Фра Бартоломео (Fra-Bartollommeo ди Сан-Марко, собствено име Бачио дела Порта) – е един от най-известните представители на флорентинската школа по живопис. Представител на Високия италиански Ренесанс. Член на доминиканския орден след смъртта на Савонарола 1500 година. Повлиян от техниката сфумато.[1] Първи негов учител е Козимо Росели; по-късно в своето творческо развитие Фра Бартоломео изучава произведенията на Леонардо да Винчи.

Фра Бартоломео
италиански художник
италиански художник
Роден
Савиняно, Тоскана, Италия
Починал
Флоренция, Италия
Фра Бартоломео в Общомедия

СавонаролаРедактиране

Като ревностен привърженик на Савонарола, Фра Бартоломео след трагическата кончина на последния през 1500 г. постъпва като монах в доминиканския манастир Св. Марко във Флоренция и за дълго се отказва от изкуството, към което в крайна сметка след време отново се връща.

 
Видение насв. Бернар, галерия Уфици, 1504

РафаелоРедактиране

Положително влияние на Фра Бартоломео оказва младия Рафаело, който през 1504 г. пребивава във Флоренция. От своя страна Рафаело се запознава с творчеството на значително по-зрелия Фра Бартоломео, особено по отношение на колорита. Двамата майстори на четката до края на живота си остават свързани с тясна дружба.

Фра Бартоломео умира през 1517 г. във Флоренция. Там, във Флоренция се намират и повечето от неговите творби, особено в галерията Палацо Пити: изображението на евангелиста Марко и „Възкресение". Двете картини се отличават с възвишеност на замисъла и красота на изпълнението. Във флорентинската академия се пазят фрески на Фра Бартоломео, в Лука се намира неговата „Мадона Мизерикордиа“, в Безансон друга, не по-малко забележителна като изпълнение, „Мадона“, и, накрая, в Белведере – „Въведение в храма“. Характерни черти на този художник са искреността на чувствата, възвишено настроение и изящна простота, съединена с наивност.

Външни препраткиРедактиране

  1. Larousse – Изкуството, том 6 стр.109 – 110