Отваря главното меню

Фридрих Кристиан Делиус (на немски: Friedrich Christian Delius) е германски поет и белетрист.

Фридрих Кристиан Делиус
Friedrich Christian Delius
Фридрих Кристиан Делиус през 2012 г.
Фридрих Кристиан Делиус през 2012 г.
Роден 13 февруари 1943 г.[1][2] (76 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1966–досега
Жанр роман, новела, стихотворение
Известни творби Заложници в Могадишу“ (1987)
Награди „Теодор Фонтане“ (2004)
Наградата на немската критика“ (2007)
Георг Бюхнер“ (2011)
Подпис Signatur of Friedrich Christian Delius.jpg
Уебсайт fcdelius.de
Фридрих Кристиан Делиус в Общомедия

БиографияРедактиране

Фридрих Кристиан Делиус е роден в Рим, но израства в Хесен.

Делиус следва литературознание в Берлинския свободен университет и става член на литературното сдружение Група 47. Делиус взема участие в студентското движение от 1968 г. и получава научната степен доктор на философските науки (1970).

Работи като издателски редактор, живее известно време в Нимвеген, Холандия и в Билефелд, а след 1984 г. в Берлин.

ТворчествоРедактиране

 
Делиус държи реч в Берген през 2008 г.

Фридрих Кристиан Делиус започва литературния си път с общественокритична лирика – стихосбирката „Рабош“ (1965) – и документални, остро сатирични текстове. След 1970-те години пише главно романи, в които разглежда теми от историята на Федерална република Германия. Известност му донасят романите „Банкер по време на бягство“ (1975), „Герой на вътрешната сигурност“ (1981), „Аденауерплац“ (1984) и най-вече Заложници в Могадишу (1987). Следват „Крушите на Рибек“ (1991), „Възнесението на един държавен враг“ (1992), „Неделята, в която станах световен шампион“ (1994), „Домът на Америка и танцът около жените“ (1997), новелата „Трепкащият език“ (1999), романите „Създателят на крале“ (2001), „Моята година като убиец“ (2004), новелата „Портрет на майка ми като млада жена“ (2006) и романът „Жената, за която изобретих компютъра“ (2009).

За своя 70-годишен юбилей Делиус публикува биографичните си скици „Когато книгите все още помагаха“ (2012)

БиблиографияРедактиране

  • Kerbholz, 1965
  • Wir Unternehmer, 1966 (zusammen mit Karl-Heinz Stanzick)
  • Wenn wir, bei Rot, 1969
  • Der Held und sein Wetter, 1971
  • Unsere Siemens-Welt, Berlin 1972
  • Rezepte für Friedenszeiten, 1973 (в съавторство с Nicolas Born и Volker von Törne)
 
„Крушите на Рибек“
(1991) (с автограф)
  • Ein Bankier auf der Flucht, 1975
  • Ein Held der inneren Sicherheit, 1981
  • Die unsichtbaren Blitze, 1981
  • Adenauerplatz, 1984
  • Einige Argumente zur Verteidigung der Gemüseesser, 1985
  • Mogadischu Fensterplatz, 1987 (Заложници в Могадишу, 1993)
  • Japanische Rolltreppen, 1989
  • Die Birnen von Ribbeck, 1991
  • Himmelfahrt eines Staatsfeindes, 1992
  • Selbstporträt mit Luftbrücke, 1993
  • Der Sonntag, an dem ich Weltmeister wurde, 1994
  • Der Spaziergang von Rostock nach Syrakus, 1995
  • Die Zukunft der Wörter, 1995
  • Die Verlockungen der Wörter oder Warum ich immer noch kein Zyniker bin, 1996
  • Amerikahaus und der Tanz um die Frauen, 1997
  • Die Flatterzunge, 1999
  • Transit Westberlin, 1999 (zusammen mit Peter Joachim Lapp)
  • Der Königsmacher, 2001
  • Warum ich schon immer Recht hatte – und andere Irrtümer, 2003
  • Mein Jahr als Mörder, 2004
  • Die Minute mit Paul McCartney, 2005
  • Bildnis der Mutter als junge Frau, 2006
  • Die Frau, für die ich den Computer erfand, 2009
  • Der Held und sein Wetter. Ein Kunstmittel und sein ideologischer Gebrauch im Roman des bürgerlichen Realismus, 2011
  • Als die Bücher noch geholfen haben. Biografische Skizzen, 2012
  • Die linke Hand des Papstes, 2013
  • Tanz durch die Stadt. Aus meinem Berlin-Album, 2014
  • Die Liebesgeschichtenerzählerin, 2016
  • Warum Luther die Reformation versemmelt hat, 2017
  • Die Zukunft der Schönheit, 2018

Награди и отличияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране