Франц фон Мандершайд
Франц фон Мандершайд-Керпен (на немски: Franz von Manderscheid zu Kerpen; * 24 януари 1514; † между 17 май 1548 и 2 септември 1549) е граф на Мандершайд, господар на Керпен в Саарланд, Рекхайм-Каселбург и Вирнебург.
| Франц фон Мандершайд | |
| граф на Мандершайд-Керпен | |
| Роден |
1514 г.
|
|---|---|
| Починал | 1548 г.
|
| Герб | |
 Герб на графовете на Мандершайд | |
| Семейство | |
| Баща | Дитрих IV фон Мандершайд |
Той е вторият син на граф Дитрих IV фон Мандершайд-Шлайден-Кроненбург (1481 – 1551) и първата му съпруга Маргарета фон Зомбрефе, фрау фон Керпен (1489 – 1518), вдовица на Хайнрих II, господар на Райхенщайн, цу Керпен-Рекхайм († 1506), дъщеря на Фридрих I фон Зомбрефе († 1488/1489), господар на Керпен, Грандлец, Томбург-Ландскрон, и Елизабет фон Нойенар († 1484). Баща му Дитрих IV фон Мандершайд се жени втори път на 19 май 1533 г. в Люксембург за Елизабет де Ньофшател († 1533). Брат е на Дитрих V фон Мандершайд (1508 – 1560), граф на Мандершайд-Бланкенхайм, господар на Шлайден, Вирнебург, Зафенбург, Кроненбург-Нойербург.
Фамилия
редактиранеФранц фон Мандершайд-Керпен се жени 1542 г. за Маргарета фон Марк († пр. 1543), дъщеря на Роберт I фон Марк-Аренберг, бургграф на Брюксел († 1541) и Матилда фон Монфор († 1550). Бракът е бездетен.
Франц фон Мандершайд-Керпен се жени втори път на между 1 февруари и 1 март 1545/ 29 септември 1545 г. за Анна фон Изенбург-Ноймаген († 1581 в Берус), дъщеря на Салентин VII фон Изенбург († 1534) и Елизабет Фогт фон Хунолщайн-Ноймаген († 1536/1538), наследничка на Ноймаген и Санкт-Йоханисберг, дъщеря на Хайнрих фон Хунолщайн, фогт и господар на Хунолщайн († 24 февруари 1486) и Елизабет фон Болхен († 1506/1507).[1] Те имат две дъщери:[2][3]
- Ерика (* ок. 1546; † 30 декември 1581 в Диленбург, погребана в „Св. Арнуал“), омъжена на 9 април 1563 г. за граф Филип IV фон Насау-Саарбрюкен (1542 – 1602)
- Елизабет (* ок. 1548; † 1570), омъжена на 26 август 1564 г. в Берис/Бербург за граф Флорис I фон Кулембург, фрайхер на Палант (* 1537; † 29 септември 1598)
Вдовицата му Анна се омъжва втори път на 20 януари 1550 г. за Йохан ван Лире/ Йохан фон дер Лайен, губернатор на Люксембург († 1552/1561)
Литература
редактиране- Peter Neu: Geschichte und Struktur der Eifelterritorien des Hauses Manderscheid. Vornehmlich im 15. und 16. Jahrhundert. Bonn 1972, ISBN 3-7928-0293-7.
- Vera Torunsky: Die Manderscheider. Eine Eifeler Adelsfamilie. Herrschaft, Wirtschaft, Kultur. Rheinland-Verlag, Pulheim 1990, ISBN 3-7927-1152-4.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 4.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVIII, Tafel 19.
- Genealogie van het Vorstenhuis Nassau, Zaltbommel, 1970, Dek, Dr. A. W. E. 29
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:4
- The Lineage and Ancestry of H.R.H. Prince Charles, Prince of Wales, Edinburgh, 1977, Paget, Gerald. N 11695
Източници
редактиране- ↑ Isenburg 8, genealogy.euweb.cz
- ↑ Franz von Manderscheid, Herr zu Kerpen, Reckheim, & Kasselburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Franz Graf von Manderscheid-Virneburg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
Външни препратки
редактиране- Grafschaft Manderscheid, GenWiki
- Burg Kerpen, ms-visucom.de