Франкон (епископ)

Франкон от Лиеж (на френски: Francon; на немски: Franco, † 13 януари 903) е от 856 до 903 г. епископ на Лиеж. Той разширява светката собственост на епископството и има успех в защитата от викингите, играе важна роля в политиката на разцепената Франкска империя.

Франкон от Лиеж
Francon.jpg
Епископите Франкон, Ратер и Ацо от Лиеж
Католически епископ
РодниниАрнулф Каринтийски
Починал13 януари 903 г.

Той е роднина на крал Арнулф Каринтийски. Влиза в манастир и става монах и учител в абатство Лобес в Хенегау.

От 856 г. той е епископ на Тонгерен и Лиеж. През януари 860 г. той присъства на събора на лотарингските епископи, свикан от Лотар II[1] и през февруари на събора и имперското събрание в Аахен.[2] Той дава съгласието си за раздялата на Лотар II от съпругата му Теутберга и така попада в немилост при папа Николай I. След смъртта на Лотар той чества с другите епископи през 869 г. новия крал Лудвиг Немски. [3] През 876 г. крал Карл Плешиви дава съпругата на Франко да я пази.[4] През 880 г. император Карл II Плешиви го изпраща заедно с херцог Регинхар I от Долна Лотарингия в Северна Лотарингия да се бие с норманите с Готфрид.

От Карл Дебели той получава през 884 г. дарения около Мец.[5]

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Heinrich Leo: Zwölf Bücher niederländischer Geschichte. Teil I. Halle, 1832 S.374f.