Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд

Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд (на немски: Friedrich Josias von Sachsen-Coburg-Saalfeld; * 26 декември 1737, дворец Еренбург, Кобург; † 26 февруари 1815, Кобург) от рода на Ернестинските Ветини, е принц на Саксония-Кобург-Заалфелд, имперски генерал-фелдмаршал и императорски фелдмаршал на австрийска служба. Той е роднина на британската кралица Виктория и нейния съпруг принц Алберт, на крал Леополд II от Белгия и на императрицата на Мексико Шарлота Белгийска.

Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд
Friedrich Josias von Sachsen-Coburg-Saalfeld
принц на Саксония-Кобург-Заалфелд
Роден
Починал
Семейство
РодВетини
БащаФранц Йосиас (Саксония-Кобург-Заалфелд)
МайкаАнна София фон Шварцбург-Рудолщат
Братя/сестриФридерика Каролина фон Саксония-Кобург-Заалфелд
Шарлота София фон Саксония-Кобург-Заалфелд
Кристиан Франц фон Саксония-Кобург-Заалфелд
Ернст Фридрих (Саксония-Кобург-Заалфелд)
Йохан Вилхелм фон Саксония-Кобург-Заалфелд
Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд в Общомедия

Произход и младост

редактиране
 
Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд

Той е четвъртият син и най-малкото дете на херцог Франц Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд (1697 – 1764) и съпругата му принцеса Анна София фон Шварцбург-Рудолщат (1700 – 1780), дъщеря на княз Лудвиг Фридрих I фон Шварцбург-Рудолщат (1667 – 1718) и Анна София фон Саксония-Гота-Алтенбург (1670 – 1728). Най-големият му брат Ернст Фридрих (1724 – 1800) е херцог на Саксония-Кобург-Заалфелд.

Принцът е определен за военна кариера. Фридрих Йосиас учи езици, религия и науки. На 18 години придружава сестра си Шарлота София (1731 – 1810) за нейната женитба на 13 май 1755 г. в Шверин за наследствения принц Лудвиг фон Мекленбург (1725 – 1778).[1]Там той посещава Росток и Магдебург и по обратния път дворовете в Хановер и Дрезден.

По случай женитбата на другата му сестра Фридерика Каролина (1735 – 1791) през 1754 г. Фридрих Йосиас получава от новия си зет маркграф Карл Александър фон Бранденбург-Ансбах-Байройт (1736 – 1806) през 1755 г. място като ритмайстер в неговия австрийски регимент. Фридрих Йосиас пътува до Виена и е представен на императрица Мария Терезия, която му дава командото на регимента.

Военна кариера

редактиране

Фридрих Йосиас участва в Седемгодишната война. На 30 юли 1766 г. става генерал-майор, на 1 май 1773 г. фелдмаршал-лейтенант. От 1778 до 1788 г. той е генералкомандант на Пресбург и през 1785 г. получава генералното командване в Галиция и Буковина.[2] На 22 август 1786 г. кайзер Йозеф II го прави генерал на кавалерията.

Фридрих Йосиас командва войската на Галиция през турската война от 1788 до 1792 г. Бие се на 4 август 1789 г. заедно със Суворов. За победата му на 22 септември над четири пъти по-голяма главна турска войска той става фелдмаршал.[3] След това завладява Букурещ, където на 8 ноември влиза тържествено. Така е завършено превземането на Валахай. След Мирния договор в Свищов през 1791 г. той става командващ генерал в Унгария.


Към края на 1792 г. Фридрих Йосиас е главнокомандващ на австрийската войска през Френските революционни войни. През Първата коалиционна война той командва като имперски генерал-фелдмаршал войската на империята в Австрийска Нидерландия. На 1 март 1793 г. той побеждава французите, завладява Аахен и крепостта Маастрихт. След битката на 23 май 1793 г. той навлиза във френската територия и завладява там селища. След загуба в битката на 15 и 16 октомври 1793 г. коалиционната войска трябва да се оттегли от Фландрия. Кобург оттегля войската си през река Самбра, през зимата той е на френска територия.

Принц Фридрих Йосиас участва в 13 похода и 16 битки; в десет битки той води лично командването и губи само три битки. Той страда здравословно от крака си, не може да се качи на кон и се оттегля обратно в Кобург.

Следващи години

редактиране

В Кобург Фридрих Йосиас купува множество парцели и построява малкия дворец Bürglaß-Schlösschen, където живее и пише своята история.


След смъртта на принц Йохан Адолф фон Саксония-Гота-Алтенбург той става сеньор на ернестинския род и получава доходи. Жителите на Кобург го почитат, понеже през 1806 г. той защитава градът им от грабежи и пожари от френската войска.

Фридрих Йосиас умира на 26 февруари 1815 г. на 77 години в Кобург и е погребан там в църквата Св. Мориц.

 
Паметник на принц Фридрих Йосиас в Кобург, 1911
  • Комозиторът Йохан Михаел Хайдн посвещава на принца марша Josias-Coburg-Marsch, днес известен с името „Der Coburger-Marsch“.
  • Волфганг Амадеус Моцарт компонира след победата на Кобург против турците през 1789 г. „Der Sieg vom Helden Coburg“ in C-dur (KV 587).
  • Кайзер Франц Йозеф I поставя на 28 февруари 1863 г. Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд в списъка на „най-прочутите военни князе и генерали на Австрия“ и през 1868 г. му се поставя голяма статуя в дворцовия музей на оръжията във Виена.[4]

Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд се жени пр. 24 декември 1789 г. морганатически в Кобург за своята домашна помощница Тереза Щрофек. Тя е направена фрайхер. Потомците им имат титлата „фрайхер фон Роман“. Те имат един син:[5][6]

  • Фридрих барон фон Роман (* 24 декември 1789 в Роман, Молдавия; †14 юни 1873 в Грац), фрайхер фон Роман, женен ок. 1812 г. в Манерсдорф ам Лайтхагебирге за Терезия Вискоцил фон Грифа (* 23 декември 1790; † 31 октомври 1855)

Литература

редактиране
  • Das herzogliche Haus Sachsen-Coburg-Gotha. Seine Geschichte und gegenwärtige Stellung in Europa. C. Macklot, 1842, S. 234 ff. (Digitalisat)
  • Biographie des Kais. Kön. und des H. Röm. Reichs General-Feldmarschalls Prinzen Friedrich Josias von Sachsen-Coburg, Doll, 1795
  • Constantin von Wurzbach: Coburg-Saalfeld, Friedrich Josias Prinz. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 2. Theil. Verlag der typografisch-literarisch-artistischen Anstalt (L. C. Zamarski, C. Dittmarsch & Comp.), Wien 1857, S. 395 – 398
  • August von Witzleben: Prinz Friedrich Josias von Coburg-Saalfeld, Herzog zu Sachsen, K.K. und des Heil. Röm. Reiches Feldmarschall, Verlag der Königlichen Geheimen Ober-Hofbuchdr. Decker, Berlin 1859 (Digitalisat erster Teil 1737 – 1790)
  • August Beck: Friedrich Josias. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 7 – 9.
  • Nikolaus von Preradovich: Friedrich Josias. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 577 f.
  • Helmut R. Hammerich: Reichsgeneralfeldmarschall Prinz Friedrich Josias von Sachsen-Coburg-Saalfeld 1737 – 1815. Eine biographische Skizze, Potsdam 2001, ISBN 3-00-007623-9.

Източници

редактиране
  1. August von Witzleben: Prinz Friedrich Josias von Coburg-Saalfeld, Herzog zu Sachsen, Verl. der Königlichen Geheimen Ober-Hofbuchdr. Decker, 1859, S. 7
  2. Michael Hochedlinger: Austria's wars of emergence: war, state and society in the Habsburg monarchy, Pearson Education, 2003, S. 383
  3. Charles Grey: Die Jugendjahre des Prinzen Albert von Sachsen-Coburg-Gotha, Perthes, 1868, S. 305
  4. Johann Christoph Allmayer-Beck: Das Heeresgeschichtliche Museum Wien. Das Museum und seine Repräsentationsräume. Kiesel Verlag, Salzburg 1981, ISBN 3-7023-0113-5, S. 30
  5. Wettin 8, genealogy.euweb.cz
  6. Friedrich Josias von Sachsen-Coburg-Saalfeld, thepeerage.com

Външни препратки

редактиране