Франц Александер
Франц Гейбриъл Александер (на унгарски: Alexander Ferenc Gábor) е унгаро-американски психоаналитик и лекар, който се разглежда като един от основателите на психосоматичната медицина и психоаналитичната криминология.
| Франц Александър Alexander Ferenc Gábor | |
| унгаро-американски психолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Унгария,  САЩ |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Чикагски университет |
| Известен с | психосоматична медицина; психоаналитична криминология |
| Франц Александър в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 22 януари 1891 година в Будапеща, тогава Австро-Унгария. Учи в Берлин. Там е част от влиятелна група от германски психоаналитици, включващи Карен Хорни и Хелене Дойч, наставлявана от Карл Абрахам, събрана около Берлинския психоаналитичен институт.
През 1930 г. той е поканен от Робърт Хътчинс, тогава президент на Университета в Чикаго, да стане негов гостуващ професор по психоанализа в Чикаго. Александер работи в Чикагския институт по психоанализа, където един от неговите студенти е Пол Розенфелс. В края на 50-те, той е сред първите членове на Обществото за Основни системни изследвания.
Умира на 8 март 1964 година в Палм Спрингс, Калифорния, на 73-годишна възраст.[1]
Научна дейност
редактиранеВ началото на 20 век, Франц Александер води движението към динамично взаимодействие между ум и тяло.[2] Зигмунд Фройд имал дълбок интерес към психосоматичните заболявания, което се разбира от кореспонденцията му с Георг Гродек, който по това време изследва възможността за лекуване на физически смущения чрез психологически процеси.[3]
Заедно със Зигмунд Фройд и Шандор Ференци, Александер развива концепцията за автопластична адаптация. Те твърдят, че когато индивидът е поставен в стресова ситуация, той може да реагира по два начина:
- Автопластична адаптация: Субектът се опитва да промени себе си, тоест вътрешната среда;
- Алопластична адаптация: Субектът се опитва да промени ситуацията, тоест външната среда.
От 30-те до 50-те години редица аналитици са заети с въпроса за съкращаване на курса на лечението, но пак да се постигне терапевтична ефективност. Те са: Шандор Ференци, Франц Александер, Дейвид Малан и други.
Библиография
редактиране- 1931, The Criminal, the judge and the public: A psychological analysis. (Together with Hugo Staub. Orig. ed. transl. by Gregory Zilboorg).
- 1960, The Western mind in transition: an eyewitness story. New York: Random House.
- 1961, The Scope of psychoanalysis 1921 – 1961: selected papers. 2. pr. New York: Basic Books.
- 1966, Psychoanalytic Pioneers. New York; London: Basic Books.
- 1968, The history of psychiatry; An evaluation of psychiatric thought and practice from prehistoric times to the present. By Franz G. Alexander and Sheldon T. Selesnick. New York [etc.]: New American Libr.
- 1969 [c1935] (with William Healy) Roots of crime: psychoanalytic studies, Montclair NJ: Patterson Smith.
- 1980, Psychoanalytic therapy. Principles and application. Franz Alexander and Thomas Morton French.
- 1984, The medical value of psychoanalysis. New York: Internat. Universities Pr., 1984. ISBN 0-8236-3285-7.
- 1987, Psychosomatic Medicine: Its Principles and Applications. 2nd. ed., New York; London: Norton. ISBN 0-393-70036-4.
Източници
редактиране- ↑ Died // Time (magazine). 1964. Архивиран от оригинала на 2009-01-14. Посетен на 4 август 2008. Dr. Franz Gabriel Alexander, 73, Hungarian-born Freudian psychoanalyst who emigrated to the U.S. in 1930, became the prime founder of the Chicago Institute for Psychoanalysis in 1932, helped pioneer psychosomatic medicine by linking a variety of physical ailments to longstanding emotional or personality disorders; of a heart attack; in Palm Springs, Calif.
- ↑ Asaad, Ghazi. Psychosomatic Disorders: Theoretical and Clinical Aspects. Brunner-Mazel, 1996. ISBN 978-0876308035. с. X, 129 – 130.
- ↑ Erwin, Edward. The Freud Encyclopedia: Theory, Therapy and Culture. Routledge, 2002. ISBN 978-0415936774. с. 245 – 246.
Външни препратки
редактиране- Биография на Франц Александер на сайта Унгарска електронна библиотека
- The corrective emotional experience (1946) (chapters 2, 4, and 17 of the book by Franz Alexander, Thomas M. French et al., Psychoanalytic Therapy: Principles and Application. New York: Ronald Press, 1946) Franz Alexander
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Franz Alexander в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
