Френсис Бейкън
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Френсис Бейкън.
Френсис Бейкън (на английски: Francis Bacon) е английски философ, юрист, политик и писател. Баща му – Никълъс Бейкън, е пазител на английския печат, като Френсис Бейкън наследява титлата. Той получава рицарска титла през 1603, обявен е за барон Верулам през 1618 и за виконт Сейнт Олбънс през 1621. И двете титли спират да се използват след смъртта му.
| Френсис Бейкън Francis Bacon | |
| английски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Великобритания |
| Религия | англиканство |
| Учил в | Тринити Колидж Университет на Поатие |
| Философия | |
| Школа | eмпиризъм |
| Текстове | „Логическа индукция“ |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Френсис Бейкън в Общомедия | |
Живот
редактиране
Роден е на 22 януари 1561 г. в Уестминстър, Великобритания.
Бейкън започва кариерата си като юрист и достига до поста лорд-канцлер (1617 – 1621), но е осъден за корупция, което слага край на съдебната му кариера. Въпреки това той е по-известен като философ и защитник на научната революция. Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото). Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми – научните закони в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на епохата тези методи се свързват с окултните течения на херметизма и алхимията.
Бейкън се занимава с въпроса за класификация на науката. Той прави две класификации: на основа на познавателните способности и пирамидална класификация. Бейкън озаглавява проекта си за реформа в науката „Голямото възстановяване“. От така замисления труд Бейкън успява да завърши първите три части, станали известни като „Нов органон“ по подобие на Аристотеловия „Органон“.
Основни съчинения
редактиране- „Нов органон“
- „Нова Атлантида“
- „За усъвършенстване на науките“
- „Истински указания за тълкуване на природата“
- „История на Хенрих 7“
Основни идеи
редактиране- Основоположник на емпиризма.
- Създаване на индуктивния метод. Този метод е аналитичен: в процеса на установяване на истинското знание на предмета трябва да се открият и установят причините на явленията, за да се докаже господството на човека над природата.
- Нова идея: според него човек е криво огледало, в което той се оглежда, а оглежда и света. Именно умът е източник на изкривяване, затова настоява знанието да се гради в опит.
- Негова е и фразата: „Човек може толкова, колкото знае.“
Библиография
редактиране
- Essayes (1597)
- A Declaration of the Practices & Treasons Attempted and Committed by Robert, Late Earle of Essex (1601)
- Certain Considerations Touching the Better Pacification, and Edification of the Church of England (1604)
- Sir Francis Bacon His Apologie, in Certaine Imputations Concerning the Late Earle of Essex (1604)
- The Twoo Bookes of Francis Bacon. Of the Proficience and Advancement of Learning Divine and Humane (1605)
- Francisci Baconi De Sapientia Veterum Liber (1609)
- The Essaies of Sr Francis Bacon Knight (1612)
- Instauratio Magna (Голямото обновяване [на науките])(1620), от която е завършена само Novum Organum (Нов органон)
- Historia Naturalis et Experimentalis ad Condendam Philosophiam: Sive Phaenomena Universi (1622), известна още като Historia Ventorum
- The Historie of the Raigne of King Henry the Seventh (1622)
- Historia Vitae et Mortis (1623)
- De Dignitate et Augmentis Scientiarum (1623)
- The Essayes or Counsels, Civill and Morall (1625)
- Sylva Sylvarum; or, A Naturall Historie (1627; включително незавършената The New Atlantis)
- The Elements of the Common Lawes of England (1630)
- Cases of Treason (1641)
- The Learned Reading of Sir Francis Bacon, One of Her Majesties Learned Counsell at Law, upon the Statute of Uses (1642)
