Франческето Чибо

извънбрачен син на папа Инокентий VIII
(пренасочване от Франчесчето Кибо)

Франческо „Франческето“ Чибо (на италиански: Francesco 'Franceschetto' Cybo; * ок. 1449/1450 в Неапол, Неаполитанско кралство, † 25 юли 1519 в Рим, Папска държава) от фамилията Чибо е незаконен син на папа Инокентий VIII. Той е граф на Латеранския дворец (1490), на Ферентило (1517), синьор на Ангуилара и Черветери (1490), Римски барон (1515), патриций на Флоренция, Неапол и Пиза (1488), на Витербо (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на папската армия (1487), губернатор на Сполето (1513).

Франческето Чибо
граф на Латеранския дворец, граф на Ферентило, господар на Ангуилара и Черветери, Римски барон, патриций на Флоренция, Неапол и Пиза, благородник на Витербо, губернатор на Рим генерал губернатор на папската армия, губернатор на Сполето
Лични данни
Роден
ок. 1449/1450
Починал
25 юли 1519 г. (69 г.)
Погребан вСвети Петър, Рим
Пълно имеФранческо Чибо
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияЧибо
Бащапапа Инокентий VIII
Майкаблагородничка от Неапол
БракМадалена де Медичи
ПотомциЛукреция
Клариче
Иноченцо
Елеонора
Лоренцо
Катерина
Иполита
Джовани Батиста
ГербCoat of arms of the House of Cybo.svg

БиографияРедактиране

Роден е около 1450 г. в Неапол като Франческо Чибо. Майка му е местна благородничка, а баща му – папа Инокентий VIII, т.е. Джовани Батиста Чибо (* 1432 в Генуа † 25 юли 1492 в Рим). Наречен е Франческето заради малкия си ръст.

След избирането на баща му за папа той го следва в Рим. Отдава се на любовни авантюри и хазарт, така че има финансови проблеми на няколко пъти. Баща му решава да го използва за политически съюзи и така на 25 февруари 1487 г. го жени чрез представител за дъщерята на Лоренцо Великолепни, Мадалена Медичи. Така Франческето става роднина на бъдещия папа Лъв X (Джовани Лоренцо Медичи), брат на Мадалена. Заедно двойката получава като свой прерогатив Дворец „Паци“, конфискуван 20 г. по-рано от отговорните за Заговора на Паци. Сватбата сбъдва амбициите и плановете както на папата, така и на Медичи, който официално дава на дъщеря си 4000 дуката като зестра.

Благодарение на баща си Инокентий VIII той е благоприятстван на няколко пъти да заеме длъжности в Папската държава, като тази на Генерален капитан на църквата. През 1484 г. баща му го назначава за Граф на Ферентилофеод, който неговите потомци държат до 1730 г., а през 1488 г. става губернатор на Рим и на герба на Църквата. Официално Франческето е считан за племенник на папите, близко е до лостовете на властта и, оставайки изключен от важните игри, се опитва да получи услуги от един или друг, като в замяна дава обещания за благодарност, а понякога и компенсация. Освен това той получава от баща си, директно от държавната хазна, значителни суми пари. Въпреки това има непрестанни финансови проблеми, понеже е толкова пристрастен към хазарта, че успява да загуби 14 хил. дуката за една нощ.

На 21 февруари 1490 г. чрез папска була получава феодите Черветери и Ангуилара, без да се споменава в нея изплащането на значителна сума на графовете Ангуилара, които предявяват претенции върху тези земи, от Лоренцо де Медичи, който възнамерява по този начин да увеличи зестрата на дъщеря си. Франческето получава и титлата „Граф на Свещения Латерански дворец“ и той също така намира начин да увеличи доходите си, сключвайки договор с вицешамбелана, според който глоби, надвишаващи 150 дуката, ще бъдат прехвърляни на него.

През септември 1490 г., при невярната новина за смъртта на болния си баща, Франческето се опитва да поеме контрол над Църковната хазна и над госта-затворник в Рим, Джем, вторият син на Мохамед II, за да го преотстъпи срещу възнаграждение вероятно на Вирджинио Орсини, генерален командир на Фердинанд Арагонски. Този инцидент не пропуска да остави отпечатък върху папската хазна, която е изчерпана от инвентаризация, направена навреме от някои кардинали.

През март 1492 г. той отива да се срещне с Джовани Медичи, неговият 13-годишен девер, който идва в Рим, за да бъде номиниран за кардинал. По този повод Франческето съставя, адресирайки ги до Медичите, поредица от съвети, които изглежда са в основата на известното писмо на Лоренцо Великолепни до сина му. През май е изпратен в Терачина, за да посрещне Фердинандо II Арагонски.

Франческето поддържа отлични отношения със своя тъст Лоренцо Медичи. Престоят му във Флоренция и Тоскана е чест. В писмата, разменяни с Лоренцо, той успява да се справи не само със собствените си интереси, но и с проблеми от голямо значение, както когато през 1488 г. му се моли да говори с папата, за да го разубеди да поиска помощ от Франция. Отношенията му с неговия девер Пиеро II 'Злочестия' обаче не са толкова добри. При смъртта на Лоренцо Великолепни през април 1492 г., след закъснение от страна на папата, който първоначално иска да изпрати Франческето като представител на Църквата и след това се отказва от тази си цел, той, като зет на велик покойник, тръгва към Флоренция и съобщава за пристигането си на Пиеро в рамките на десет дни. Пиеро обаче се обръща към посланика на Медичите в Рим, за да направи всичко възможно да разубеди Франческето да пътува.

След смъртта на баща си Инокентий VIII през юли 1492 г. Франческето, който през май е станал пфалцграф, напуска Рим, където вече не е спокоен. Той първо намира убежище в Ангуилара, след това във Флоренция и накрая в Пиза. Понеже не се чувства сигурен, че може да запази феодите Ангуилара и Черветери, а също така и по съвет на Медичите, той ги продава на 3 септември 1492 г. за 40 хил. дуката на Вирджинио Орсини. Това е без знанието на папа Александър VI и събужда неговото недоволство. Продажбата е източник на силно напрежение между папата и краля на Неапол Фердинандо I. Всъщност чрез придобиването на тези укрепени градове, разположени на територията на Папската държава, Вирджинио Орсини, един от фаворитите на Фердинандо I, засилва влиянието на Неаполитанското кралство в околностите на Рим. Проблемът затихва през 1493 г. с плащането на папата на сума, равна на тази на покупката.

По време на целия понтификат на Александър VI Франческето живее между Тоскана и Генуа – градът, от който семейството произхожда. Едва с избирането на папа Юлий II на 1 юли 1503 г., който е съюзник на семейството му, Франческето за завръща в Рим. Още когато бъдещият папа е кардинал, той му е дал назаем 10 хил. дуката, които Юлий никога не му връща.

В Рим Франческето достига още по-добро положение, когато девер му Джовани Медичи става папа с името Лъв X на 9 март 1513 г. Лъв прави първородния му син Иноченцо кардинал. Франческето получава от папата управлението на Херцогство Сполето, както и някои приходи от портите на Рим, които по-късно преотстъпва на канониците на Сан Джовани, получавайки от папата в замяна на 17 декември 1515 г. титлата „Граф на Ферентило“. На 31 юли 1515 г. той става Римски барон, а през октомври 1916 г. – Благородник на Витербо.

След пътуването си в Тунис Франческето умира през 1519 г. на около 69-годишна възраст в Рим. Погребан е в църквата „Свети Петър“, ​​до гроба на баща си Инокентий VIII.[1][2]

Брак и потомствоРедактиране

∞ 25 февруари 1487 в Рим чрез представител и 20 януари 1488 г. лично за Мадалена де Медичи (* 25 юли 1473 във Флоренция; † 2 декември 1519 в Рим), втората дъщеря на Лоренцо Медичи (* 1449 † 1492), господар на Флоренция, и Клариче Орсини (* 1453 † 1488), както и сестра на бъдещия папа Лъв X (* 1475 † 1521). Двамата имат 3 сина и 5 дъщери:

  • Лукреция (* 1489 † 1492), кръстена на 4 януари 1490 г. от Родриго Борджия, бъдещ папа Александър VI
  • Клариче (* 1490 † 1492), родена недъгава, умира като дете
  • Иноченцо Чибо (* 25 август 1491 във Флоренция † 23 септември 1550 в Рим), кардинал от 23 септември 1513, архиепископ на Сейнт Андрюс и Единбург (13 окт. 1513 – 1514), Генуа (11 май 1520), Безие (3 окт. 1536) и Месина (14 юни 1538), епископ на Марсилия (11 окт. 1517 – 12 януари 1530), Алерия (Корсика) (19 юни 1518 – 1519), Вентимиля (27 юли 1519 – юни 1519), Торино (4 юли 1520 – юни 1548), Волтурара (10 окт. 1526 – окт. 1526), Мариана и Аячо (Корсика) (20 март 1531 – 1 дек. 1531), Тропеа (февр. 1538 – 14 юни 1538), абат комендатор на „Сан Паоло д'Арно“ в Пиза (1505), „Сам Саба“ в Рим (1520), „Сан Сиро“ в Генуа (1520 – 1529) и „Сен Витор“ в Марсилия (1522), папски легат в Болоня (11 януари 1523), губернатор и регент на Флоренция (22 окт. 1532 – март 1533), регент на Маса и Карара (20 март – 27 юни 1547).
  • Елеонора (* 1499 във Флоренция † 1557 в Генуа), бенедиктинска монахиня, игуменка на манастира „Санта Мария“ в Генуа.
  • Лоренцо (* 20 юли 1500 в Сампиердарена (Генуа) † 14 март 1549 в Пиза), граф на Ферентило, губернатор и кастелан на Сполето (23 дек. 1519), вечен губернатор на Ветрала, Монтеджове и Джано (1529), губернатор на Витербо (май 1532), губернатор на Пиза (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папските армии (22 юни 1530); ∞ 14 май 1520 за Ричарда Маласпина (* 1497 в Маса, + 16 юни 1553 в Бани ди Лука), маркиза на Маса, господарка на Карара, дъщеря на Антонио Алберико II Маласпина, маркиз на Маса, господар на Карара, от която има 2 сина и 1 дъщеря. Има и 2 извънбрачни деца. През 1520 г. приема фамилията „Чибо-Маласпина“.
  • Катерина (* 13 септември 1501 във Флоренция † 17 февруари 1557, пак там), ∞ юли 1520 във Флоренция за Джовани Мария Да Варано (* 1481 Камерино † 1527 пак там), херцог на Камерино
  • Иполита (* 1503 във Флоренция † 1503 в Колорно), ∞ 1522 за Роберто Амброджо да Сансеверино († март 1532 в Бусето), маркиз на Колорно, граф на Каяцо и господар на Бобио
  • Джовани Батиста (* 6 май 1505 в Рим † 15 март 1550 в замък Син, Прованс), епископ на Марсилия (12 януари 1530), абат комендатор на „Сан Сиро“ в Генуа (1529). Има една извънбрачна дъщеря.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • C. Favetti, Ferentillo segreta. Storia di un Principato, Terni 2005.
  • L. Tettoni e F. Saladini, La famiglia Cybo e Cybo Malaspina, Massa 1997.
  • Franca Petrucci, CIBO, Francesco, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981, посетен на 16 август 2022 г.
  • Генеалогия, на genealogy,euweb.cz, посетен на 16 август 2022 г.

БележкиРедактиране

  1. Cybo 2: Franceschetto Cybo, genealogy.euweb.cz
  2. Franca Petrucci, CIBO, Francesco, Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Franceschetto Cybo“ и страницата „Franceschetto Cybo“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.