Франтишек Сплитек
Франтишек (Франц[1]) Витеслав Сплитек (на чешки: František Vítězslav Splítek) е виден български просветен деец и общественик от чешки произход.[2][3]
| Франтишек Сплитек František Vítězslav Splítek | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
24 септември 1855 г.
Конецхлуми, Австрийска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Франтишек Сплитек в Общомедия | |
Биография редактиране
Сплитек е роден на 24 септември 1855 година в село Конец Хлум, Ичинско, тогава в Австрийската империя, днес в Чехия. Основно и средно образование получава в Ичин и Храдец Карлове, а след това учи математика в Пражката политехника. В университета се сближава със сърби, хървати, българи и става славянофил. Членува в Тайния славянски кръжок. Участва като войник в окупирането на Босна и Херцеговина в 1878 година и получава орден за храброст. Участва в манифестациите на Тайния славянски кръжок по повод руските победи при Шипка и Плевен през 1877 година В 1879 година става учител в Индустриалното училище в Чеслав. Започва да пише в списанията „Ловена“ и „Домачност“ и „Коледа“.[2]
В 1880 година е поканен за учител и от министерството на народното просвещение на Княжество България и от Дирекцията на народното просвещение на Източна Румелия. На път за България, във Виена се среща с Николай Павлович, който го кара да се установи в Свищов.[2] Преподава в Свищовската гимназия математика, рисуване и чертане от учебната 1880 - 1881 до 1882 - 1883 г.[4] На 30 януари 1881 година издава в Свищов първия брой на списанието „Просвещение“, редактирано от него и руснака Михаил Юркевич. Списанието е с образователна насоченост и има три отдела - педагогически, литературен и критичен.[4] В 1883 година се жени за руско-полската дворянка Камелия Антоновна Валковская, преподавателка в девическото училище в Свищов.
Запознава се с Царевна Миладинова, която го препоръчва пред Екзархията в Цариград и той е поканен да преподава в българската гимназия в Солун.[5] Среща се с Йосиф I Български и с протосингела Методий Кусев, от когото получава инструкции[5] и от учебната 1883 - 1884 до 1887 - 1888 година Сплитек преподава математика, дескриптивна геометрия и геометрично чертане в Солунската българска мъжка гимназия.[1][5] В гимназията поставя основите и на кабинета по химия.[5] След това преподава в София (1888 - 1889), Габрово (1889 - 1891), Пловдив (1890 – 1915).
С Камелия Сплитек имат три деца – Люба (1884 – 1946), известна поетеса, Олга (1892 – 1962) и Владимир (1885 – 1907), починал млад като студент.[6] В 1927 година Сплитек се мести при дъщерите си в София, където умира в 1943 година.[7]
Бележки редактиране
- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
- ↑ а б в Пенев, Ангел, Петър Петров, редактори. Чужденци - просветни дейци в България. София, Народна просвета, 1988. с. 77.
- ↑ Bečvářová, Martina. České kořeny bulharské matematiky. Praha, Matfyzpress, 2009. с. 81 - 107.
- ↑ а б Bečvářová, Martina. České kořeny bulharské matematiky. Praha, Matfyzpress, 2009. с. 86.
- ↑ а б в г Пенев, Ангел, Петър Петров, редактори. Чужденци - просветни дейци в България. София, Народна просвета, 1988. с. 78.
- ↑ Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 196.
- ↑ Пенев, Ангел, Петър Петров, редактори. Чужденци - просветни дейци в България. София, Народна просвета, 1988. с. 81.