Фрамбезия (известна още като тропическа фрамбезия, тимоза, тропическа папилома, паранги, буба, фрамбозия,[1] и пиан[2]) е тропическа инфекция на кожата, костите и ставите, причинена от спирохетната бактерия Treponema pallidum pertenue.[3][4] Заболяването започва с кръгла, твърда подутина на кожата, с диаметър от 2 до 5 сантиметра.[4] Центърът може да се спука и да образува язва.[4] Тази първоначална кожна лезия обикновено зараства след три до шест месеца.[5] След няколко седмици до няколко години е възможно усещане за болка в костите и ставите, може да се развие отпадналост и да се появят нови кожни лезии.[4] Кожата на дланите на ръцете и долната част на ходилата може да загрубее и да се нацепи.[5] Костите (особено тези на носа) могат да се деформират.[5] След пет или повече години може да настъпи умъртвяване на кожата с последваща поява на белези.[4]

Фрамбезия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10A66
МКБ-9102
База данни
MedlinePlus
001341
Фрамбезия в Общомедия

Фрамбезията се разпространява чрез директен контакт с течността от лезия на заразен със заболяването човек.[5] Контактът обикновено не е полов.[5] Заболяването се среща най-често сред деца, които го разпространяват играейки заедно.[4] Други свързани трепонемни заболявания са беджел (Treponema pallidum endemicum), пинта (Treponema pallidum carateum) и сифилис (Treponema pallidum pallidum).[5] Фрамбезията често се диагностицира с появата на лезиите.[5] Могат да се направят кръвни изследвания за антитела, но те не могат да разграничат предишните от настоящите инфекции.[5] Полимеразната верижна реакция (PCR) е най-точният метод за диагностициране.[5]

Превенцията се осъществява отчасти чрез лечение на заболелите, като по този начин се намалява рискът от предаване на заболяването.[5] Когато заболяването е разпространено, ефект има лекуването на цялата общност.[5] Подобряването на санитарно-хигиенните условия също намалява разпространението.[5] Лечението обикновено включва антибиотици, включително: азитромицин перорално или бензатин пеницилин венозно.[5] При липса на лечение, в 10% от случаите настъпват физически деформации.[5]

Фрамбезията е често срещана в най-малко 14 тропически държави по данни към 2012 г.[4][5] Заболяването засяга само хората.[5] През 50-те и 60-те години на миналия век, Световната здравна организация (СЗО) почти премахна фрамбезията.[5] От тогава броят на случаите се е увеличил и СЗО се опитва отново да премахне заболяването до 2020 г.[5] Последната оценка за броя на хората, които са заразени, показва, че техният брой е бил над 500 000 през 1995.[3] Въпреки че едно от първите описания на заболяването е направено през 1679 г. от Уилем Писо, археологичните доказателства показват, че вероятно фрамбезията се е срещала сред хората още преди 1,6 милиона години.[4]

Литература редактиране

  1. Rapini RP; Bolognia JL; Jorizzo JL. Dermatology: 2-Volume Set. St. Louis, Mosby, 2007. ISBN 1-4160-2999-0.
  2. James WD; Berger TG; et al. Andrews' Diseases of the Skin: clinical Dermatology. Saunders Elsevier, 2006. ISBN 0-7216-2921-0. OCLC 62736861.
  3. а б Mitjà O и др. New treatment schemes for yaws: the path toward eradication (pdf) // Clinical Infectious Diseases 55 (3). 2012. DOI:10.1093/cid/cis444. с. 406 – 412.
  4. а б в г д е ж з Mitjà O и др. Yaws // Lancet 381 (9868). 2013. DOI:10.1016/S0140-6736(12)62130-8. с. 763 – 773.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Yaws Fact sheet N°316 // World Health Organization. February 2014. Посетен на 27 февруари 2014.