Фредерик Джон Пери (на английски: Frederick John Perry) (18 май 1909 - 2 февруари 1995), роден в Стокпорт, Чешър, е английски тенисист и трикратен шампион на Уимбълдън. Той е Играч №1 за целия свят пет години, четири от които са поредни (1934-1938), а първите три години като аматьор. Пери е последния англичанин, който печели Уимбълдън за мъже. През 1983 г. е включен в Международната тенис зала на славата.

Фред Пери
Fred Perry
Фред Пери, 1934 г.
Фред Пери, 1934 г.
Информация
Държава Великобритания
Англия
Роден
18 май 1909 г.(1909-05-18)
Починал
2 февруари 1995 г. (на 85 г.)
Височина / Тегло183 cm
Кариера
Професионална1937
Оттеглил се1959
Сингъл
Победи-загуби101–15
Титли от Големия шлем8
Титли от ATP62
Най-висока позиция1 (1934, А. Уолис Майерс)[1]
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияШампион
1934
Ролан ГаросШампион
1935
УимбълдънШампион
1934, 1935, 1936
ОП на САЩШампион
1933, 1934, 1936
Двойки
Титли от Големия шлем2 + 4
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияШампион
1934
Ролан ГаросШампион
1933
УимбълдънФинал
1932
Отборно
Купа ДейвисВеликобритания
Шампион
1933, 1934, 1935, 1936
Информацията е актуална към 20 септември 2024
Фред Пери в Общомедия

Ранни успехи

редактиране

Фредерик Джон Пери е бил световен шампион по тенис на маса през 1929 преди да се заеме с тениса на 18-годишна възраст. От дните му като играч на тенис на маса той остава с необикновена скорост и атака на топката ниско. Той става първият играч, който спечелва и четирите самостоятелни титли на турнира Големия шлем, но не в една и съща година. Пери определено е най-младия тенисист, който е постигал кариера на този турнир, само на 26-годишна възраст. След спечелването на турнира Уимбълдън той се превръща в стветовна икона.

През 1933 Фред Пери помага на отбора си да победи Франция в състезанието за Купата Дейвис и тази победа носи на Великобритания тази награда за пръв път от 21 години.

Като професионалист

редактиране

След три години като Световен играч №1 още аматьор, Пери става професионален играч през 1937. През следващите две години той играе дълги и изморителни срещи срещу силния американски тенисист Елсуърт Вайнс. През 1937 в САЩ изиграва 61 мача с Вайнс, от които 29 са спечелени, а 32 загубени. След това отплават за Англия, където изиграват кратка серия двубои. Пери спечелва 6 срещи от общо 9 и крайния резултат става равен - по 35 победи за всеки. Повечето наблюдатели решават Пери да стане Световен Играч №1 за четвърта поредна година, но споделяйки титлата с Вайнс и аматьора Доналд Бъдж. Следващата година, 1938, серията от срещи с Вайнс е дори още по-дълга, но този път Пери е категорично победен с резултат 49 на 35 за Вайнс. Но Световен играч №1 става победителят на аматьорския голям шлем Дон Бъдж. През 1939 Бъдж става професионален играч и играе серия от мачове с Вайнс и Пери, побеждавайки ги съответно с 21-18 срещу Вайнс и 18-11 срещу Пери.

Спортно наследство

редактиране

Фред Пери е смятан за един от най-добрите тенис играчи за всички времена. През 1979 в своята автобиография Джак Крамър, дългократен тенис организатор и отличен тенисист, нарича Пери един от шестте най-велики тенисисти.

„Кралете на корта“, документален видео запис, направен през 1997 във връзка с Международната тенис зала на славата, назовава Фред Пери за един от десетте най-велики тенисисти за всички времена. Но този филм включва само тенисистите, които са играли преди „Отворената ера“ на тениса, започнала през 1968, с изключение на Род Лейвър, така че повечето от настоящите велики играчи липсват.

 
Статуя на Фред Пери в Стокпорт

Крамър, обаче, има няколко възражения относно Пери. Той казва, че някога Бил Тилдън е нарекъл Пери „най-лошия добър играч на света“. Крамър казва още, че Пери е "екстремно бърз, има силно телосложение и бързи рефлекси, и може да направи прав удар с прасване, отблъсквайки го нависоко. Този удар беше почти толкова добър, колкото на Сегура." Единствената слабост на Пери според Крамър е "неговия ляв удар. Винаги когато опонент на Пери изпълняваше наистина добър удар, той ще извикваше „Много умно“. Аз никога не съм се състезавал с него, но съм чул достатъчно от останалите, че това „Много умно“, подлудявало повечето му противници.

Крамър казва още че въпреки всичките победи и като аматьор, и като професионалист, Пери е бил „опортюнист, егоистичен и себичен човек, който никога не се е интересувал за професионалния тенис. Той беше велик шампион и е помогнал на тениса, но това не е в негов интерес затова не се е и притеснявал.“ Крамър разказва няколко примера, в които на него му става ясно, че Пери е загубвал мачове нарочно, защото „искал да се осигури тълпата да рабере, че това не е достойно за него.“

Финалния коментар на Крамър е че Пери несъзнателно "е провалил тениса за мъже в Англия, въпреки че вината не е негова. Начинът, по който Пери можеше да замахва и удря топката го превръща във физическа откачалка. Никой друг не може да удря като него. Но децата се опитаха да копират стила му и това ги съсипа. Дори и след като Пери напусна, треньорите продължиха да използват него за модел на подръжание."

Статуя на Пери е издигната в Уимбълдън, Лондон през 1984 за да отбележи петдесетата годишнина от неговия пръв шампионат. В родното му място в Стокпорт е изградена специална пътека дълга 14 мили (23 км), наречена Пътят на Фред Пери през септември 2002.

Пери е добавен в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, Роуд Айлънд през 1975. Той умира в Мелбърн, Австралия на 2 февруари 1995.

Марка за дрехи

редактиране

В края на четиридесетте години на XX в. Тиби Уегнър, австрийски футболист измислил приспособление на китката против изпотяване, се среща с Пери. Той прави няколко промени и изобретява кожената китка против изпотяване. Следващата идея на Уегнър била да произвеждат спортни ризи, направени от памук с къси ръкави и копчета ниско отпред. Достигайки Уимбълдън през 1952, поло-ризата на Пери постига небивал успех. Тази марка е позаната с логото си – лавров венец, което се появява на лявата страна на тениските. Поло-тениските са достъпни само в бяло до края на петдесетте години, когато модата изисква по-разнообразни цветове. През следващите две десетилетия тези тениски стават любими на тийнейджърите почти навсякъде.

Пътят на Фред Пери

редактиране

Пътеката на Фред Пери, кръстена на известния играч от Стокпорт, е обозначена пътека дълга 14 мили, която се разполага от Уудфорд на юг до Редиш на север. Тя комбинира селски пътечки, тихи алеи и речни долини с градски пейзажи и паркове. Пътят преминава през Уудбанк парк, където Фред Пери изиграва няколко показни срещи в тенис-кортовете на парка.

Кариерна статистика

редактиране

Титли от Голям шлем на сингъл (8)

редактиране
година турнир съперник резултат
1933 ОП САЩ   Джак Крофърд 6–3, 11–13, 4–6, 6–0, 6–1
1934 ОП Австралия   Джак Крофърд 6–3, 7–5, 6–1
1934 Уимбълдън   Джак Крофърд 6–3, 6–0, 7–5
1934 ОП САЩ   Уилмър Алисън 6–4, 6–3, 1–6, 8–6
1935 Ролан Гарос   Готфрид фон Крам 6–3, 3–6, 6–1, 6–3
1935 Уимбълдън   Готфрид фон Крам 6–2, 6–4, 6–4
1936 Уимбълдън   Готфрид фон Крам 6–1, 6–1, 6–0
1936 ОП САЩ   Дон Бъдж 2–6, 6–2, 8–6, 1–6, 10–8

Финали на турнири от Голям шлем на сингъл (2)

редактиране
година турнир съперник резултат
1935 ОП Австралия   Джак Крофърд 6–2, 4–6, 4–6, 4–6
1936 Ролан Гарос   Готфрид фон Крам 0–6, 6–2, 2–6, 6–2, 0–6

Титли на двойки (2)

редактиране

Смесени двойки (4)

редактиране

Източници

редактиране
  1. "Myers Seeds Fred Perry No. One; But Three Yanks Place", The Lewiston Daily Sun, 13 September 1934.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fred Perry в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​