Фрайкорпс (на немски: Freikorps – „Свободен корпус“) са военизирани организации в германските земи и Германия от XVIII до ХХ век.

Фрайкорпс във Ваймарската република, 1919 г.

Първоначално са доброволчески военизирани отряди. Първият фрайкорпс е набран от Фридрих II през XVIII век по време на Седемгодишната война. Други фрайкорпс се появяват по време на Наполеновите войни и са водени например от Фердинанд фон Шил и по-късно от Адолф фон Лютцов.

След 1918 г. много германски ветерани от Първата световна война се чувстват откъснати от цивилния живот и се присъединяват към Фрайкорпс, търсейки стабилност във военна структура. Други, гневни заради внезапното и необяснимо поражение, се присъединяват, за да потушават комунистически въстания. Те са подкрепени от Густав Носке, германският министър на отбраната, който ги използва, за да смаже комунистическата Ноемврийска революция и марксистката Спартакистка лига. Те са използвани и за побеждаването и анексирането на Баварската съветска република през 1919 г.[1] Няколко Фрайкорпс се бият в Прибалтика, Силезия и Прусия след края на Първата световна война, включително в авиационни битки и понякога постигат значителни успехи срещу редовни войски.

Те са официално разпуснати през 1920 г., но някои се опитват неуспешно да свалят правителството в Каповския пуч.

Някои бъдещи лидери на NSDAP служат във Фрайкорпс.

  1. Carlos Caballero Jurado, Ramiro Bujeiro. The German Freikorps 1918 – 23: 1918 – 23. Osprey Publishing, 2001. ISBN 1-84176-184-2.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Freikorps в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​