Франциск от Паола
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Франциск.
Свети Франциск от Паола (на латински: Franciscus de Paula) е католически светец, основател на Ордена на минимите.
Франциск от Паола Franciscus de Paula | |
католически светец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Франция |
Религия | Католическа църква[1] |
Канонизация | |
Почитан в | Римокатолическа църква |
Канонизация | 1519 г. от папа Лъв Х |
Празник | 2 април (Общ римски календар) |
Покровителство | Калабрия, моряци, лодкари |
Франциск от Паола в Общомедия |
Биография
редактиранеСвети Франциск от Паола е роден в гр.Паола в Калабрия, който през този период е в състава на Неаполитанското кралство. Обучава се в роздния си град при монаси-францисканци. Съгласно житието му, на 13-годишна възраст прекарва около едно година в манастир, след което заедно с родителите си извършва поклонническо посещение в Асизи. След завръщането си в Паола става отшелник и се заселва в отдалечена пещера, където живее в уединение и молитви около 6 години.
Около 1435 г. към него се присъединяват последователи и Франциск основава общност, която получава името „Отшелници на Свети Франциск Асизки“. Числото на учениците му се увеличава и Франциск и последователите му основават манастири в Патерно през 1444 г. и в Милацо (Сицилия) през 1469 г.
През 1474 г. папа Сикст IV утвърждава новия монашески орден под името „Конгрегация на еремитите на брат Франциск от Паола“[2].
През 1493 г. папа Александър VI с булата Meritis religiosae vitae дава на ордена името „Еремити от ордена на минимите“ и от този момент последователите на Франциск от Паола стават известни под името „миними“.
През 1483 г. френският крал Луи XI кани Франциск от Паола във Франция в замъка Плеси ле Тур. Неговият приемник Шарл VIII също високо цени мъдростта и светостта на Франциск от Паола и основава два манастира - до Плеси ле Тур и в Рим. Франциск умира на 2 април 1507 в замъка Плеси ле Тур.
Католическата църква почита паметта му на 2 април.
Литература
редактиране- Francesco Russo, Bibliografia di S. Francesco di Paola, 2 voll., Roma 1957 e 1967.
- I Codici autografi dei processi casentino e turonense per la canonizzazione di S. Francesco di Paola (1513), Roma 1964
- Vita S. Francisci de Paula, Minimorum Ordinis institutoris, scripta ab anonimo eiusque sancti discipulo eique coaevo, a cura di Giuseppe Perrimezzi, Roma 1707 (rist. Paola 1967)
- Giuseppe Roberti, S. Francesco di Paola fondatore dell'Ordine dei Minimi (1416-1507). Storia della sua vita, Roma 1963
- S. Francesco di Paola, Chiesa e società del suo tempo., Atti del convegno Internazionale di studio (Paola 20 – 24 maggio 1983), Roma 1984
- Pietro Addante, San Francesco di Paola, San Paolo, 1988
- Alessandro Galuzzi, Origine dell'Ordine dei Minimi, Roma 1967
- Giuseppe Fiorini Morosini, Il carisma penitenziale di S. Francesco di Paola e dell'Ordine dei Minimi. Storia e spiritualità, Roma 2000
- Redazioni della regola e correttorio dei Minimi. Testo latino e versione italiana, a cura di Antonio Castiglione, Roma 1978
- Fede, Pietà, Religiosità popolare e S. Francesco di Paola. Atti del II convegno Internazionale di Studio (Paola, 7-9 dicembre 1990), Roma 1992
- Gianni Iacovelli, L' attività taumaturgica di s. Francesco di Paola, Gerni (Collana Scientia), 1990
- Filippo Abbiati, Guida ai miracoli di san Francesco di Paola, Orizzonti Meridionali, 2007
- Giuseppe N.Catrambone, Il viaggio incantato di San Francesco di Paola, Adelphi, 2007
- Giovanni Sole, Francesco di Paola. Il santo terribile come un leone, Rubbettino, 2007
- Maurizio Ulino, Una confraternita viva dal XIII secolo. La confraternita di S. Maria della Neve della città di Campagna (13 dicembre 1258), Studi & Ricerche, Campagna (Sa) 2010.
Бележки
редактиране- ↑ FRANCESCO di Paola, santo // 1997 г. Посетен на 8 май 2022 г.
- ↑ Minimi / Catholic Encyclopedia. USA: Robert Appleton Company, 1907-17