Фридрих Вилхелм III
Тази статия е за краля на Прусия. За херцога на Саксония-Алтенбург вижте Фридрих Вилхелм III (Саксония-Алтенбург).
Фридрих Вилхелм III (на немски: Friedrich Wilhelm III) е крал на Прусия (1797 – 1840) от династията Хоенцолерн. Той управлява по време на важни събития в европейската история – Наполеоновите войни и Виенския конгрес.
Фридрих Вилхелм III Friedrich Wilhelm III. |
|
---|---|
крал на Прусия | |
![]() |
|
Роден | |
Починал | |
Погребан | Берлин, Германия |
|
|
Религия | Калвинизъм |
![]() |
|
Семейство | |
Род | Хоенцолерн |
Баща | Фридрих Вилхелм II |
Майка | Фридерика Луиза фон Хесен-Дармщат |
Братя/сестри |
Фридерика фон Прусия Фридрих Лудвиг Карл фон Прусия Вилхелмина Пруска (1774 – 1837) Августа Пруска (1780 – 1841) Хайнрих фон Прусия (1781 – 1846) Вилхелм фон Прусия |
Съпруга | Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (24 декември 1793 – 19 юли 1810) |
Деца |
Фридрих Вилхелм IV Вилхелм I Александра Фьодоровна (Шарлота) Карл Пруски Александрина Пруска (1803–1892) Луиза Пруска (1808–1870) Албрехт Пруски (1809–1872) |
Подпис |
![]() |
Фридрих Вилхелм III в Общомедия |
БиографияРедактиране
Роден е на 3 август 1770 година в Потсдам, Кралство Прусия. Син е на крал Фридрих Вилхелм II и Фредерика Луиза фон Хесен-Дармщат.
През 1792 – 1794 г. Фридрих Вилхелм взема участие във военните действия срещу Франция. През 1793 г. се жени за Луиза фон Мекленбург-Щрелиц. Наследява трона на 16 ноември 1797.
След идването си на власт, Фридрих Вилхелм прави опит за известни реформи в управлението на Прусия, но без съществен резултат. Във външната политика се опитва да запазва неутралитет в Наполеоновите войни и не се включва във Втората и Третата коалиция. Въпреки това през 1806 Прусия е принудена да се включи във войната. В битката при Йена на 14 октомври 1806 г. Фридрих Вилхелм претърпява пълно поражение от Наполеон Бонапарт и трябва да бяга със семейството си в Източна Прусия.
Мирният договор от Тилзит налага тежки условия на Прусия. Тя губи владенията си в Полша, както и всички територии на запад от Елба, и трябва да издържа френските окупационни войски в страната. През последвалите години, Фридрих Вилхелм провежда известни реформи в администрацията със съдействието на министри като Карл Щайн и Карл фон Харденберг.
През 1813, след поражението на Наполеон в Русия, Фридрих Вилхелм сключва съюз с император Александър I, въпреки че Берлин все още е под френска окупация. Пруските войски играят важна роля в победите на съюзниците през 1813 – 1814, като самият Фридрих Вилхелм пътува с основните армии, заедно с императорите Александър I и Франц II.
На Виенския конгрес през 1815 Прусия получава значителни територии, сред които Вестфалия, но не успява да присъедини цяла Саксония. Наред с Австрия и Русия, Прусия става основният поддръжник на европейския ред, установен от конгреса. Самият Фридрих Вилхелм заема все по-консервативни позиции и се отказва от своето обещание от 1813 г. да въведе конституция в Прусия.
Фридрих Вилхелм III умира на 7 юни 1840 година в Берлин на 69-годишна възраст. Наследен е от най-големия си син Фридрих Вилхелм IV.
ДецаРедактиране
Крал Фридрих и кралица Луиза имат девет деца:
- Фридрих Вилхелм IV (Прусия) (1795 – 1864), крал на Прусия
- Вилхелм I (1797 – 1888) – император на Прусия
- Шарлота (1798 – 1860), императрица на Русия
- Фредерика (1799 – 1800)
- Карл Александер Пруски (1801 – 1883)
- Александрина (1803 – 1892)
- Фердинанд (1804 – 1806)
- Луиза (1808 – 1870)
- Албрехт (1809 – 1872)
ИзточнициРедактиране
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Frederick William III of Prussia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
Фридрих Вилхелм II | → | Крал на Прусия (1797 – 1840) | → | Фридрих Вилхелм IV |