Френски консулат
Френски консулат (на френски: Consulat) е период в историята на Първата френска република, бележещ прехода между Френската революция и първата империя.[1] По време на консулата властта фактически принадлежи на Наполеон Бонапарт, но е ограничена юридически по различни начини. Продължава от 9 ноември 1799 (18 брюмер VIII година, когато Бонапарт извършва (държавен преврат), до 18 май 1804, когато Наполеон е провъзгласен за император.
| Френски консулат | |
 | |
| Ръководители | |
|---|---|
| Изпълнителна власт на Първата френска република | |
| Трима консули | Камбасерес (на френски: Jean Jacques Régis de Cambacérès), Бонапарт на френски: Napoleon Bonaparte и Лебрьон (на френски: Charles-François Lebrun) (от ляво надясно). |
| Допълнителна информация | |
| Основаване | 10 ноември 1799 |
| Седалище | Тюйлери, Париж, Франция |
| Френски консулат в Общомедия | |
Има три периода:
- Временно консулство (9 ноември – 24 декември 1799 г.
- Учредяване на Изпълнителна консулска комисия (абат Сийес, Роже Дюко, Бонапарт).
- Завръщане във Франция на Лазар Карно, Лафайет и други влиятелни емигранти.
- Окончателно потушаване на размириците във Вандея.
- Разработка и приемане на нова конституция – Конституция от година VIII, която дава силно предимство на изпълнителната власт.[2] Тя постановява четири различни съвета: – Трибунат, Законодателен корпус и Охранителен сенат (фр. le Sénat conservateur) – законодателни и един юридически – Държавен съвет. Само първите два съвета се избират, вторите два се назначават от първия консул.
- 25 декември 1799 – 2 август 1802
- По конституция Бонапарт става първи консул с широки пълномощия за срок от десет години. Втори и трети консули с право на съвещателен глас стават Камбасерес (1753 – 1824) и Лебрьон (1739 – 1824).
- Назначаване на членове на Сената и Държавния съвет.
- Репресивни мерки против печата.
- Учредяване на префектури и административна реформа.
- Втора италианска кампания, разгром на Австрия и укрепване на властта на Бонапарт.
- Покушение срещу Бонапарт на 24 декември 1800 (3 нивоз IX година) и прогонване на републиканците.
- Чистка на враждебните на Бонапарт членове на Трибуната и Законодателния корпус.
- 2 август 1802 – 18 май 1804
- На 2 август 1802 г. Сенатът провъзгласява Наполеон за пожизнен консул.
- Приемане на Конституция от година X.
- Формиране на пищен императорски двор.
- Създаване на Ордена на почетния легион.
- Репресии срещу съперниците на Бонапарт – Кадудал, Пишегрю, Моро, убийство на Луи Антоан Анри де Бурбон-Конде, херцог Енгиенски (син на принц Конде).
- Амиенски договор с Англия и подготовка за нова война.
- Приет е Наполеоновият кодекс.
- Установяване на Първа френска империя.
Консули
редактиране| Временни консули (10 ноември – 12 декември 1799) | ||
|---|---|---|
.png)
|
|
.JPG)
|
| Наполеон Бонапарт |
Еманюел Сийес |
Роже Дюко |
| Консули (12 декември 1799 – 18 май 1804) | ||
|
|
|
|
| Наполеон Бонапарт Първи консул |
Жан-Жак Камбасерес Втори консул |
Шарл-Франсоа Лебрьон Трети консул |
Източници
редактиране- ↑ Consulate (French history) // Енциклопедия Британика. (на английски)
- ↑ Пътят към едноличната власт на Наполеон е гарантиран от един от членовете, който гласи: „На първия консул се дават специални функции и правомощия, които той може временно да допълва в случай на необходимост“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Французский консулат“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |