Франц Шлегелбергер

Франц Шлегелбергер (на немски: Franz Schlegelberger) (23 октомври 1876 - † 14 декември 1970) е германски съдия, политик, държавен секретар и райхсминистър на правосъдието (RMJ) между 30 януари 1941 и 19 август 1942 г.

Франц Шлегелбергер
Райхсминистър на правосъдието
Мандат 30 януари 1941 – 19 август 1942
Райхсканцлер
1933-1945 Адолф Хитлер
Предшественик Франц Гюртнер
Наследник Ото Тирак
Лични данни
Роден
Починал
Националност Германец
Полит. партия NSDAP (1933–1945)
Професия офицерполитик
Военна служба
Години 1914–1918
Преданост Flag of Germany (1867–1919).svg Германска империя
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер
Военно звание ?
Войни/Битки Първа световна война
Портал Портална икона Втора световна война
Франц Шлегелбергер в Общомедия

БиографияРедактиране

Произход и младежки годиниРедактиране

Франц Шлегелбергер е роден на 23 октомври 1876 г. в Кьонигсберг, Прусия.

Завършва юридическия факултет на тамошния университет, а в Берлинския защитава докторска дисертация по юриспруденция. От 1897 г. е референт на държавна служба. От 1904 г. е местен съдия.

Първа световна война (1914-1918)Редактиране

Участва в Първата световна война и до края ѝ си извоюва ордена Железен кръст – II-ра степен.

Междувоенен периодРедактиране

От 1918 г. е сътрудник и таен съветник на Имперското министерство на правосъдието (RMJ), а от 1921 г. началник на отдел към същото министерство.

От 1922 г. е почетен професор на юридическия факултет към Берлинския университет, а от 1926 г. е почетен професор и от Кьонингсбергския университет.

От 1927 г. е ръководител на отдел в министерство на правосъдието, командирован в Южна Америка (Аржентина, Чили и Бразилия), където изучава международно право. От октомври 1931 г. е държавен секретар в министерство на правосъдието.

От януари 1938 г. е член на NSDAP.

Втора световна война (1939-1945)Редактиране

От 29 януари 1941 до 20 август 1942 г. е райхсминистър на правосъдието.[1] От септември 1942 г. е в състава на централния апарат на министерство на външните работи.

През лятото на 1945 г. е арестуван от сътрудници на американското контраразузнаване. През декември 1947 г. е осъден на доживотен затвор (заради участието му в преследването и избиването на евреи и поляци). На 4 февруари 1951 г. е освободен от Ландсберг по здравословни причини. Същата година е реабилитиран от денацификационния трибунал на Шлезвиг-Холщайн.

СмъртРедактиране

Шлегелбергер умира на 14 декември 1970 г. във Фленсбург, провинция Шлезвиг-Холщайн, Германия.

Цитирана литератураРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((de)) Lore Maria Peschel-Gutzeit (Hrsg.): Das Nürnberger Juristen-Urteil von 1947: Historischer Zusammenhang und aktuelle Bezüge. 1. Auflage. Nomos-Verlag, Baden-Baden, 1996. ISBN 3-7890-4528-4
  • ((de)) Michael Förster, Jurist im Dienst des Unrechts: Leben und Werk des ehemaligen Staatssekretärs im Reichsjustizministerium, Franz Schlegelberger, 1876-1970, Baden-Baden 1995
  • ((de)) Eli Nathans, Franz Schlegelberger, Baden-Baden 1990
  • ((de)) Arne Wulff, Staatssekretär Professor Dr. Dr. h.c. Franz Schlegelberger, 1876-1970, Frankfurt am Main 1991
  • ((de)) Zwischen Recht und Unrecht – Lebensläufe deutscher Juristen, Justizministerium NRW 2004, S. 59 – 63

ИзточнициРедактиране

  1. Франц Шлегелбергер - Досиетата на Райхсканцеларията

Външни препраткиРедактиране