Франческо Мария Сфорца

граф на Павия и граф на Бари

Франческо Мария Сфорца, нар. ил Дукето („Малкият херцог“) (на италиански: Francesco Maria Sforza, detto "il Duchetto", * 30 януари 1491 в Павия, Миланско херцогство, † 1512 в Ангулем, Кралство Франция), е граф на Павия (1491–1499), граф на Бари (1494-1512) и абат на Мармутие (1505 –1512).

Франческо Мария Сфорца
граф на Павия и на Бари
Giovanni Antonio Boltraffio - Ritratto di un giovane (1490s).jpg
Портрет на Франческо Мария Сфорца от Джовани Антонио Болфато (ок. 1495, Национална художествена галерия, Вашингтон)
Управление 14911499 (граф на Павия)
14941512 (граф на Бари)
Лични данни
Роден
Починал
1512 г. (20 г.)
Други титли абат на Мармутие
Семейство
Династия Сфорца
Баща Джан Галеацо Сфорца
Майка Изабела Арагонска
Потомци няма
Герб Arms of the House of Sforza.svg
Франческо Мария Сфорца в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е единствен син на Джан Галеацо Сфорца ( * 20 юни 1469, † 21 октомври 1494) – херцог на Милано и съпругата му – неговата братовчедка неаполитанската принцеса Изабела Арагонска (* 2 октомври 1470, † 11 февруари 1524), дъщеря на крал Алфонс II и на Иполита Мария Сфорца.

Има две сестри:

Негов кръстник е Леонардо да Винчи.[1]

БиографияРедактиране

Баща му Джан Галеацо официално е херцог на Милано, но всъщност неговият прачичо Лудовико „Мавърът“ – син на първия херцог от династията Сфорца Франческо управлява години наред като наставник.

През 1494 г. император Максимилиан I Хабсбург сключва таен договор с Лудовико: императорът официално ще го инвестира като херцог на Милано, а Лудовико се ангажира с това да предложи своя съюз срещу французите.[2] Договорът е скрепен от брака между императора и Бианка Мария Сфорца – дъщеря на покойния херцог Галеацо Мария Сфорца, брат на Лудовико. Инвеститурата е на 5 септември 1494 г. и за да я узакони, новият херцог открива правна тънкост: когато се ражда Лудовико, баща му Франческо вече е херцог на Милано за разлика от времето, когато се ражда по-големият му брат Галеацо.[2]

Когато херцог Джан Галеацо умира на 20 октомври 1494 г., Херцогският съвет предпочита Лудовико като негов наследник, а не малкия Франческо, предвид заплахата на френския крал Шарл VIII, който започва да напредва към Италия.[2]

На вдовицата Изабела Арагонска с децата ѝ е разрешено да остане да живее в херцогския апартамент с всички почести за нейния ранг.

Когато Шарл VIII умира, той е наследен от Луи XII, който като потомък на Валентина Висконти смята Миланското херцогство за свое наследство. Лудовико бяга в Бресаноне, оставяйки временно управление в Милано. Когато Луи XII влиза в града, Изабела се надява, че кралят може да даде на сина й Франческо титлата, на която има право,[2] но кралят има други планове: с оправданието, че иска да му даде образование съгласно ранга му, той взима Франческо във Франция.[2] Там той по-късно става абат на Мармутие.

Франческо Мария никога не се връща в Милано и умира през 1512 г. на 20-годишна възраст след падане от кон.

Източници и бележкиРедактиране

  1. The Sforza — Francesco Maria "il Duchetto" Sforza. // Посетен на 6 окт. 2021.
  2. а б в г д Mariana Frigeni Careddu. Ludovico il Moro. Piacenza, Sperling&Kupfer Editori, 1997. ISBN 88-200-2434-9

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Francesco Maria Sforza“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​