Фридрих Албрехт Лудвиг Фердинанд фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург

Фридрих Албрехт Лудвиг Фердинанд фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (на немски: Friedrich Albrecht Ludwig Ferdinand zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 12 май 1777, Берлебург; † 11 ноември 1851, Берлебург) е последният княз на Княжеството Сайн-Витгенщайн-Берлебург и след това племенен господар.

Фридрих Албрехт Лудвиг Фердинанд фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
княз на Сайн-Витгенщайн-Берлебург
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Той е вторият син на 1. княз Кристиан Хайнрих фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (1753 – 1800) и съпругата му графиня Шарлота Фридерика Франциска фон Лайнинген-Вестербург-Грюнщат (1759 – 1831, Берлебург), дъщеря на Кристиан Йохан фон Лайнинген-Вестербург (1730 – 1770) и Кристиана Франциска Елеонора, вилд- и Рейнграфиня цу Грумбах, графиня фон Залм (1735 – 1809). Братята му са Франц Август Вилхелм (1778 – 1854) и Август Лудвиг (1788 – 1874).

След смъртта на баща му Албрехт, като най-голям син, става през 1800 г. управляващ княз. През 1806 г. княжеството отива към Великото херцогство Хесен и през 1816 г. към Прусия. Така свършва неговото управление през 1806 г. В Кралство Прусия той става племенен господар с глас в „Провинциалния Ландтаг на провинция Вестфалия“. От 1826 до 1845 г. е член на „Провинциалния Ландтаг“, от 1847 г. на първия, а през 1848 на втория „Обединен Ландтаг“. Като племенен господар е представян в „Обединените Ландтаге“ от Хайнрих Фридрих фон Иценплиц (1799 – 1883).

Княз Албрехт е музикант, свири на няколко инструмента и сам дирижира дворцовата капела.

Албрехт умира на 74 години на 11 ноември 1851 г. в Берлебург. Синут му Албрехт Фридрих (1834 – 1904) го последва като племенен господар.

ФамилияРедактиране

 
Дворецът Берлебург

Албрехт се жени на 18 август 1830 г. в Ортенбург за графиня Кристиана Шарлота Вилхелмина фон Ортенбург (* 18 август 1802, Ортенбург; † 10 октомври 1854), дъщеря на граф Йозеф Карл Леополд Фридрих Лудвиг фон Ортенбург (1780 – 1831) и графиня Каролина Луиза Вилхелмина фон Ербах-Ербах (1779 – 1825).[1] Те имат четири деца:[2][3][4]

ЛитератураРедактиране

  • Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5 – 6.
  • Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
  • Alfred Bruns, Josef Häming: Die Abgeordneten des Westfalenparlaments 1826 – 1978 (= Westfälische Quellen-und Archivverzeichnisse, Band 2). Landschaftsverband Westfalen-Lippe, Münster 1978, S. 537.
  • Gothaischer genealogischer Hof-Kalender: auf das Jahr.... 1831, S. 136, (Digitalisat).
  • Oldenburgischer Staatskalender, 1845, (S. 50.)
  • Ulf Lückel, Andreas Kroh: Das Fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Hohenstein. Börde Verlag, Werl 2004. ISBN 3-9809107-1-7.
  • Johannes Beulertz: Musik am Hofe zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, Dissertation, Universität Dortmund 2001.
  • Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 6
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1971

ИзточнициРедактиране

  1. Sponheim 4, genealogy.euweb.cz
  2. Sponheim 10, genealogy.euweb.cz
  3. Albrecht 2.Fürst zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  4. Friedrich Albrecht Ludwig Ferdinand Fürst v.Sayn-Wittgenstein-Berleburg, ww-person.com