Франческо Мария Сфорца
Франческо Мария Сфорца, нар. ил Дукето („Малкият херцог“) (на италиански: Francesco Maria Sforza, detto "il Duchetto"; * 30 януари 1491, Павия, Миланско херцогство; † 1512, Ангулем, Кралство Франция), е граф на Павия (1491 – 1499), граф на Бари (1494 – 1512) и абат на Мармутие (1505 –1512).
| Франческо Мария Сфорца Francesco Maria Sforza | |
| граф на Павия и Бари | |
.jpg) Портрет на Франческо Мария Сфорца от Джовани Антонио Болфато (ок. 1495, Национална художествена галерия, Вашингтон) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1512 г.
Ангулем, Франция |
| Управление | |
| Период | 1491 – 1499 (Павия) 1494 – 1512 (Бари) |
| Други титли | абат на Мармутие (1505 – 1512) |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Сфорца |
| Баща | Джан Галеацо Мария Сфорца |
| Майка | Изабела Арагонска (Милано) |
| Братя/сестри | Бона Сфорца Иполита Мария Сфорца |
| Франческо Мария Сфорца в Общомедия | |
Произход
редактиранеТой е единствен син на Джан Галеацо Сфорца (* 1469, † 1494), херцог на Милано, и на съпругата му – неговата братовчедка неаполитанската принцеса Изабела Арагонска (* 1470, † 1524), дъщеря на крал Алфонс II и Иполита Мария Сфорца. Има две сестри:
- Иполита Мария (* 1493, † 1501), сгодена за Фердинанд Арагонски, херцог на Калабрия
- Бона (* 1494, † 1557), кралица на Полша и велика херцогиня на Литва като съпруга на Зигмунт I Стари
Негов кръстник е Леонардо да Винчи.[1]
Биография
редактиранеБаща му Джан Галеацо официално е херцог на Милано, но всъщност неговият прачичо Лудовико „Мавъра“, син на първия херцог от династията Сфорца Франческо, управлява години наред като наставник.
През 1494 г. император Максимилиан I Хабсбург сключва таен договор с Лудовико: императорът официално ще го инвестира като херцог на Милано, а Лудовико се ангажира с това да предложи своя съюз срещу французите.[2] Договорът е скрепен от брака между императора и Бианка Мария Сфорца – дъщеря на покойния херцог Галеацо Мария Сфорца, брат на Лудовико. Инвеститурата е на 5 септември 1494 г. и за да я узакони, новият херцог открива правна тънкост: когато се ражда Лудовико, баща му Франческо вече е херцог на Милано за разлика от времето, когато се ражда по-големият му брат Галеацо.[2]
Когато херцог Джан Галеацо умира на 20 октомври 1494 г., Херцогският съвет предпочита Лудовико като негов наследник, а не малкия Франческо, предвид заплахата на френския крал Шарл VIII, който започва да напредва към Италия.[2]
На вдовицата Изабела Арагонска с децата ѝ е разрешено да остане да живее в херцогския апартамент с всички почести за нейния ранг.
Когато Шарл VIII умира, той е наследен от Луи XII, който като потомък на Валентина Висконти смята Миланското херцогство за свое наследство. Лудовико бяга в Бресаноне, оставяйки временно управление в Милано. Когато Луи XII влиза в града, Изабела се надява, че кралят може да даде на сина ѝ Франческо титлата, на която има право,[2] но кралят има други планове: с оправданието, че иска да му даде образование съгласно ранга му, той взима Франческо във Франция.[2] Там той по-късно става абат на Мармутие.
Франческо Мария никога не се връща в Милано и умира през 1512 г. на 20-годишна възраст след падане от кон.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- Mariana Frigeni Careddu, Ludovico il Moro, Piacenza, Sperling&Kupfer Editori, 1997. ISBN 88-200-2434-9
- Francesco "il Duchetto", genealogy.euweb.cz
Бележки
редактиране- ↑ The Sforza — Francesco Maria "il Duchetto" Sforza // Посетен на 6 окт. 2021.
- ↑ а б в г д Mariana Frigeni Careddu. Ludovico il Moro. Piacenza, Sperling&Kupfer Editori, 1997. ISBN 88-200-2434-9
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Maria Sforza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |