Тази статия се отнася за западноевропейския народ. На Балканите и в Близкия изток „франки“ са наричани участниците в кръстоносните походи.

Франките са група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати. Те установяват трайна държава на територията на част от съвременните Франция и Германия (Франкония), образувайки историческото ядро на тези две страни.

Територия на Франкската империя
Статуя на Карл Велики във Франкфурт

Първите сведения за франките се отнасят към 3 век. Тогава възниква съюз на западногерманските племена, обитаващи рейнската граница на Римската империя.

Около 358 г. вече съществуват два франкски военноплеменни съюза: на рипуарските и салическите франки. През 30-те години на 4 век, салическите франки, използвайки затрудненията в империята, увеличават територията си до река Сома.

При Хлодвиг (481 – 511 г.) франките разбиват римския наместник на Галия Сиагрий в битката при Соасон през 486 г. През 496 г. Хлодвиг и семейството му са покръстени и християнството става официална религия сред франките. Той издава и нареждане да бъде направен запис на обичайното право.

Наследниците му също се стремят да копират римските институции, за да легитимират властта си, а Карл Велики дори е провъзгласен за император от римския папа. Франкското кралство е и единственото варварско кралство, което оцелява и дава началото на съвременната едноименна европейска държава.

Франкската държава претърпява множество последователни разделения. Тъй като у франките липсва усещането за res publica, те разглеждат държавата като част от своята частна собственост и съгласно обичая, я делят между живите си синове. Тази практика обяснява донякъде трудностите при точното описание на датите и физическите граници на франкските кралства и владетелите на отделните части. Намаляването на грамотността при франкското управление усложнява проблема – от тях са останали малко писмени сведения. Като цяло, две династии управляват Франкското кралство – първо Меровингите, а след това Каролингите.

Франките участват в народообразуването на съвременните французи, немци и италианци. Езикът на франките оказва силно влияние на латинския език, говорен в Галия и предопределя характера на съвременния френски език като значително отдалечен от латинския за разлика от италианския например.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
Тази статия се основава на материал, публикуван във форум S.P.Q.R Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., използван с разрешение на автора.