Френска литература

Френската литература е литература, писана на френски език, особено от граждани на Франция. Може да се отнася и за литература, писана от французи, които говорят традиционни местни езици, различни от френския. Литературата на френски език, писана в други страни като Белгия, Швейцария, Канада, Сенегал, Алжир, Мароко и т.н. се нарича франкофонска литература. Франция заема първо място в света по брой носители на Нобелова награда за литература.

Титулна страница на „Гаргантюа и Пантагрюел“ (Лион, 1571 г.).

В продължение на векове френската литература е предмет на национална гордост за французите. Тя оказва огромно влияние върху литературата на Европа като цяло.[1][2]

Един от първите познати примери на френска литература е Песента за Роланд – първата голяма творба от поредица поеми, наречени колективно „шансон дьо жест“ (на френски: chansons de geste).[3]

Френският език е романски език, с корени в латинския и силно повлиян от келтския и франкския. С поява през 11 век, литературата, писана на средновековен френски език, е една от най-старите народни (нелатински) литератури в Западна Европа, поради което впоследствие се превръща в ключов източник на литературни теми през Средновековието на континента.

Макар бележитостта на френската литература да е засенчена отчасти от италианската литература през 14 век, френската литература през 16 век претърпява голямо творческо преобразяване и чрез политическите и художествените програми на Стария ред литературата на Франция започва да доминира в европейската книжнина през 17 век.

През 18 век френският език става книжовната лингва франка и езикът на дипломацията в Западна Европа (и в известна степен в Америка), а френската книжнина оказва дълбоко влияние върху европейските и американските литературни традиции. Колониите на Франция спомагат за разпространението на френската литература в Африка и на други места.

Под аристократичните идеали на Стария режим, националистическия дух на следреволюционна Франция и масовите образователни идеали на Третата република и съвременна Франция, французите развиват дълбока културна привързаност към литературното си наследство. В днешно време, френските училища наблягат върху изучаването на романи, театър и поезия (често чрез запомняне наизуст). Литературните изкуства са добре спонсорирани от държавата, а литературните награди получават голямо медийно отразяване. Френската академия и Френският институт са важни езикови и художествени институции във Франция, а френската телевизия често излъчва предавания относно писатели и поети.[4] Литературата има голямо значение за френския народ и играе важна роля в чувството им за идентичност.

Към 2006 г. повече французи са били награждавани с Нобелова награда за литература, отколкото коя да е друга народност. През 1964 г. Жан-Пол Сартр отказва да приеме Нобеловата си награда, заявявайки, че не трябва да позволи да бъде трансформиран в институция, дори тя да е в най-уважаем вид.[5]

Френски лауреати на Нобелова награда за литератураРедактиране

Следните французи или френскоезични автори са спечелили Нобелова награда за литература:

ИзточнициРедактиране

  1. French literature Архив на оригинала от 2016-04-19 в Wayback Machine. Discover France
  2. Romance languages and literatures: why study French ? Архив на оригинала от 2012-04-19 в Wayback Machine. University of Michigan
  3. Internet History Sourcebooks. // Посетен на 23 март 2020.
  4. Roger Cohen, "The Media Business; Books Star on TV, but Only in France" Архив на оригинала от юли 25, 2016 в Wayback Machine., The New York Times, 10 септември 1990.
  5. Saying 'No thanks' to Nobel | News | al Jazeera. // Архивиран от оригинала на 2016-08-11. Посетен на 30 юли 2014.