Франц
пояснителна страница в уикимедиен проект
Франц (Franz) е мъжко име, германска форма на Franciscus и родственa форма на собственото име Франсис. Формата му в женски род е Франциска.
В други езици името се среща с модификации:[1]
- на английски: Франсис (Francis), Фран (Fran), Франк (Frank), Франки (Frankie), Франи (Franny)
- на френски: Франсоа (François), Франсиск (Francisque), Франсиз (Francis)
- на испански: Франсиско (Francisco), Куро (Curro), Фран (Fran), Кико (Kiko), Пако (Paco), Панчо (Pancho), Пакито (Paquito)
- на португалски: Франсиско (Francisco), Чико (Chico)
- на италиански: Франческо (Francesco), Франко (Franco)
- на унгарски: Ференц (Ferenc), Фери (Feri), Ферко (Ferkó)
- на полски: Франчишек (Franciszek)
- на словенски: Франц (Franc), Франце (France), Франчишек (Frančišek), Фран (Fran), Франци (Franci)
- на чешки и словашки: Франтишек (František)
- на сръбски: Франьо (Franjo)
- на хърватски: Фране (Frane), Франьо (Franjo), Франо (Frano), Фран (Fran), Франко (Franko)
- на нидерландски: Франс (Frans), Францискус (Franciscus)
- на фински: Франс (Frans), Рансу (Ransu)
- на шведски, норвежки и датски: Франс (Frans)
- на ирландски: Принсиъс (Proinsias)
- на литовски: Пранчишкус (Pranciškus)
Владетели и благородници
редактиранеРодени през 13 – 14 век
редактиране- Франческо Дандоло (1258 – 1339), 52-ри дож на Република Венеция от 1329 г. до 1339 г.
- Франческо I да Карара (1325 – 1393), господар на Падуа от 1350 до 1388 г.
- Франческо I Гатилузио (ок. 1326 – 1384), генуезки пират и наемник, владетел на остров Лесбос и родоначалник на династията Гатилузио/ Гатилузи
- Франческо II да Карара Новело (1359 – 1406), господар на Падуа (1388 – 1389 и 1390 – 1405)
- Франческо II Гатилузио, роден Якопо или Джакомо Гатилузио (ок. 1365 или 1370 – 1404), господар на Лесбос от 1384 г. до смъртта си
- Франческо I Гондзага (1366 – 1407), от 1382 г. 4-ти капитан на народа на Мантуа и кондотиер
- Франческо Фоскари (1373 – 1457), 65-и венециански дож от 1423 до 1457 г.
- Франческо III да Карара (1377 – 1406), италиански кондотиер, господар на Падуа
Родени 15 – 16 век
редактиране- Франческо I Сфорца (1401 – 1466), 4-ти херцог на Милано (25 март 1450 до смъртта си през 1466 г.), родоначалник на фамилията Сфорца
- Франсоа I (Бретан) (1414-1450), херцог на Бретан
- Франческо II Ачайоли (1430 – 1460), по прякор Франко, последен херцог на Атина (1454 - 1456 г.)
- Франсоа II (Бретан) (1433-1488), херцог на Бретан
- Франческо Гондзага (ок. 1444 – 1483), от 1464 г. кардинал на католическата църква и от 1466 г. епископ по времето на папите Пий II, Павел II и Сикст IV
- Франческо „Франческето“ Чибо (ок. 1449/1450– 1519), граф на Латеранския дворец (1490), на Ферентило (1517), синьор на Ангуилара и Черветери (1490), Римски барон (1515), патриций на Флоренция, Неапол и Пиза (1488), на Витербо (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на папската армия (1487), губернатор на Сполето (1513)
- Франческо ди Бартоломео дел Джокондо (1460 – 1539), богат флорентински търговец на коприна и политик, за чиято съпруга се предполага, че е била модел за Джокондата на Леонардо да Винчи
- Франческо II Гондзага или Джанфранческо II Гондзага (1466 – 1519), от 1484 г. 4-ти маркграф на Мантуа
- Франц фон Таксис (ок. 1459 – 1517), считан за основател на европейската пощенска система; испански капитан- и пост-майстер, генерален пост-майсрер в Малинес и Брюксел (1501 – 1517)
- Франсоа I дьо Бурбон-Вандом (1470 – 1495), 3-ти граф на Вандом от 1477 г.
- Франц фон Зикинген (1481 – 1523), вожд на германското рицарство, заедно с Улрих фон Хутен оглавяват рицарското въстание през 1522 – 1523 г. срещу князете
- Франц Волфганг фон Хоенцолерн (1483/1484 – 1517), граф на Хайгерлох (1512 – 1517)
- Франческо Вениер (1489 – 1556), 81–ви венециански дож от 1554 г. до смъртта си
- Франческо Мария I дела Ровере (1490 – 1538), от 1508 до 1516 и от 1521 до 1538 г. първият херцог на Урбино от рода Дела Ровере
- Франц фон Валдек (ок. 1491 – 1553), по рождение граф на Валдек, от 1530 г. администратор на Минден, от 1530 г. епископ на Минден, от 1532 г. епископ на Оснабрюк и Мюнстер
- Франческо Мария Сфорца, нар. ил Дукето („Малкият херцог“) (1491 – 1512), е граф на Павия (1491–1499), граф на Бари (1494-1512) и абат на Мармутие (1505 –1512)
- Франц I фон Брауншвайг-Волфенбютел (1492 – 1529), принц, като Франц I от 1508 до 1529 г. епископ на Минден
- Франсоа I (Франция) (1494 – 1547), крал на Франция (1515-1547)
- Франческо II Сфорца (1495 – 1535), последен суверенен херцог на Милано (1521–1535) в историята
- Франциск Савойски-Ракониджи (? – пр. 1 януари 1503), господар на Ракониджи и на Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро, губернатор на Верчели (1465/1467)
- Франц (1508 – 1549), херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Люнебург (1536 – 1539), херцог на Гифхорн (1539 –1549)
- Франц фон Турн и Валсасина (1508 – 1586), граф на Турн и Валсасина и на Кройц в Каринтия, граф на Линц. Той е таен съветник в двора на австрийския ерцхерцог Фердинанд II
- Франц фон Хале (1509 – 1553), благородник от рицарския род Хале при Боденвердер, господар на Дракенбург на Везер и Ринтелн в Долна Саксония
- Франц I (1510 – 1581), херцог на Саксония-Лауенбург (1543 – 1581)
- Франческо Борджия (1510 – 1572), херцог на Гандия и вицекрал на Каталония, светец
- Франц фон Мандершайд-Керпен (1514 – 1548 или 1549), граф на Мандершайд, господар на Керпен в Саарланд, Рекхайм-Каселбург и Вирнебург
- Франсоа I дьо Клеве (1516 – 1562), от 1521 г. граф на Невер и Йо и от 1553 г. граф на Бофор, от 1539 г. първи херцог на Невер
- Франц I (1517 – 1545), херцог на Лотарингия-Бар (1544 – 1545)
- Филип Франц фон Залм-Даун-Нойфвил (1518 – 1561), вилд- и рейнграф в Залм-Даун-Нойфвил на Мозел
- Франсоа III (Бретан) (1518 – 1536), херцог на Бретан, френски дофин
- Франсоа I Лотарингски (1519 – 1563), 2-ри херцог дьо Гиз (1550 – 1563), граф, херцог Омалски и пер на Франция, маркиз дьо Майен, барон, принц дьо Жоанвил, Велик камерхер на Франция
- Франц Ото (1530 – 1559), херцог на Брауншвайг и Люнебург и от 1555 до 1559 г. княз на Люнебург
- Франческо Фердинандо д'Авалос (1530 – 1571), губернатор на Херцогство Милано (1560 – 1563) и вицекрал на Сицилия (1568 – 1571)
- Франческо Гондзага (1538 – 1566), от 1561 г. кардинал на Римокатолическата църква в Италия, от 1562 г. архиепископ на Козенца и от 1565 г. епископ на Мантуа
- Франц фон Зикинген (1539 – 1597), от древния род Зикинген от Крайхгау в Баден-Вюртемберг, съветник, господар на Зикинген (днес в Хехинген), Ландщул и Нохфелс, „байлиф“ на Мозбах
- Франсоа II дьо Клеве (1540 – 1562), от 1561 г. херцог на Херцогство Невер и граф на Ретел и Йо
- Франсоа II (Франция) (1544 – 1560), крал на Франция (1549-1560)
- Франц II фон Захсен-Лауенбург (1547 – 1619), херцог на Саксония-Лауенбург (1581 – 1619)
- Франческо Мария II дела Ровере (1549 – 1631), последният херцог на Урбино (1574 – 1631) от фамилията Дела Ровере
- Франц III фон Валдек (1553 – 1597), граф на Валдек цу Ландау в Аролзен
- Еркюл-Франсоа дьо Валоа-Ангулем, херцог Д'Алансон и херцог Д'Анжу (1555 – 1584), най-малкият син на френския крал Анри II и съпругата му Катерина Медичи
- Франческо I Медичи (1549 – 1587), велик херцог на Тоскана (1574 – 1587)
- Франц (Францискус) Рантцау (1555 – 1612), благородник от Рантцау в Южен Шлезвиг-Холщайн, господар на имението Шьонвайде в района на Пльон в Шлезвиг-Холщайн
- Кристоф Франц фон Волкенщайн-Тростбург (1567 – 1633), граф на Волкенщайн-Тростбург в Южен Тирол в Австрия
- Фридрих Франц I фон Мекленбур-Шверин (1756 – 1837), херцог (1785 – 1815) и велик херцог на Мекленбург-Шверин (1815 – 1837)
- Франческо Контарини (1566 – 1624), 95–ти венециански дож от 1623 до 1624 г.
- Франческо Ерицо (1566 – 1646), 98–ми венециански дож от 1631 г. до смъртта си
- Франческо Донато (1568 – 1553), 79–ти венециански дож от 1545 г. до смъртта си
- Зуан Франческо Вениер (? –1518), херцог на гръцкия остров Китира, подвластен на Венецианската република
- Франц Сераф фон Дитрихщайн (1570 – 1636), австрийски благородник от род Дитрихщайн, кардинал, епископ на Оломоуц (1599 – 1636) в Моравия, Чехия, от 1624 г. имперски княз
- Франц II Лотарингски или Франсоа II (1572 – 1632), граф на Водемон и 5 дена херцог на Лотарингия (21 – 26 ноември 1625)
- Франческо да Молин (1575 – 1655), 99–ти венециански дож от 1646 г. до смъртта си
- Франческо Пиколомини (1582 – 1651), генерал на Йезуитския орден от 1649 до 1651 г.
- Франц Юлий фон Саксония-Лауенбург (1584 – 1634), принц от Саксония-Лауенбург
- Франческо Корнер (1585 – 1656), 101–ви венециански дож от 1656 до смъртта си
- Франческо IV Гондзага (1586 – 1612), е през 1612 г. херцог на Мантуа и херцог на Монферат
- Франц Кристоф фон Кевенхюлер (1588 – 1650), австрийски граф на Франкенбург в Горна Австрия, дипломат, императорски пратеник и посланик в испанския двор, „камерхер“ и таен съветник при императорите Матиас и Фердинанд II и важен историограф на 17 век
- Филип Франц фон Даун-Фалкенщайн (? – 1616), граф на Даун-Фалкенщайн, господар на Оберщайн
- Франц Карл фон Саксония-Лауенбург (1591 – 1660), принц от Саксония-Лауенбург и генерал през Тридесетгодишната война
- Франц Бернхард фон Турн-Валзасина (1592 или 1595 – 1628), граф на Турн-Валзасина и първият граф на Перну в Естония
- Франц Вилхелм, граф фон Вартенберг (1593 – 1661), кардинал, значим княжески княжески епископ на Оснабрюк (1625 – 1661) и Регенсбург (1649 – 1661) и ръководи епископствата Ферден (1630 – 1631) и Минден (1631 – 1648)
- Франческо ди Фердинандо Медичи (1594 – 1614), принц от Велико херцогство Тоскана и 4-ти княз на Капестрано, барон на Карапеле, сеньор на Кастел дел Монте, Офена и Буси, военен
- Томас Франциск Савойски, по-често споменаван само като Томас Савойски (1596 – 1656), военнокомандващ, принц на Кариняно, маркиз на Салусола, маркиз на Боск и Шатлар, маркиз на Ракониджи и на Вилафранка, граф на Соасон (1641 – 1656), Велик магистър на Франция
- Франц фон Хатцфелд (1596 – 1642), княжески епископ на Вюрцбург (1631 – 1642) и Бамберг (1633 – 1642)
- Франц Албрехт фон Саксония-Лауенбург (1598 – 1642), принц от Саксония-Лауенбург и императорски и саксонски фелдмаршал през Тридесетгодишната война
- Франц фон Шпаур и Флафон (1598 – 1652), граф от род Шпаур и Флавон от Южен Тирол в Австрия
Родени през 17 век
редактиране- Франц Хайнрих фон Саксония-Лауенбург (1604 – 1658), принц от Саксония-Лауенбург
- Франц Фридрих фон Зикинген-Хоенбург (1606 – 1659), фрайхер, благородник от стария благороднически род фон Зикинген-Хоенбург от Крайхгау в Баден-Вюртемберг
- Франческо Гонзага-Невер (1606 – 1622), наследствен херцог на Херцогство Ретел като Франсоа III Ретел
- Йохан Франц фон Траутзон (1609 – 1663), имперски граф на Фалкенщайн, фрайхер на Шпрехенщайн в Тирол и Долна Австрия, австрийски държавник и щатхалтер на Долна Австрия (1521 – 1749)
- Франческо I д’Есте (1610 – 1658), херцог на Модена и Реджо (1629 – 1658)
- Франц Йохан Фогт фон Алтзумерау и Прасберг (1611 – 1689), княжески епископ на Констанц (1645 – 1689), титулярен епископ на Мегара (1641 – 1645)
- Йохан Франц Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (1613 – 1668), граф на Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, господар в Бабенхаузен в Швабия, Бавария
- Франческо Медичи (1614 – 1634), принц от Тоскана и военен
- Йохан Франц фон Прайзинг (1615 – 1687), княжески епископ на Кимзе (1670 – 1687), фрайхер на Алтенпрайзинг, господар на Хоенашау, Зьолхубен и Райхерсбойерн
- Йохан Франц фон Ламберг (1618 – 1666), фрайхер от род Ламберг от Каринтия и Крайна, господар на Ортенек в Крайна и Отенщайн във Валдфиртел в Долна Австрия
- Франческо Морозини (1618 – 1694), 108–ми венециански дож от 1688 г. до смъртта си
- Карл Йохан Франц Баварски (1618 – 1640), принц на Курфюрство Бавария и известно време наследник на трона
- Франческо Мария Фарнезе (1619 – 1647), от 1644 г. италиански кардинал, от 1646 до 1647 г. регент на Херцогство Парма и Пиаченца за племенника му Ранучо II Фарнезе
- Франц Кристоф фон Фюрстенберг-Мьоскирх (1625 – 1671), граф и покняжен ландграф на Фюрстенберг
- Франц Егон фон Фюрстенберг-Хайлигенберг (1626 –1682), имперски княз от фамилията Фюрстенберг-Хайлигенберг, 89-и епископ на Мец (1658 – 1663) и 87-и епископ на Страсбург (1663 – 1682), абат на манастир Мурбах (1663 – 1682) и също премиер-министър на Курфюрство Кьолн, немски и френски държавен деятел и дипломат
- Франц Вилхелм I фон Хоенемс (пр. ян. 1628 – 1662), граф от стария род Хоенемс във Вадуц и Шеленберг между Австрия и Швейцария
- Максимилиан Франц фон Атемс (1629 – 1663), имперски граф на Атемс, фрайхер на Хайлигенкройц, Лучинико, Подгора, Фалкенщайн и Танценберг
- Франц Ернст IV (II) фон Крихинген (? – 1686), граф на Крихинген в Елзас-Лотарингия
- Франсоа-Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог дьо Пине-Люксамбур (1628 – 1695), граф на Бутвил и на Люкс, херцог на Пине-Люксембург, пер на Франция (1661) и маршал на Франция (1675)
- Франц фон Зикинген (1629 – 1715), фрайхер от род Зикинген от Крайхгау в Баден-Вюртемберг
- Франц Ердман (1629 – 1666), от 1665 до 1666 г. херцог на Саксония-Лауенбург и императорски генерал-фелдмаршал
- Сигизмунд Франц Австрийски (1630 – 1665), ерцхерцог на Австрия (1662 – 1665)
- Франц Адам фон Лозенщайн (1631 – 1666), граф, господар на Лозенщайн и императорски камерхер на император Фердинанд III
- Йохан Франц фон Йотинген-Шпилберг (1631 – 1665), граф на Йотинген-Шпилберг (близо до Гунценхаузен в Средна Франкония), Бавария
- Франц Хиацинт Савойски (1632 – 1638), маркграф на Салуцо, 13-и херцог на Савоя, принц на Пиемонт и граф на Аоста, Мориен и Ница през 1637 – 1638 г., титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения (от 1637 г.) под регентството на майка си
- Филип Франц фон Зьотерн (1634 – ок. 1680), фрайхер от род Зьотерн (днес част от Нофелден в Саарланд), господар на Дагщул (днес част от град Вадерн) между Саарбрюкен и Трир в Саарланд
- Максимилиан Франц фон Фюрстенберг-Щюлинген (1634 – 1681), ландграф на Фюрстенберг, господар на Щюлинген в Баден-Вюртемберг, господар на Хевен в Халзах, Хаузаух и Нойщат
- Анселм Франц фон Ингелхайм (1634 – 1695), четвъртият щатхалтер на Ерфурт, курфюрст и архиепископ на Майнц (1679 – 1695)
- Филип Франц Еберхард фон Далберг (1635 – 1693), господар на Далберг при Бад Кройцнах, президент на имперския камерен съд (1671) и като вдовец домхер във Вормс
- Франц Игнац фон Шпринценщайн-Нойхауз (1635 – 1705), австрийски граф на Шпринценщайн в Горна Австрия и Нойхауз на Дунав от Горна Австрия и наследствен мюнцмайстер в Ерцхерцогство Австрия
- Франц Йозеф I фон Ламберг (1637 – 1712), имперски граф, по-късно княз на Ламберг и хауптман на Ерцхерцогство Австрия об дер Енс, ландграф на Лойхтенберг, наследствен трухсес в Залцбург от 23 януари 1685 г.
- Франц Каспар фон Щадион (1637 или 1644 – 1704), княжески епископ на Лавант в Словения (1673 – 1704)
- Франц Шенк фон Лимпург-Шпекфелд (1637 – 1673), наследствен имперски шенк на Лимбург в замък Шпекфелд над Маркт Айнерсхайм в Бавария
- Франц Фердинанд фон Зикинген-Хоенбург (1638 – 1687), фрайхер, благородник от стария благороднически род фон Зикинген-Хоенбург от Крайхгау в Баден-Вюртемберг.
- Франц Максимилиан фон Мансфелд (1639 – 1692), граф на Мансфелд-Фордерорт, главен дворцов майстер на императрицата и индустриалец
- Херман Франц Карл фон Мандершайд-Кайл (ок. 1640 – 1686), граф на Мандершайд, господар в Кайл (1653 – 1686) в Рейнланд-Пфалц.
- Хайнрих Франц I фон Мансфелд-Фонди (1640 – 1715), граф на Мансфелд в Хелдрунген, имперски княз и княз на Фонди, австрийски дипломат, фелдмаршал и президент на дворцовия военен съвет (1701 – 1703)
- Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа (1641 – 1691), от 1677 до 1691 г. е военен министър (държавен секретар за войната) на Франция при Краля-слънце Луи ХІV
- Максимилиан Франц Евзебиус фон Валдбург-Волфег (1641 – 1681), имперски наследствен „трушсес“ и граф на Валдбург и Волфег
- Юлий Франц (1641 – 1689), от 1666 до 1689 г. последен херцог на Саксония-Лауенбург
- Франц Евзебиус фон Траутзон (1642 – 1728), имперски граф на Фалкенщайн в Долна Австрия
- Луи-Франсоа, херцог дьо Буфлер (1644 – 1711), маршал на Франция (1644 – 1711 г.), участвал във всички войни на Луи XIV
- Франсоа дьо Ньофвил, втори херцог дьо Вилроа (1644 – 1730), маршал на Франция от епохата на Луи XIV
- Франц Албрехт фон Рехберг-Донцдорф (1645 – 1715), имперски фрайхер на Рехберг от 1699 г. имперски граф, господар в Донцдорф в Баден-Вюртемберг, в замък Рамсберг в Донцдорф (1682), кемерер в Курфюрство Бавария, оберст-щалмайстер и пфлегер на Ердинг
- Себастиан Франц фон Турн и Таксис (ок. 1646 – 1706), граф от фамилията Турн и Таксис и пощенски майстер в Аугсбург
- Франц Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (1648 – 1711), граф на Кирхберг-Вайсенхорн в Бавария, господар на Гльот, Оберндорф, Хилгартсберг и Щетенфелс, имперски таен съветник, от 1688 г. е губернатор на Нойбург на Дунав и от 1706 г. президент на „Австрийския концил“ в Инсбрук
- Франц Леополд Игнац фон Залм-Нойбург (1648 – 1702), граф на Залм–Нойбург
- Франц Фердинанд фон Метерних-Винебург (1653 – 1719), граф на Метерних-Винебург и Байлщайн над Мозел, господар на Кьонигсварт, Нонхайм, Райнхардщайн, Гаулсхайм и Поусьор, прадядо на прочутия канцлер Клеменс фон Метерних (1773 – 1859).
- Франц Вилхелм II фон Хоенемс (1654 – 1691), граф от стария род Хоенемс-Вадуц в Хоенемс в Западна Австрия
- Лотар Франц фон Шьонборн (1655 – 1729), княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Курфюрство Майнц (1695 – 1729), ерцканцлер за Германия
- Йохан Карл Каспар Франц фон дер Лайен цу Хоенгеролдсек (1655 – 1739), имперски граф на Хоенгеролдсек (1711 – 1739) в Шварцвалд и императорски таен съветник
- Франц Антон фон Хоенцолерн-Хайгерлох (1657 – 1702), управляващ граф на Хоенцолерн-Хайгерлох (1681 – 1702)
- Йохан Франц Шенк фон Щауфенберг (1658 – 1740), княжески епископ на Констанц (1704 – 1740) и Аугсбург (1737 – 1740)
- Франц Ернст фон Залм-Райфершайт (1659 – 1727), граф и алтграф на Залм-Райфершайт в замък Дик и Алфтер в Северен Рейн-Вестфалия.
- Лудвиг Франц фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (1660 – 1694), граф на Зайн-Витгенщайн-Берлебург
- Франческо Мария Медичи (1660 – 1711), италиански кардинал и меценат
- Франц Карл фон Ауершперг (1660 – 1713), от 1705 г. 3-и княз на Ауершперг и 3-и херцог на Мюнстерберг, императорски генерал
- Хуго Франц фон Кьонигсег-Ротенфелс (1660 – 1720), епископ на Лайтмериц/Литомержице (1711 – 1720) в Северна Бохемия в Чехия
- Лудвиг Франц фон Цинцендорф (1661 – ?), граф, господар от род „Цинцендорф“ в Долна Австрия
- Франц Зигмунд Йозеф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (1661 – 1720), граф на Фугер-Кирхберг-Вайсенхорн в Бавария
- Франц Отокар фон Щархемберг (1662 – 1699), граф, императорски камерхер и таен съветник и императорски посланик в Стокхолм
- Франц Албрехт фон Йотинген-Шпилберг (1663 – 1737), граф на Йотинген-Шпилберг, Бавария (1685 – 1734/1663 – 1737), 1-ви княз на Йотинген-Шпилберг от 1734 до 1737 г.
- Филип Карл Франц фон Аренберг (1663 – 1691), от 1681 до 1691 г. 3-ти херцог на Аренберг и 9-и херцог на Арсхот
- Франц Лудвиг фон Пфалц-Нойбург (1664 – 1732), 50-и Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден (1694–1732), княжески епископ на Бреслау (1683 – 1732) и едновременно курфюрст и архиепископ на Трир (1716–1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1729 – 1732) и епископ на Вормс (1694–1732), пробст в Елванген (1694–1732) и от 1729 г. имперски ерцканцлер на Свещената Римска империя
- Йозеф Франц Хартман фон Райнах (1664 – 1729), фрайхер от род Райнах от Ааргау в Северна Швейцария
- Валтер Франц Ксавер Антон фон Дитрихщайн (1664 – 1738), 5-и княз на Дитрихщайн-Николсбург, покняжен граф на Тарасп (в Граубюнден, Швейцария), барон (фрайхер) на Холенбург, Финкенщайн (в Каринтия) и Талберг (в Щир)
- Франц де Паула Гундакар Йозеф Адам Рудолф Йохан Хиронимус фон Колоредо-Мансфелд (1731 – 1807), 1-ви княз на Колоредо-Мансфелд, хабсбургски дипломат, последен имперски вицеканцлер на Свещената Римска империя
- Франц Себастиан фон Тюрхайм (1665 – 1726), австрийски граф от стария швабски род Тюрхайм, от 3 май 1717 г. генерал-фелдмаршал на „Ербланде на Дом Австрия“
- Франц Антон фон Харах (1665 – 1727), имперски княз на Харах-Рорау, княжески епископ на Виена (1702 – 1705), архиепископ на Залцбург (1709 – 1727) и примат на Германия
- Албрехт Евзебий Франц фон Кьонигсег-Ротенфелс (1669 – 1736), имперски граф на Кьонигсег-Ротенфелс (1709 – 1736) в Югозападна Бавария, императорски кемерер
- Адам Максимилиан Франц фон Щархемберг (1669 – 1741), граф от стария австрийски прочут благороднически род Щархемберг
- Франц Георг фон Мандершайд-Бланкенхайм (1669 – 1731), граф на Мандершайд-Бланкенхайм, Геролщайн и фрайхер на Юнкенрат в Рейнланд-Пфалц
- Франц Максимилиан Евзебиус фон Кьонигсег-Аулендорф (1669 – 1710), граф на Кьонигсег и Аулендорф
- Кристоф Франц фон Валдбург-Траухбург (1669 – 1717), наследствен имперски трушсес, граф на Валдбург-Траухбург-Фридберг-Дюрментинген и други, фрайхер на Валдбург, императорски генерал и съветник
- Франц Кристоф Йозеф фон Родт (1671 – 1743), имперски фрайхер, господар в Бусмансхаузен-Орзенхаузен и Валпертсхофен, австрийски генерал и комендант на крепост Брайзах ам Рейн в Баден-Вюртемберг
- Франц Вилхелм фон Залм-Райфершайт (1672 – 1734), алт-граф на Залм-Райфершайт в Бедбург в Северен Рейн-Вестфалия
- Йохан Филип Франц фон Шьонборн (1673 – 1724), княжески епископ на Вюрцбург (1719 – 1724)
- Франц Карл фон Неселроде-Ересхофен (1673 – 1750), граф на Неселроде-Ересхофен, господар на Ересхофен в Северен Рейн-Вестфалия
- Франц Александер фон Насау-Хадамар (1674 –1711), от 1679 до 1711 г. последен княз на Насау-Хадамар
- Франц Екберт II Кемерер фон Вормс-Далберг (1674 – 1741), кемерер, господар на Вормс в Рейнланд-Пфалц и фрайхер на Далберг при Бад Кройцнах, от 1683 г. домхер в Трир, 1699 г. обер-амтман на епископа на Шпайер в Кирвайлер и Дайдесхайм, императорски и таен съветник на Курфюрство Трир
- Франц фон Глайхен и Хатцфелд (1676 – 1738), граф на Глайхен и Хатцфелд, господар на Вилденберг в Рейнланд-Пфалц
- Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн (1677 – 1754), граф на Буххайм и Волфщал, граф на Визентхайд (1704 – 1754), немски политик, дипломат и композитор
- Франц Венцел Игнац фон Траутмансдорф (1677 – 1753), граф на Траутмансдорф в Австрия, фрайхер на Глайхенберг в Източна Щирия и висш съдия
- Франц Антон фон Ламберг (1678 – 1759), от 1712 г. имперски княз на Ламберг (в Щайр) и ландграф на Лойхтенберг, фрайхер на Ортенег и Отенщайн, австрийски генерал
- Франческо Фарнезе (1678 – 1727), херцог на Парма Пиаченца от 1694 до 1727 г.
- Карл Франц Адам Антон фон Мансфелд-Фордерорт (1678 – 1717), граф на Мансфелд-Фордерорт и от 1715 г. 2-ри княз на Фонди
- Франц Конрад фон Щадион и Танхаузен (1679 – 1757), имперски фрайхер от 1686 г. имперски граф и княжески епископ на Бамберг (1753 – 1757)
- Адам Франц Карл Евсебий фон Шварценберг (1680 – 1732), 3-и княз на Шварценберг (1703 – 1732), ландграф в Клетгау (1703 – 1732), покнязен граф на Зулц, и австрийски „Оберстхофмаршал“
- Анселм Франц фон Шьонборн (1681 – 1726), граф на Шьонборн-Буххайм-Волфщхал и Хойзенщам в Хесен
- Анселм Франц фон Турн и Таксис (1681 – 1739), 2-ри княз на Турн и Таксис (1714 – 1739) и като генерален наследствен пощенски майстор на имперската поща, Нидерландия и Бургундия и шеф на имперската поща на Свещената Римска империя (1714 – 1739)
- Франц Хайнрих фон Шьонбург-Валденбург (1682 – 1746), граф и господар на Шьонбург-Валденбург-Векселбург-Глаухау в Средна Саксония
- Франц Георг фон Шьонборн (1682 – 1756), архиепископ и курфюрст на Трир (1729 – 1756) и княжески абат на Прюм, от 1732 г. също княжески епископ на Вормс и княжески абат на Елванген (1732 – 1756), имперски фрайхер и от 1701 г. имперски граф
- Франц Марквард Антон фон Хорнщайн-Гьофинген (1683 – 1740), благородник от стария швабски род фон Хорнщайн от Бинген в Зигмаринген, Баден-Вюртемберг, фрайхер на Хорнщайн-Гьофинген, императорски съветник и княжески съветник в Аугсбург
- Йохан Франц Йозеф фон Тун-Хоенщайн (1686 – 1720), граф на Тун и Хоенщайн в Тирол
- Кристиан Франц Дитрих фон Фюрстенберг (1689 – 1755), имперски фрайхер от род Фюрстенберг, първо домхер, става светски и е член на имперския дворцов съвет и „наследствен дрост“ на различни служби в Херцогство Вестфалия
- Франц Волфганг Антон Йозеф Евстах фон Щархемберг (1691 – 1743), граф на Щархемберг
- Франц Райнхард фон Геминген (1692 – 1751), фрайхер, благородник от стария алемански рицарски род Геминген в Крайхгау в Баден-Вюртемберг от „1. клон Геминген-Гутенберг“, камер-юнкер в Маркграфство Баден-Дурлах и главен фогт на Дурлах.
- Лудвиг Франц фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург в Лудвигсбург (1694 – 1750), граф на Зайн-Витгенщайн-Берлебург в Лудвигсбург
- Емануел-Франсоа-Йозеф Баварски (1695 – 1747), баварски граф, маркиз де Вилясерф, висш офицер и политик при крал Луи XV от Франция, щатхалтер в Перона (Пикардия), испански гранд
- Адам Франц Йозеф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (1695 – 1761), граф на Фугер-Кирхберг-Вайсенхорн в Бавария
- Франц Ернст фон Хесен-Дармщат (1695 – 1716), принц от Хесен-Дармщат
- Франц Венцел фон Валис (1696 – 1774), австрийски граф от род Валис, к. к. фелдмаршал, рицар на Златното руно и шеф на сухопътния регимент Нр. 11
- Франц Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд (1697 – 1764), от 1729 до 1764 г. херцог на Саксония-Кобург-Заалфелд
- Йохан Франц фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (1698 – ок. 1750), граф на Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбур
- Франческо III д’Есте (1698 – 1780), херцог на Модена и Реджо (1737 – 1780), фелдмаршал (1 септември 1755)
- Франц Кристоф Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген-Хайгерлох, също граф фон Хоенцолерн-Хайгерлох (1699 – 1767), граф на Хоенцолерн-Хайгерлох (1750 – 1767), каноник в Кьолн и Страсбург, 1756 г. премиер-министър на Курфюрство Кьолн при Клеменс Август Баварски
Родени през 18 век
редактиране- Йохан Франц Клаудиус Йозеф фон Фрайберг (1701 – 1775), фрайхер на Фрайберг в Баден-Вюртемберг, господар на Йопфингер в Баден-Вюртемберг
- Франц Карл Евзебиус фон Валдбург-Фридберг-Траухбург (1701 – 1772), граф на Валдбург-Фридберг-Траухбург и княжески епископ на Кимзе (1746 – 1772)
- Карл Филип Франц фон Хоенлое-Бартенщайн (1702 – 1763), от 1729 до 1763 г. граф, от 1744 г. княз на Хоенлое-Бартенщайн
- Франц Вилхелм Николаус фон Хоенцолерн-Берг (1704 – 1737), от 1712 г. граф на Хоенцолерн-Берг ’с-Хееренберг
- Франц Ернст Йозеф Антон фон Валдбург-Цайл-Вурцах (1704 – 1781), имперски наследствен трухсес и граф на Валдбург цу Цайл-Фридберг и Вурцах (1734), императорски и кралски таен съветник
- Франц де Паула Йохан Йозеф фон Тун-Хоенщайн (1734 – 1801), граф на Тун и Хоенщайн в Тирол
- Йозеф Франц Леодегар Антон Евзебиус фон Валдбург-Волфег (1704 – 1774), наследствен „трушсес“, фрайхер на Валдбург, граф на Волфег (1735 – 1774), във Фридберг (1772 – 1785), императорски кемерер
- Август Франц Фридрих фон Кастел-Ремлинген (1705 – 1767), граф и господар на Кастел-Ремлинген (1709 или 1717 до 1767)
- Франц Норберт фон Траутмансдорф (1705 – 1786), граф на Траутмансдорф, императорски полковник, наследствен маршал на Бохемия, императорски съветник и кемерер, рицар на Ордена на златното руно
- Йохан Франц Ернст Херман фон Валдщайн-Вартенберг (1706 – 1748), граф на Валдщайн и Вартенберг
- Франц (Франтишек) Филип фон Щернберг (1708 – 1786), граф на Щернберг, австрийски дипломат и политик, дворцов министър на Мария Терезия (1765 – 1780)
- Франц I (1708 – 1765), император на Свещената Римска империя (1745-1765)
- Йозеф Франц Бонавентура Килиан фон Шьонборн-Визентхайд (1708 – 1772), граф на Шьонборн-Визентхайд (1754 – 1772), вицедом на Ашафенбург (1756 – 1772)
- Йохан Франц фон Фюнфкирхен (1709 – 1782), граф от род Фюнфкирхен в Долна Австрия и в Чехия
- Йохан Хуго Франц фон Метерних-Винебург (1710 – 1750), граф на Метерних-Винебург и Байлщайн (1739 – 1750), господар в Кьонигсварт, Шпуркенбург, Найнхайм, Рюдесхайм, Оберее, Поусьор, байлиф на Кохем (на Мозел в Рейнланд-Пфалц), Улмен и Даун, дядо на прочутия канцлер Клеменс фон Метерних (1773 – 1859)
- Франц Карл Лудвиг фон Вид (1710 – 1765), граф на Вид
- Хайнрих Паул Франц II фон Мансфелд-Фордерорт (1712 – 1780), граф на Мансфелд-Фордерорт, 3-ти княз на Мансфелд (1717 – 1780) и 3-ти княз на Фонди (1751)
- Карл Франц фон Неселроде-Ересхофен (1713 – 1798), граф на Неселроде-Ересхофен, господар на Ересхофен в Северен Рейн-Вестфалия, курпфалцски-баварски щатхалтер на Херцогство Юлих-Берг, държавен таен съветник и конференц-министър, амтсман на Щайнбах, канцлер на Юлих-Берг и рицар на Орден „Св. Хубертус“
- Йохан Франц Вилхелм фон Залм-Райфершайт-Дик (1714 – 1775), управляващ граф и алтграф на Залм-Райфершайт в замък Дик в Северен Рейн-Вестфалия
- Франц Филип Адриан фон Хатцфелд-Глайхен-Трахенбург/Трахенберг (1717 – 1779), граф на Глайхен и Трахенбург и от 1741 г. 1. княз на Хатцфелд-Глайхен-Трахенберг, фрайхер на Вилденбург, господар на Кротторф, Шьонщайн, Бланкенхайн, Кранихфелд, Шуп, Лауденбах, Халтенберг, Щетен и Дласковитц
- Франц Лудвиг фон Холнщайн (1723 – 1780), баварски граф и генерал
- Франц Карл фон Ербах-Шьонберг (1724 – 1788), от 1777 г. граф на Ербах-Шьонберг (Оденвалд), господар на Бройберг и генерал-майор в Нидерландия
- Ойген Франц Ервайн Вилхелм Анселм Карл фон Шьонборн-Хойсенщам (1727 – 1801), граф на Шьонборн-Буххайм и Хойзенщам в Хесен
- Кристиан Франц фон Саксония-Кобург-Заалфелд (1730 – 1797), принц на Саксония-Кобург-Заалфелд и генерал-майор на имперската армия
- Франц де Паула Йохан Йозеф Георг фон Валдщайн-Вартенберг (1709 – 1771), бохемски благородник, граф на Валдщайн и Вартенберг и австрийски имперски таен съветник
- Франц Хайнрих Кемерер фон Вормс/Франц Хайнрих фон Далберг (1716 – 1776), германски благородник, „кемерхер“, господар на Вормс в Рейнланд-Пфалц, фрайхер на Далберг при Бад Кройцнах и бургграф на замък Фридберг в Хесен
- Етиен Франсоа, маркиз дьо Стенвил, първи херцог дьо Шоазьол (1719 – 1785), френски офицер и държавник, от 1758 до 1770 г. пръв министър на крал Луи XV
- Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген (1720 – 1765), граф на Хоенцолерн-Хехинген и австрийски императорски фелдмаршал-лейтенант
- Клеменс Франц де Паула, принц Баварски (1722 – 1770), наследствен курпринц на Курфюрство Бавария (1745 – 1770) след смъртта на курфюрст Максимилиан III Йозеф
- Франц Ксавер фон Монфор (1722 – 1780), граф и княз на Монфор (1755 – 1779), последен управляващ от род Монфор, преди графството да бъде взето от Австрия
- Франц-Мориц фон Ласи (1725 – 1801), австрийски офицер, фелдмаршал
- Франц Йозеф I Йохан Адам фон Лихтенщайн (1726 – 1781), 8-и княз на Лихтенщайн (1772 – 1781)
- Франц Антон Евзебиус Карл Гервазиус Георг фон Андлау (1727 – 1792), фрайхер в Елзас/Гранд Ест, фогт на Бирзек в кантон Базел Ландшафт на княжеското епископство Базел, дворцов съветник, господар на Роншамп в Бургундия-Франш Конте
- Франц Ксавер Саксонски (1730 – 1806), граф на Лаузиц, принц на Саксония и Полша, от 1763 до 1768 г. регент (администратор) на Курфюрство Саксония
- Франц де Паула Томас Август Йозеф Йохан Непомук Карл фон Дитрихщайн (1731 – 1813), имперски граф на Дитрихщайн-Николсбург в Моравия, граф на Прошков/Прозкау
- Франц Ксавер фон Харах-Рорау (1732 – 1781), граф на Харах-Рорау-Танхаузен и Куневалд
- Фридрих Франц фон Брауншвайг-Волфенбютел (1732 – 1758), принц от Княжество Брауншвайг-Волфенбютел, херцог на Брауншвайг и Люнебург и пруски генерал-майор
- Йозеф Франц Антон фон Ауершперг (1734 – 1795), граф на Ауершперг, австрийски епископ на Лавант (1760 – 1772), епископ на Гурк в Каринтия (1772 – 1783), кардинал, княжески епископ на Пасау (1784 – 1795)
- Франц Георг Карл Антон фон дер Лайен (1736 – 1775), имперски граф на Хоенгеролдсек (1760 – 1775)
- Филип Франц Вилдерих Непомук фон Валдердорф (1739 – 1810), фрайхер от род Валдердорф и последният княжески епископ на Шпайер (1797 – 1810)
- Леополд III Фридрих Франц фон Анхалт-Десау (1740 – 1817), от 1751 до 1807 г. княз и от 1807 до 1817 г. херцог на Анхалт-Десау
- Франц Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1745 – 1819), принц от Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст, от 1818 до 1819 г. вай-епископ и епископ на Аугсбург, титулярен епископ и епископ на Темпе 1804 г. (в Гърция), също генералвикар на Нойвюртемберг
- Франц Георг Карл Йозеф Йохан Непомук фон Метерних (1746 – 1818), граф, от 1803 г. 1-ви княз на Метерних-Винебург-Оксенхаузен, дипломат и министър на австрийска служба
- Франц II Ксавер фон Залм-Райфершайт (1749 – 1822), алтграф, кардинал, княжески епископ на Гурк (1784 – 1822) в Каринтия, Австрия, и пионер на алпинизма
- Франц Фридрих Антон (1750 – 1806), херцог на Саксония-Кобург-Заалфелд (1800 – 1806), дядо на кралица Виктория и на нейния съпруг принц Алберт
- Франц Фиделис (Фидел) Антон фон Кьонигсег-Ротенфелс (1750 – 1804), граф на Кьонигсег-Ротенфелс
- Франц I фон Ербах-Ербах (1754 – 1823), граф на Ербах и британски-хановерски генерал, баварски генерал-лейтенант на кавалерията, наследствен член на 1-ва Камера на Велико херцогство Хесен (от 17 януари 1820 до 1821), колекционер на антики и археолог
- Фридрих Франц I фон Мекленбур-Шверин (1756 – 1837), херцог (1785 – 1815) и велик херцог на Мекленбург-Шверин (14 юни 1815 – 1837)
- Максимилиан Франц Ксавиер Йозеф Йохан Антон де Паула Венцел Австрийски, като австрийски ерцхерцог Максимилиан II Франц (1756 – 1801), 53-и Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден (1780–1801), архиепископ, курфюрст на Кьолн (1784–1801) и княз-епископ на Мюнстер (1784–1801)
- Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген (1757 – 1844), принц на Хоенцолерн-Хехинген, бургграф на Нюрнберг, граф на Зигмаринген, австрийски генерал, имперски и кралски фелдмаршал, рицар на Златното руно, също таен съветник и кемерер
- Лотар Франц Йозеф фон Хатцфелд (1759 – 1799), граф на Хатцфелд в Хесен
- Франц де Паула Адам Норберт Венцел Лудвиг Валентин фон Валдщайн-Вартенберг (1759 – 1823), бохемски благородник граф на Валдщайн и Вартенберг, ботаник, изследовател, първо е австрийски военен, след това императорски кемерер
- Франц Антон Йохан Георг граф фон Валдерзе (1763 – 1823), граф фон Валдерзе, германски чиновник и писател
- Франц II или Франц I Йозеф Карл (1768 – 1835), последният император на Свещената Римска империя (1792-1806) и първият австрийски император (1804–1835), а също и унгарски и бохемски крал, под името Ференц I
- Франц Филип Йозеф Франц де Паула Мария фон Шьонборн-Буххайм (1768 – 1841), граф на Шьонборн-Буххайм в Австрия
- Франц Сераф Йозеф Карл Йохан Непомук Квирин фон Дитрихщайн-Николсбург-Прозкау-Лесли (1767 – 1854), 8-и имперски княз на Дитрихщайн-Николсбург в Моравия и генерал-майор, граф на Прозкау-Лесли, барон (фрайхер) на Холенбург, Финкенщайн и Талберг
- Йозеф Франц Максимилиан Фердинанд Филип Йохан Антон Габриел Винценц Амброзиус фон Лобковиц (1772 – 1816), 7-и княз от род Лобковиц и последен херцог на Заган (3 май 1786), 1-ви херцог на Роуднице, австрийски и бохемски генерал-майор, меценат на изкуството
- Франц Вилхелм Йозеф Антон фон Залм-Райфершайт-Краутхайм (1772 – 1831), пруски генерал-майор, от 1798 до 1804 г. управляващ имперски граф, от 1804 г. 1-ви княз на Залм-Райфершайт-Краутхайм и Герлахсхайм, племенен господар в Кралство Вюртемберг (до 1826) и Първата камера на Велико херцогство Баден
- Йохан Фридрих Франц Гьолер фон Равенсбург (1772 – 1821), фрайхер, благородник от стария швабски рицарски род Гьолер фон Равенсбург от Крайхгау
- Франц Йозеф Август фон Залм-Райфершайт-Дик (1775 – 1826), княз и алтграф на Залм-Райфершайт в замък Дик в Северен Рейн-Вестфалия.
- Франц Йозеф Антон Карл Хуго фон Залм-Райфершайт-Райц (1776 – 1836), наследствен граф и алтграф на Залм-Райфершайт-Райц в Моравия, индустриалец и природоизследовател
- Франц Ервайн Дамиан Йозеф фон Шьонборн-Визентхайд (1776 – 1840), граф на Шьонборн-Визентхайд в Бавария, германски колекционер, събирач на изкуство, политик
- Франц Август Вилхелм фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (1778 – 1854), принц от Княжество Сайн-Витгенщайн-Берлебург, пруски генерал-майор
- Франц Тадейус Мария Йозеф Антон фон Валдбург-Цайл-Траухбург (1778 – 1845), имперски наследствен „трушсес“, 2-ри княз на Валдбург-Цайл-Траухбург, кралски съсловен господар на Кралство Бавария и Кралство Вюртемберг, наследствен имперски съветник на Баварската корона (26 май 1818), наследствен член на „Първата камера във Вюртемберг“ (25 септември 1819), таен съветник и кемерер във Вюртемберг, 1819 г. президент на „вюртембергското племенно събрание“
- Йохан Франц Карл Лудвиг фон Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн (1779 – 1815), от 1796 г. граф, а от 1801 г. и княз на Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн
- Франц IV Йозеф Карл Амброзиус Станислаус (1779 – 1846), ерцхерцог на Австрия, херцог на Модена и Реджо (1814 – 1846).
- Луи-Жозеф Ксавие Франсоа (1781 – 1789), син на Луи XVI и Мария Антоанета, френски дофин
- Франц Антон/Франтишек де Паула Антонин I фон Тун-Хоенщайн (1786 – 1873), граф на Тун и Хоенщайн
- Франц Йозеф Карл Конрад фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1787 – 1841), 5-и княз на Хоенлое-Шилингсфюрст (1807 – 1841)
- Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген (1790 – 1847), граф на Хоенцолерн-Хехинген
- Франц Хайнрих Георг фон Валдерзе (1791 – 1873), граф на Валдерзе, пруски генерал на кавалерията и губернатор на Берлин
- Йозеф Франц фон Дитрихщайн (1798 – 1858) е 9-и имперски княз на Дитрихщайн-Николсбург (1854 – 1858) в Моравия и генерал-майор, граф на Прозкау-Лесли, барон (фрайхер) на Холенбург, Финкенщайн и Талберг
- Франц Ернст фон Харах-Рорау-Танхаузен (1799 – 1884), граф на Харах-Рорау и Танхаузен в Щирия, рицар на Орден на Златното руно
- Франц Ксавер фон Андлав-Бирзек (1799 – 1876), имперски фрайхер от род Андлау-Бирзек и баденски дипломат
Родени през 19 – 20 век
редактиране- Йохан Ото Магнус Фридрих Фердинанд Франц Йозеф/Ото Франц фон Фюнфкирхен (1800 – 1872), граф на Фюнфкирхен в Щайнабрун и Ной-Руперсдорф в Долна Австрия, юрист в управлението и политик
- Франц Йозеф Фридрих Филир фон Залм-Залм (1801 – 1842), принц от Залм-Залм
- Франц Карл Австрийски (1802 – 1878), ерцхерцог на Австрия, баща на двама императори
- Франц де Паула Гундакар II фон Колоредо-Мансфелд (1802 – 1852), княз на Колоредо-Мансфелд и австрийски фелдмаршал-лейтенант
- Йозеф Франц Хиронимус фон Колоредо-Мансфелд (1813 – 1895), 5-и княз на Колоредо-Мансфелд, австрийски държавник, 1873 г. рицар на Ордена на Златното руно
- Франц Еберхард (XV) Карл Фридрих Лудвиг Вилхелм фон Ербах-Ербах (1818 – 1884), управляващ граф на Ербах-Ербах и Вартенберг-Рот, господар на Бройберг; той е в „Първата камера“ на Велико херцогство Хесен (1834 – 1884), наследствен член на „Камерата на имперските съсловия“ в Бавария (9 декември 1842) и народен представител
- Франц V Фердинанд Геминиан (1819 – 1875), ерцхерцог на Австрия от линията Австрия-Есте, странична линия на род Хабсбург-Лотаринги, последният управляващ херцог на Модена (1846 – 1859)
- Фридрих Франц II фон Мекленбург-Шверин (1823 – 1883), велик херцог на Мекленбург-Шверин (1842 – 1883)
- Франц де Паула фон Соретич (1825 – 1888), австрийски и австро-унгарски аристократ и дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в средата на XIX век
- Вилхелм Франц фон Хабсбург-Лотарингия (1827 – 1894), австро-унгарски ерцхерцог и фелдмаршал, 57-ят Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден
- Франц Йосиф I (1830 – 1916), император на Австрия (1848-1916) и крал на Унгария от (1849-1916)
- Хуго Карл Франц де Паула Теодор фон Залм-Райфершайт-Райц (1832 – 1890), 3-ти княз и алтграф на Залм-Райфершайт-Райц, индустриалец в Моравия
- Франц Ксавер Йозеф Фридрих фон Валдбург-Волфег-Валдзее (1833 – 1906), имперски наследствен трушес, наследствен граф и 3. княз на Валдбург-Волфег-Валдзее
- Франц Паул Карл Лудвиг Александер фон Тек (1837 – 1900), граф на Хоенщайн в Австрия, от 1 декември 1863 г. 1. принц фон Тек и от 16 септември 1871 г. 1-ви херцог на Тек в Кралство Вюртемберг
- Франц Албрехт Йохан Алойз Нотгер фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (1847 – 1916), от 1882 г. княз на Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг и племенен господар
- Франц I (Лихтенщайн) (1853 – 1938), княз на Лихтенщайн (1929-1938)
- Франц Фердинанд (1863 – 1914), ерцхерцог на Австрия-Есте и наследник на австро-унгарския трон
- Франц Йосиф фон Батенберг (1861 – 1924), германски принц, най-малкият син на принц Александър фон Хесен-Дармщадт и Юлия фон Хауке и брат на българския княз Александър I Батенберг
- Франц Фердинанд Карл Лудвиг Йосиф фон Хабсбург, ерцхерцог д’Есте (1863 – 1914), племенник на австро-унгарския император Франц-Йосиф и наследник на австро-унгарския трон от 1896 г.
- Ото Франц Йозеф Австрийски, нар. Красивия ерцхерцог“ (1865 – 1906), автрийски ерцхерцог, баща на австрийския император Карл I
- Франц Салватор Мария Йозеф Фердинанд Карл Леополд Антон фон Падуа Йохан Баптист Януариус Алойз Гонзага Раниер Бенедикт Австрийски-Тоскана (1866 – 1939), ерцхерцог на Австрия и принц на Тоскана и кастелан на Валзе, Австрия
- Франц Мария Луитполд Баварски (1875 – 1957), принц на Бавария и генерал-майор на баварската армия
- Фридрих Франц Августин Мария фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1879 – 1958), австро-унгарски благородник, принц от Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст
- Франц Йозеф Максимилиан Мария Антониус Игнациус Ламорал фон Турн и Таксис (1893 – 1971), наследствен принц до 1918 г. и 9-и княз на Турн и Таксис от 22 януари 1952 г. до смъртта си.
- Франц Бонавентура Адалберт Мария Баварски (р. 1933), от 1996 г. херцог, глава на Дом Вителсбахи, бившата владетелска фамилия на Кралство Бавария
Други
редактиранеРодени през 12 – 15 век
редактиране- Франциск от Асизи (1181 или 1182–1226), основател на католическия Францискански орден
- Франческо Петрарка (1304 – 1374), италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист, наред с Данте Алигиери смятан за един от основоположниците на Ренесанса
- Франческо ди Сеня (14 век) – италиански художник от Сиенската школа
- Франческо Бусоне да Карманьола (ок. 1385 – 1432), италиански кондотиер
- Франческо Скуарчоне (ок. 1397 – ок. 1468), италиански рененсансов художник от Падуа
- Свети Франциск от Паола (1416 – 1507), католически светец, основател на Минимския орден
- Франческо Сасети (1421 – 1490), италиански банкер и меценат, произхождащ от фамилията Сасети от Флоренция
- Франсоа Вийон (1431 – 1463), един от последните поети на Средновековието
- Франческо Колона (1433 – 1527), италиански доминиканец
- Франческо ди Джорджо (1439-1501), италиански архитект, инженер и художник, представител е на Сиенската школа
- Франческо Ботичини (1446 – 1498), италиански художник
- Франческо Франча, роден Франческо Райболини, нар. Ил Франча (1447 – 1517), италиански художник, златар и изработчик на медальони в епохата на Ренесанса, основател е на Болонската школа по живопис
- Франсоа Савойски (1454 – 1490), от 1483 г. до смъртта си архиепископ на архиепархия Ош във Франция и от 1484 г. администратор (епископ) на епископство Женева
- Франческо Мороне (1470/1472 – 1529), италиански художник
- Франсиско Писаро (1478 – 1541), испански авантюрист, конкистадор, завладял империята на инките и основал град Лима
- Франсоа Рабле (1494 – 1553), френски ренесансов писател, автор на „Гаргантюа и Пантагрюел“
- Франческо Канова да Милано (1497–1543), италиански лютеист и композитор
Родени през 16 – 17 век
редактиране- Франческо Пармиджанино (1503 – 1540), италиански художник и гравьор, един от най-известните представители на маниеризма
- Франциск Ксаверий (1506 – 1552), католически мисионер
- Франсиско Васкес де Коронадо (1510 – 1554), испански конкистадор и изследовател, откривател на Скалистите планини и Гранд Каньон на река Колорадо
- Франческо Салвиати или Франческо Роси (1510 – 1563), италиански художник през Маниеризма, работил преди всичко в Рим, Флоренция, Болоня и Венеция
- Франческо III Гондзага (1533 – 1550) от 1540 г. херцог на Мантуа и като Франческо I маркграф на Монферат
- Франсоа Виет (1540 – 1603), френски математик, който е известен с алгебричните формули, носещи неговото име
- Франсоа Раваяк (1578 – 1610), религиозен фанатик, убиец на крал Анри IV
- Франческо Албани (1578–1660), италиански художник, представител на Болонската художествена школа
- Франсиско Гомес де Кеведо и Вилиегас (1580 – 1645), испански писател, смятан за най-значимият испански поет от епохата на Барока и най-добрият сатирик в испанската литература
- Франческо Барберини-старши (1597 – 1679), италиански кардинал
- Франсиско де Сурбаран (1598 – 1664), испански художник от времето на Златния век на Испания, представител на Севилската школа
- Франческо Боромини (1599–1667), швейцарски скулптор и архитект
- Франсоа Тийсен или Франс Тийс (16 век – 1638), холандски мореплавател, изследовател на Австралия
- Франческо Кавали (1602–1676), италиански композитор от музикалния период на Ранния барок
- Херцог Франсоа дьо Ларошфуко (1613 – 1680), един от големите майстори в областта на художествената проза
- Франческо (Франьо) Соймирович (Свимирович) (1614 – 1673), български католически духовник
- Франческо Марканич (? – 1660-те), чипровски княз, златар
- Франческо Мария Грималди (1618–1663), италиански математик и физик
- Франческо Реди (1626 – 1697), италиански лекар, натуралист и поет
- Франсоа дьо Бланшфор, маркиз дьо Креки (1629 – 1687), френски маршал от епохата на Луи XIV
- Франсоа Вател (1631 – 1671), френски готвач, създател е на прочутия крем Шантийи
- Франсоа-Луи Русле, маркиз дьо Шаторено, също и Шато-Рено (1637 – 1716), френски корсар, вицеадмирал и маршал
- Франческо Солимена, нар. още Игуменът Чичо (1657 – 1747), италиански художник и архитект
- Франческо II д’Есте (1660 – 1694), херцог на Модена и Реджо (1662 – 1694)
- Гийом Франсоа Антоан дьо Лопитал (1661 – 1704), маркиз, френски учен, математик, член на Парижката академия на науките
- Франсоа Купрен (1668 – 1733), френски бароков композитор, органист и чембалист, известен е като „Големия Купрен“
- Франческо Гаспарини (1668 – 1727), италиански бароков композитор и педагог
- Шарл-Франсоа Панар (1689 – 1765), френски поет, драматург и сатирик
- Франсоа Кене (1694 – 1774), френски учен и икономист
- Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтѐр (1694 – 1778), френски писател и философ, символ на епохата на Просвещението
- Франческо де Мура (1696 – 1782), италиански художник, представител на Неаполитанската школа по живопис
- Бартоломео Франческо Растрели (1697 – 1771), руски архитект, италиански граф, академик по архитектура в Императорската художествена академия, създател е на Елисаветинския барок
Родени през 18 век
редактиране- Франсоа Буше (1703 – 1770), френски художник от 18 век, директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV, виден представител е на стила Рококо
- Франц-Ксавер Иван де Пеячевич, известен също като Матей III Франц Ксавер Пеячевич (1707 – 1781), учен, духовник, историк и писател с българо-хърватски произход, от католическата чипровска фамилия Пеячевичи
- Франц Мария Епинус (1724 – 1892), германски физик, математик и натурфилософ, автор е на изследвания в областта на електричеството, магнетизма, теорията на топлината, астрономията, оптиката и механиката
- Франсоа-Андре Даникан Филидор (1726 – 1795), сред най-силните шахматисти през втората половина на 18 век
- Франц Йозеф Хайдн (1732 – 1809), австрийски композитор
- Фридрих Антон Месмер (1734 – 1815), германски лечител, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм
- Франсоа Етиен Кристоф Келерман (1735 – 1820), френски маршал от епохата на Революционните и Наполеоновите войни
- Жак Франсоа Дюгомие (1738 – 1794), френски офицер, дивизионен генерал
- Франсиско Ерменежилдо Томас Гарсес (1738 – 1781), испански францискански мисионер, изследовател на Северозападно Мексико и сегашните американски щати Аризона и Калифорния
- Шарл Франсоа Дюмурие (1739 – 1823), френски генерал, който печели победи за французите по време на Френската революция, но след това дезертира при австрийците
- Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (1740 – 1814), френски маркиз, писател и политик
- Франческо Мария Ферери (1740 – 1813), първи никополски епископ от ордена на отците пасионисти
- Жан-Франсоа дьо Гало Лаперуз (1741 –1788), френски морски офицер и изследовател, чиято експедиция изчезва в Океания
- Франсоа-Доминик Тусен Лувертюр (1743 – 1803), водач на Хаитянското въстание на робите от 1791 г. и основна фигура в последвалите борби
- Пиер Франсоа Андре Мешен (1744 – 1804), френски астроном и геодезист, който заедно с Шарл Месие изучава дълбоки небесни обекти и комети
- Франсоа-Андре Венсан (1746 – 1816), френски художник неокласицист
- Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (1746 – 1828), испански живописец и график, дворцов художник
- Франц Шюц (1751 – 1781), германски художник
- Франческо Бианки (1752 – 1810), италиански диригент и композитор, написал около 90 опери, които се отличават с приятен и мелодичен стил
- Клод-Франсоа дьо Мале (1754 – 1812), френски военачалник, бригаден генерал от 13 август 1799 г., организирал и оглавил неуспешен републикански опит за преврат срещу император Наполеон през 1812 г. по време на отстъплението на Великата армия от Русия
- Франц Йозеф Гал (1758 – 1828), немски лекар-анатом, който основава един от най-оспорваните клонове на съвременната невронаука – френологията
- Франсоа Ноел Бабьоф, известен като Гракх Бабьоф (1760 – 1797), френски революционер, утопист комунист
- Франсоа-Рене, виконт дьо Шатобриан (1768 – 1848), виден френски писател, представител на френския Романтизъм и политик
- Барон Франсоа-Паскал-Симон Жерар (1770 – 1837), френски художник, представител на Неокласицизма
- Франсоа Пуквил (1770 – 1838), френски дипломат, учен и пътешественик
- Франсоа Мари Шарл Фурие (1772 – 1837), френски философ и утопичен социалист
- Франсоа Луи, граф Фурние-Сарловез (1773 – 1827), генерал на Френската империя, участник в революционните и Наполеоновите войни
- Франсоа Мари Доден (1776 – 1803), френски зоолог, работил главно в областта на орнитологията и херпетологията
- Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел (1776 – 1854), френски ботаник и политик, основоположник на растителната цитология и физиология
- Жан-Франсоа Льо Гонидек (1775 – 1838), френски езиковед
- Даниел-Франсоа-Еспри Обер (1782 – 1871), френски композитор, един от най-големите представители на френската романтична и комична опера от първата половина на 18 век
- Франсоа Жан Доминик Араго (1786 – 1853), френски физик, политик, математик и астроном, министър-председател на Франция от 9 май до 24 юни 1848 г.
- Франсоа Пиер Гийом Гизо (1787 – 1874), френски политик и историк, изявен привърженик на конституционната монархия и водеща фигура в управлението на Франция между 1830 и 1848 г.
- Франц Ксафер Габелсбергер (1789 – 1849), немски стенограф, основател на модерната графична стенография, приспособена за различни езици
- Жан-Франсоа Шамполион (1790 – 1832), френски историк – ориенталист и лингвист, основател на египтологията и професор по египтология в Парижкия университет
- Франц Грилпарцер (1791 – 1872), австрийски поет, новелист и драматург
- Франческо Айец (1791–1882), италиански художник
- Франц Боп (1791 – 1867), германски езиковед, професор в Берлинския университет (1821-64), член на Пруската академия на науките (от 1822), открива сродни системи на езиците на индогерманското езиково семейство и така открива сравнителното езикознание
- Франц Адолф Бервалд (1796 – 1868), шведски композитор, представител на Романтизма
- Франц Адолф Фридрих Шобер, от 1801 г. фон Шобер (1796 – 1882), австрийски поет, либретист, литограф, актьор във Вроцлав и легационсрат във Ваймар
- Франц Шуберт (1797 – 1828), австрийски композитор от късната класическа и ранната романтична епоха, един от най-видните представители на Виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката
- Франц Ернст Нойман (1798 – 1895), немски физик, минералог, кристалограф, професор в Университета в Кьонигсберг
- Франсоа Мажанди (1783 – 1855), френски лекар-физиолог, пионер на експерименталната физиология
Родени през 19 век
редактиране- Франсоа Бушо (1800 – 1842), френски художник
- Франце Прешерн (1800 – 1849), словенски поет, представител на Романтизма
- Франческо Доменико Рейнауди (1808 – 1893), католически архиепископ и депутат по право в Областното събрание на Източна Румелия
- Доминик Франциск Мартилети (Доменико Мартилети) (1810 – 1883), свещеник, музикален педагог и диригент
- Франсоа Аший Базен (1811 – 1888), френски генерал от 1864 г., маршал на Франция
- Ференц Лист или Франц Лист (1811 – 1886), унгарски композитор
- Франсоа Луи Номпар дьо Комон Ла Форс, граф на Кастелно, известен също като Франсис дьо Кастелно, Франсоа Лапорт, Франсоа Дьолапорт (1812 – 1889), е френски дипломат, пътешественик-изследовател, учен-натуралист (ботаник, ентомолог)
- Франц (Франьо, Франтишек) Миклошич (1813 – 1891), политик и езиковед от Австрийската империя и Австро-Унгария от словенски произход, първият виден представител на австрийската славистика
- Жан-Франсоа Миле (1814 – 1875), френски художник, представител на Реализма и Барбизонската школа
- Франц Захер (1816 – 1907), австрийски сладкар от еврейски произход, известен най-вече като създател на световноизвестната шоколадова торта Захер
- Шарл Франсоа Гуно (1818 – 1893), френски композитор
- Франц фон Супе (1819 – 1895), австрийски композитор
- Франц фон Ленбах (1836 – 1904), от 1882 г. – рицар фон Ленбах, германски художник, един от най-известните художници в Германия и Австрия по времето
- Мари Франсоа Сади Карно (1837 – 1894), френски политик
- Франц Клеменс Брентано (1838 – 1917), германски философ и психолог
- Рене Франсоа Арман Прюдом, известен като Сюли Прюдом (1839 – 1907), френски поет и есеист, носител на Нобелова награда за литература за 1901 г.
- Мари Жозеф Франсоа Гарние (Франсис Гарние) (1839 – 1873), френски флотски офицер, изследовател на Индокитай
- Жак Франсоа-Анатол Тибо, известен като Анатол Франс (1844 – 1924), френския писател
- Франц Тоула (1845 – 1920), австрийски геолог и един от изследователите на България
- Франц Хитил (1846 – 1899), чешки агроном и популяризатор на културното земеделие в България
- Франц Швестка (1848 – 1883), чешки композитор и концертмайстор
- Франсоа Виктор Алфонс Олар (1849 – 1928), френски историк и общественик
- Франц Щрос (1851 – 1917), чешки музикант в България
- Курт фон Франсоа (1852 – 1931), германски военен и политически деятел, изследовател, топограф и колонизатор на Африка
- Франсиско Паскасио Морено (1852 – 1919), аржентински географ, изследовател на Патагония
- Франц Милде (1852 – 1924), чешки майстор-пивовар и предприемач, акционер и ръководител на Българско пивоварно дружество Шумен - Русе в град Шумен
- Франц Конрад фон Хьотцендорф (1852 – 1925), австро-унгарски военачалник, фактически командващ войските на Двойната монархия по време на Първата световна война
- Франц Боас (1858 – 1942), германо-американски антрополог, лингвист, етнолог и естествоизпитател, сред основателите на съвременната антропология
- Мари Франсоа Жозеф Клозел (1860 – 1918), френски изследовател, колониален администратор, генерал-губернатор на Френска Западна Африка
- Франц фон Щук (1863 – 1928), германски художник, привърженик на естетиката на символизма и експресионизма, един от водещите художници на Сецесиона в Мюнхен
- Франц Фриц Алберт Залбах (1866 – 1942), германски инженер, проектирал водната кула в квартал „Лозенец“, София
- Франческо Чилеа (също Силеа) (1866 – 1950), италиански композитор, известен най-вече с оперите си „Арлезианката“ и „Адриана Лекуврьор“
- Франсиско Ларго Кабайеро (1869 – 1946), испански политик и синдикалист, един от историческите лидери на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) и на Общия съюз на трудещите се (UGT)
- Франц Лехар (1870 – 1948), унгарски композитор
- Франц Шмит (1874 – 1939), австрийски композитор
- Франц Душек (), чешки фотограф, известен като военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Франц Шлегелбергер (1876 – 1970), германски съдия, политик, държавен секретар и райхсминистър на правосъдието (RMJ) между 30 януари 1941 и 19 август 1942 г.
- Франц Риклин (1978 – 1938), швейцарски психиатър
- Франц Йозеф Херман Михел Мария фон Папен (1879 – 1969), германски политик, държавник и дипломат
- Франц Райхелт (1879 – 1912), френски шивач от австрийски произход, изобретател и пионер в парашутизма
- Франц Марк (1880 – 1916), един от водещите германски художници-експресионисти
- Жан-Луи Ксавие Франсоа Дарлан (1881 – 1942), френски военен и политически деец от периода на Втората световна война
- Франц Хеленс (1881 – 1972), плодовит белгийски писател-романист, поет и литературен критик
- Франц Зелте (1882 – 1947), държавник в Нацистка Германия, райхсминистър на труда (1933 – 1945), обергрупенфюрер от СС/СА (1933), райхскомисар на Службата за трудова повинност и пруски държавен съветник
- Франц Кафка (1883 – 1924), немски писател
- Виктор Франц Хес (1883 – 1964), американски физик от австрийски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1936 г.
- Франц Набъл (1883 – 1974), австрийски драматург и белетрист
- Франц Халдер (1884 – 1972), немски генерал, началник на Генералния щаб на германската армия от 1938 до септември 1942 г.
- Франц Бьоме (1885 – 1957), високопоставен офицер, служил в австрийската и германската армия по време на Първата и Втората световна война
- Франсоа Мориак (1885 – 1970), френски писател, смятан за един от най-значимите католически автори на 20 век
- Франц Верфел (1890 – 1945), австрийски поет, романист, драматург и есеист
- Франческо Галони (1890 – 1976), италиански католически духовник, ватикански дипломат и бивш нунций в България през периода 1945 – 1949 г.
- Франсиско Паулино Ерменехилдо Теодуло Франко и Баамонде Салгадо Пардо, нар. накратко Франсиско Франко (1892 – 1975), действителен владетел и по-късно официален държавен глава, първо на части от Испания от октомври 1936 г., и след това на цяла Испания от 1939 г. до смъртта си през 1975 г.
- Франц Гейбриъл Александер (1891 – 1964), унгаро-американски психоаналитик и лекар, един от основателите на психосоматичната медицина и психоаналитичната криминология
- Франц Бабингер (1891 – 1967), германски историк и един от пионерите на специалността тюркология
- Франц Грисбах (1892 – 1984), немски генерал-майор, служещ по време на Втората световна война
- Франц Шимкунас (1897 – 1968), съветски футболист, вратар
- Франц Беке (1898 – 1978), немски офицер и танков ас, известен с командването си тежките танкови части през Втората световна война
- Франц Йозеф Йонас (1899 – 1974), австрийски политик, президент на Австрия в периода 1965 – 1974 г.
Родени през 20 век
редактиране- Франц Кьолер (1901 – 1982), австрийски футболист и треньор, трикратен шампион на България като наставник на Славия (София)
- Франц Цирайс (1905 – 1945), германски офицер от СС.
- Франсиско Колоане (1910 – 2002), чилийски писател на произведения в жанра драма и мемоари
- Франц „Бимбо“ Биндер (1911 – 1989), австрийски футболист
- Пиер-Франсоа-Мари-Луис Бул (1912 – 1994), френски писател на научна фантастика
- Франц Йозеф Щраус (1915 – 1988), немски политик
- Франсоа Шаму (1915 – 2007), френски елинист и археолог, член на Академия за надписи и художествена проза
- Мари-Луиз фон Франц (1915 – 1998), швейцарска психоложка, ученик и последовател на Карл Юнг, автор на множество трудове по аналитична психология
- Франц Йозеф Щраус (1915 – 1988), германски политик, консерватор, член на Християнсоциалния съюз, чийто председател е от 1961 г. до смъртта си
- Франсоа Митеран (1916 – 1996), френски политик, президент на Франция от 21 май 1981 до 17 май 1995 г.
- Франц Нонов (1916 – 2001), български католически духовник, капуцин
- Франц Каспар (1916 – 1977), швейцарски етнограф и писател на произведения в жанра детска литература и пътепис
- Франсоа Перие (1919 – 2002), френски актьор
- Франсоа Жакоб (1920 – 2013), френски микробиолог и генетик, нобелов лауреат за физиология за 1965 г.
- Франсоа Пикар (1921 – 1996), бивш пилот от Формула 1
- Франческо Рози (1922–2015), италиански режисьор
- Франсоа Перие (1922 – 1990), френски лекар, психиатър и психоаналитик
- Франческо Корао (1922 – 1994), италиански лекар и психоаналитик
- Франц Фюман, пълно име Франц Антония Йозеф Рудолф Мария Фюман (1922 – 1984), германски писател, сред най-значимите литературни творци от Източна Германия
- Франц Карл Щанцел (р. 1923), австрийски литературен теоретик и историк, англицист
- Жан-Франсоа Лиотар (1924 – 1998), френски философ и литературен теоретик
- Франц Фанон (1925 – 1961), революционер, писател, философ, идеолог на Алжирската революция
- Франсоа Фюре (1927 – 1997), френски историк
- Франсоа Нурисие (1927 – 2011), френски журналист, литературен критик и писател на произведения в жанра драма и мемоари
- Франческо Косига (1928 – 2010), италиански политик от партията Християнска демокрация
- Франсоа Чън (р. 1929), китайско-френски калиграф, преводач, поет и писател на произведения в жанра драма, поезия и документалистика
- Франц Йозеф Дегенхарт (1931 – 2011), немски белетрист, автор на песни и известен юрист
- Франсоа Англер (р. 1932), белгийски физик теоретик, носител на Нобелова награда за физика за 2013 г.
- Франсоа̀ Ролан Трюфо (1932 – 1984), френски режисьор, сценарист, продуцент, актьор и филмов критик, сред създателите на френската Нова вълна
- Франц Митов (1933 – 2015), български хирург, професор
- Франциск (р. 1936), до избирането му Хорхе Марио Берголио, е папа от 13 март 2013 г.
- Франц Враницки (р. 1937), австрийски икономист, политик и банкер, федерален канцлер на Австрия (1986 – 1997) и (1988 – 1997), председател на Австрийската социалдемократическа партия (АСДП)
- Клод Франсоа (1939 – 1978), френски певец
- Франц Мюнтеферинг (р. 1940), немски политик
- Франческо Ричи Бити (р. 1942), италиански спортен функционер, президент на Международната тенис федерация и член на МОК
- Франсоа Инар (1941 – 2008), френски историк, специалист по Древен Рим. известен със задълбочените си изследвания относно Римската република
- Франческо Ричи Бити (р. 1942), италиански спортен служител
- Франц-Йозеф Хьониг (р. 1942), известен и с прякора Буби, бивш германски футболист
- Франсоа Мазе (р. 1943), бивш пилот от Формула 1
- Франсоа Миго (р. 1944), бивш пилот от Формула 1
- Франсоа Север (р. 1944), френски пилот от Формула 1
- Франц Инерхофер (1944 – 2002), австрийски белетрист и драматург
- Франц Антон Бекенбауер (р. 1945), германски състезател и треньор по футбол, защитник
- Франсоа Артог (р. 1946), френски историк, чиито изследвания са в областта на интелектуалната история на Древна Гърция и историята на историографията
- Франц Ксавер Крьоц (р. 1946), немски писател, поет, драматург, режисьор и актьор
- Жан-Франсоа Паро (1946 – 2018), френски професионален дипломат и писател, автор на произведения в жанровете исторически трилър и криминален роман
- Франсиско Варела (1946 – 2001), чилийски изследовател, чиито интердисциплинарни постижения обогатяват биофизиката, неврологията, епистемологията и философията
- Франц Фишлер (р. 1946), политик от Австрийската народна партия, еврокомисар в сферата на земеделието, аграрното развитие и риболова (1995 – 2004)
- Фредерик Франсоа (р. 1950), белгийски певец
- Франсоа Дос (р. 1950), френски историк и епистемолог, специалист по история на идеите
- Фрасоа Рене Жан Люсиен Байру (р. 1951), френски центристки политик
- Франсоа Жулиен (р. 1951), френски философ, социолог и китаист
- Франсоа Берлеан (р. 1952), френски актьор
- Франческо Грациани (р. 1952), италиански футболист, нападател
- Франц Йозеф Чернин (р. 1952), австрийски поет, есеист и афорист
- Франц Кламер (р. 1953), състезател по ски алпийски дисциплини от Австрия, олимпийски шампион и носител на световната купа по ски в дисциплината „спускане“.
- Франсоа Фийон (р. 1954), френски политик от партията Републиканците, министър-председател на Франция през 2007 – 2012 г.
- Франсоа Жерар Жорж Никола Оланд (р. 1954), френски политик, седми президент на Френската република и общо 24-ти президент на Франция
- Франсоа Есно (р. 1956), бивш пилот от Формула 1
- Франц Тос (р. 1956), директор на тима от Формула 1 – Скудерия Торо Росо
- Жан-Франсоа Клервоа (р. 1958), френски инженер и астронавт (също и на ЕКА), участник в три полета с космическата совалка „Спейс Шатъл“
- Франческо Наполи (р. 1958), италиански певец, пианист и китарист
- Франсоа Шо (р. 1959), камбоджанско-американски актьор; най-известната му роля е тази на д-р Пиер Чанг в сериала „Изгубени“
- Франц Фибок (р. 1960), първият космонавт от Австрия, извършил космически полет на орбиталната станция „Мир“.
- Франсоа-Анри Пино (р. 1962), френски бизнесмен и главен изпълнителен директор на PPR, син на Франсоа Пино
- Франческо Фиорети (р. 1962), италиански писател на произведения в жанра исторически трилър
- Франц Коков (1963 – 2008), български икономист и дългогодишен кмет на град Раковски, подкрепян от партиите СДС, НДСВ и ГЕРБ.
- Жан-Франсоа Копе (р. 1964), френски политик, лидер на партията Съюз за народно движение от 2010 г.
- Франсоа Озон (р. 1967), френски режисьор
- Франсоа „Франс“ Бота (р. 1968), нар. „Белия Бизон“, южноафрикански професионален боксьор и кикбоксьор
- Еузебио Ди Франческо (р. 1969), бивш италиански футболист, играл като полузащитник, и настоящ старши треньор
- Франческо Толдо (р. 1971), бивш италиански футболист, вратар
- Франческо Тоти (р. 1976), италиански футболист
- Жан-Франсоа Есига (р. 1982), френски волейболист, либеро, състезател в националния отбор на Франция
- Франческо Габани (р. 1982), италиански певец
- Франсоа-Анри Дезерабл (р. 1987), френски писател, бивш професионален състезател по хокей на лед
- Франческо Йейтс (р. 1995), канадски певец и текстописец
Географски обекти
редактиране- Франсоа (село), село във Франция
- Окръг Сейнт Франсоа, окръг в щата Мисури, САЩ
- Сан Франсиско, град и окръжен център на едноименния окръг в щата Калифорния, САЩ
- Сан Франсиско, голям залив в Калифорния, САЩ, отворен към Тихия океан
- Сан Франческо ал Кампо, малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия
- Сао Франсиско, река в Бразилия с дължина от 2830 км, най-дългата река, която протича само на територията на Бразилия и четвъртата по дължина в Бразилия и Южна Америка
- Сан Франсиско де Кито, столицата на Еквадор
Други
редактиране- Ваза Франсоа, голям волутен кратер, украсен в стила на чернофигурната вазопис, датиран около 570 – 560 г. пр.н.е.
- Сан Франческо, католическа църква в град Асизи, Италия, главната църква на Францисканския орден
- Сан Франческо, паметник на раннохристиянското изкуство и архитектура в град Равена, Италия
- Заливен мост Сан Франциско – Оукланд, известен също като мост „Джеймс (Слънчевия Джим) Ролф“, платен мост, прекосяващ Залива Сан Франциско и свързващ градовете Сан Франциско и Оукланд в щата Калифорния, САЩ
- Пристанище „Сан Франциско“, пристанище на Тихоокеанското крайбрежие на САЩ, в град Сан Франциско, щата Калифорния
- Сейнт Франсис Уд, квартал в Югозападен Сан Франциско
- „Сан Франциско Кроникъл“, всекидневник с най-голям тираж в Сан Франциско и Северна Калифорния
- „Сан Франциско“, ежемесечно американско списание, посветено на санфранциската култура
- „Сан Франциско Бей Гардиън“, безплатен алтернативен вестник, издаван в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ
- Сан Франциско Фортинайнърс, за кратко Фортинайнърс, професионален отбор по американски футбол, играещ в Националната лига по американски футбол на САЩ
- „Сан Франциско Джайънтс“ с прозвище „Гигантите“, професионален американски бейзболен отбор от Професионалната бейзболна лига на САЩ
- Катедрален събор „Свети Франциск Ксаверий“ (Фарний кастьол), действащ бароков католически храм в град Гродно, сред 3-те най-ценни католически архитектурно-исторически паметници в Беларус
- Сан Франциско, бронепалубен крайцер на ВМС на САЩ
- Франц Набъл, международна литературна награда, учредена през 1975 г. от град Грац, присъждаща се на всеки две години.
- Франц Грилпарцер, литературна награда, учредена през 1872 г. от годеницата на писателя Катарина Фрьолих за 80-ата годишнина на Франц Грилпарцер
- Франц Кафка, международна литературна награда, учредена през 2001 г. от Дружеството „Франц Кафка“ съвместно с Общината на Прага, Чехия в памет на живелия в града немскоезичен писател Франц Кафка
- Франц Кафка, международна литературна награда, присъжда се от 1979 до 2001 г. на всеки две години от град Клостернойбург и австрийското Дружество Франц Кафка.
- Франц Теодор Чокор, литературната награда, учредена през 1970 г. от австрийския ПЕН клуб и се присъжда на неравномерни периоди за цялостно творчество
- Франц Фердинанд, инди рок-група, която е формирана в Глазгоу, Шотландия през 2001 г.
- „Франческо Феручио“, броненосен крайцер от типа „Джузепе Гарибалди“ на Реджия Марина от началото на 20 век.
Вижте също
редактиранеБележки
редактиранеТази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия. Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия. |