Франциск от Асизи

(пренасочване от Франциск Асизки)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Франциск.

Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните – на патронния му празник – 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.

Свети Франциск от Асизи
Francesco
италиански духовник
Роден
предполага се 24 юни 1182 г.
Починал
3 октомври 1226 г. (44 г.)
ПогребанСвети Франциск, Италия
ЕтносИталианци[1]
РелигияКатолическа църква[1]
католицизъм[1]
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСредновековна философия
ИнтересиХристиянска теология
Семейство
Съпруганяма[1]
Свети Франциск от Асизи в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. Той точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен „Alter Christus“ – „Втори Христос“.

Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.

Биография

редактиране

Франческо ди Пиетро ди Бернардоне се ражда в заможно семейство на търговец в гр. Асизи, а майка му вероятно е от Франция[2]. Момчето изучава латински и френски и живо се интересува от провансалската култура на трубадурите. Като младеж е признат водач на връстниците си в града.

През 1202 г. участва във войната между Асизи и Перуджа и попада в плен, а след като го освобождават, се разболява сериозно. Опитва да се присъедини към папските войски срещу Фридрих II в Апулия, но по пътя получава видение, което го кара да се върне[2]. Първоначално го разчита като „възстановяване на църквата (сградата) в Асизи“, но по-късно го разбира по-мащабно, че трябва „да съгради наново небесния град“.[3] Това го кара да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Започва да раздава имуществото си така щедро, че баща му е принуден да го лиши от наследство. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.

Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато дяволът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в розов храст. Друга прочута история е тази за разпнатия серафим, който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите стигмати.

На него е кръстена най-старата сграда в Сан Франциско, САЩ – църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.

Молитвата на Свети Франциск

редактиране
 
Fioretti

Молитва на Св. Франциск

Господи! Направи ме оръдие на своя мир:
там, където вилнее омраза, нека посея любов;
там, където кървят рани – милост;
там, където разяжда съмнение – вяра,
там, където гнети отчаяние – надежда,
където владее тъма – светлина,
там, където съсипва горест – радост.

О, Боже Всемогъщи! Дай ми
да не очаквам утеха, а да утешавам;
да не очаквам разбиране, а да разбирам;
да не очаквам обич, а да обичам!

Защото само давайки, получаваме,
само поради прошката сме опростени,
и само в смъртта на себичния „аз“
се раждаме за вечен живот.

Превод: Константин Димитров

В България

редактиране

В България има три храма и един манастир, посветени на Свети Франциск от Асизи[4]. В София се намира мъжкият манастир и едноименната черква „Свети Франциск от Асизи“, които са част от източнокатолическата (униатска) църква в България.

В град Белозем се намира също черква, посветена на Свети Франциск, като храмът е част от Софийско-пловдивската епархия на Католическата църква от латински обред.

В София се намира гробищният параклис „Свети Франциск“, който е общ за католиците от латински и от източен обред.

 
Църквта „Св. Франциск от Асизи“, София

Последователи

редактиране

Света Киара

  • Св. Франциск Ассизский. Сочинения. В 5 т. Т. 1. М., 1995.
  • Цветочки Святого Франциска Ассизского: Сборник: Переводы. Сост. Стогов И. СПб., Амфора, 2006 (Александрийская библиотека).

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б в г encyklopedia.pwn.pl
  2. а б Lawrence Cunningham Ignatius Charles Brady. Saint Francis of Assisi // Encyclopedia Britannica. 2 декември 2019. Посетен на 4 февруари 2020. (на английски)
  3. Кларк, Кенет. Цивилизацията. София, Български художник, 1977. с. 96.
  4. Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Посетен на 2024-06-17.
  • Георгий (Ярошевский), иером. Стигматизация. – Вера и разум, 1904. Т. 1. Ч. 2. С. 623 – 634 (отд. изд.: Калуга, 1914).
  • Августин (Никитин), архим. „Цветочки“ святого Францисска Ассизкого на российской земле. – В: Цветочки славного мессера Святого Францисска и его братьев. СПб. 2000, с. 405 – 428.
  • Бекорюков, А., диакон. Франциск Ассизский и католическая святость. М., Изд. Сретенского монастыря. 2001.
  • Самарина, М. С. Франциск Ассизский и его наследие: от истоков к современности. СПб., Издательство Санкт-Петербургского университета, 2008.
  • Т.А. Касаткина. Франциск и францисканство в творчестве Ф. М. Достоевского: о структуре образа в произведениях писателя. – Францисканские чтения 2006. Святой Франциск и Россия. Изд-во Санкт-Петербургского университета, 2008, 139 – 154.
  • Клеман, Оливие. Свети Франциск Асизки и Православната църква. Няколко разсъждения. – Християнство и култура, 2011, № 7.