Фридрих Магнус фон Кастел-Ремлинген

Фридрих Магнус фон Кастел-Ремлинген (на немски: Friedrich Magnus zu Castell-Remlingen) от род Кастел е граф и господар на графство Кастел и Ремлинген (1668 – 1717) и се отличава като генерал-фелдмаршал в турските войни и в испанската наследствена война.

Фридрих Магнус фон Кастел-Ремлинген
граф на Кастел и Ремлинген

Роден
Починал
1717 г. (71 г.)

Образование Тюбингенски университет
Семейство
Баща Волфганг Георг фон Кастел-Ремлинген
Фридрих Магнус фон Кастел-Ремлинген в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 6 октомври 1646 година в Ремлинген. Той е син, седмо дете, на граф Волфганг Георг фон Кастел-Ремлинген (1610 – 1668) и съпругата му графиня София Юлиана фон Хоенлое-Валденбург-Пфеделбах (1620 – 1682), дъщеря на граф Лудвиг Еберхард фон Хоенлое-Валденбург-Пфеделбах († 1650) и Доротея фон Ербах († 1643).

Фридрих Магнус следва в университета в Тюбинген. След смъртта на баща му през 1668 г. Фридрих Магнус става управляващ граф на Кастел заедно с по-големия си брат Волфганг Дитрих фон Кастел-Ремлинген (1641 – 1709). Двамата братя разделят територията, Фридрих Магнус получава частта Ремлинген.

От 1671 г. Фридрих Магнус започва военна кариера и отива на френска военна служба. Той въоръжава в графството своя собствена рота.[1] По заповед на императора през 1673 г. той напуска френската си служба и става през 1674 г. полковник-вахтмайстер на бранденбургски-байройтски полк. Същата година той става католик, за да получи по-високи служби в императорския двор.[2] През 1680 г. отива във Виена и става там императорски камерхер и полковник.

Граф Фридрих Магнус участва също в турските войни. През 1683 г. той се отличава със своя полк при втората обсада на Виена (1683) и участва във всички по-големи битки. Отличава се и в испанската наследствена война и затова през 1694 г. е номиниран на генерал на кавалерията. Накрая той е императорски генерал-фелдмаршал.

От 1703 г., различно от съпругата му, графът не живее в двореца в Ремлинген, а предпочита своя палат в Аугсбург. След смъртта на съпругата му той се жени през 1714 г. за една знатна туркиня, която пленил през походите си на Балканите.

Умира на 17 април 1717 г. в Аугсбург и е погребан в тамошната доминиканска църква.[3]

ФамилияРедактиране

Първи брак: на 17 ноември 1678 г. в Йотинген с графиня Сузана Йохана фон Йотинген-Йотинген (* 16 септември 1643; † 28 ноември 1713), дъщеря на граф Йоахим Ернст фон Йотинген-Йотинген (1612 – 1659) и втората му съпруга графиня Анна Доротея фон Хоенлое-Нойенщайн-Глайхен (1621 – 1643). Те имат един син:[4][5]

Втори брак: през 1714 г. с туркинята Мария Анна Августа Фатма († май 1755, Маркдорф). Те нямат деца.[6][7]

ЛитератураРедактиране

  • Max Domarus: Die Porträts im Schloss Rüdenhausen. In: Freunde Mainfränkischer Kunst und Geschichte e. V.: Mainfränkische Hefte. Heft 46. Volkach 1966.
  • Wilhelm Engel: Haus u. Herrschaft Castell in der fränkischen Geschichte. In: Gesellschaft für fränkische Geschichte: Castell. Beiträge zu Kultur und Geschichte von Haus und Herrschaft. Neujahrsblätter XXIV. Würzburg 1952. S. 1 – 19.
  • Otto Meyer: Das Haus Castell. Landes – und Standesherrschaft im Wandel der Jahrhunderte. In: Otto Meyer, Hellmut Kunstmann: Castell. Landesherrschaft – Burgen – Standesherrschaft. Castell 1979. S. 9 – 53.

ИзточнициРедактиране

  1. Domarus, Max: Die Porträts im Schloss Rüdenhausen. S. 36.
  2. Meyer, Otto: Das Haus Castell. S. 29.
  3. Domarus, Max: Die Porträts im Schloss Rüdenhausen. S. 36.
  4. Castell 2, genealogy.euweb.cz
  5. Friedrich Magnus, Graf von Castell-Remlingen, geneall.net
  6. Archiv für die Sächsische Geschichte. Dr. Karl von Weber, Neue Folge – Zweiter Band. Verlag von Tauchnitz, Leipzig 1876.
  7. Angelfire.com: Stammbaum Castell, angelfire.com

Външни препраткиРедактиране