Франкон от Лиеж (на френски: Francon, на немски: Franco; † 13 януари 903) е от 856 до 903 г. епископ на Лиеж. Той разширява светската собственост на епископството и има успех в защитата от викингите, играе важна роля в политиката на разцепената Франкска империя.

Франкон
епископ на Лиеж
Епископите Франкон, Ратер и Ацо от Лиеж
Епископите Франкон, Ратер и Ацо от Лиеж
Роден
Починал
ПогребанЛиеж, Белгия
Управление
Период856 – 903

Той е роднина на крал Арнулф Каринтийски. Влиза в манастир и става монах и учител в абатство Лобес в Хенегау.

От 856 г. Франкон е епископ на Тонгерен и Лиеж. През януари 860 г. той присъства на събора на лотарингските епископи, свикан от Лотар II[1] и през февруари на събора и имперското събрание в Аахен.[2]

Фрнкон дава съгласието си за раздялата на Лотар II от съпругата му Теутберга и така попада в немилост при папа Николай I. След смъртта на Лотар той чества с другите епископи през 869 г. новия крал Лудвиг Немски.[3]

През 876 г. крал Карл Плешиви дава съпругата на Франко да я пази.[4] През 880 г. император Карл II Плешиви го изпраща заедно с херцог Регинхар I от Долна Лотарингия в Северна Лотарингия да се бие с норманите с Готфрид.

От Карл Дебели той получава през 884 г. дарения около Мец.[5]

Източници

редактиране

Литература

редактиране
  • Heinrich Leo: Zwölf Bücher niederländischer Geschichte. Teil I. Halle, 1832 S.374f.