Франческо д’Есте
Франческо д’Есте (на италиански: Francesco d'Este, * 1 ноември 1516 във Ферара, Херцогство Ферара, † 22 февруари 1578, пак там) от фамилията Есте е маркиз на Маса Ломбарда и принц на Ферара, Модена и Реджо.
Франческо д’Есте | |
---|---|
маркиз на Маса Ломбарда | |
Управление | 1544 – 1578 |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | 22 февруари 1578 г.
Ферара |
Погребан в | църква „Сан Паоло“ в Маса Ломбарда, после в църквата на Общинските гробища |
Други титли | принц на Ферара, Модена и Реджо |
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Династия | Есте |
Баща | Алфонсо I д’Есте |
Майка | Лукреция Борджия |
Брак | Мария ди Кардона |
Потомци | Марфиза д'Есте Брадаманте д’Есте |
Герб | ![]() |
Франческо д’Есте в Общомедия |
Произход редактиране
Той е син на Алфонсо I д’Есте (* 1476 † 1534), херцог на Ферара, Модена и Реджо, и втората му съпруга Лукреция Борджа (* 1480 † 1519), сестра на Чезаре Борджа. Дядо му по бащина линия е Ерколе I д'Есте, херцог на Ферара, Модена и Реджо, а баба му – Елеонора Арагонска. Дядо му по майчина линия е папа Александър VI, а баба му – любовницата му Ваноца Катанеи.
Той има четирима братя и две сестри:
- Алесандро (* и † 1505)
- Ерколе II (* 1508; † 1559), 4-ти херцог на Ферара, Модена и Реджо от 1534 г.
- Иполито II (* 1509, † 1572), кардинал
- Алесандро (* 1514, † 1516)
- Елеонора (* 1515, † 1575), монахиня
- Изабела Мария (* 1519, † 1521)
Биография редактиране
Той получава името Франческо в чест на френския крал Франсоа I.[1] На 3-годишна възраст губи майка си, която умира при раждането на сестра му Изабела Мария.
Получава военно образование според традицията, която предвижда военна кариера за третородния син.[2] На 18-годишна възраст се мести във Франция без съгласието на семейството си. Баща му Алфонсо не приема импулсивния му жест и го лишава от наследство (променя завещанието, като подчинява Франческо на по-големия му брат Ерколе). Алфонсо умира три дни по-късно, на 28 октомври 1534 г. Франческо се завръща във Ферара и му е простено. Брат му Ерколе наследява баща им Алфонсо като херцог.
През май 1536 г. Ерколе изпраща Франческо в Ломбардия като капитан на леката кавалерия, за да помогне на император Карл V. Чрез Карл V Франческо получава ръката на Мария де Кардона, маркиза на Падула и графиня на Авелино, овдовявала през 1536 г. от братовчед си Артале де Кардона. Всъщност императорът изпраща писмо до благородничката. Франческо няма потомство от нея; вместо това той има две дъщери от жена, която е неизвестна. И двете момичета са узаконенни няколко години след раждането им както от папа Григорий XIII, така и от херцога на Ферара Алфонсо II д’Есте.
През 1547 г. Мария и Франческо получават разрешение да отворят железарски заводи във владенията на Авелино и Кандида. Те също са упълномощени от Карл V да провеждат панаир всяка година в Авелино.
Франческо се бие за императора в Испания и също се мести в Северна Африка, участвайки в кампанията в Алжир (1541). Следват битки срещу Херцога на Клев във Фландрия, Франция, Пиемонт и Тоскана.[1]
През 1544 г.[3] е номиниран за маркиз на Маса Ломбарда от папа Павел III с правото да предава титлата на своите мъжки наследници и да сече монети. Всъщност той отваря монетен двор в крепостта, който развива интензивна дейност до 1573 г.[4]
Впоследствие е на служба при краля на Франция Анри II, който му дава длъжността на лейтенант, за да защитава замъка Монталчино – последната крепост на Република Сиена.[5]
В края на 1553 г. Франческо, на 47-годишна възраст, е освободен от подчинение на брат си Ерколе.[3] Той се завръща в родния си град и купува дворец, който обогатява с градини и други сгради, най-известният от които е Дворецът на Марфиза д'Есте, построен през 1559 г. и наследен от дъщерята на Франческо, чието име носи.
След 1566 г. Франческо се оттегля от обществения живот. Умира във Ферара на 22 февруари 1578 г. на 62-годишна възраст. Според завещанието му е погребан в църквата „Сан Паоло“ в Маса, в центъра на презвитерия близо до главния олтар. Понеже няма наследници от мъжки пол, територията на Маса Ломбарда се връща във владенията на Дом Есте.[1] През 1889 г. тленните му останки са преместени в общинските гробища, за да бъдат преместени вътре в църквата през 1932 г., на стената на десния неф.[3]
Брак и потомство редактиране
∞ 1540 за Мария ди Кардона (* 1509, † 19 март 1563), маркиза на Падула и графиня на Авелино, от която няма деца.
Има две извънбрачни дъщери от неизвестна жена, впоследствие узаконени, кръстени на героини от „Бесният Орландо“ на Лудовико Ариосто:
- Марфиза д'Есте (* ок. 1554 Ферара, † 16 октомври 1608, пак там), ∞ 1. 1578 за братовчед си Алфонсино д’Есте (* 1560, † 1578), син на маркграф Алфонсо д’Есте (Монтекио), от когото няма деца 2. 1580 за Алдерано Чибо-Маласпина (* 19 декември 1552, † 4 ноември 1606) от Херцогство Маса и Княжество Карара (1552 – 1606), граф на Ферентило, от когото има седем сина и една дъщеря.
- Брадаманте д’Есте (* пр. 1559 † сл. 1597 Модена), ∞ 1575 за граф Ерколе Бевилакуа (* 1554, † 13 декември 1600, Ферара, убит), от когото има седем сина и пет дъщери.
Вижте също редактиране
Литература редактиране
- Sarah Bradford: Lucrezia Borgia. Mondadori Editore, Milano 2005, ISBN 88-04-55627-7
- Luciano Chiappini, Gli Estensi, Milano, Dall'Oglio, 1967
- Emilio Sarli, La decima musa del Parnaso: Maria de Cardona, Tricase, Youcanprint, 2012, ISBN 978-88-6618-470-6
- Sarah Bradford, Lucrezia Borgia, Mondadori, Milano 2005
- Mario Tabanelli, Questa è «la Massa», Lega, Faenza 1972
- Lorenzo Bellesia, Le monete di Francesco d'Este, Astarte, Lugano 1997
Бележки редактиране
Външни препратки редактиране
- Francesco d' Este, principe di Massa, geneall.net
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco d'Este
в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |