Франкон (епископ)
Франкон от Лиеж (на френски: Francon; на немски: Franco, † 13 януари 903) е от 856 до 903 г. епископ на Лиеж. Той разширява светката собственост на епископството и има успех в защитата от викингите, играе важна роля в политиката на разцепената Франкска империя.
Франкон от Лиеж | |
---|---|
![]() Епископите Франкон, Ратер и Ацо от Лиеж | |
Католически епископ | |
Роднини | Арнулф Каринтийски |
Починал | 13 януари 903 г. |
Той е роднина на крал Арнулф Каринтийски. Влиза в манастир и става монах и учител в абатство Лобес в Хенегау.
От 856 г. той е епископ на Тонгерен и Лиеж. През януари 860 г. той присъства на събора на лотарингските епископи, свикан от Лотар II[1] и през февруари на събора и имперското събрание в Аахен.[2] Той дава съгласието си за раздялата на Лотар II от съпругата му Теутберга и така попада в немилост при папа Николай I. След смъртта на Лотар той чества с другите епископи през 869 г. новия крал Лудвиг Немски. [3] През 876 г. крал Карл Плешиви дава съпругата на Франко да я пази.[4] През 880 г. император Карл II Плешиви го изпраща заедно с херцог Регинхар I от Долна Лотарингия в Северна Лотарингия да се бие с норманите с Готфрид.
От Карл Дебели той получава през 884 г. дарения около Мец.[5]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Lothar II (RI I) n. 1289e[неработеща препратка] (Regest RI-online)
- ↑ Lothar II (RI I) n. 1290a[неработеща препратка] (Regest RI-Online)
- ↑ Ludwig der Deutsche (RI I) n. 1473f[неработеща препратка] (Regest RI-Online)
- ↑ Ludwig III (der Jüngere) (RI I) n. 1547h (Regesr RI-Online[неработеща препратка]
- ↑ Karl III (der Dicke) (RI I) n. 1688[неработеща препратка] (RI-Online)
ЛитератураРедактиране
- Heinrich Leo: Zwölf Bücher niederländischer Geschichte. Teil I. Halle, 1832 S.374f.