва в града, а турците правят решета и прочее. Данъкът им е 2300 пиастри. Има една църква със свещеник.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Фотинища има 250 жители българи християни.[8]
В началото на XX век всички жители на Фотинища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Фотинища има 120 българи патриаршисти гъркомани.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Фотинища преди Балканската война има 2 български къщи.[10]
В ГърцияРедактиране
В 1912 година през Балканската война във Фотинища влизат гръцки части и след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Голяма част от местните жители се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е преобладаващо бежанско с 83 жители бежанци от 119.[11] или според други данни изцяло бежанско с 34 семейства и 94 души.[12]
През 1926 година селото е прекръстено на Фотини, в превод светло.
По време на Гръцката гражданска война 11 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци, а голяма част от населението напуска селото.[13]
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 0 души
- 1920 – 29 души
- 1928 – 119 души
- 1940 – 210 души
- 1951 – 184 души
- 1961 – 206 души
- 1971 – 186 души
- 1981 – 171 души
- 1991 – 194 души
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Φωτίνιστα - Φωτεινή
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
- ↑ Τοιχογραφίες των παθών του Χριστού στο χωριό Φωτεινή Καστοριάς (έτ. 1830).. // Φούιτ.gr, 8 април 2015. Посетен на 17 юли 2015.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 147.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Foteini.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Foteini.