Уикипедия

Огняново (област Благоевград)

село в област Благоевград
(пренасочване от Фотовища)
Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За другите български села, наречени Огняново, вижте Огняново. За другите села, наречени Фотовища, вижте Фотовища (пояснение).

Огня̀ново (изписване до 1945 година: Огнѣново) е село в Югозападна България, община Гърмен, област Благоевград. Селото има население от около 1500 души (2010) и е балнеоложки център. До 1934 година селото носи името Фотовища, а до 1966 година – Огненово.[2]

Огняново
Изглед към Огняново от север
Изглед към Огняново от север
Карта
Местоположение в България
Общи данни
Население1567 души[1] (15 март 2024 г.)
151 души/km²
Землище10 394 km²
Надм. височина540 m
Пощ. код2947
Тел. код07523
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ53326
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)
Кметство
   – кмет		Огняново
Димитрия Гюрова
(СДС, ЛИДЕР)
Огняново в Общомедия

География редактиране

Село Огняново е разположено на десния бряг на река Канина в подножието на родопския рид Дъбраш. От общинския център Гърмен е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е Гоце Делчев – на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на диатомит (кизелгур).[3] Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.[4]

Намира се на богат на растителност хълмист район, заобиколен от Пирин и Родопите. Има специфичен микроклимат, който е свързан с цъфтенето на естествените акациеви насаждения. Огняново е известен балнеоложки център, чийто най-популярен и голям минерален извор е познат под името Мирото.[5]

Минерални бани редактиране

На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем минерални извора и един сондажен кладенец с температура 35 – 39,5 °C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ – т.нар. Селски бани. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори – Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година Огненово е обявено за балнеолечебен курорт с местно значение.[6]

Минералната вода е без цвят, бистра и без мирис, като е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Има силно алкална реакция PH 8.1 – 9.4. Минералната вода е подходяща за множество заболявания.[7]

 
Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него – малка част от град Гоце Делчев.

История редактиране

В местността Грамадите на югозапад от Огняново има следи от средновековно селище, а в местността Градец са разкрити останки от наблюдателна кула.[6]

В Османската империя редактиране

Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 година като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава.[8] Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства.[9] През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства.[10] През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства.[11] В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към вакъфа на Коджа Мустафа паша.[12] В джизие регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 ханета,[13] а в този от 1635 година с 37 ханета.[14] През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета.[15] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин.[13] През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка авариз.[16] Освен под името Хотовища (на османски турски: حــوطــويــشــتــه), се споменава и под името Фотовища (на османски турски: فــوتــوشـتــه, فـتــوشـتــه).[17]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Фотовища е от първоначалния патроним на – ишти *Хотовишти от фамилното име Хотов от личното име *Хото.[18] Според Васил Миков етимологията на Огняново е превод от гръцкия топоним Фотовища („фотос“ – светлина).

През XIX век Фотовища, наричано също Фотовица и Фотигош, е смесено българо-помашко село в Неврокопска кааза на Османската империя. Българо-мохамеданите са преселници от неврокопските села Горно Дряново, Бабяк, Скребатно, Избища и други. През 1835 година във Фотовища е изградена църквата „Успение Богородично“, запазена и до днес. Надписът на входа гласи:

„ Храмъ престыѧ влдцы нашеѧ Бцды и приндвы Маріи честнагω и славнаго еѧ успеніѧ сьградисѧ съ доброволна-та помощь на жители-тіе ωт това село Потовище 18 марта 35[19] “

Част от иконите в църквата са дело на Димитър Молеров.[20] В 1859 година е отворено първото училище. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Псотовиста (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци.[21] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фотовища (Photovischta) е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 240 българи.[22]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотовища:

„ На един час разстояние на юг от село Дряново и на четвърт час от река Места се намира с. Фотовища, състоящо се от 65 християнски къщи, 122 данъчно задължени и 69 брачни двойки. Данъкът им е 6316   гроша. Освен това тук има 20 помашки къщи, от които се взима 1243 гроша данък.[23] “

В таблиците на книгата си Веркович отбелязва Фотовища с 64 български и 20 турски къщи.[24]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Фотовища (бълг. Фотегуш), при устието на Канина, от Неврокоп на ЮИ. Почва плодородна; главният поминък е земледелието. Българска църква и училище с 30 ученика. 100 къщи, 70 български 30 помашки. Половин час на С от Фотовища до Канина се намират минерални горещи води.[25] “

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Фотовища има 80 български и 20 турски къщи[26] и към 1900 година населението му е 540 българи-християни, 200 турци и 30 цигани.[27] В началото на XX век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 764 българи екзархисти и 54 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 50 ученици.[28]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

„ С. Фотовища... Има равно хубаво място, разположено в плодородно поле. Има и минерални бани. Фотовища има 103 къщи български с 303 души население и 40 къщи помаци с 200 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Земеделците обработват ориз, лозя, пшеница, ръж. Черквата „Успение Богородично“ е добра и хубава. Има 150 къщи турски, раздадени на селяните. Училището е старо засега. Приложено е до черквата.[29] “

В селото е образуван комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, оглавен от поп Ангел,[30] и християнските му жители активно участват в Горноджумайското и Илинденското въстание,[31][32] като на 6 май 1903 година 5 души от селото са убити с мъчения от турските власти.[33]

В България редактиране

Селото е освободено от османска власт на 12/25 октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[34] През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват българи бежанци от Егейска Македония – предимно от селата Горно Броди и Каракьой.[8] В 1924 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, по-късно преименувано на „Асен Златаров – 1924“.[3][35]

 
Минерални плувни басейни в Огняново.

В 1927 – 1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.[36]

В 1923 година в селото е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13.[37]

В 1934 година с указ на деветнадесетомайското правителство името на селото, произхождащо от гръцкото φως, светлина, φωτιά, огън[39] е преведено на български като Огнѣново, от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново.[2] В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата Балдево, Осиково, Скребатно и Рибново.[40]

Огняново днес редактиране

В селото има кметство, поща, аптека, здравна служба, детска ясла и детска градина, пенсионерски клуб. Огняново е обособен балнеолечебен център, където този вид туризъм е широко разпространен. В селото има хотели и къщи, които дават стаи под наем. Изградени са за лечение множество минерални басейни.

Селото има футболен клуб „Минерал“ (Огняново), който обаче за последен път развива дейност през сезона 2009 – 2010 година, когато е на 11 място в областната група Благоевград.[41]

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[42]

Численост
Общо 1634
Българи 1177
Турци 33
Цигани 178
Други 9
Не се самоопределят 16
Неотговорили 221

Религия редактиране

Изповядваните религии са източно православие и ислям. В селото има църква „Успение Богородично“, както и джамия. Църквата е построена в 1835 година и представлява трикорабна псевдобазилика, вкопана в земята, която днес е паметник на културата. Камбанарията ѝ е построена допълнително.[8] Част от иконите от 1836 година са на Димитър Молеров.[20] Иконата на Свети Йоан Кръстител, рисувана за църквата от Молеров с темпера върху дърво, се съхранява в Музейния комплекс в Банско.

Политика редактиране

От 1999 година за кмет на Огняново е избрана Димитрия Гюрова.[43] На местните избори в 2007 година за кмет на селото пак е избрана Димитрия Гюрова, отново издигната от политическата партия СДС.[44] На местните избори в 2011 година за кмет за пореден път е избрана Димитрия Гюрова след балотаж.[45]

Говор редактиране

Огняново е сред селищата, където разпространен сред българоговорещото население е гоцеделчевският говор, който принадлежи към рупската подгрупа на източните български говори.

Характеристики
  • Застъпници на стб. ѣ са ’а (пред твърда сричка) и ê (пред мека сричка): м’àстọ, р’àка, гол’ềми, д’ềт’е.
  • Застъпник на стб. ѫ и ъ – винаги ъ: път’, сън’.
  • Изговор на удареното o като уо дифтонг: куòн’ (кон), уòч’и (очи), гуòст (гост).
  • Членна форма за м. р. под ударение -ъ и без ударение -ạ (полузатворено а): зъбъ̀ (зъбът), груòбạ (гробът).
  • Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: пет’, козèл’, нош’.[46]
Лексика
  • мъкло̀ – мътна вода, мътилка[47]
  • мумафчия – клюкар[48]

Редовни събития редактиране

На патронния празник на църквата „Успение Богородично“ 15 август, се провежда традиционен събор, който продължава два дни с организирани концерти и борби.

Личности редактиране

 
Никола Парапанов.
Родени в Огняново
  •   Ангел Спасов Бумбаров (1843 – 1909), български възрожденски просветен и църковен деец, баща на Никола Бумбаров
  •   Ангел Стойков, български учител в родното си село между 1845 и 1890 година[49]
  •   Ангел Цоклев, завършва класно училище в Ковачевица, а от 1862 година учител в родното си село[50]
  •   Бойко Рашков (р. 1954), български юрист и политик
  •   Вангел Попангелов Бумбаров (1883 – 1963), възпитаник на Цариградската духовна семинария. След завръщането в родния край, отказва духовния сан и става учител в Неврокoп. Директор на Неврокопската гимназия. Член на неврокопския революционен комитет. Добровелец в четата на дядо Георги Баташки. Дават сражение срещу турците над с. Плетена през октомври  1912 г. Свири на цигулка. Владее френски език. Син на Никола Ангелов Бумбаров и внук на Ангел Спасов Бумбаров.
  •   Георги Балтаджиев, учител в родното си село между 1845 и 1890 година[51]
  •   Димитър Благоев Матеров (1891 – 1971), възпитаник на Солунската търговска гимназия, индустриалец, финансист. Офицер от Първата световна война. Кавалер на орден „За храброст“. Общински съветник, обществен деятел, активен участник в движението за трезвеност. Владее френски, немски и турски езици.
  •   Иван Бумбаров, учител в селото между 1845 и 1890 година[52]
  •   Илия Стойков, учи в родното си село, след това в Галатасарайския лицей в Цариград преди 1877 година, след това се занимава с търговия[53]
  •   Любен Пандев (р. 1949), български офицер, генерал-майор
  •   Никола Ангелов Бумбаров, дякон и учител във Фотовища през Възраждането[52]
  •   Никола Атанасов (1886 – 1944), български революционер и политик[54]
  •   Никола Дрянков, възрожденски просветен деец, учител и свещеник в родното си село между 1850 и 1862 година и в Ковачевица (1862)[55]
  •   Никола Парапанов (1874 – 1937), български военен деец и революционер
  •   Стоян Спасов Бумбаров, възрожденски просветен деец, брат на Ангел Бумбаров, след 1862 година е учител в селото си[52]
Македоно-одрински опълченци от Фотовища
 
Георги Бебечев
  •   Ангел Ив. Бебечев (Бебечов, Бебешев, 1891 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  •   Ангел Т. Димов, четата на Георги Мяхов[57]
  •   Апостол Попмагдалинчев (1876 – ?), четата на Георги Мяхов[58]
  •   Атанас Димитров (1882 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[59]
  •   Атанас Ив. Цоклев (1894 – ?), Втора рота на Десета прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[60]
  •   Борислав А. Станков (1892 – ?), четата на Георги Мяхов[61]
  •   Вангел Иванов Пандов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[62]
  •   Васил Д. Ангелов, 29-годишен, четата на Георги Мяхов[63]
  •   Георги Бебечев (1882 – ?), четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  •   Георги Божик Дренков (1883 – ?), четата на Георги Мяхов[64]
  •   Георги Бумбаров (1888 – ?), в 1910 година завършва с двадесет и четвъртия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[65]
  •   Георги Бушбаров (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков[66]
  •   Георги Г. Ангелов, 20-годишен, земеделец, ІV отделение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[67]
  •   Георги Григоров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков[68]
  •   Георги Дим. Бебечев (1870 – ?), четата на Стоян Мълчанков[56]
  •   Георги Ив. Бебечев (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  •   Георги Ив. Магдалинин (1892 – ?), четата на Стоян Мълчанков, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[69]
  •   Георги Иванов Магдолинчев (1872 – 1913), Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, убит в Междусъюзническата война на 12 юни 1913 година[70]
  •   Георги Попмагдалинчев (1872 – ?), четата на Георги Мяхов[58]
  •   Георги Илчев (1884 – ?), четата на Георги Мяхов[71]
  •   Георги Лещенли (1884 – ?), четата на Стоя Мълчанков[72]
  •   Георги Ст. Матаров, четата на Георги Мяхов[73]
  •   Георги Тодоров Георгиев (1886 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[74]
  •   Георги Цоклев, четата на Илия Тетимов[60]
  •   Димитър Ангелов Стайков (1886 или 1890 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[75]
  •   Димитър Ат. Делиев (1887 – ?), четата на Георги Мяхов[76]
  •   Димитър Костадинов Гюрганчев (1877 – 1942), четата на Стоян Мълчанков[77]
  •   Димитър Николов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота Четиринадесета воденска дружина[78]
  •   Димитър Спасов (1870 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[79]
  •   Ива Г. Гурманов (1867 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[80]
  •   Иван Лазаров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков[81]
  •   Иван Спасов, Трета рота на Пета одринска дружина[82]
  •   Илия Бомбаров (Бумбаров, 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на бронзов медал[83]
  •   Илия Костадинов, четата на Георги Мяхов[84]
  •   Костадин Ан. Илиев (1889 – ?), четата на Георги Мяхов, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[85]
  •   Костадин Алексиев, 20-годишен, четата на Стоян Мълчанков, Петнадесета щипска дружина[86]
  •   Костадин Бошков (1887 – ?), четата на Георги Мяхов[87]
  •   Костадин С. Праматаров, четата на Георги Мяхов[88]
  •   Костадин Стоянов, четата на Георги Мяхов[89]
  •   Лазар Иванов Лазаров (1888 или 1891 – ?), четата на Георги Мяхов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[90]
  •   Манол Георгиев (1886 или 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[91]
  •   Найден Димитров (1876 – ?), Трета рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал[92]
  •   Никола Ат. Делиев (1885 – ?), четата на Георги Мяхов[76]
  •   Никола Г. Лазаров (1886 – ?), четата на Георги Мяхов[93]
  •   Никола Георгиев Терзиев, четата на Георги Мяхов[94]
  •   Стоян Георгиев (1872 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[59]
  •   Стоян Т. Манолев (1889 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[95]
  •   Стоян Тодоров (1885 – ?), четата на Стоян Мълчанков, носител на орден „За храброст“[96]
  •   Тодор Георг. Лазаров, четата на Георги Мяхов[97]
  •   Тодор Николов (1872 – ?), четата на Георги Мяхов[98]
  •   Тодор Стевасторов (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков[99]
  •   Цветко Попкемилчев (1883 – ?), четата на Георги Мяхов[100]
Починали в Огняново
Свързани с Огняново
  •   Стоян Бабин Еленин, български учител във Фотовища (ок. 1850 – 1862), в Неврокоп и Ковачевица[101]

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 201.
  3. ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 74.
  4. ↑ Речник на българския език: К – Координати, том 7, Институт за български език, Издателство на БАН, София, стр. 384.
  5. ↑ Официален сайт на Огняново Архив на оригинала от 2020-11-25 в Wayback Machine..
  6. ↑ а б Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 691.
  7. ↑ Описание на село Огняново – Национален Парк Пирин Архив на оригинала от 2007-10-20 в Wayback Machine..
  8. ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 75.
  9. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 40 – 41.
  10. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 65.
  11. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 132.
  12. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 140.
  13. ↑ а б Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  14. ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  15. ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  16. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 138.
  17. ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, София, 2002, стр. 106, ISBN 954-9800-29-6.
  18. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
  19. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, второ, допълнено издание, БАН, София, 1931, стр. 214.
  20. ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
  21. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  22. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  23. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 69. (на руски)
  24. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  25. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
  26. ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
  27. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  28. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  29. ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
  30. ↑ Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 179.
  31. ↑ Смит, Артър. Спомени от Македония, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983. Фотовища
  32. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 214.
  33. ↑ Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 192.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  35. ↑ Устав на Народно читалище „Асен Златаров – 1924“ // Народно читалище „Асен Златаров – 1924“. Архивиран от оригинала на 2018-09-27. Посетен на 27 септември 2018.
  36. ↑ Македонски новини. Седмичен вестник за стопанство и просвета в Петрички окръг, г. І, бр. 7, 3 март 1929, стр. 2.
  37. ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4, 22 (страниците не са отбелязани в изданието)
  38. ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  39. ↑ Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 74.
  40. ↑ Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Издателство на БАН, София, 1973, стр. 61.
  41. ↑ Информация за клуба на bgclubs.eu посетен на 9 февруари 2012.
  42. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  43. ↑ Местни избори 2003.[неработеща препратка]
  44. ↑ Местни избори 2007. Централна избирателна комисия Архив на оригинала от 2008-04-13 в Wayback Machine..
  45. ↑ Избори 2011. Централна избирателна комисия Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine..
  46. ↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
  47. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 382.
  48. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 325.
  49. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 622.
  50. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 698.
  51. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 57.
  52. ↑ а б в Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 94.
  53. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 622.
  54. ↑ Може би идентичен с Никола Ат. Делиев.
  55. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 229.
  56. ↑ а б в г Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 233.
  58. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 578.
  59. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 169.
  60. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638.
  62. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 532 – 533.
  63. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  64. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
  65. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 102.
  66. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
  67. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  68. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
  69. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 412. Георги Ив. Магдалинин, Георги Иванов Магдолинчев и Георги Попмагдалинчев може би са един и същ човек.
  70. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 280.
  71. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
  72. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
  73. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 432.
  74. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
  75. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 634 – 635.
  76. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202.
  77. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
  78. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 502.
  79. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 625.
  80. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 190.
  81. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
  82. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 626.
  83. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 98.
  84. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  85. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 312.
  86. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  87. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 100.
  88. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 586.
  89. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
  90. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  91. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
  92. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
  93. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
  94. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 702.
  95. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 420. Може би идентичен със Стоян Тодоров.
  96. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 714.
  97. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.
  98. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.
  99. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
  100. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
  101. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 233.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Огняново_(област_Благоевград)&oldid=12188606“.